Диляна Колева

А какво правиш по въпроса за справяне със състоянието. когато един човек не може да се справи сам търси помощ, реална, не виртуална. Иначе, просто стои и се самоизяжда, а живота върви, не спира, за да го чака.

Разбирам, че са те водили на всякъде, но не и на психолог. Логично е тялото да реагира по различен начин на преживявани емоции и хормонални изменения. Доста тийнове са тревожни, при някои това ескалира в тревожно състояние. Тук има много написано за тревожното състояние, отвори произволна тема и чети, постепенно ще разбереш, че нищо страшно не ти се случва. Кръвното е също от реакциите на тялото при тревога и страх, когато тези чувства си дойдат на мястото и то ще си отиде на своето. Говори с родителите си и посетете психолог, психотерапевт работещ с тревожни състояния.

Никой не е прецакан. Печелят четящите. Това е проблем, който реално съществува. И Орлин го е обяснил добре. Дължи се на грешно възприето отношение към себе си, често вменено от други хора. Ако реално този проблем съществува е добре да се изясни човек със себе си, тъй като съвсем несъзнателно и лесно ще го препрограмира и на децата си.

Тази липса не се запълва. Да запълниш значи да вземеш нещо от вън, нещо което не е твое и да запълниш нещо, което не е от същата субстанция, нещо твое. Тази липса се изгражда, от вътре, отговорите не за вън от теб, те са вътре в теб. Откривайки ги в себе си ще започнеш бавно и полека да създаваш стабилна вътрешна опора - увереност, вяра, любов, с които да работиш както за себе си, така и за другите. Процесът се нарича - себепознание. Необходимо е да се запознаеш със себе си, за да знаеш каква си, коя си и тогава можеш да създаваш приятелства, партньорства и работни отношения по начин който на теб ти харесва. Започни с всички форми на себепознанието - подходящи книги, семинар, тренинги на психологична и философска тематематика, ако бързаш, започни психологични консултации. Ориентирай се към нови среди. Тук в този сайт има много форуми за духовно израстване. Има цял раздел "Себепознание", разгледай темите там, чети, пиши, анализирай. Това е пътя.

Ако беше вярно първото твърдение, че се приемаш твърде на сериозно и приемаш цялата ситуация прекалено сериозно, щеше да можем да нанесем корекции. Тогава нещата щяха да претърпят промяна, тъй като можеше да се промени гледната ти точка, ъгъла от който виждаш събитията. Малко поведенчески методи и промяна на отношенията да се случи. При положение, че припознаваш второто твърдение като вярно за теб, за съжаление нищо не може да се коригира. Тези хора просто не те харесват, а когато някой не харесва някого, той не се държи добре с него или най - малкото се стреми да го отдалечи от себе си. Т.е. в тази ситуация, каквото и да правиш тези хора, просто не те харесват и няма да те харесат, ти не си от техните 50%, нито те са от твоите 50%. Отново имаш два варианта, да реагираш креативно в неприятните за теб ситуации с ясното съзнание, че тези хора не те харесват и това няма да се промени. Избираш кое ти е по - важно работата или отношенията и оцеляваш. Втория вариант е да напуснеш ситуацията. Тук са ти дадени насоки и за двата варианта. Аз добавям само това, че ако избереш първия вариант, да го правиш без очаквания, че някой от тези хора ще те приеме и ще получиш някакво признание. Просто ще се приспособиш - ти към тях, не те към теб.

Ако ти действително имаш ОКР, то наводнява с мисли. Често на хората с ОКР им е нужна терапевтична помощ, за да стигната до основната обсебваща мисъл, която прави "клонинги". Да атакуваш анализите на тази мисъл е загубена кауза. Ако към тях има и ритуали /компулсии/, първо се прекратяват те, когато това се случи нещата постепенно започват да се успокояват. Трябва да ти е ясно, че съдържанието на натрапливостите няма никакъв смисъл за теб. В терапевтичен процес се стига до основния проблем, който е накарал мозъка ти да те отклонява от него толкова старателно посредством измислянето на все нови и нови нелогични мисли. Често самото назоваване на основната обсесия рязко смъква напрежението. Не знам сама как може да стигнеш до там.

Ако не се лъжа има тема, в която не можеш да се справиш с твоя колежка, която се държи неуважително към теб. Ако има проблем с колежката, а сега и с шефа, излизат два варианта: или ти се приемаш твърде на сериозно, или си в среда с онези 50% от хората в твоя живот, които не те харесват. Да те критикуват, не е толкова страшно. Освен ако ти не решиш, че това е вярно. Има описано много добре в книгата на Дейл Карнеги "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" .Ето една част от там. "Ако сте склони да се безпокоите заради несправедливата критика, изпълнявайте правило първо: ПОМНЕТЕ, ЧЕ НЕСПРАВЕДЛИВАТА КРИТИКА ЧЕСТО СЕ ЯВЯВА ЗАМАСКИРАН КОМПЛИМЕНТ. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ НИКОЙ НИКОГА НЕ БИЕ МЪРТВО КУЧЕ. Глава XX ПОСТЪПВАЙТЕ ТАКА И КРИТИКАТА НЯМА ДА ВИ ДОНЕСЕ ОГОРЧЕНИЯ Веднъж беседвах с генерал-майор Смадел Батлър, когото наричаха Старецът Всевиждащото око. Казваха му още старият адски дявол Баттлър"! Помните ли го? Той беше най-колоритният и безгрижен генерал, който някога е командвал морската пехота на Съединените щати Той ми разказа, че на млади години страшно мечтаел за популярност. Искало му се на всички да прави приятно впечатление. В онези дни даже най безобидната критика причинявала дълбоки страдания. Но той ми призна, че тридесетгодишната служба го е направила дебелокож. Как ли само не ме оскърбяваха и хулеха, спомняше си Батлър. Наричаха ме нехранимайко, змия и мръсник. Оскърбяваха ме специалисти в тази работа. Наричаха ме с всички съчетания на непочтени ругатни, които съществуваха на английски език. Вие мислите, че съм обръщал внимание на това? Нищо подобно! Когато чувам, че някой ме ругае, аз даже не си обръщам главата, за да видя кой е той". Може би Батлър - старецът Всевиждащото око, е станал твърде безразличен към критиката, но е ясно едно: болшинството от нас приемат незначителните обиди и оскърбления твърде близко до сърцето си. Даже ако се окаже, че един от шест ваши най-близки приятели ви е 47 оклеветил, направил ви е за смях, излъгал ви е, забил ви е нож в гърба, не се опивайте от жалост към себе си. По-добре си спомнете, че именно това се случило с Исус Христос. Един от дванадесетте най-близки негови приятели го предал срещу подкуп, равен при съвременното парично изчисление приблизително на деветнадесет долара. Друг от дванадесетте му най-близки приятели открито се е отрекъл от Христос в онзи момент, когато той изпаднал в беда, и три пъти заявил, че никога него е познавал. Един от шест! Ето какво се случило на Христос. Защо вие и аз трябва да очакваме по-добър резултат? Ще ви кажа направо: аз не настоявам за това, че трябва да игнорираме всякаква критика. Далеч съм от това. Говоря да игнорираме само несправедливата критика. Когато покойният Матю С. Браш беше президент на американската международна корпорация на Уолстрийт 40, аз го попитах бил ли е той чувствителен към критиката. Ето какво каза той: „Да, на млади години аз много болезнено реагирах на нея. Това страстно желание всички сътрудници в нашата организация да ме считат за съвършенство, тревожех се, ако не го изразяваха. Обикновено се стараех да умилостивя онзи, който пръв се изказваше срещу мене, но самият факт, че съм подобрил отношенията си с него предизвикваше гняв от страна на друг сътрудник. С него аз също се опитвах да си подобря отношенията, което на свой ред предизвикваше недоволството на други недоброжелатели. Накрая се убедих: колкото повече се старая да умиротворявам и умилостивявам своите обидчии, за да избегна критика по свой адрес. толкова повече врагове придобивах. В края на краищата си казах: Ако ти се издигнеш над тълпата, теб ще те осъждат. И ти си длъжен да привикнеш към това. Това много ми помогна Оттогава спазвам правилото да правя всичко, което е по силите ми, а след това разтварях своя чадър, за да ме предпази от дъжда на несправедливата критика и дъждовните струи да не се оттичат във врата ми”. Изказвайки се пред група студенти в Пристън, Чарлз Шваб признал, че един от най-важните уроци в живата той получил от един стар немец работещ в неговия стоманодобивен завод. Веднъж немецът започнал разгорещен спор с други работници на военна тема и те го хвърлили в реката. Когато влезе в кабинета ми,- разказвал мистър Шваб,- той беше целият мокър и мръсен. Аз го попитах какво е казал на хората които са го хвърлили в реката, а той отговори: "Само се смеех". Мистър Шваб направил от думите на стария немец свой девиз "Само се смей"! 48 Този девиз е особено полезен, когато вие станете жертва на несправедливо осъждане. Може да се отговаря на човек, който ви нагрубява в отговор, но какво може да се каже на човек, който само се смее. Линкълн едва ли би издържал напрежението на гражданската война, ако не беше разбрал, че да се опитваш да отговаряш на своите яростни критици - това е безумие. Той накрая казал: "Ако бях се опитал да прочета всички нападки срещу мен без да говоря за това, да им отговарям, то с нищо друго не бих могъл да се занимавам . Аз правех всичко което беше по силите ми - абсолютно всичко, и имах намерение така да действам до края. Ако краят бъде благополучен, то всички нападки против мен няма да имат никакво значение. Ако ме чака поражение, то даже десет ангела да се закълнат, че съм бил прав. нищо няма да изменят. И така, ако вас и мен несправедливо ви осъждат. трябва да помним правило второ: ПРАВЕТЕ ВСИЧКО, КОЕТО Е ПО СИЛИТЕ ВИ, А СЛЕД ТОВА РАЗТВОРЕТЕ СВОЯ ЧАДЪР, ЗА ДА ВИ ЗАЩИТИ ОТ ДЪЖДА НА КРИТИКАТА И ТОГАВА СТУДЕНИТЕ ПРЪСКИ НЯМА ДА ПОПАДНАТ ПОД ЯКАТА ВИ.

Научното обяснение ти е напълно ненужно. Когато тийнейджър, каже на родителите си "Мразя те", всъщност той им казва, "Гневен съм ти, че не ми обръщаш вниманието от което имам нужда". Когато родителят така и не реагира, тийна се самосаботира, насочва омразата към себе си, защото вътрешно започва да вярва, че щом родителите му не искат да го уважат с внимание, той реално не го заслужава. Ексцентричността в изборите или поведението не закъснява. Следва живот отдаден на ситуации, в които е или жертва или мазохистично настроен търсещ доказателства за това колко е лош. Напълно измислена фантазия следствие на погрешно сътворено вярване. Да се "изтриеш с гумичка" заради кого или какво? Никой не изтрива себе си просто така.

Ако не си провеждала и не провеждаш психотерапия по време на медикаментозната терапия и след това, възможността това да не са симптоми на отнемане, а симптомите на състоянието е твърде голяма. Не знам защо си пила Сероксат за ОКР и това ли е всъщност диагнозата, но ОКР не се лекува по този начин. Ако имаш възможност започни провеждането на психотерапия.

Ходил е на психиатри, не на психотерапевти, първите работят с медикаменти. В коя страна сте? В Англия и Германия със сигурност има колеги българи. Възможно е да правите психотерапия и на място.

Този проблем при хората не съществува от вчера. Все някак са се оправяли в живота и без да посещават психолог. Днес говорим за духовно израстване и за вариантите как по- успешно и бързо да повлияем на страховете си и да променим темпото на личностното си израстване и развитие. Всичко това може да се случи в рамките на един живот, ако човек по - рано осъзнае до къде стигат неговите възможности и къде има нужда от подкрепа. Щом пишеш тук, значи си стигнал до осъзнаването, че имаш нужда от подкрепа, което някак измества варианта да се справиш без нея.Но..... Сам можеш да започнеш да посещаваш различни тренинги за личностно развитие, за тревожности, за поведенчески промени. Сам можеш и да избереш литературата, която да четеш, сам ще изпробваш техниките, които ще ти бъдат предложени. Сам ще вземеш решение дали имаш нужда от консултация с психолог и колко пъти са ти необходими. Това са все начини да се справиш сам, останалото е подкрепа, която ти сам ще решиш как да ползваш.

Ти вярваш в това, че си безинтересна, че другите са повече от теб и че никой не би ти обърнал внимание. Това вярване е основния ти саботьор. Човек изглежда по начина по който си се представя и съответно привлича същите хора. Обикновено подобни вярвания се оформят в ранното детство и се затвърждават в тийнейджърството, ето защо и там се откриват голяма част от водещите травматични събития, които са повлияли на поведението ти към този момент. Държанието ти като ученичка е защитен механизъм - регрес. Той се включва, за да те "защити" от страховете ти. Кое точно го активира не можем да кажем, тъй като не познавам твоята история. Всичко това идва от страхът ти, че няма да бъдеш приета, одобрена. Алкохолът въздейства, по описаните по - горе начини и така за кратко, страхът е потиснат, а вярването ти променено, съответно и преживяванията ти различни. Всичко това може да се случи и да стане постоянно твое поведение, когато излезе на съзнателно ниво и страхът се преобразува в увереност и смелост. А как се случва? Това е процес изискваш фокус върху себепознанието. Дали ще го направиш, чрез книги, групови посещения на подходящи теми, семинари, тренинги или чрез лична терапия, няма значение, важното е да започнеш да правиш нещо в тази насока.

Можеш да спреш, когато спреш да се страхуваш. Алкохолът временно стимулира норадренергичната система, като с това предизвиква прилив на енергия, последвано от понижение в активността на тази система, което води до депресия. За кратко време смъква напрежението, намалява тревожността и дава илюзия за самоувереност. В началото действа като стимулант, като бързо след това потиска нервните функции - памет, възприятие, говор, координация. Често хората с тревожни разстройства лекомислено прибягват до този вариант за справяне с паниките и алкохолната зависимост не ги подминава. С две думи, страх те е да "изгрееш в собствена светлина" пред този човек и предпочиташ да го направиш с притъпени функции. Когато изградиш здравословна самоувереност и смелост ще успееш и да не посягаш към чашката при предизвикателствата си.

Ако и момчето е в 7 клас, бъди сигурна, че изобщо не знаете какво правите. Видели сте, чули сте, правите нещо. Нито ти го обичаш, нито той тебе, това са състояния, които не са = на секс. Това е нагон, и то доста първичен. Ако е по - голям от теб, той се забавлява, а ти изобщо не си наясно какво се случва. Имаш три варианта: 1. Да прекратиш това свое занимание и да насочиш тази енергия, защото сексуалната енергия е много силна, към дейности, които са важни за теб в този етап от живота ти. Като това НЕ Е секса. 2. Да продължиш да забавляваш по този начин себе си и момчето, като с това поведение, той ще те подтисне и ще попречи, за доброто ти емоционално развитие. След продължаващо подобно унижаващо те поведение, рискуваш да получиш сериозни психологични проблеми. 3. Да започнеш да сменяш партньори, с което моралната ти и ценностна система ще претърпи голяма деформация и психологичните проблеми отново няма да те пропуснат. На въпроса за вилата - просто не ходи на вила, има и по - добри начини да прекараш една своя вечер. Все пак си 7 клас.

За София, Орлин и д-р Първанов биха могли да ти кажат.

Сънищата, и тези от тях, които са кошмари са начини да преживеем емоция, която е прекалено силна за съзнателното ни преминаване през нея. Децата сънуват кошмари, когато се страхуват от нещо и преживяват страховете си на сън. Често когато се роди второ дете след малка разлика, първото преживява отделянето и преминаването му в друга роля в семейството през емоцията страх и я преживява през кошмара. Децата до 5-6 годишна възраст не разбират емоциите и не могат да ги назовават, но ги преживяват през усещанията, един такъв вариант е съня. За страха от животните , то не е толкова страх, колкото несигурност и плахост. Ако се демонстрира от възрастните и бавно и полека се въведе към новото усещане да докосне нещо съвсем различно, детето ще премине тази емоционална бариера. Имах приятелка, чието дете на 1.5г когато за първи път го заведохме на плаж изпитваше ужас и пищеше при идеята да го пуснем на пясъка. Усещането явно в началото беше без подготовка и не се хареса, след това мина време докато възстановим процеса по запознаване с новото усещане и всичко се оправи за няколко седмици.

Прочетох няколко пъти поста, но не виждам въпрос. Алкохолната зависимост е доста сериозен психичен проблем и изисква мобилизация и много воля, добър психотерапевт, работещ със зависими, един , двама лични сътрудници, които да са ти в помощ по всяко време. Има програми, групи, в които можеш да се включиш, както и лични терапевтични програми.

Аз не мога да разбера, след терапията състоянието се е подобрило или не. Какво означава - " това което загубих/доброто/но аз бях добре ,чуставах се уверен,аз винаги съм знаел какво искам да постигна,лошото е че никога не го правя което е лошото " - ? За да може да се даде съвет или насока какво да правиш, за да повлияеш благоприятно състоянието, трябва да се знае, какво си правил до сега. Как е повлияло. Какъв е личният ти ресурс за самопомощ и как го използваш. Доста важни уточнения, които не виждам как могат да се случат в тази форма на комуникация. Това което наричаш депресия, от психиатър ли е поставена диагноза? До колко е депресия всъщност или е просто сложен етикет.

Здравей, много е важно да уточним, че си ходила на психиатър, а не на психолог или психотерапевт. Само психиатрите могат да провеждат медикаментозна терапия. Лекарите, често наричат подобна симптоматика - "синдром на раздразненото дебело черво" и подчертават, че е на психична основа. Нужна е психотерапия. Най - напред, за да си наясно какво всъщност се случва в стомаха ти, че дава такива усещания, след това, да пробваш и да осъзнаеш, че можеш да повлияеш целия този процес. Да погледнеш от друг ъгъл на себе си и на това, което ти се случва. Да спреш да се плашиш и се освободиш от емоциите, които си подтиснала, а те са избрали този не добър начин да се проявяват. Състоянието е напълно преодолимо, но не става бързо. Хапчетата не са вариант.

Мислиш за следствието, в обратна последователност. Бог е във всички религии, а не те да ни водят към него. Няма значение как го наричаме, тази велика сила е равно разпределена във всеки от нас. Ето защо всеки иска да стигне до нея по свой си начин и избира и нарича пътищата си с различни имена, обединени под общото название религии, учения, школи, секти и т.н. "Благодарение" на тях, Човекът се е е изгубил съвсем в илюзията, че трябва да търси Бог някъде и така все повече и повече се отдалечава от единственото място където може да го открие - в Себе си.

Най - силното оръжие в света е Знанието, информацията. Имаш информацията, че твоята работодателка е с особен характер - гневна, избухлива и недоволна. Но имаш и знанието, че ти си качествен, развиващ се и способен човек. Това са две съвсем различни неща и нямат общо. Какво те кара да ги свързваш и да ги използваш като оръжие срещу собствената си личност? Отношението на някой към нас ни влияе до толкова, доколкото ние го допуснем. Не е приятно да имаме такъв шеф, но не можем да промени хората така както на нас ни харесва. Остава да балансираме в ситуацията или да я напуснем. Ако решим да останем в нея и тя да не влияе на отношението ни към себе си, трябва да сме много на ясно с личните си граници и как ги поставяме.

Прави се промяна на интерпретацията на ситуацията. Преразглеждат се чувства , емоции, мисли, които държат фокуса върху много ограничена част от цялото и ти пречат да видиш себе си от страни. Това сама не можеш да го направиш. Другият метод са го измислили още прародителите ни - "Времето лекува". По - бавен е но е сигурен.

А сега колко си голяма и продължаваш ли по този начин да се справяш с чувството си на гняв?

Вероятно си въобразяваш, но чак пък да полудяваш..... Тревожността идва като индикация, че е време да промениш нещо за себе си. От една страна стои физиката, която чрез добър физически и хранителен режим, се коригира сравнително бързо. Нужна е воля и вяра. От друга страна стои психиката, без нейната промяна, колкото и добре да изглеждаш пак няма да си удовлетворена. Просто ще пренасочиш страховете си на друго място. Избери си с кое от двете ще започнеш или започни с двете едновременно и действай. За едното е нужно фитнес или добро поле за активна дейност, а за другото всички варианти за себепознание и личностно развитие.

Александър хубаво го е казал - в притежанието няма любов. Обслужвайки илюзията, че нечие сърце ти принадлежи, си забравила за любовта, съпричастността и споделянето. Вместо радост, че детето ви няма да е само един ден, а ще има роден брат, обслужваш ревността и обидата, които унищожават човешките взаимоотношения. Освен обидата от несподелената тайна, какво друго те притеснява?