Диляна Колева

Споделеното е чудесен пример, че няма по - ценно и работещо знание от онова до което сами достигаме. Това, което ти се случва показва, че имаш ресурс да се справиш със състоянието. Страховете ни са много и най - различни, това е факт, но още по - неоспорим факт е, че много малка част от тях са лично придобити. Огромната част от нашите страхове, са породени от вярванията ни, а те са ни внушени в ранно детство, когато не сме можели да се съпротивляваме. Обърни лентата, всъщност, нито един твой страх, не е твой, ако успееш да го видиш по този начин, той ще изчезне. Страховете ти са плод на страховете на хората, които са те отглеждали, затова и често в терапията търсим детето в нас, за да видим на колко години и кога се е сдобило с тези страхове. Да ги разгледа от друг ъгъл, като големия човек и да спре да се страхува. Най- вече, да осъзнае, че те не са негови. Нито едно дете не се ражда страхливо, то се ражда любопитно и жадно за познания. Малко след това, обаче, любопитството му бавно и неосъзнато бива изтиквано на заден план и се замества със страховете, които имат родителите му. ПРИТЧА ЗА МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя. Сега просто си запуши ушите за вредните влияния и върви напред.

Здравей, това което се случва с теб, зависимост към секса, храната е същата онази зависимост която имаш към човека /няма да го нарека нито бащата, нито партньора ти, защото той не нищо от това/ . Огромната нужда, която имаш от любов, внимание, топло отношение, свързване се изражда в зависимости. Имала си илюзията, че този човек ти ги дава, всъщност той нищо, никога не ти е давал, ти така си се заблуждавала, заради огромния си глад за любов. Той надали ще се промени, най - малкото защото "гладни" за любов хора, колкото искаш. Но ти можеш да се промениш, не, наложително е да се промениш, защото страданиет оти няма да има край. Какво означава това? Да осъзнаеш, че си достатъчно качествен, ценен и важен човек, Да започнеш да се уважаваш достатъчно много, за да не позволиш някой да злоупотребява с теб. Да потърсиш любовта в себе си. Да започнеш да я ползваш. Да заобичаш най - важния човек в твоя живот - СЕБЕ СИ. Тогава няма да имаш болезнената нужда някой да ти дава трохички внимание/защото това което ти се дава няма нищо общо с любовта и обичането/ ,с което да те държи вързана за себе си. Пускам една много точно метафора, която може би ще ти даде по - точни отговори на това, което си опитвам да ти кажа. Вълшебната кухня ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня. Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен." Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска. Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна." Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа." Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва. И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?" Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам." Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно." Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб." Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание. Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати. Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна. Дон Мигел Руис

Ще се включа към насоките метафорично, с една притча, която от както прочетох, не излиза от главата ми, тя е много показателна за това, как не умеем да чуваме нужното ни, въпреки, че усилено и непрекъснато слушаме . Един монах трябвало да отиде до големия град. Някакъв човек също бил тръгнал натам и помолил монаха да върви с него. Когато стигнали в града, на едно натоварено и много шумно кръстовище в самия му център монахът казал на спътника си, че чува щурец.- Имаш превъзходен слух , отче! - възкликнал мъжът с нотка на недоверие. - Не!- отрекъл монахът. - Слухът ми не е по - различен от твоя. Всичко зависи от това какво си настроен да слушаш. - Съмнявам се - гласно изразил сега недоверието си мъжът. - Аз не бих могъл да чуя щурец сред този шум. - Повярвай ми, наистина всичко зависи от това какво е важно за теб - настоял монахът. - Сега ще ти демонстрирам-казал той, извадил от джоба си няколко монети и небрежно ги пуснал на асфалта. Въпреки ужасния шум, всички хора наоколо извърнали глави, за да проверят дали пръсналите се стотинки не са изпаднали от техните джобове. - Сега разбираш ли? - попитал монахът. - Всичко зависи от това какво е настроен да чува човек и кое е станало важно за него. Ако всеки ден слушаме скандали и лоши новини, слухът ни се настройва да възприема грозното и злото. Ставаме страхливи и безпомощни и започваме да вярваме, че животът е труден, че хората са лоши, а светът е ужасно място...... А междувременно щурците пеят, листата шумят, ручеите ромолят, а ние не ги чуваме....

Имах клиентка, която влизайки , сядаше с гръб към всички врати, защото вярваше, че само ако погледне дръжката на вратата, бактериите които тя си представяше, че са там, ще я полазят. Друг държеше заключен гардероба си 6 години, защото вярваше, че вътре има дрехи от инцидент и ако отвори гардероба ще му се случи нещо много лошо, в последствие беше заключил и стаята. Друга, която вярваше, че е блъснала човек и беше в състояние да се върне 6 пъти на ден на мястото, за да провери дали е вярно и т.н и т.н. Представата е болезнената част от състоянието, не е нещо изключително само при теб. Всички тези хора са вече много по- добре. Бременна си, не си губи времето с писане във форумите, започни психотерапия и имай една спокойна бременност. Посети психиатър, който да постави правилно диагноза и да е конкретна и след това започни работа с терапевт.

Не само че има такива случаи, но и има книга описваща най - фрапиращите от тях, за работа с ОКР. Всеки страдащ от ОКР вярва, че неговите умствени предъвкватия /както се наричат тези твои зациклили мисли/ са уникални, много страшни и не приличат на нищо друго. Истината е, че голяма част от страдащите от ОКР дори ползват едни и същи фрази. Така, че спри с анализите, потърси си специалист и започвай работа. Сама не можеш да се справиш.

Тази стратегия, аз лично не я разбирам. Как се повтарят качества, постижения и успехи? Те не могат да се повторят, те се създават, а могат да се създадат, когато човек вече е решил психологичния си проблем. Да се повтарят положителни мисли ..... може, наричат се утвърждения, но те са доста повърхностна техника, която не действа, ако няма разбиране в дълбочина на процеса. Да се повтаря настройка е невъзможно, тя е част от светоусещането на човека. Уточнявам тези подробности, за да обърна внимание на изказа, защото той дава първата предства на слушащия как мисли човекът отсреща. Информацията, която получавам е за голямо объркване в понятията, осъзнаването на процесите е в перспектива, която няма как да се случи самостоятелно. На тази база от информация, какъвто и план да се даде, той ще се разбере изкривено, повърхностно и няма да свърши никаква работа. Четенето на, книги, изпълнението на техники и дебатирането на проблема ще е повърхностно и няма да доведе до резултата. Ето защо е необходима, последователна терапевтична работа. Това е план, но ако си спомням правилно от предните теми, той е неприемлив. Посочиха се статии и материали за прочит, но виждам, че те не са свършили работа и няма как, тъй като при това възприятие не могат да бъдат усвоени и осъзнати. Тук във форума често се очакват готови формули и "рецепти" за бързи резултати. Няма такова нещо. Просто няма. Внимателно подреди приоритети си и помисли, кое ти е най - важно в момента, концентрирай се върху изготвяне на план за осъществяването му. Ако това е промяна на самооценката и самоувереността, подготви се за работа, резултата от която ще зависи от личната ти ангажираност с процеса.

Имаш ли идея, план, стратегия с която да случиш тази промяна? Не можеш да работиш по промяна на самочувствието, ако не си наясно как се случва това.

Имам въпрос към теб. Преди седмица - две пусна два пъти една и съща тема. Сега пускаш три път тема със същото съдържание. Защо го правиш??? В предните две теми ти е отговорено, можеше просто да надградиш диалога. В този пост виждам изразени от теб пожелателни промени, които сякаш си пожелаваш на себе си, но ако може някак си от самосебеси да се случат нещата. Няма конкретен въпрос, питане, анализ. И Орлин и аз и други потребители са ти дали съвети и отговори, какво си взе от тях. Как стигнаха до теб?

Вероятно д-р Първанов ще може да те насочи, но помагането е у теб. Преживяла си травматична загуба. Вероятно не е единствения момент на загуба в живота ти. Не знаеш как да се справиш със страха, който още стои в теб. Наричаме го "реакция на загуба" при теб не е преживяна т.е. "останала" си в някоя от емоциите като страх, гняв, тъга, вина и не можеш да продължиш напред. Докато не се освободиш от тях трудно ще имаш качествен и хармоничен контакт.

Прочети този откъс https://chitanka.info/text/26986/6#textstart След това цялата книга и особено втората част. Там са стратегиите за справяне. А при първа възможност започни психотерапия. Успех!

На 22г да искаш всички тези неща е най - нормалното нещо на света. Сега ти е времето и възможността. Нещо объркваш фокуса, само. Вместо да се фокусираш в планирането им за постигане, ти се фокусираш във фантазията, че няма да ги постигнеш, защото в момента не ги чувстваш. Докато стоиш в тази фантазия, никога няма да стигнеш до план за това - КАК да се случат. Просто смени фокуса. Тази стратегия не е добра - " .... дали въобще това желание за преобразено Аз не е просто наивна илюзия на поредното момче, което иска да се изживее в сценарий "сам срещу света" и да се почувства специален в някакъв аспект " Затова нека си остане само илюзия. Нито си сам, нито си срещу света. Край теб чакат хората, които ще ти помогнат, когато се "отвориш" за тях / да ги допуснеш , да се довериш/. А света е невероятно място с хиляди възможности създадени за теб, не разбирам защо искаш да вървиш срещу тях. Войните са за военните, за страха и властолюбците, личността, за да се развива има нужда от мир и хармония.

Много обстойно описание, с което помагаш за изграждането на представата ни за личностните ви профили. И двамата робувате на страхове от едно и също естество, но го изразявате по различен начин. Това е дълго за анализ в писмен вид. Направи ми впечатление, обаче, тази информация : "........ В последствие, довери пред мен, че освен забавлението с приятели, е изпитала и изпитва много силно и трайно привличане към друг мъж, част от приятелите й от там. Поради това изпитва вина пред мен и чувства силно объркване пред себе си. " Това или е част от общата и манипулация или е искала да каже нещо, което струва ми се не сте изяснили. Споменаваш го между другото и след факта, че вие искате да живеете два различни живота. Ясно е какво ви разделя, а какво ви свързва?

Първо трябва да се изясни какво точно е състоянието. После е важно да се знае какво го провокира. След това се прилага определена терапевтична методика, за да се провокира в теб промяна на мисленето и поведението. Когато видиш резултатите и осъзнаеш страховете си увереността ще се настани трайно в съзнанието ти. Различните ситуации вече няма да са проблем за теб.

Виждам, че отново пускаш темата, вероятно искаш още отговори. За съжаление, това състояние не може да се повлияе от съвети. От поста ти става ясно, че самооценката ти се гради изцяло на външн и фактори - как изглеждам в очите на другите. Това е големият проблем. Той влачи след себе си цяла поредица от проблеми - да не се изложа, анализи върху казаното, безкрайни колебания за това как изглеждам всъщност и т.н. Позволи си да си помогнеш, като първо признаеш пред себе си, че имаш проблем със самочувствието, с който не можеш да се справиш сама. Безумно се страхуваш от себе си, от хората, от света, в който се движиш. С тази настройка сама трудно ще се придвижиш напред. Въпреки това, ако се опиташ по- конкретно да зададеш въпроса за който искаш съвет, ще ти пишем. Опитай се да го формулираш в едно изречение.

Споделям мнението на Орлин за медикаментите, те отдалечават фокуса от реалните варианти за справяне. Искам да уточня: кога и при кого е поставена диагноза ОКР? Методите за работа при ОКР са доста специфични и при това състояние класическите подходи при работа с трвожност не сработват. Кой постави тази диагноза и изяснено ли е какво е ОКР, каква е реакцията на тялото, от къде се стартира процеса, как се работи с обсесиите и компулсиите. Това са реалните начини за справяне, а не медикамента. Може да пиете колкото билки искате, но ако си имате работа с ОКР обсесиите са провокирани от механизъм неподвластен на билки. Какво всъщност знаете за това състояние и това ли е наистина състоянието ? Ако говорим за тревожност или тревожно-депресивно състояние тогава трябва да си дадете време за промяната, не става с 2-3 срещи. Ако бързате, преди да е сработила методиката, просто ще станете един от "туристите" на психотерапевтичните кабинети. Има процес и на влошаване, ако се ползва по - дълбинна психотерапия или регрес при друга методика. Когато говорим за толкова дълъг период на дадено състояние, за терапията му човек е добре да предвиди достатъчно време за повлияване.

Здравей, за съжаление при хората употребяващи наркотици, особено по - тежката дрога, се наблюдава разпадане на моралната и ценностна система, разпад на личността. Това е процес, в по- голямата си степен необратим. Има хора, които излизат от тежката зависимост, но това се случва с много лична мотивация провокирана от нещо особено важно за тях. Вашето приятелство, не мисля че има такава стойност вече. Накратко, тази твоя приятелка, не е онази приятелка, която познаваш, във всеки смисъл, който можеш да сложиш това изречение. нито личността, нито морала, нито принципите, нито вярванията, нито поведението и е част от онова което познаваш в тази личност докато сте били приятелки. "Опаковката" на старата личност те използват обикновено с цел манипулация, до получаване на нужното. Някъде много дълбоко в подсъзнанието е останало ядрото на старата личност, заради която тези хора изживяват дълбока емоционална криза. Сблъсъкът между старото и новото става все по - болезнен и нуждата от наркотик става все по - голяма, за да притъпи мисълта и съпътстващите я чувства. "Помагането" в тези взаимоотношения не е онова което разбираме = даване. Щом има родители те са тези, които трябва да се погрижат за нея, а това е свързано с изолацията и, с прекъсване на контактите с хора които биха и дали пари или дрога, с целенасочено лечение от екип от специалисти, често в предназначените за това места. Това е "помагането" в тези случаи = в отнемането.

Приемането е вътрешен процес, не е външен. Т.е. ти да приемеш себе си, а не другите оценявайки те, да ти дават усещане за приемане или неприемане. Ако постоянно се стремиш към второто, просто даваш власт на другите да определят какъв си, а ти само им вярваш и така, всеки ден ще си различен според това, как те отразяват хората. Това си е равносилно на параноя и е изключително уморително. Приемането на себе си е друг процес. Когато съм стигнала до момента, в който имам ясна представа за себе си /подчертавам ЯСНА, а не такава създадена от оценката на другите, което е всъщност най - трудното - да направиш разликата/ и се съглася с това, че не съм идеална, че има черти в мен, които не са особено приятни, и други които са изключително хубави. Когато си позволя да си го кажа и да разгледам онези неща, които не ми харесват, да променя отношението си към тях и да имам ясна позиция по собствената си самооценка. Тогава се е случило приемането. Тогава съм силна. И когато някой отрази моя черта, която аз не харесвам, няма да се срамувам или да се страхувам от нея, защото ще я познавам много добре. Ще мога да се усмихна и да продължа напред, без това да ме притеснява. Няма да се чувствам длъжна да се харесвам на хората, защото ще знам че всички сме различни и това не е проблем. Няма да държа длъжни другите да ме харесват, защото ще знам че това е невъзможно. За да стигнеш до това знание, обаче, е необходимо много сериозно вглеждане в себе си, Погледа ти за себе си и света е твърде замъглен от чужди оценки и вярвания, губиш се в тази мъгла и докато не разбереш точно накъде си тръгнал, вероятността да се изгубиш е много голяма. Така че, не другите да те приемат, а ти да се приемеш е важно. Погледът ти трябва да следва друга посока. Ако ще се провокираш, провокирай се заради самия себе си, а не за това как ще се промениш в очите на другите.

Здравей, няма как да ти помогнат хапчета, тъй като ти не си болна, а си уплашена. Това което ти се случва е адреналиновата реакция - силно сърцебиене, болки в мускулите, особено тилната област, вероятно стягане в корема, позиви за повръщане, изтръпване на ръце, крака или треперене, главоболие, което не минава от нищо, сухота в устата, световъртеж, замайване, прималяване и т.н още около 10тина реакции на тялото на свръх отделящия се адреналин. Тези симптоми, могат временно да се подтиснат или да се хронифицират с медикаменти, но не и да се справи човек с тях по този начин. Това е физиологичното обяснение, психологично нещата стоят по малко по- различен начин - страх те е от нещо, което не разбираш. Силният стрес при раждането е отключил този абнормален страх, който трайно е започнал да активира адреналин, който пък ти причинява този физически дискомфорт. Спри да разчиташ на медикаменти и заложи повече на собственото си тяло. Това тяло има нужда от движение, не от покой. Не за друго, а защото адреналиновата реакция / или това което наричаме симптоми/ могат да бъдат прекратени само с активиране на процесите на дишане, кръвообращение и кислород. Това няма как да стане в пасивно състояние. Разбира се тук идва страхът, че ще ти стане нещо, ако се пораздвижиш, с което вместо да станеш и да направиш нещо, за да се почувстваш по - добре, активираш нова доза адреналин. Накратко, за да облекчиш симптомите, трябва незабавно да започнеш да натоварваш тялото с движение, което да предизвика учестена сърдечна дейност, учестено дишане и изпотяване. Колкото и абсурдно да ти звучи, това е лечението. И хората преминали през това ще го потвърдят. От друга страна, необходимо ти е трайно справяне със страха, т.е. да го разбереш от къде възниква и да го сложиш в норма, това е психологичната част и там ти е необходим психолог, психотерапевт, който работи с тревожни състояния.

Който иска да контролира живота, всъщност безумно се страхува от него. Какво те плаши в живота? Не бързай да отговаряш. Дай си време да се отпуснеш, да постоиш в този въпрос. Помисли как си представяш живота? В частност и по принцип. Какво е всъщност живота за теб? Едва тогава помисли, какво те плаши в него?

Здравей, ще изляза от конкретиката, тъй като се съмнявам да съм ти полезна точно тук, точно по този начин, но ще те насоча към една различна гледва точка. Както за теб, така и за твоя съпруг тази обстановка е нова. Той не знае как протича една бременност и странностите, в които често изпада жената, повишената чувствителност и несъзнателното преекспониране на събитията. За него стресът също е голям, но в друга посока - как ще се справи с новите задължения, повишаването на разходите и промяната на отношението ти към него, промяната на тялото ти, която за доста мъже предизвиква силен стрес и води до отдръпване и нежелание за интимност. Само от няколко десетилетия мъжете са въвлечени толкова пряко в бременноста на жената, това винаги е било женското тайнство и мъжете са се държали на страна. Това е закодирано в мъжката психика и по един или друг начин се проявява. Жената иска повече внимание в този период, нормално, въпреки че бременноста не е болест и не изисква кой знае какви ограничения и обездвижвания, за съжаление днешната действителност я лишава от ефирността и радостта и я натовари с доста тревожнаст, страхове и я третира по - скоро като заболяване, което има нужда от свръхобгрижване. Липсата на женската общност, която винаги е била закрилата и разбирането за бременната също я няма. Все повече двойки заживяват доста изолирано от родовете си и точно в тези моменти, когато подкрепата на рода, средата , приятелствата е много важна те се сблъскват с липсата. Двамата със съпруга ще се сблъскате с нова за вас ситуация, която всеки ще вижда по различен начин, ето защо и разногласията вероятно ще се увелчат. За да избегнете това са необходими много уточняващи разговори с много слушане. Когато някой вика и повишава тон, това означава, че се смята за нечут и неразбран. Повишаването на тон обикновено е сигнал, че човекът иска да бъде чут. Защо и по каква причина той се чувства така може да разбереш само ако се вслушаш в това което казва. След като се почувства чут, човек има възможност да слуша. Прекъснем ли - влизаме в конфликт. Уточни за себе си, какво точно не ти харесва във вашето общуване и има ли нещо общо в темите, по които стигате до конфликти.

Защо не започнеш с това - стъпи на базата на която вече имаш. Правото е доста широкообхватна сфера. Повечето от нещата, които изброяваш се припоркриват доста с областите, в които може да се развива прависта - " Това,което мога да кажа за себе си е ,че това,което най-много ме вълнува е да помагам на другите.Обичам да комуникирам с различни хора,да говорим за потенциала им и мечтите им да изслушвам проблемите им ,да им преподавам неща,коита разбирам и това ме зарежда изключително много и мога да го правя до безкрай почти.Обичам да съпреживявам с другите техните чувства и емоции ,ако ще и негативни чувства.Вярвам в безусловното обичане на другите и това да общувам и помагам ме зарежда изключително много.Вярвам,че е по-благословено да даваш,отколкото даполучаваш и смятам,че помоща към другите трябва да се дава безвъзмездно. " А това е чудесна линия, върху която да развиваш релакса и разтоварването си, за да балансираш работа - почевка - ".Другото,което мога да правя до безкрай е да слушам музика.Обичам да работя върху личностния си потенциал и да се променям. "

Здравей, била си в доста неблагоприятен период и си успяла да повярваш, че нещата ще са винаги така. Стресът е бил голям и това е оказало влияние за това твое вярване. Истината е, че животът е динамичен, не е статичен. Житейските периоди се редуват, но ако спрем някъде в негативно вярване, каквото и хубаво събитие да ни се случи ние вече не можем да му се насладим. Твоят фокус трайно се е насочил към негативното, а повярвай това никак не помага. Мислите създават чувствата, а те определят емоционалното ни състояние. Бъди внимателна с мислите си, прегледай ги, разчисти излишното - хигиена на мисленето, хигиена на информацията, хигиена в общуването. "Замърсяването " става много лесно. Позитивността зависи от информацията, която допускаш да стигне до теб. Пускам няколко идеи, които можеш да включиш в деня си, с което да стартираш промяната на отношението си към себе си и света: 1. Временно пълно ограничаване на всяка негативна информация В началото на овладяването на паническото разстройство е необходимо да си дадете поне два месеца, в които да изключите всички дразнители от живота си, доколкото това ви е възможно – хората, които ви плашат, дразнят, действат ви зле, постоянно се оплакват или само критикуват, новините, филмите с кръв, болести и драми, грозните или напрягащи гледки и пр. Стартираме лечение с радост – гледайте само комедии и приятни предавания, водете само разтоварващи разговори, общувайте само с хора, които ви действат добре, разхождайте се сред природата, доставяйте си удоволствие, грижете се за себе си, глезете се. Вие го заслужавате! А и ви предстоят неща, които го изискват, за да се справите. Използвайте всичко извън вас, което ви насища с приятна енергия. По-късно ще се научим как да си я генерираме и вътре в нас самички. 2. Тефтерът с радости Купете си едно малко дневниче, което да носите винаги в себе си и да записвате в него всички мънички нещица от живота, които са накарали душата ви да трепне радостно през деня. Това може да е смехът на дете, песента на птичка, раззеленило се дърво, усмивката на някого, ново запознанство, видът на двама влюбени, усещането за чаша топло кафе в ръцете ви, прекрасна книга или филм – всичко. Така ще започнете да забелязвате колко много хубави неща се случват през деня ви. Също така ще се научите да обръщате внимание на именно тази страна от живота. А когато се чувствате тъжни и отворите дневничето ви, оттам ще изникнат толкова приятни усещания и спомени, които ще ви оправят настроението. И най-прекрасното от всичко е, че ще осъзнаете, че най-истинските неща в живота са безплатни и достъпни за всички по всяко време. За тях няма нужда да притежаваш определени качества, да изглеждаш по определен начин или да гониш някакви амбиции, а просто да бъдеш себе си и да присъстваш тук и сега, да се научиш да забелязваш. 3. Себеизразяване Себеизразяването е друго нещо от фундаментално значение за качеството на живота ни, наред с преодоляването на страховете. Затова сме тук – да се разгръщаме и изразяваме това, което носим в себе си на всяко открито по-дълбоко ниво. Едни обичат да рисуват, други да фотографират, трети да пишат, четвърти да ловят риба, пети да свирят на барабани и пр. Опитайте да опишете вашите склонности в дневника си. Кое ви кара да се чувствате добре? Какво бихте правили с удоволствие? Кои части от себе си имате нужда да изявите? Ако ви е трудно да ги намерите, запитайте се какво сте искали като дете. Ако е нужно, попитайте родителите си – каква е била естествената ви наклонност. Когато намерите вашите начини да се себеизразявате, отделете време за тях – не изисква толкова много. Не е нужно да напуснете работа, за да го правите (макар че това изобщо не е лоша идея;)). Помислете какъв би бил животът ви, ако.. Едно допълнително упражнение за себеизразяване, което ще изкара наяве част от блокиралите във вас страхове – опитайте да изразите подробно в дневника си това, което ви тревожи. Обрисувайте от какво се страхувате и защо. Навлезте в детайли. Засега това е достатъчно. Това е първата малка крачка, която ще направим преди да започнем конкретната работа със страховете. Просто ги опишете и ги оставете настрана, продължете работата с книгата. А за домашно за следващата седмица – всеки ден, поне за десет минути опитайте да правите нещо творческо, създайте нещо с цялото си внимание за това – това може да е бродиране на носната ви кърпичка, изрисуване на картина за стаята ви, избиране на нови пердета, измисляне на нова рецепта в кухнята, украсяване на малко кътче в дома. Мъжете пък могат да помислят какво дребно нещо биха могли да направят, за да зарадват любимата си, майка си, децата си – може би да им помогнат да направят/поправят нещо в стаята си или да ремонтират велосипеда си. Каквото и да е. Творчеството се състои именно в това вие да измислите какво точно да направите, за да внесете радост в живота – вашия или този на околните. 4. Благодарност Друг начин за изпълване с приятна енергия и привличане на приятни обстоятелства в живота е благодарността. Да си благодарен означава да почиташ настоящето, да направиш с голям кеф поклон пред битието, т. е. да си разбрал, че всичко, което се случва, има смисъл и е част от съвършената хармония. На живота няма да му остане нищо друго, освен да се присъедини към теб в радостта ти. Когато си радостен, ти си и благодарен. Благодарността е молитва. Тя е състояние на молитва. Не да искаш, а да си благодарен за това, което имаш, защото си осъзнал колко е ценно. Научете се всяка сутрин да започвате деня си с благодарност към всичко, което наистина цените в живота си – от най-простичките неща до най-сложните. Още преди да сте отворили очите си, започнете да благодарите наум. Чувствайте тази благодарност, бъдете искрени със сърцето си – няма никой отвън, който да ви оценява. Вие, вътре във вас генерирате приятна енергия, само чувствайки. Опитайте да благодарите и за лошото в живота си. Припомнете си предишни случки, които сте определили като лоши – колко хубави неща са произлезли от тях? Можете да си запишете няколко такива случки в дневника. Самият акт на записване ще ги отпечата като добър пример в главата ви. Започнете да забелязвате как нещо, на пръв поглед лошо, води до добри резултати и е неизменна част от веригата на живота, водеща ви към целта. Бъдете смели – благодарете за нещата, които желаете, сякаш вече ги имате и ги чувствате. Наблюдавайте след това какво се случва.. 5. Контрол над думите Както вече споменахме, думите съдържат силна енергия, която има склонност да се материализира, особено - повтаряна с чувство. Но дори да не влагаме чувство, определени думи са вече заредени с определена енергия, защото смисълът им е бил определен стотици години и нашето подсъзнание генетично е предразположено да откликва на тях по определен начин, дори и да ги използваме в различен контекст. Затова, много внимавайте какви думи използвате и особено за паразитните такива, които се повтарят по-често от всички останали. Думи като „страхотно”, „адски”, „уби ме”, дори и в позитивен контекст, влияят негативно на съществото ни. Нашето подсъзнание няма нито чувство за хумор, нито разбира от мода и актуални изрази. Естествено, за да следиш думите си, е необходимо на първо място да не страдаш от „словесно разстройство”. Има хора, които не могат да спрат да приказват и около тях хвърчи енергия като фойерверки. По този начин трудно се овладява каквато и да било сила. Затова медитацията е изключително ефективен начин за снемане на вътрешното напрежение, което ни кара да не спираме да говорим или да се движим. Но също така, можете да опитвате, докато говорите, да проследявате дишането си – това ви центрира. 6. Подмяна на първата неприятна мисъл с приятна Опитайте в следващата седмица, след сутрешното упражнение по благодарност, да наблюдавате освен думите си, и мислите си и да не допускате след първата неприятна мисъл да последва втора. Защото знаете, че след втората ще последва трета, а това води до затвърждаването на цяло неприятно състояние-модел, от който вече трудно се измъкваме. За някои хора е по-лесно да потънат докрай в страданието и болката, за да изплуват след това по естествен начин на повърхността. Но нужно ли е това? Още първата неприятна мисъл, която хванете да се върти в главата ви, можете да подмените с противоположната й приятна. И после пак и пак. Защото в противен случай още първата образува малко количество неприятна енергия, за което, по закона за привличането се залепя нова мисъл на същата неприятна ниска честота, което увеличава негативния облак, към който се залепят още и още, а накрая и си подбирате съответстващи случки в живота ви. Помнете – вие сте господари на живота си, вие определяте посоката, не се оставяйте на течението да ви носи накъдето си поиска. 7. Вие не сте болни! Често хората с паническо разстройство говорят за себе си като за болни или казват, че само да се излекуват и тогава ще правят приятните неща. Обаче действителността не функционира така. Първо е необходимо да създадеш приятното в душата си, за да дойде и отвън. Също така, хората с тревожни разстройства не са болни. Не съществува такова нещо като болест, защото във всяка секунда клетките се обновяват и всяко неразположение е и път за завръщане към душата ти. Съществуват само хронични мисловни състояния, които са се материализирали в тялото. Всеки човек е Творец, а не жертва! Всеки твори мислите, чувствата, тялото и действителността си във всеки един момент, но понеже масово хората все още не знаят как го правят, си мислят, че всичко е плод на случайността и са постоянно уплашени – имат нужда от авторитети, за да ги успокояват. Време е да разберете, че всичко идва от вас. С убеждението и нагласата, че сте болни, вие затвърждавате страдащото си състояние, подчинявайки целия си живот около него. Необходимо е точно обратното – да подчините състоянието на живота, който искате да водите, т. е. да правите нещата, които искате да правите, независимо как се чувствате, а не да ги избягвате или да ги отлагате, защото сега сте болни. Тревожните разстройства не са изобщо болест. При тях просто душата страда, измъчвана от мисли, които не й съответстват. Но ние вече започваме да променяме този процес. 8. Не се концентрирайте върху страха Когато сте в криза, ок - в криза сте, но през останалото време не анализирайте кризата и не чакайте пак да дойде, а се наслаждавайте на минутите без нея. Не се концентрирайте през цялото време върху проблемните състояния. Ако във времето, свободно от тях, очаквате тревожно следващата криза, пропилявате и малкото моменти на спокойствие и възстановяване, които са толкова ценни за генериране на хубава енергия. Научете се да почитате здравето и да цените добрите си моменти от деня. Така само увеличавате силата си. Само тя ще ви издърпа от страховите състояния. Разберете, че е необходимо да се концентрирате върху моментите на пълно спокойствие и изпитване на радост, колкото и да са малко, за да могат да започнат да се увеличават и да издърпват енергийно страха в орбитата си на позитивни вибрации. 9. Предпочитайте да виждате доброто навсякъде Във всяка ситуация или човек, които определяме като лоши, можем да видим и хубавата им страна. Доброто и лошото са неразделни – само ние избираме над какво да се концентрираме. Щастливите хора по навик отсяват хубавите страни на живота. Това не означава, че виждат само половината картина, а че предпочитат да запазят за себе си повече от доброто. Така дават шанс на другия, на добрата му страна и тя се засилва – човекът, в знак на благодарност, започва да изявява към нас само нея. Всъщност, започва да си спомня, че не е лош, че е добър. Вие му помагате за това. В сложната плетеница на живота не можем да знаем кое е добро и кое – лошо. Но едно можем – да дадем предимство на истинската същност на някой да се изяви – тя е винаги добра. Нека обаче направим разлика между позитивното мислене само по себе си и позитивното отношение, предразполагащо към действие. Понеже напоследък позитивното мислене е доста модерно, предлага доста избор да се скриеш в него и да не полагаш необходимите усилия, за да се случват нещата. Възможно е да попаднете в клопката да откажете да се срещнете с проблема и вместо това, успоредно да си повтаряте положителни утвърждения, чакайки той да изчезне от само себе си. Възможно е и да се опитате да промените всички, които не ви помагат да поддържате новата си положителна настройка, или да ги избягвате трайно – което също не е решение. Това не е положително мислене, а его-мислене. Не е решение да избягвате завинаги всякакъв вид негативна енергия, само и само да запазите положителната си настройка. Това самоограничаване се прави само временно, в моменти на нужда и за възвръщане на силата. Но като цяло ние не можем, а и не трябва да бягаме от света – необходимо е да се научим да минаваме през него без да се губим в негатива. Щом нещо ви влияе негативно, означава, че има нещо във вас, което се включва и не е отработено. Един негатив може да се закачи за вас, само ако съществува вече във вас. Вътре и вън е едно и също. Щом възприемаш негатив, значи носиш подобна матрица в себе си. И да бягаш постоянно от всичко, което те наранява и не ти е приятно, не води до автоматично отработване на това, което се включва в теб.

А така . Сега пак прочети последователно това което ти написахме с д-р Първанов и Орлин. Но свали емоцията и прочети постовете ни обективно, никой не е писал за теб, а по принцип. Поддържаме този сайт доста години и знаем какво пишем. Дадохме ти 3 джокера. Моят е: Страхът не е това, което е!!!! Продължи със следващите постове и се опитай да синтезираш от написаното от д-р Първанов и Орлин техните джокери, сигурна съм, че ще навържеш пъзела, стига да се освободиш от емоцията и съпротивата към нас. Чети обективно и спазвай първото правило на Дон Мигел Руис - " НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО!" Едва тогава ще започнеш да чуваш.

Здравей, "здравословните проблеми", които изброяваш са психосоматични т.е. не се решават с медикаменти и болнични лечения. Необходима е пренастройка на дневния режим и целия ти поглед над живота и себе си, иначе ще лекуваш кисти и ще се появяват нови, червата ще са си все така раздразнени, дисбаланса все по - сложен. Безсънието ти е част от целия коктейл. Писали сме го някъде из форумите, че точно в часовете, които изброяваш, плюс-минус час - два т.е. от около 1.00 през нощта до към 3.00 часа е периода от денонощието, в което в тялото ни се произвежда активно необходимия за деня адреналин. Не случайно, точно това са часовете, в които ставаме да пием вода, да ходим до тоалет, става ни по - топло, изпотяваме се, или се събуждаме от сънищата си. Това са часовете, в които тревожните хора получават симптомите на нервните кризи, събуждат се и не могат да заспят и се появяват негативни мисли /народът не случайно е измислил поговорката "Утрото е по - мъдро от вечерта"/ и т.н. всичко свързано с адреналиновата реакция. Базсънието и това което ти се случва не е изолирано от другите проблеми, които имаш, то е част от едно общо състояние. Работиш на две места и си студунтка........ малко хора го могат това натоварване. Сама казваш, че си преживяла периоди на силен стрес, всичко това ескалира все повече и се стига до нови симптоми, даващи сигнал за покачващата се тревожност. С две думи липсва ти почивка, умение за релакс и разтоварване и вероятно радост.

Здравей, цитирам точно тази част, защото за мен тя е ключова. Преди всичко е важно да се знае, че симптомите и страха, са две отделни неща при тези състояния. Когато се говори за приемане и разбиране се говори за страха, когато става въпрос за симптомите, няма такова нещо. Какво са симптомите - НАЙ ОБИКНОВЕНА АДРЕНАЛИНОВА РЕАКЦИЯ. Какво има да и обичаш????? Това е просто адреналин, има обяснение, какво представлява, как се разпространява в тялото и защо чувстваш всичко, което чувстваш. Описвали сме го многократно, всеки лекар на който отиде тревожния може да му го обясни /друг е въпроса, че не го прави/ . Адреналинът е хормон подтикващ ни към действие. Всички, които имат симптоми, обаче, понеже не си познават тялото и не знаят какво е адреналин и ефекта от отделянето му вместо да станат и да се пораздвижат, лягат да умират, ами..... изненадата е, че с това си действие и най - вече придружаващата го мисъл те засилват и повтарят адреналиновия поток. Толкова за симптомите. Нито са страшни, нито са нещо кой знай колко сложно за преодоляване, нито има човек, който да не ги е получавал и да не ги получава ежедневно. Друго нещо е страха. МЕН МЕ Е СТРАХ!!!! Ключовия момент за повтаряне и затвърждаване на състоянието, Тази мисъл създава невронни вериги като корабни въжета, с които закотвя страха в мозъка. Целта НЕ Е да се фокусираме в симптомите, а да разберем какво идват да покажат. Например: Винаги съм била угаждаща и послушна дъщеря, правя виско, което майка ми е искала от мен, за да има мир и да ме обича. Имам гадже, което тя харесва, но аз разбирам, че ненавиждам. Стоя с него заради нея, но искам това да приключи. Знам че, с това може да я загубя и тя да спре да ме обича................ не го осъзнавам по този начин /разбира се, това лъсва на терапевтичната сесия/ Става вътрешен конфликт в мен - искам да се измъкна от връзката, но ме е страх да не изгубя връзката с майка си. Това е толкова нова ситуация за мен, моя досегашен механизъм не работи - угаждането, аз нямам нова стратегия, а и не осъзнавам стаха си. В мозъкът ми вече се е зародил сигнал опастност......, ще стане нещо, за което не съм подготвена. А сигнал "Опастност" е стартовия бутон на адреналина. И така един хубав ден, тялото ми дава достатъчна доза адреналин, за да получа симптоми, които пък ще ми помогнат да стигна до усещането на онзи страх, който не осъзнавам. Тялото не иска да ме плаши, реално то ме спасява. Но аз понеже много съм чела, решавам, че има поне 10 болести, на които мога да припиша този симптом и започвам да измествам все повече и повече страха от мястото, в което се е зародил, към някакво място, в което изобщо нямам работа. Ето един от терапевтичните подходи. Без да е минал човек през подробно проучване на себе си, няма как да си обясни, какви са тези симптоми. Понеже ние, които работим с тези състояния, много добре познаваме механизма на тревожността и знаем, че това което хората коментират е много далече от същността, можем единствено да кажем "Нищо ти няма, това е адреналин, не му се плаши" Ако повярваш, повярваш, това е най - добрия вариант, спираш да изразяваш страха през тяло и си давъш възможност да го живееш този живот и да натрупаш житейска опитност, с която да промениш механизма, който провокира стреса. Това е лесния, удобния и практичния вариант. Когато човек, обаче не се довери, няма смелостта да прави експерименти със себе си, за да види, че тялото не му е враг, а приятел, тогава става сложно. Без психотерапия никога няма да стигне до решаване на вътрешните си конфликти. Когато някой започне постове наред да повтаря въпроси за симптомите и да се фокусира в тях, става ясно, че той няма ресурс да се справи сам, дори и да успее ще е за кратко. След третия пост ние вече няма какво да му кажем, не и тук, не и по този начин. Дори да изпишем сложни теории и обяснение, възприятието е изкривено от страха и вътрешния конфликт и всичко прочетено се изкривява. По тази причина често в темата не се отговаря повече от 2-3 пъти. Просто няма смисъл. А когато пишещите са със съмнения и е видно липсата на доверие, смисълът съвсем изчезва. От това което съм цитирала, става ясно, че съвсем са объркани представите ти за състоянието и първо има работа по пренареждането им. Едва след това можем да говорим за приемане и себеобичане. Да обикнеш страха, означава първо да се себепознаеш и после да се научиш да се обичаш, а за това е необходима доза себеувереност, която обикновено липсва в хорат с ясно изразена тревожност.