Диляна Колева

С магистратура психология, съвсем ще "оплетеш конците" Съзнанието на много хора, а в България особено много, работи с вярването, че с всичко може да се справи сам, което предполага, че ще го изучи и ще стане много добър. Това е хубав вариант, но отнема много години, добри попадения и изгубено време, в което може да прави това което наистина иска. Аз имам доста счетоводство, това не ми харесва, не обичам да виждам документи и не ми се занимава да следя срокове за каквото и да е, ето защо намерих добър счетоводител, плащам си месечна такса и той върши маса работа за мен, за да мога аз да се развивам в това което искам и от което разбирам. Когато имах грип, не седнах да чета в нета всичко за грипа, вирусите и тяхното развитие, отидох на лекар, той ми каза какво е засегнато, а аз реших в моята компетенция ли е да се лекувам с билки или да се доверя на медицината. Оправих се бързо и успях да прима всичките си клиенти без да върна никой. Когато имах работа с имотни документи, намерих добър адвокат и той направи всичко за мен, вместо да сядам и месеци наред да чета юридическа литература и да занемаря това, в което съм добра. Пиша всичко това не само за теб, а за всички пишещи тук месеци наред, споделяйки едни и същи натрапливости и опитвайки се да се самообразоват, като вместо да си помогнат зациклят сериозно на едно място и така дните си минават. ДА, всеки може да се образова да изучи всичко и да си повлияе във всяка една насока, но живота свършва. Аз нямам толкова време, затова уважавам труда на специалистите във всяка област и им позволявам да ми съдействат. Всеки ден се срещам с хора, които след няколко срещи, сами се чудят на себе си, защо са чакали години и са си пропилели времето, вместо да се погрижат правилно за себе си. Не си губи времето, проблема ти е решим в кратки срокове. Вложи енергията си в търсене на ТВОЯТ терапевт и си спести главоболията.

Да станеш друг човек не можеш. Но можеш да започнеш да подреждаш хаоса от емоции, който те е залял. Прочетох няколко пъти поста, за да се ориентирам, какво точно те дразни. И всеки път виждах.... и още нещо, т.е. теб те дразни всичко: и родителите ти, и родителите на приятеля ти, и той самия. Опитваш се да бъдеш човекът, който не си, с хора, които не го искат от теб / родителите ти/, какво искаш да постигнеш с това? Не случайно се чувстваш странно, нещо те напряга и тревожи, а не можеш да разбереш какво е то. Търсиш го навън, в другите, но то е в теб. Какви са целите, които казваш, че искаш да постигнеш? Какво те кара да се чувстваш неудовлетворена?

Когато човек отказва помощ, не може да му се окаже такава. При психолог, психотерапевт се ходи с готовност за работа и желание за преодоляване на проблема. Терапията е съвместна дейност от двама - терапевт и клиент. А доверието е от изключителна важност за благоприятното повлияване на състоянието. Ето защо без вяра и желание, не може да се постигне резултат.

Преодоляването на самотата става с приемане на раздялата. Има да се работи върху това.

Предполагам, че започваш групова терапия, а не семинар. Груповият процес е много подходящ, за обратна връзка. Мисля, че би ти се отразило много добре. Хората които посещават групите, особено след лична терапия, допълват себепознавателния процес и често повлияват много добре самоувереността си. Успех!

И бавно и полека си идваме на думата Да го наречем, бягство от успеха поради липса на самоувереност. Може и друго да има, но със сигурност не е мързел.

Не изпадаш в депресия, а в тревожност, при депресия, нямаше да имаш отношение. За едногодишното дете най - важното е майката да е щастлива. Детето усеща всичко. Дори само да му се усмихнеш и да му поговориш, да изпеете заедно любимата мелодия, да потъркаляте топка или да потанцувате заедно, за детето е удоволствие. Има игри във ваната, цветни книжки, разходки всичко е добре за детето. Въпросът е как се чувстваш ти?

Често алкохолът се ползва, като средство за спадане на напрежението. По тази причина мисля, че употребата на алкохол при теб е по- скоро следствие от състоянието, а не причина.

Това е твоето рационализиране на проблем, който е подсъзнателен и не знаеш как да обясниш по друг начин, тъй като дори за теб самата не е известен. Няма как един ден просто да те домързи да правиш любимото си занимание, защото правейки любимите си неща, ние не влагаме труд, че да ни домързи, ние ги правим с удоволствие, а никой не го мързи да си достави удоволствие. Т.е. проблемът който наричаш "домързяване" си има по сериозна подсъзнателна причина. Давам линк към статия, която ще ти разкаже, за няколко от многото скрити проблеми, които на съзнателно ниво ние наричаме мързел. http://lammen.bg/?p=1142 Може би твоя проблем го няма тук, а може и да си се открила, но едно е ясно, зад отлагането стои нещо повече от мързел. Как да се справиш с това е вече въпрос, който изисква доста по- обстоен разговор.

Здравейте, четох поста няколко пъти и не успях да прочета нищо красиво и позитивно в описанието на детето ви. А тежката истина е, че децата ни приемат образа, който ние - родителите им придаваме. Ако с детето си разглеждате основно неговите негативи, говорите му постоянно и за последствия и го фиксирате в това, колко лошо постъпва, то няма как да развие нещо различно. Работя с много родители, водя групи за родители, обучителни, развиващи умението за позитивното мотивиране във възпитателния процес и как да разпознават критиката, с която често съвсем несъзнателно прикачват етикети , в който детето вярва и носи цял живот като част от личната си характеристика. Детето ви няма нищо общо с нарцисизма, тъй като това определение се отнася за групата на личностните разстройства, с които човек, който не е обучаван психотерапевтично или психиатрично няма как нито да разпознае, нито да работи подходящо. Поведението, от това което описвате, показва силна нужда от обич и внимание, детето има нужда да бъде забелязано позитивно, похвалено, но не знае как или модела, който е възприел не е ефективен. С това съвсем не казвам, че не му давате внимание и обич, но в 80% от родителските взаимоотношения има грубо разминаване между това, което детето разбира като любов и внимание и това, което родителя си мисли, че показва с поведението си. Всяко дете, което започва да лъже, показва, че се страхува, преди всичко това е страхът от отхвърлянето, неодобрението и неприемането. Т.е. това поведение е индикация, че то се страхува, колкото и самоуверено да изглежда, това е маска. Когато му обяснявате, колко е лоша лъжата и как с това хората ще го отхвърлят още повече, само подсилвате неговия страх, като отнемате и единствения начин, по който е решил да се справи с отхвърлянето, пък бил той и неефективен. Т.е. с тези разговори не му давате алтернатива, а му отнемате единственото, което е видял като вариант. Не приемайте поста ми като критика, в никакъв случай не е такъв, разбирам притесненията ви и знам, колко е трудно да повлияете без да имате инструментариума за това. Но изписвайки всичко по - горе искам да ви насоча да потърсите подходящи родителски групи или консултации, за да знаете как да въздействате позитивно за промяната. Детето е на 11 год, което означава, че влиза във възрастта, в която тези страхове ще се преекспонират и неговото лично израстване ще стане още по - трудно.

Усещането, че изгубваме времето без да си бъдем полезни, наистина може да създаде голяма неудовлетвореност, а от там и повишаване на тревожността. Часовете наред прекарани пред компютър, без други алтернативи, могат да бъдат много неприятни. За да ги обърнеш в твоя полза е много важно да знаеш - какво искаш за себе си, какво искаш да развиеш, да имаш някаква идея какво искаш от времето в живота си. Да го запълниш с нещо, само за да е запълнено, не е добра алтернатива.

Не се надявай, а повярвай. Колкото по - рано стане убеждението, че това е временно състояние, с което може да се справи и работи в посока да помогне на тялото си да се чувства добре, а не да го плаши още повече, като се фиксира във временните симптоми, толкова по - лесно ще се случат нещата.

Здравей, техники има много и тук сме написали доста, но в случая не знам до колко биха могли де ти бъдат полезни. От това което пишеш става ясно, че това е състояние, което е част от живота ти с години. Както става обикновено, в началото се стига до някакво привикване или някакъв начин за справяне върши работа за определен период от време. Това са временни варианти. Тревожните състояния са следствие на определен начин по който човек възприема живота и всичко случващо се в него. Едно и също събитие ако го видим двете с теб, аз ще го възприема по едни начин, който ще включва съвсем различни преживявания от тези, които ще предизвика в теб. Това е въпрос на концепции които си възприела за живота, за смъртта, за сигурността, за себесъхранението. Необходима ти е различна посока на "виждане" за живота, а това определено не става през техники. Различните методи за подпомагане при появата на ПА са добри когато са индивидуално поставени и са в тон с дългосрочния процес за промяна. Това като мнение, иначе може да изпробваш някои от представените дихателни техники, помагат на доста хора в кризисни моменти, релаксиращите и медитативните техники, както и промяна в дневния режим. Техниката с разсейването върши добра работа, когато се прилага навреме. Всички ги има описани тук, в много теми.

Помисли това : "ангажимент,който ТРЯБВА да направя" , за рисуването ли се отнася? Няколко пъти споменаваш, че записването е станало спонтанно и всъщност няма някаква "конструкция" твоята идея. Каква всъщност е целта, твоя стратегически план? Как ще приложиш това свое умение в живота си? Казваш, че работиш и имаш домашни ангажименти, това наистина влияе на творческото мислене, но не е водещо.

Това е естествената реакция на тялото при подаден сигнал ОПАСТНОСТ. При теб явно е проблем общуването с определени хора или при определени ситуации. Всеки път, когато си в ситуация, разпозната от съзнанието ти като опасна, се активира симптоматиката, която описваш. Дали е класическата ПА или не, това няма особено значение. При ПА, често хората нямат конкретен източник на опасност или каквато и да е ситуация, което прави проявата им още по - страшна за самите тях. При теб има ясни сигнали и конкретни ситуации, което прави самото преживяване не толкова "ужасяващо". Контактите по някаква причина са станали източник на неприятни преживявания и това сега се отразява с тревожно състояние. Когато разбереш, кое и как е довело до тази тревожност, можеш да се сбогуваш и с тези кризи.

http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/2401-promyanata-na-haraktera-vodi-do-promyana-v-sadbata-glavniyat-vi-vrag-po-tozi-pat-ste-samite-vie-mirzakarim-norbekov.html

Как ли известните продължават да живеят въпреки ежедневните стотици постове, клипове и нападки по техен адрес? Продължават, защото не се притесняват, че ще се изложат, те са преодолели този страх, а ти не си. Страх ме е, че ще се изложа още, и още, и още, че вече съм се изложил. Тъй като за теб е много важно да не се изложиш, важно е мнението на другите, важно е да се огледаш в очите им, в преценките им, в мислите им аз теб, за това и ще те е страх. Когато това вече не ти е важно, тогава ще си преодолял този страх. Може да се опиташ да повториш отново и отново сходни неща на това което те притеснява, като следваш условията да не правиш ритуали и да се самонаблюдаваш. Да го правиш с ясната мисъл, че ще ти помогне да се освободиш от напрежението. Ето едно упражнение за това: Фейсбук – 9 упражнения за социална фобия и перфекционизъм Упражненията са базирани на техниката exposure and response prevention. Идеята е да се поставите в некомфортни за вас ситуации и да изтърпите напрежението, като устоите на желанието да извършите обичайните си действия за намаляването му. В случая това най-често са: проверяване за грешки, редактиране, изтриване, обяснения, оправдания, извинения, авто-иронизиращи коментари и всякакви други такива. Ако тези ситуации не са некомфортни за вас, упражненията нямат смисъл. Ако ситуациите са некомфортни, но не можете да устоите на „ритуалите“, упражненията също нямат смисъл – само ще засилите още повече тревожността си. Упражненията имат смисъл и спомагат за намаляване на напрежението в дългосрочен план тогава, когато: 1) ситуациите наистина ви причиняват значителна тревожност; 2) можете да устоите на желанието да направите ритуала; и 3) изтърпявате тревожността, докато тя не започне да намалява сама. Упражнението трябва да се прекъсне тогава, когато тревожността е започнала да намалява. В идеалния случай – когато е намаляла поне на 50%. Ако прекъснете упражнението или направите ритуал, когато тревожността се засилва, само затвърждавате проблема си още повече. 1. Направете status update, който съдържа правописни грешки. Не го редактирайте и не се извинявайте за грешката. 2. Публикувайте своя лоша снимка във фейсбук. Не се поддавайте на желанието да предлагате обяснения и извинения защо снимката ви е такава, каквато е. Например: „Току-що ставам от сън”, „Не знаех, че ме снимат”, „Имах тежка нощ” и други такива. Не правете негативни, омаловажаващи или авто-иронизиращи коментари за себе си, като например „Голям съм идиот на тази снимка”, „Страшен хубавец съм” и подобни. 3. Изпратете friend request на човек, когото не познавате. Не му изпращайте предварително съобщение, в което да обяснявате причините да поискате приятелство. 4. Под нечий пост напишете коментар, който не е по темата. Отново без да се извинявате или оправдавате. 5. Напишете коментар под пост на непознат. Поемете риска дали и как ще отговори. 6. Напишете съобщение и го публикувайте/изпратете веднага, без да го проверявате за правописни грешки. 7. Публикувайте линк, който не работи. Не поправяйте грешката и не се извинявайте. Ако някой попита за работещ линк, изпратете му го на лично съобщение без допълнителни обяснения. 8. Задайте въпрос, на който вече е било отговорено. 9. Публикувайте глупав виц.

Здравей, да, това което описваш е психологичен проблем, който съвсем не е за подценяване. В раздела с хранителни разстройства. Тъпченето на храна е емоционална липса, компенсирана със свръх количество храна. Начин за доставяне на удоволствие, което липсва в емоционалния свят. Почти винаги този тип разстройства са пряко свързани с отношенията майка - дъщеря. Моят съвет е да потърсиш терапевтична помощ, за да спре развитието. Терапията на хранителни разстройства не е бърз и лесен процес и изисква ангажираност и мотивация от страна на клиента.

От главата. Всичко това е адреналиновия отговор на тялото предизвикан от вътрешното напрежение. Всеки втори потърсил психологична помощ има абсолютно същите оплаквания. Нищо страшно, просто трябва да знаеш какво да правиш, след едно обяснение и положението ще е съвсем различно и това съвсем не го казвам просто ей така. Ментата и глога хубаво, само че нещо което се провокира от мисълта и от емоцията няма как да се повлияе трайно от друго нещо идващо от материята. Това е заблуда, която се предпочита, защото е по - лесно, но никой не се замисля до колко е трайно и ефективно. Натрупва се напрежението, отключват се страхове, зад тях има друга история и така се установява едно тревожно състояние. Не го мисли като болест, не разчитай на хапчетата, ти си по - силна от Фармацията. Много натрупан гняв има явно в теб и той генерира напрежение, или си преуморена или нещо друго има в твоя живот, което никак не ти харесва. Променя се дневния режим, мисленето, гледната точка и света става различен. Толкова много хора го правят, сигурна съм, че и ти можеш, просто в момента не знаеш как. Писали сме много по темата, започни от някъде да четеш и да прилагаш.

Няма никаква вероятност да си бременна при така описаната ситуация. Учиш биология, запозната си как се случва процеса. Бабешките схеми отдавна не са актуални, при толкова напреднала медицина, след като теста се ползва минимум 10 дена след съмнение, няма как друго да даде резултати по - рано. Баща ти няма да те убие, защото ти няма нищо. Симптомите ти са от стреса, класически. Почти всяка жена е преживявала подобен стрес. И да се притесняваш и да не се притесняваш ще си изчакаш датата.

Най - силния инстинкт на човешкото същество това е за самосъхранението. Наблюдавала ли си какво прави котката, когато я притиснеш в застрашителна хватка - става страшна, ще те направи на парчета. Това означава ли, че котката те мрази?? Тя просто се защитава. Ако я държиш по - дълго в застрашителна ситуацията ще е нащрек ще те наблюдава и дебне, за да те обезвреди, но не защото те мрази, а за да оцелее. Този древен инстинкт, благодарение на който сме оцелели сега се отключва в най - различни форми и често съвсем не толкава видно и ясно. Реакциите си ние вече обличаме в чувства, рационализираме или пък залитаме във вярвания и убеждения, които вместо да изяснят ситуацията съвсем я объркват. Тук Бог няма нищо общо. Живееш в район, в който група хора застрашават твоята безопасност, няма по - нормално нещо от това тези хора да са ти неприятни, ами те застрашават сигурността ти, а това е една от базите върху която се гради човешката личност. Когато няма сигурност, развитието спира. Поведението, реакциите, мислите, чувствата, всичко е насочено към мястото което се възприема като застрашително. Първичния инстинкт е такъв - премахвам нападателя, възстановявам сигурността. Няма Бог, няма Дявол, няма вярвания има начин да оцелея. Днес не можем да го направим буквално, затова често се обръщаме не към външния фактор, а към собствените си варианти за справяне. Когато не можем да открием такива започваме да се ядосваме на себе си или прехвърляме яда си на причинителите на дискомфорт. Тогава влизаме в големия капан на безплодните действия. Упражнението няма за цел да те вкара в позитивно мислене, а да обърне модела и съответно да те вкара от бездействие в действие. Да промени "истината", в която си се фокусирала и която хем не ти харесва, хем я държиш все по - здраво. Ето ти продължението на това интересно упражнение: Цялото ни страдание произхожда от това, че вярваме на това което мислим. На указаните места по – долу запишете своите убеждения или вярвания, след което си задайте следните въпроси и приложете посочените трансформации. Впишете своето убеждение, което ви носи напрежение: Вярване ...................................................................................... 1. Вярно ли е това? 2. Мога ли да съм абсолютно сигурна, че е така? 3. Какво изпитвам, когато вярвам в истинността на тази мисъл 4. Как бих се чувствала, ако я нямаше тази мисъл? Сега трансформирайте тази мисъл:........................................................ Пример: Вярване: Той трябва да е по – малко критичен към мен. 1. Истина ли е това? – Хммм не съм убеден/а 2. Мога ли да съм абсолютно сигурна, че е така? – Не, доказателствата не биха издържали в съда J 3. Какво чувствам, когато вярвам в истинността на тази мисъл? – Свиване. Тази мисъл изсмуква енергията ми. 4. Как бих се чувствала, ако я нямаше тази мисъл? – По – свободна, по – енергична, по – щастлива. Започва преобръщане на мисълта с проба на различни варианти: - Той не трябва да е по – малко критичен от мен. - Аз трябва да съм по – малко критична към него. - Трябва да съм по – малко критична към себе си. Когато свикнете да се самоанализирате ще откриете, че не е нужно да контролирате ума си или да изтласквате мъчителните мисли от главата си. С времето те просто губят силата да ви разстройват. В Библията думата „покайвам се” означава „променям мисленето си”. Едва когато това се случи, може да се стигне до прошката, преди това е заблуда. В психологията е същото, преди да стигнеш до приемане и прощаване, е необходимо да се запознаеш с емоциите, които тежат в мисленето, да обърнеш гледната точка, да ги видиш по друг начин, да се освободиш от тях и чак след това може да говорим за приемане. Което е същото както и в Библията променяш мисленето и след това работиш за приемане и прошка. Сега може би разбираш, че няма как просто да приемеш страха, преди да си променила мисленето си, това е по следващ процес.

Моля, пишете на кирилица. Този пост е нечетим.

Ясно ти е, че ситуацията сама по себе си не е нищо особено, случва се постоянно, особено на по - известните личности. Постоянно ги иронизират или присмиват в разни клипчета. Т.е. сама по себе си, случката не е нищо особено. Проблемът идва от това, че тази ситуация е активирала страхът ти от излагане, отхвърляне, активирала се самокритиката. Какво стои зад този страх и защо е толкова въздействащ при теб, няма как да знаем тук и сега. Необходимо е да се поопознаеш повече, с това да се засили твоята увереност и самочувствие. Да може да иронизираш случилото се и то да не е по - силно от твоята лична представа за себе си. За да се случи това, твоята самооценка, трябва да е положителна, а към момента тя е отрицателна и всяка подобна ситуация е в състояние да отключи подобни страхове. Ти си направил най - лесното в случая - избягал си. Това, което наричаш асоциално е просто бягство от срещата с подобни ситуации, тъй като не се чувстваш устойчив и силен да преминеш през тях. Имаш горе - долу два варианта или да се сблъскаш със страха и да преминеш през него, за да не те плаши повече. Или да поработиш за вътрешното си емоционално състояние, увереност и самочувствие, с което да не си уязвим при такива ситуации.

Само магистратура не е достатъчна, ако тя не е психолог бакалавър или не е преминала базовите обучения за консултирне на някоя от терапевтичните школи.

Ами точно това е смисъла на терапията да те насочи как да трансформираш страха и тревожността в смелост. Всеки терапевт работи по свой начин, няма как ние тук да ти кажем какво прави твоя терапевт. Най - важното е да се научиш да разпознаваш неверните мисли, да променяш фокуса като за начало. Има техники за това. След това работа с инфо за това какво се случва се случва с теб, да знаеш пред какво се изправяш, работа с мисловния модел и т.н и т.н. Говори с терапевта си, задавай му въпросите си, кажи притесненията си, затова ходиш на терапия.