Диляна Колева

Натрапливостите са следствие на твоето тревожно състояние. От това повече няма на къде.

Мисленето за това, че не си спомняш, само по себе си е натрапливост. Схемата на натрапливостта е много проста, колкото повече я мислиш толкова повече се засилва. Затова и психиатъра ти е казала така, но без да обясни. Мислите за това, че ще полудееш или имаш странно заболяване също са натрапливости. Те идват, плашат те, държат те в техния фокус и така стават все по силни и обсебващи. За да се отървеш от натрапливостите породени от твоя явно по - тревожен и страхлив характер, първо е важно да се научиш да ги разпознаваш. Всяка мисъл която се повтаря и ти създава напрежение е натраплива. Когато успееш да направиш това всичко става по - лесно. А защо и какво те е довело да тази реакция на страх, тревожност и натрапливости е вече въпрос, на който няма как да открием отговора тук през форумно писане. Необходима е терапия.

Продължавай работа с психотерапевта, емоционалната ти травма има нужда от терапия. Всичко е в следствие на стрес, неприемане и вина. Има много жени като теб, които трудно приемат подобно преживяване и свързаните с него обстоятелства. Всичко се подрежда, когато се вземат мерки навреме. Няма нужда от хапчета, а от приемане и смелост.

Здравей, задаваш въпрос, на който няма как да се отговори с едно изречение, с един пост. Това е състояние, което е познато на всеки втори човек. Разликата е в това кой как стига до ресурса си за справяне. Четенето на книги с положително мислене е хубаво, но крайно недостатъчно и често объркващо. Имаш нужда от подкрепа и правилна насока. Тук е писано много, много по въпроса, моя съвет е да започнеш да разглеждаш други теми подобни на твоята, да се запознаеш с начина по който другите се справят, да прочетеш за структурата на този вид страх, да събереш точна информация и тогава да имаш конкретни въпроси. За да живееш по- пълноценно е необходимо да започнеш с определянето на цел и с правенето на първата крачка към нея. Ако целта ти е да подобриш състоянието си, първата крачка вече я направи, заяви го тук и поиска помощ. Втората е да събереш достатъчно информация за състоянието, за да знаеш с какво си имаш работа, защото няма нищо по неуспешно от ходене в мрака на незнанието. Когато направиш това, може да говорим за трета стъпка.

Категорично, промяна е възможна, но не с връщане назад, както си била преди, а напротив по - смела, по - уверена и по - можеща. Тревожното състояние е процес, който по някакъв начин е възникнал по време на израстването, възпитава се в най - честите случаи. Това че си с висока степен на тревожност не означава, че трябва да стоиш в пика, нито пък да се ПРИМИРИШ, че това си някак си ТИ. Тревожното състояние си е чист страх, заложен в нашите инстинкти с цел да ни предпази и спаси от опасности. Една писателка го нарича Господин Олеле, който се е появил в зараждането на първобитния човек, за да го държи нащрек помагайки му да оцелее. В процеса на развитие на човечеството Господин Олеле не изчезва, но и няма вече толкова много работа, тъй като човека в нашата действителност е доста защитен от външни заплахи. Ето защо той се активира посредством мисълта, а не в следствие на реални ситуации. Основното в психотерапевтичната работа с тревожности е промяна на мисловния модел, не на ситуациите, които го провокират, нито на съдържанието на мислите, чрез които Господина ни вкарва в тревожност, а в начина по който възприемаме себе си, света, тревожността и събитията. С две думи - гледната точка. Това е труден процес понякога, тъй като Страха или Г-н Олеле се е постарал да формира невронната структура по начин, по който запаметяването на заплахата да е в пъти по - силна и устойчива от запаметяването на релакса и отпускането. Така мозъка ни избирателно засича основно негативните и застрашаващи ни по някакъв начин събития и потулва положителните. Един кратичък пример ще те убеди в това: Ако влезеш в зала с 20 човека и 19 от тях ти направят комплимент, а само един те обиди, ти ще запомниш обидилият те. Ако имаш страх от отхвърляне или излагане ще започнеш да развиваш обидата и да се фокусираш в нея все повече и повече и това да повиши твоята тревожност и да те вкара в невероятна паника, дори може да си тръгнеш, въпреки, че останалите 19 човека ще ти се усмихват и правят комплименти. Та, с Господин Олеле, не се борим, добре е да го приемем, защото той е нашата индикация за опастност, важно е обаче, да знаем къде му е мястото и да го поставим там, а не да го оставяме да броди из всичките ни мисли постоянно. Психотерапията е чудесен вариант за справяне с паниката, ако се провежда в правилната посока.

Здравей, разбирам те напълно, много хора са в ситуации като твоите, в които чувството за страх, преминава в безпомощност и често се трансформира в безполезна агресия. Агресията по принцип е част от жизнения цикъл, ако я няма нея няма да оцелее човешкото същество, за да бъде градивна и е необходима правилна насока. Това е поведение ориентирано към решения, а не към наказания, обвинения, оплакване или оправдаване. Колкото и невероятно да звучи, всяка ситуация има решение, но ако бъде насочено към правилното място, а това вече означава, че трябва да умееш да работиш добре със стратегическото мислене. Гневът е мощен енергиен поток, който ако се използва по предназначение може да стане огромна градивна сила. В една от групите за анализ на чувства, разглеждахме чувството Завист, като цяло дума натоварена с отрицателен заряд. След като добре проучихме от къде се заражда то и как го разпознаваме и какво правим с него, се оказа че не е толкова негативно зависи кой как го използва. От 7 човека, само един сподели, че когато изпита чувството завист, в него започва процес насочен към постижения. Т.е. да постигне това което иска, а не да трупа ежедневно все повече негативни чувства и да изпада в оправдателен режим. Често когато не можем да се справим с личен проблем по определен въпрос, подсъзнанието ни го обръща все повече навън, започваме да го глобализираме и да се убеждаваме все повече, как определена ситуация е нерешима, не само за нас, но и за целия свят. Фокуса ни все повече отива в обществени събития, които отразяват подобна проблематика и чувството за безсилие и безпомощност придобива чудовищни размери. Все повече се отдалечаваме от себе си и от собствената си проблематика или започваме да я виждаме като все по нерешима. Това е признак за изтласкване на вътрешния ни проблем и неумението или нежеланието да го решим. Тук ясно се вижда, че това изместване е започнало. Личният проблем, с етноса на улицата, съзнанието приема за нерешим, затова започва да трупа доказателства в своя полза, като се фокусира в същия проблем в световен мащаб, така проблема добива сила и чувството за безпомощност става все по - голямо. Мисълта се фокусира в оправдания и спира да мисли в посока решения. Когато страха се засили, той ще се хване за това чувство за безпомощност и ще генерира агресия. Пасивна или активна няма значение, тя все е вредна. За съжаление медиите много често работят точно в посока насаждане на чувство за безпомощност и липса на всякакви решения, което внушава на едната страна, че е слаба и все по - слаба и няма решения, а на другата че е силна все по-силна и няма кой да я пребори. Истината е, че това е внушение, което пречи на едната страна да влезе в режим решения. Понякога търсенето на решения, може да е съвсем в страни от конкретната ситуация, която е следствие, а не основния проблем. Тук е необходимо умението да се прави разграничение на двете, когато се започне действие. Да убиеш цигането няма да реши ничий проблем, а ще създаде нова поредица от проблеми. Ако вложиш целия си гняв в създаването на организация за нещо си, ако агресията стане градивна и се вложи в контакти, стратегии и действия, тогава вече, ще се премахват проблеми, а няма да се създават. Често тук повечето хора казват: "Абе да, ама те другите ........" Това е влизане в оправдателен режим. Има една игра, която играем, когато някой започне да се оправдава, оплаква или обвинява, вписва в личното си тефтерче черна точка и започва да мисли, как това да се обърне в решение. Ако се опиташ да правиш това упражнение, дори само 1 седмица, ще видиш как мисленето ти ще започне да се променя.

В основата на тревожностите и натрапливостите стои страха. Всеки терапевт знае как неговия метод повлиява страха. Попитай терапевта си той е човека на който си се доверила.

"Красив" е определение доста относително. Всеки вижда човека, в който е влюбен, като най - красивия. Ако на мен не ми харесва някой си е мой критерий не сравним с нищо друго.

Всичко което правиш е в правилната посока, просто имай търпение. Бързането ще те съботира. Все пак говориш за проблем, начин на мислене и на живот, който се е развивал повече от 10 години, а сега искаш изведнъж всичко да си дойде на място, не може. 4 месеца работа в положителната посока с добри резултати си е направо постижение за теб. Продължавай все така с упражненията и терапията и всичко ще се оправи скоро.

Здравей, в написаното от теб чувам, че човекът с никаква вина си ТИ. Имаш баща, който явно има проблем с получаването на внимание и редовно те е манипулирал и вменявал дълг и вина, да го търсиш. Така щеш не щеш, ежедневно ще му даваш дозата внимание. Това е популярно родителско "отровно " поведение, което обърква възприятията на децата, което имат за самите себе си. Препоръчвам ти да прочетеш "Отровните родители" има я онлайн в Читанка. Относно приятеля ти, той е въвлечен в тази нужда на баща ти, тъй като се явява основния претендент за вниманието. Давайки нужното внимание на приятеля си/ което е напълно естествено/, ти не си толкова насочена към баща си. Манипулацията, с която те притеснява - "Той не ме уважава" - няма никакъв смисъл, това е с цел да ти се вмени вина и дълг, начин по който да пренасочи вниманието към себе си. Така обяснявайки му се и оправдавайки му се, нали усещаш, колко много внимание и време му подаряваш. А това е неговата цел, все пак. Така че в цялата тази игра на емоционално манипулиране, ти си губещата. Горещо ти препоръчвам книгата, за да разбереш от къде идва това поведение на баща ти, защо ти реагираш по този начин и какви са методите да се справиш с целия този театър.

И д-р Първанов и Орлин, който също практикува в София, пишат тук. Може да им пишеш на ЛС, те ще отговорят.

Здравей, ние със сигурност не можем да ти кажем какво си ти. Това би било фантазия, която не ти върши работа. Но със сигурност мога да ти кажа, че ти си най - доброто което можеш да бъдеш към този момент. Да те поставяме в рамка, да те класифицираме и да те приравняваме към нечии стандарти е престъпление спрямо твоята личност. Тя е такава каквато е. Ако някой е имал очаквания и сега получава разочарования си е негов проблем не твой. Често родителите приписват собствените си провали на децата си, децата почти винаги започват да се чувстват некачествени хора от това. Едва когато проумеят, че не са отговорни за неудовлетвореността на родителите си, тяхното отношение към себе си , се променя в положителна посока.

Ако започнем подред, имаш големи загуби през последните 2 години, което няма как да не се отрази на общото ти емоционално състояние. При смърт или раздяла с близък човек, наблюдаваме т.нар. траурна реакция или реакция на загуба. Това е плавно преминаване през различни емоционални състояние, които съпътстват процеса на приемането на случващото се. Понякога хората не успяват да преминат през всички емоционални периоди и "замират" в някой от тях, това дава отражение в поведението и светогледа им в по - следващ период. Възможно е цялата емоция от загубите да си успяла за определен период да я изтласкаш или да се разсееш, но не и да я приемеш и сега тя да се връща във вид на неопределена вътрешна неудовлетвореност. Казвам, възможно е, тъй като без подробен разговор няма как да се говори конкретно. За да се почувстваш по добре, първо е необходимо да се стигне до това, което те кара да се чувстваш зле. Така зададен въпроса е почти невъзможно да му се даде отговор. Да, мога да ти кажа, смени си дневния режим, фокусирай се върху приятните за теб неща, прави подходящи практики за отпускане и разтоварване на стреса, но не мисля, че това е основното, което би ти повлияло трайно. Не съм сигурна, че смяната на работата, ще повлияе особено на емоционалното ти състояние, но ако имаш силна нетърпимост и не ти харесва да работиш това, а имаш възможности да правиш нещо, което наистина ти харесва, това е вариант. Добре е да направиш консултация със специалист, за да знаеш какво се случва всъщност с теб. Дали има емоция, която те тормози и не можеш да приемеш. Коя е тя, и как се случва това.

Всичко което изброяваш е характерно за тревожните разстройства. Страхове, преминаващи в телесни симптоми, след време трансформиращи се в различни натрапливости. Тук е описвано много подробно и има много насоки. Имаш ли конкретен въпрос, който би искала да зададеш?

Трудно е наистина, затова толкова често препоръчваме консултация или работа с психолог , психотерапевт. Тук колкото и да се уверяваме, че даден симптом се проявява в следствие на тревожното състояние, то не е достатъчно, за да повлияе благоприятно състоянието. Имате нужда от уточнение на състоянието, информация, стратегия за работа и така с подкрепа и насока да излезете бързо от дискомфорта. Който е писал тук и е преминал след това през терапевтичен процес, знае колко огромна е разликата в комуникацията, когато е лична и целенасочена. Мозъкът, може да си "играе" с нас по различен начин - да ни вкарва в дереализация, да ни дава слухови илюзии, да ни плаши с различни сюжети през натрапливостите, да ни дава физически симптоми, с които да ни кара да се чувстваме болни. Да се повярва в обратното след като вече е създадено неприятно усещане, което поражда чувството за страх е трудно. Затова има подпомагащи техники и паралелно с това работа по основния проблем. Тук може да си помогнете само, ако започнете да четете всичко написано по темата и синтезирате информацията, като ползвате техниките и насоките, които сме написали.

Кажи какво мислиш за проблема си. Това което описваш съвпада със симптоматиката на ОКР. Варианта за справяне наистина е терапия, но при трапевт, който работи с трвожни разстройства и ОКР, друг вариант би бил загуба на време.

Здравей, не си луда, но има нещо което е провокирало състоянието. Може да е натрупан системен стрес, може да е събитие или случка отключили закодирано в мозъка усещане за страх, може да е поредица от събития и напрежение, в които не си успяла да балансираш натоварването и почивката. Всички тези външни фактори в съчетание с личностните ти качества, стресоустойчивостта, и начина на възприемане на околната действителност \светоусещането ти\ , са довели до състояние, което е ново за теб. Това обаче не означава, че не можеш да се справиш, просто не знаеш как. И това те плаши. Така че не си луда, просто не си успяла да се справиш със стреса и той е преминал в тревожно състояние.

Когато се премине през всички медицински прегледи и няма физиологичен проблем, ясно е, че проблемът е психологичен. Тревожност, стрес, събитие са най - често срещаните причини да се отключи подобно състояние. Необходимо ти е да работиш с психолог, терапевт, който работи с тревожни разстройства и знае как да те насочи, за бързо и успешно преминаване през състоянието. Нито хапчета, нито каквото и да е "нещо" от вън не може да ти помогне, тъй като това е вътрешен процес. Случил се е поради определени емоционални състояния и мисловни модели, те трябва да претърпят промяна, за да има промяна и цялостното ти състояние.

За какво точно искаш мнение?

Привързаността и обичта не се възпитават, те или са изградени в процеса на отглеждане или не са изградени. Тези взаимоотношения при които не са изградени връзките майка - дъщеря са едни от най - тежките. Емоционалните липси са много големи и детето израства с много ниска увереност, дефицит в доверие и любов, които компенсира по най - разнообразни начини. Често много силно, като "програмирана" травма е и чувството за вина, болезнен дълг и страх. Крайният добър резултат е ако се стигне до приемане и прошка, но това е дълъг процес. Да не се бърка приемането с примирение, съгласяване с другия и приемането на чуждото мнение за единствено и вярно. В създалата се ситуация, която е далече от приемане и прошка е добре да се запазят делови отношения. Един човек има нужда от физическа помощ, друг човек му я дава. Това е. При ясни условия и поставени граници от двете страни.

Ако погледнеш само темите тук, ще видиш, че всеки втори пише за точно същия проблем.

Информацията е твърде малко, затова ще я разгледам като първо усещане и работа с метафората. Още в първото изречение, според мен, казваш отговора. "усещането за потъване на земята" кога човек казва "Потънах в земята"? Когато не харесва това което прави или това, което му се е случило. В следствие на ниска увереност и самооценка той е склонен да стане силно самокритичен и неудовлетворен. Нещо се е случило през лятото? Или може би в началото на годината? не знам, но със сигурност това е симптом, който идва да каже, че е настъпил момент за промяна на отношението ти към себе си.

Мисленето и начина по който гледаш на света около себе си, ти играят лоша шега. Не случайно си с постоянно завишена тревожност, мисловния ти модел е настроен на тази честота. Мисленето от позицията на губещ и безпомощен човек е последното, което ти е нужно в момента, но сякаш не чувам алтернативата, целта, посоката. А когато тях ги няма, "най - уютно" е в чувството за безпомощност. Какво искаш за децата си няма значение. Две здрави и прави момчета, живеещи живота си, както са решили. Огромно значение има, обаче, какво искаш за себе си. Докато не намериш отговора на този въпрос, тревожността ще ти е постоянен спътник. Обичането през тревога за някой, не е обичане, а страх. Ако искаш да направиш някой щастлив, няма как да го направиш през тревога, това се случва, само ако имаш умението да се радваш и да бъдеш благодарна. Сега разгледай отново поста си и помисли за какво от написаното можеш да бъдеш благодарна. Аз виждам поне 3 изключително важни неща.

В подобен диалог ти се явяваш съветник на твоите връстници. За да разбереш, какво наистина мислят, е важно да умееш добре емпатията, това умение отваря доста споделяне. На база на споделеното може да ги насочиш към това, което сметнеш, че в момента е важно за тях.

Наистина и е нужна психологична подкрепа. Тя е изпаднала в типичното състояние на жените жертви на домашно насилие - силен страх и чувство за безпомощност, вероятно нереално самообвинение, че тя е виновна, а от това и изкривеното вярване, че мъжът и може и да се промени, ако тя направи нещо различно. Всичко това води до едно мазохистично поведение на връщане към нараняването. Най - доброто, което може да направите е спокойно и насочено да я провокирате да се погрижи за себе си, като се заеме най - напред с психологичното здраве. Това ще я направи по - силна, смела и уверена и ще и позволи да разгледа себе си в друга светлина. А това пък да промени житейската си ситуация. Помолете я да прочете тази тема, тя е добра за нея. Нека се включи, анонимно, дори това ще е добър вариант да сподели напрежението. Винаги може да се срещне с психолог и ако не и хареса да си отиде.