Диляна Колева

Състоянието, което описваш е от тревожния спектър, но не е фобия. Медикаментозна терапия не е решение. Имаш нужда от работа в контакти, постижения, самоувереност. Яснота за връзката между психика и тяло и защо ти се случват симптомите. Нужда да пренаредиш малко спомените в периода на първите кризи. Изабщо терапевтичен процес целящ промяна на отношението ти към себе си и към света.

промяна в настройката. Започни от това. Никой на света не може да ти помогне, ако си твърдо убедена, че това изисква усилия, които не си готова да положиш.

Преди всичко посети психиатър, за да прецени как да протече медикаментозната терапия. Психотерапевт е задължително да посетиш, ако искаш трайно да се справиш със състоянието. Близо си до София, започни терапия там.

Аз също искам да изясним за дете на 22 години ли става въпрос или за дете от жена, която е на 22 години.

Здравей, подобно състояние се случва на много хора. Психолозите и психиатрите работещи в тази сфера ежедневно се срещат с хора в депресивни, тревожно - депресивни и всякакви други неприятни състояния. Изходът за всички е различен. Важно, обаче е, човек попаднал в това състояние да повярва, че това НЕ Е нещо изключително, болест която му се случва само на него и никой не знае за какво става въпрос. Знаем. И вариантите за повлияване знаем. Но индивидуалността търси личността на която да повярва и да Чуе, че не някой друг, а той самият е човекът който може да си помогне. Специалистът е само водач. Айнщайн е казал: "Проблемът не може да се реши на нивото на което е създаден." А ти правиш точно това. Стоиш в къщи и чакаш да се случи нещо, като не променяш нищо от околната действителност. Това е равносилно на ситуацията с човек, който стои в басейна и чака да изсъхне. Не може. Да мислиш как да започнеш да мислиш е парадокс. А да измислиш цел в състояние на депресия е невъзможно. Хубаво си го усетила, някой трябва да ти даде посока. Но през форума в този случай не става. Това което е важно да направиш е да промениш физическата си активност. Всеки ден поне час навън, бърза разходка, много движение. Повече време за нещата които ти харесват и доставят удоволствие, трудовата терапия тук е много полезна, ако е и навън още по - добре. Намери терапевт, дори и да не е точно в Димитровград, посещавай го колкото е необходимо, не си слагай очаквания, те разочароват.

Имаш класически панически атаки, нервни кризи или както искаш ги наречи. Хубаво, че не вярваш, ама на 16 години - пиеш 4-5 чаши вино / 1 бутилка вино/, с високо кръвно си, пушиш и имаш проблеми в къщи, ако не вярваш, че в това са ти проблемите, ще се изненадам да разбера къде са. Важно е да споделиш с родителите си и да се погрижиш за себе си. Алкохолът е "помогнал" за стартиране на състоянието и след това за повторението му работи страха.

Честно казано, не си обяснявам желанието на роднините ви и особено на сина ви, който е присъствал на физическо насилие и е участвал в него, да се върне обратно там където унижават майка му. Явно има нещо за доизясняване, което се губи в разказа. В живота си задържаме хората, чийто поведенчески модели са сходни или близки до моделите, които познаваме или сме били приучени да търпим. Промяната на обкръжението ни настъпва в момента, в който отношението ни към себе си и другите се промени. В езотеричната и духовна литература, често се ползва максимата, че се събираме с хората от които имаме нужда, но тук има продължение. Тези хора са ни нужни, не за друго, а за да провокират слабостите ни, с които ние трябва да се справим и да станем по- силни. Когато си свършат работата, т.е. докарали са ни до предела, в който ние извършваме личностната си промяна те изчезват от живота ни, не просто като хора, материя, а като отношение и поведение. Често човекът носител на провокацията изчезва, но ние неизбежно се свързваме със същия модел, пък бил той и малко изменен. Хората, които попадат във връзки, в които ги тормозят, имат проблем със себеоценката. Видимо те могат да са много успешни, добри и уверени хора, но дълбоко в себе си не вярват в качествата и личните си ресурси. Много често това е свързано и с подсъзнателното вярване, че не заслужават да бъдат обгрижени, важни, ценни......Иронията е в това, че хората които упражняват насилие над тях имат абсолютно същия проблем, но те са станали агресори и запълват липсата си по друг начин. Рязката промяна в поведението на насилника е манипулация, с която да примамят жертвата. Това е инстинкт за оцеляване, който имаме /видоизменен, разбира се/ останал от нашето еволюционно развитие. Така работят всички хищни растения /има го и в животинския свят/ напр. растението Непентес пуска ароматен нектар, с който привлича насекомото, което изяжда, след като то кацне на него, за да вземе от нектара. Това е. На логичния ум му се иска да измисли нещо друго, но често безуспешно. За насилника е жизненоважно да "нахрани" гладната си за внимание, важност и ценност личност, естествено ще направи всичко възможно.

Няма. Вярвам в максимата, че промяната може да настъпи във всеки човек и че всеки е способен да стане по - добър, но тук няма желание. Това което прави като постановки на "по - добър" са част от играта на насилника. Типичен случай, в който насилникът е прикрит до момента, в който се почувства сигурен. Сключването на брак е бил момента, в който той се е почувствал силен и сигурен в притежанието си. Това което е последвало е типично, за хората, които не са насилници от вчера. Имайки предвид възрастта, вероятно това се е случвало и в предни връзки. Финансовата зависимост озлобява, тъй като се припознава с модела на по - слабия, а този тип хора безумно се страхуват от слабостта, затова и я прикриват с агресия. Мачкането на другия и поставянето под контрол държи будно в тях усещането за сила и превъзходство, разбира се по един много изкривен начин. Това е вече оформен поведенчески и мисловен модел на 57 годишен мъж, който няма намерение да се променя, а само да заблуди "жертвата" с промяна. Взели сте правилното решение.

Здравей, писали сме многократно тук какви са вариантите за справяне с тревожността. Ако до момента си правила самопомощ, чрез четене на книги, изпълняване на техники, опити за конфронтация със страха и работа с увереността и състоянието не се е подобрило, значи е време за психологична помощ и подкрепа. Няма нищо страшно в това да се направи еднократна консултация с психолог, психотерапевт, който ще даде насоки и варианти за преодоляване на състоянието. Личен избор е дали ще се продължи с терапия или със самопомощ.

Няма как да го забравиш, в това тяло тази опция не съществува. Включва се като защитен механизъм понякога и се нарича подтискане, но ти си далеч от това. Бъди автентична. За да започне една игра първо трябва да се раздадат картите. Как ще започнеш да играеш / да го спечелиш/, ако държиш всички карти в себе си и той дори не знае, че участва??

Здравей, от описаното до тук става ясно, че имаш огромна нужда от психологична подкрепа. Ако не си споделял това което чувстваш и мислиш с родителите си, направи го. Ако не могат да са ти съпричастни, то могат да ти съдействат за психологична помощ. Неуверен, обиден, гневен млад човек си. Проблем със самочувствието и склонност към автоагресия. Не знам дали си толкова депресиран, колкото гневен, но определено имаш нужда да разбереш и да се справиш с тази тежест.

Поста ми беше към Дори. Alexa Психотерапията не е задължителна, никак даже. На базата на 21 годишния си брак, а съм на 39 години, мога да кажа, че всички кризи през които преминах, както и всички останали с такъв "стаж" в брака , мога да кажа, че най - добрата ми психотерапия беше това съжителство, в което пораснах, научих се да правя компромиси, открих терапевтичните техники преди да съм учила за тях, научих се да се самозаявявам, да бъда уверена, силна и смела във взаимоотношенията. И препоръчвам на всеки тази психотерапевтична школа, но тя продължава остро 20 години и предстои в следващите надявам 20 години. Не съм прекъснала терапевтичния процес колкото и да ми е било трудно, учила съм се как да бъда в тази или онази роля, Борила съм се за нещата които искам и съм отстъпвала колкото и да не ми се е искало. Промених се много пъти, за да открия коя съм всъщност. Открих зад агресията си - слабостта, зад напереното поведение - страха, зад общителността и многото приятели, с които се обграждах - страха от самотата. Открих, че да съжителстваш с някой трябва да се свържеш с него в душата си и да си готов да преживееш кризите му, да бъдеш спътник, а не пътник. Открих разликите между заявяване и настояване, между приемане и примиряване, между компромис и самоунижение. Препоръчвам тази психотерапия, тя струва много скъпо - живота ни. Тези знания и умения не могат да бъдат предадени в една лайф коуч сесия, нито в един месец терапия. Работата на терапевта е да насочва и да зададе някои разлики в понятията и възприятията, така е много по- качествено преживяването. Но всеки трябва да мине през собствения си терапевтичен житейски цикъл. Проблемът на днешните връзки е, че са консуматорски ориентирани. Всеки иска нещо, дори искането да разбере как да угоди на другия, пак е искане с цел получаване на своето. Когато не се получи това което се е искало / често напълно несъзнателно/ настъпва бърза раздяла или бягство. Това е все по-лесно в днешно време, затова е и предпочитан вариант. Това разбира се, е само една от многобройните гледни точки. Давам насока само за едно от многобройните направления в темата Партньорство. За добрите партньорства няма готова рецепта, но имам един съвет, ако не сте готови да пиете сладко мартини със солена маргарита, люта текила и горчив лайм, доброто партньорство ще остане мираж. С най - добри пожелания за успех!

Ако го няма заложено като модел на възпитание, и ако не се започне съзнателна работа по изграждане на увереност, самочувствие и себеуважение ситуациите в живота ще се въртят все по един и същи начин с неудовлетворителен край. Като добавим все по - обърканите разбирания за партньорството, емоционалните липси, които носи всеки един и нуждата му да ги удовлетвори, положението става все по - объркано. Добавям и липсата на социална рамка и подкрепа, която винаги е присъствала в живота на обществата. Сега имаме свободата да пробваме всичко и то да е прието и оправдано. В този свят без граници, човек трябва да е много наясно със собствените си лични граници, за да се чувства уверен и силен. Когато няма отговор ан въпроси като Кой съм аз, в какво съм добър, какъв смисъл влагам в нещата които правя, какво искам за себе си и какво съм готов да дам? Мога ли да изразя емоциите си, да бъда автентичен когато е необходимо, да кажа НЕ, когато не ми харесва, да направя компромис, без това да коства принципите ми? Това са все въпроси, отговорите на които показват до колко съм се отграничил от средата, до колко съм изградил личността си, до колко съм наясно, какво искам и какво мога да предложа и има ли баланс между двете. Препоръчвам книгата "Трите въпроса: Кой съм? На къде отивам? С кого?" и "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай

Здравей, на мен някак ми се сля времето, четейки поста ти. Има някакво минало, но кога? За кои години говориш? Някакво бъдеще, ясно, то няма как да е конкретно при това настояще. Какви са постиженията ти и от какво си се разочаровала? Човек не хлътва просто така в депресията. Разминали са се очакванията ти с действителността, това е ясно, но какви са били те, че са довели да това разочарование? Само когато човек си даде ясна сметка къде се е разминал със себе си, само тогава може да започне да нанася поправката. В противен случай усещането за безвремие го поглъща и ..... смисълът изчезва.

Голямата грешка идва от подчертаното по - горе. Фокусирайки се в НЕГОВОТО поведение, което абсолютно няма как да разбереш. Ти забравяш за своето. Обръщането е простичко - не ТОЙ какво иска от теб /това те води в залитане в ненужни фантазии, които са само в твоята глава/, а какво ТИ искаш за себе си /това е доста по - точно и ясно/ Ако веднага в главата ти идва отговор "Искам него" значи изобщо не си помислила за себе си, а отново влизаш във фантазия. Ние не можем да имаме и притежаваме никой. Т.е. на подсъзнателно ниво ти не искаш НЕГО, ти искаш нещо ЗА СЕБЕ СИ. Когато разбереш какво е то и видиш, че то няма нищо общо с никой друг, ще видиш как и твоето поведение ще се промени.

Здравей, за съжаление от прочетеното мога да те уверя, че просто съвет не ти върши никаква работа. Много си объркана и това личи от начина на написване на поста. Не разбрах с каква инвалидност е съпруга и как това повлиява на отношенията ви. Психологична подкрепа е необходима, ако съпругът не осъзнава това, то ти си пълнолетен и голям човек можеш сама да вземеш решение какво да правиш с живота и здравето си.

Много упорита работа, наистина. ОКР е много упорит лъжец и може да създаде безброй нови капани, но като виждам хората как се мобилизират като разберат, че има начин как да се справят и как се активират и го правят, мисля че най - важното което трябва да чуеш е, че има начин и ти го можеш. Тук не веднъж е споменавана книгата "Обсебен мозък" има в нея накрая един раздел - практика, прочети него и нека стане като мантра за теб. Ще ти даде някакъв старт.

Проблемът е психологичен. От това което си написала натрапливости с компулсивни действия, от които не следва удовлетворение, а само ново напрежение- ОКР. Разбира се конкретика може да се случи при специалист.

Може би, сте прочели някои от темите и е станало ясно, че насоките тук изключват медикаментите. Не назоваваме "болесТ" състоянието на тревожност и съответно не говорим за "лечение" на това състояние, а за повлияване и преодоляване чрез психотерапия. Хора които дълго са третирали себе си като болни, след години пиене на какво ли не стигат до извода, че от това полза няма. Ако вие сте от вторите, вярвайте, няма особено значение какво пиете и как го пиете, то ще поддържа вярването, че сте болна и ще ви отдалечава от единствения ефективен начин за преодоляването на този тормоз. При неправилно третиране на тревожното състояние има периоди на временно затихване и връщане на кризите с различна, неразпознаваема за тревожния симптоматика. Това го хвърля в нови тревоги и съответно до поддържане на състоянието. Тази игра на мозъка може да продължи до безкрай или до момента на осъзнаването, в който човек реши да каже "Край" и направи нещо градивно за себе си. Започне да вярва в промяната, а не в илюзията за "излекуване" След като вече сте пили медикаменти, посетете специалиста който ги е изписал, нека постави точна диагноза на състоянието и да ви даде правилните насоки за подмяна или спиране. След това е добре да си помогнете с психолог.

Най - доброто е да започнете психотерапия възможно най - скоро, за да си спестите следващи пари за изследвания и ненужни ходения при лекар. Проблемът е психологичен и толкова често срещан, че ако прочетете 5 теми от този форум ще се откриете на 100%. Веднъж проявил се страхът се проявява в различни форми. Започнал е с паник атакаи или нервни кризи, както обичам да им казвам и е продължил с целия арсенал на психо - соматиката. Няма нищо страшно, просто някой трябва да ви поведе в това, което е необходимо да направите, за да го сложите на мястото му. А това означава, да знаете какво се случва, как да повлияете симптомите и от къде идват. Вероятно има страхове, които не осъзнавате и е време да изясните за себе си. Прочетете някои от темите тук, ще намерите доста отговори на въпросите.

Здравейте, при личностните разстройства вариантите не са особено благоприятни, тъй като нямате право да го настаните в клиника без негово съгласие, а терапията също трябва да се води с негово съгласие, в най-добрия случай от психиатър психотерапевт. Потърсете такъв специалист в близки градове и направете консултация, за да ви кажат вариантите. Направете консултация за себе си, а не с него.

Привет! Невроза.... за нея може да се прочете много, наистина много. Различни автори, различни психолози и терапевтични течения я разглеждат от различни страни. Всеки уважаващ себе си психолог и психотерапевт не спира да чете и да разглежда различните гледни точки за различните състояния по време на целия си професионален живот. Ясно е, че една книга разглежда един аспект за едно състояние, което е толкова многопластово, че десетилетия наред десетки специалисти го изследват и пишат за него. Невроза.... по време на цялото обучение за терапевти ни учат как да излизаме от определенията и да разглеждаме индивидуалността на всяка личност, защото точно там са скрити ресурсите и за справяне. Няма такова нещо като невроза с фатален край. Всеки човек има лични и индивидуални особености благодарение на които или въпреки които той може да премине или осъзнато да отработва дадено психологично състояние. От особена важност е обаче той сам да пожелае да прави това. От горния пост става ясно, че е направена първа стъпка към себепознанието и развитието на личния потенциал. Така че нищо не е свършило, а сега започва.

Чудесно, значи имайки яснота по състоянието и всичко прочетено из форумите, писано с години тук, става ясно какъв е начина за справяне с ОКР. ОКР е един "бандит", който окупира съзнанието и не му позволява да вижда какво се случва извън зоната, в която го е затворил. За излизането е необходим опитен водач, който успешно да върне "бандита" там където му е мястото. Това е. През форума няма шанс.

Ясно е, че нямаш никаква представа какво е загуба на краткосрочна памет. Проблемът който имаш не е с паметта, а с вниманието или така нареченото Фокусирано и раздвоено внимание. Тъй като натрапливостта ти за това помниш ли, забравяш ли те държи в постоянен фокус /фокусирано внимание/ в нея ти подминаваш или по скоро приемаш с раздвоено внимание всичко останало което ти се случва и съвсем естествено после не можеш да го възпроизведеш. Това само по себе си е напълно естествено състояние и за да ти стане по- ясно ще ти дам няколко примера, в които всеки би могъл да се разпознае: Фокусирано и раздвоено внимание Нашата способност да внимаваме за едно събитие от това, което се равнява на множеството от конкуриращи се стимули в средата е наречено с психологичния термин като фокусирано внимание. Потокът от информация, който избираме да се занимаваме ще се грижи да бъде свързан с активностите и целите, когато сме имали по това време. За пример, когато влизаме в разговор, това е обикновено внимаване какво другия човек казва. Ако нещо хване нашите очи в периферията от нашата визия, например друг човек, с който искаме да говорим, изведнъж се появи, ние си отклоняваме вниманието и гледаме какво той/тя прави. Ние можем да се отклоним от разговора, който водим в момента и като резултат молим събеседника ни да се връща и да повтаря казаното. От друга страна, ние можем опитно да продължим разговора докато непрекъснато наблюдаваме какво прави човека, с който искаме да разговаряме. Когато се опитваме да следим повече от едно неща едновременно, като горния пример, това се нарича разделено внимание. Друг пример, който често се използва за илюстриране на този феномен на вниманието е способността докато се кара кола да се води разговор с пътниците. Друго свойство на вниманието е, че то е съзнателно, както когато правим съзнателно усилие да променим нашето внимание или неумишлено, както когато очебийните характеристики на състезаващи се стимули ни грабват вниманието. Пример от всекидневието за несъзнателен акт е разсейването от работа, когато чуем музика или гласове от съседната стая. Вземи подчертания пример и си представи, че цялото ти внимание /фокусираното/ е насочено в "общуване с натрапливостта ти", а всичко останало попада в раздвоеното ти внимание - случващото се минава покрай теб, но някак нереално, в глухата ти зона.Както когато се опитваме да говорим с някой и да следим какво правят останалите, често виждаме действието, но не можем да го възпроизведем тъй като фокусираното ни внимание е на друго място. 100% се случва на всеки. Като прибавим към това и високото ниво на стрес и тревожност и постоянния сигнал опастност към мозъка, с което увеличаваш фокуса към опастността и го отдалечаваш от всичко останало, смятам ти става ясно, в какво се вкарваш. Та проблемът ти е, че докато не изместиш фокуса и цялото си внимание от обсебилата те мисъл, че не помниш, няма да имаш ясни спомени за това какво се е случвало край теб през това време. Когато те питат какво си правила вчера, преди самия спомен, вероятно идва първо натрапливата мисъл "Аз не помня" тя саботира всичко.

А кой ти постави диагноза ОКР?