Диляна Колева

Здравейте ,аз не искам да препоръчам книга , а по скоро да изкоментирам ,ако е възможно. Ако има някой сред вас който е чел "Наука за себереализацията" А.Ч.Бхактиведанта и Свами Прабхупада.От доста време търся събеседник с когото да коментирам написаното ,защото тази книга имаше ключова роля в завръщането ми към християнството от което се бях отрекла.След прочита и просто изтичах в църквата и си купих Библията.Сега след доста време ,мисля че нещо не правилно съм разбрала написаното в книгата и ще се радвам ,ако иам с кого да го коментирам.

Това се опитвам да кажа , но не толкова рязко.Иначе радвам се че открих форума.

Седмицата на "седмичната тема" май не приключи особено приятно.Никак не е хубаво когато хората не умеят да се чуват и разбират,още по лошо е когато става въпрос за умни и интелигентни хора.Интересно защо след като човек открие за себе си някаква истина и повярва в нея ,решава че всичко друго е неправилно.Доказан факт е че групата винаги изхвърля различния, така наречената "черна овца", а дали в опознаването на различния не се крие другото лице на истината!?

"Рибата във водата е безгласна,звярът на сушата е шумен,а птицата във въздуха е песнопойна. Ала човекът крие в себе си безмълвието на водата ,шума на сушата и песните на въздуха." Тагор Затова сме интересни.А форумите са затова ,за да види всеки ,колко различни хора има край него,нека обаче уважаваме различията и да се опитаме да ги разберем, иначе какъв е смисъла?

Грешката е моя 03.08 е празника на трите села,а нестинарския танц е на 03.06.в с.Българи.Миналата година имаше 3ма нестинари от съседни села.Понеже и двете дати са през лятото за мен много често събитията се сливат

Съжалявам ,ако съм прозвучала обвинително или пропагандиращо,всъщност нищо подобно.Контактувам с доста зависими и т.н. няма да изпадам в подробности.В момента помагам на приятел да се адаптира в живота.След пристрастяване,и след осъзнаване единственото му спасение беше кратко отшелничество,бягство от реалноста .Доста сполучливо се получи.Сега има нужда от помощт , твърди че му помагам въпреки че аз не съзнавам точно как ,може би защото само аз му имам доверие,вярвам в него и му го казвам.Не мисля че това е лоша намеса в неговия живот.Той се бори с всички сили и малко хора знаят какво му коства това.Думите ми по горе бяха доста емоционални ,защото аз съм от хората които знаят.Лошото е че дори и зависимия да иска да си помогне има хора които не го оставят,там е страшното,нарко политика.Но всичко това всъщност няма значение.Това си е мое мнение и не ангажирам никого с него.Още един път -Съжалявам ,ако съм прозвучала обвинително или пропагандиращо.

наркотици = на любов ,наркотици = на пробуждане ,наркотици и мисъл ,наркотици и съзнание , НЯМА ТАКЪВ ФИЛМ.Наркотика е отрова влезе ли в кръвта ти край,ти влизаш в ада ,но повличаш след себе си хората които те обичат.Деградация на личноста ПЪЛНА.Воля = на 0.Самозабрава ,апатия.Тук няма смисъл от сложни думи ,няма смисъл от дълбоки расъждения , тук няма нищо.Всеки един от зависимите е стигнал до заключението колко е зле и всеки казва ето сега за последно и край ,аз съм силен аз мога - да може до следващия прием.Излекувани? Няма ако по някакъв начин успеят да спрат приема ,адаптацията им в живота е ад.Говоря за наркотиците - хероин , морфин и т.н.За халюциногенните вещества ...ок ,но кому са нужни .Най новото ,знаете ли го?Гъби предизвикващи халюцинации , знаете ли на какво приличат тези хора от страни...?До нищо не се доближават те.А грешка доближават се до първоначалото си- нищото и хауса. Извинете ме ако съм прозвучала грубо, но съм малко чуствителна на тази тема. Едно искам да ви кажа НЯМА НИЩО ,НИЩО ДУХОВНО ТУК.Пазете се като от най- голямото си падение от наркотиците .И НЕ СИ ПРАВЕТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ.

Енергията е една, Душата е една, Бог е един, Мъдростта е една, Разумън е един... за всички е едно. Завръщането към Бога става единствено с края на индивидуалността и началото на Единението, на Единството. В мрака Единното изглежда неделимо; на светлина Единното изглежда многолико

Печатът на смъртта придава стойност на голата монета на живота, тъй че с живота да се купи онова , което е наистина безценно.

Кратки стихове с пълно съдържание.Опитвам се да започна да мисля по този начин ,но не мога.Много съм в началото на духовното си развитие.Когато се опитам да мисля мащабно се плаша и отново се връщам в черупката си ,някак си още се чуствам уютно в нея.Дори мотото ми в скайп е глупаво "Живей днес ,защото вчера няма да се върне ,а утре може и да няма".Съзнавам силната си връзка със Земята,родовите връзки ,чуствата всичко това е много трудно преодолимо за мен.Но може би факта че го осъзнавам и мисля над него вече е някаква стъпка напред. Разпадането на границите, сливането на расите,уеднаквяването на езика,разпадането на семейството/като социална единица/,всичко това говори че вървим напред.Индивида като такъв започва да се оформя като самостоятелна единица.А това ме плаши.Съзнанието ми не е готово още да приеме "че в нас е цялата вселена".Опитвам се да обичам всичко и всички , но скоро след това съзнавам ,че любовта е много далече от обичта.Обичам моето дете и не мога да обичам по същия начин чуждото,стремя се към справедливост но тя винаги е ръководена от чуствата.Да изпитваш любов еднаква към всичко това звучи някак огромно ,като се замисля или се опитам да си го представя имам чуство че ще ми се пръсне сърцето и тялото ми става някак тясно и недостатъчно.Затова Исус е бързал да излезе от него.Колкото повече си мисля че научавам ,толкова повече се виждам колко нищожна част съм от организма наречено човечество.Да се научим да се обръщаме назад и да не забравяме от къде сме тръгнали.Понякога най- подлия човек може да ти покаже най -голямо благородство.Понякога ми се плаче за хората край мен , незнам защо просто някак си ми става мъчно.Толкова е лесно да се живее в любов и разбирателство ,а ние го правим толкова трудно и дори не го съзнаваме и това ме разтройва, а може би не бива нали най- важното е ти да растеш и се развиваш.Смисъла на МОЯ живот някак си ми се размива научавам и разбирам и расъждавам над много неща ,но ми е много трудно да приема и почуствам много от тях.

Дина не знам дали тук е мястото ,защото темата е за Белинташ.А нестинарството и неговото родно място е нещо за което може да се говори много.По принцип живи нестинари има още.Но това е импулс само по илинден.За съжаление присъствах на голяма пародия след която не присъствах повече не нестинарски танц.Ако те интересува има литература която е издадена в много ограничен тираж по повод един международен фолклорен фестивал който се организира в с.Граматиково.Там има всичко за този район.С удоволствия бих ти подарила книгата.Аз участвах в разпространението и.Хората наистина са уникални , диалекта е странен и много интересен.Говора наподобява песен.За съжаление възрастните вече изчезват а с тях и тази уникална разновидност на българските диалекти и традиции.Всяко лято на 03.08 е празника който се празнува полседователно в трите села. Нестинарския танц е в с.Българи ,ако мога с удоволствие бих ти съдействала да присъстваш на събитието.Явлението е уникално ,когато се изпълнява от хора които наистина са в транс.

За да не ти е мъчно никога, към никого не се привързвай. Живей във себе си. Там блика вълшебен извор с ясен бързей. Недей от чувствата замира а преживявай като птица, която всякъде намира подслон, гнездо, трохи, мушици. Това е тежко и мъчително. Свръх силите ни днес това е. Но е начало на пленителна, неразгадана още тайна. Когато всички я открием, от страшна сила озарени, тогава ще узнаем ние, че в нас е цялата вселена

Любимата ми баба почина доста далеч от града в който се намирам.Въпреки всичко аз направих всичко възможно да отида навреме и да я заваря ,жива но не успях , тя ме е чакала до последно.Много съжалявах че не можах да си кажа последни думи с нея.След 9 дена сънувах:Аз облечена в бяло тичам по стълби много високи и извити ,слизам по тях ,а не се изкачвам.Всичко край мен е в някаква странна бяла светлина и много светло когато стълбите свършват аз съм на голяма веранда бяла с четири големи колони в римски стил.В средата на верандата имаше пиедестал на който лежеше моята баба покрита с бял чаршаф аз бях от страната на краката , там бяха и моята майка и баща ми един до друг /а те са разведени/също облечени в бели костюми.Искам да отида до баба ,но не мога нещо като невидима преграда ми пречи."Бабо ,защо така направи "-питам аз.А тя повдига глава и ме поглежда с необичайно бистри сини очи ,лицето и е някак младо и сияещо не се усмихва ,но оставя в мен такова впечатление-смеят се очите и."Не ти ли е студено?Да ти донеса одеал?"-питам аз.А тя ми казва"Не се притеснявай ,много ми е хубаво ,а ти не тъжи ,радвайте се за мен и празнувайте" Надявам се че духа и е спокоен и там където трябва. Още когато беше жива ,тя ми беше асоциацията за белия цвят.Духовния брат близнак.

ЧЕСТИТ СВ.ВАЛЕНТИН на всички!!!!! Обичайте се ,защото любовта ще спаси света .Всичко друго е илюзия и суета.

Моя род е от селата Граматиково ,Кости,Българи за които Дина споменава,наследница съм на род нестинари.Незнам дали някой от вас е наблюдавал истинското нестинарство което е само в тези села.Това е нещо нечувано,нестинарското хоро е с ритъма на сърцето.В Странджа знам места които малко хора знаят и за разлика от Родопите тези места не са известни по никакъв начин освен ако не си от местните.Подобно на Белинташ има контактно място , което /според една от версиите/е причина за смъртта на Людмила Живкова.Знам това място но никога не бих нощувала там нито някой от местните иначе мястото си е прекрасно.Има много места с Аязмо и доста от тях са лековити.Радвам се и се надявам интерес към Странджа никога да няма/с комерсиална цел/.Мястото обезлюдява не случайно,тези които се интересувам може би знаят защо.

''И когато видиш един художник , който работи нещо друго , да речем занимава се с компютри , работи по 8- 10 часа на ден в офис , той е просто обречен да загуби цялото си цветно възприемане за света и да се превърне в един послушен работещ и зает човек , без никакво време за същинските си цели на душата , да прави изкуство . Той е с напълно одрязани криле . Стъпва залитайки , обезцветен и изгубен . След време зарастват всякакви остатъци от крила и той забравя , че е можел да лети . Превърнал се е в оцеляващ човек .'' Какво правим тогава?Когато от както си се родил знаеш защо си тук , и това ти се отдава и го умееш , а нещо те е спънало жестоко и те е поставило в горната ситуация. Когато смисъла на твоето земно съществуване е изчезнал и не го виждаш някак си в сивото ежедневие.Когато всичко което се случва край теб ти се струва безмислено и посредствено и ти нищо не можеш да направиш,притиснат от обстоятелствата.Когато в теб трайно се настаняват неудовлетвореноста и апатията,защото си станал безсилен да промениш случващото се.Когато си мислиш че пееш а се усещаш че крещиш.Какво правим тогава?Може би ще кажете карма,съдба,прераждания и т.н. какво правим тогава обаче?Четем ,учим се издигаме се духовно , но когато и това не те удовлетворява ,защото ти всъщност знаеш какво точно искаш, а не можеш да го постигнеш.Да намериш смисъл в нещо друго?Изключено всичко друго е временно.

Силвия не си права.У всеки умиращ последна умира надеждата че ще живее.Това не го казвам аз не съм го почуствала ,това го чух 2 пъти през последните 3 години от 2 мои любими жени които умираха бавно.И няма да го забравя никога.Но когато човек трябва да умре ДНЕС ,той няма да умре УТРЕ,колкото и да му се иска.Има си време и не всеки може с внушение и генерална промяна в живота си да оцелее.А душата после страда и виновниците за това го разбират.Жената която най много лъга в моя случай е много набожен човек докара отец ,причастия и т.н. и после 3 месеца не можеше да си обясни какво толкова не успя да направи,сънуваше всяка вечер лъганата си сестра, която и беше страшно разгневена.Така и не проумя генералната си грешка.

Един наш известен актьор ,който вече е в напреднала възраст беше на гости в "Шоуто на Слави",когато Слави го попита, не се ли страхува от смъртта,той отговори:"Защо трябва да се страхувам?Странно защо всички представят смъртта като грозна кокалеста жена с сърп и чорлави дълги коси.Аз си предствям смъртта като красива млада жена ,която идва за да те вземе и да те отведе на по прекрасното място в тази вселена."Всичките си задачи няма да изпълним , хората край нас няма да задържим,винаги ще искаме да видим и следващото което предстои тук и сега.Но най- интересното предстои и то не е задължително тук и сега.Положителната настройка към смъртта/колкото и зловещо да звучи/е най-добрата подготовка за преминаването през "вратата".

Валентин ,нямаш представа колко си прав , за душата излъгана приживе.Споделям всичко което казваш в пост 91 ,защото това е нещо с което се сблъсках.Знам каква беше реакцията и на душата след смърта и.Затова смятам това за най -голямата лъжа ,защото е непоправима.Всичко друго е приказки.Ако човек иска ще успее да бъде и честен и искрен и добър.Защо има хора край нас ,които не го правят ?Защото не са готови и тяхното време ще дойде.Лъжата е проява на страха ни с това всички се съгласихме.Защо се страхуваме обаче това знае всеки за себе си.За"благорородните лъжи"вече казах мнението си.Надявам се когато умирам да не ме лъжат благородно.

Искреността е началото на пътя към истинноста.Примера който дадох за себе си по горе е пример за крайностите.Когато човек е в едната крайност обикновенно попада в другата крайност преди да тръгне по правилния път.Нормално е от голямата лъжа , да попаднеш в нейната примитивна крайност -болезнената искренност,нормално е да считаш поведението си правилно.След като се преживее и другата крайност вече може да се говори за истинското развитие.Но това според мен е необходимо,защото скока иначе е невъзможен.Самата истина е многолика, казано е;10 човека-10 истини.Лицемерието само по себе си е лошо поведение/за мен/.Когато не одобряваш нещо у даден човек или намери начин да го изкоментираш с него или не го коментирай с никого,защото от това няма полза за самия човек.Лицемерието обаче върви ръка за ръка с интригантсвото което много хора мислят за едно и също нещо, то не е.

Лицемерието е страшно.Това е поведението което ми е най- омразно в хората.Когато усетя подобно поведение у някого му го казвам директно,а той да си решава какво да мисли и прави.Но лицемерието е признак на малодушие,тези хора аз оприличавам с хиените.Дебнещи грозни същества ,хранещи се с мърша и нападайки само това което е по ниско от тях , всичко което е над техния ръст ги плаши и те стоят настрана от него /поведението на хиената/.

Без да крия ,ще кажа аз лъжех много за всичко,лъжех всички ,за всичко,без да се замислям лошото беше че го правех убедително и всички ми вярваха, дори ми имаха голямо доверие.Сега е различно ,много различно.Защото начина ми на живот е различен.Мога да го заявя от позицията на пострадал-когато делата ти са чисти и думите ти са чисти.Ами когато имаш чисти и откровенни отношения с хората с които общуваш ,кажете ми, за какво да ги лъжеш,просто няма такава ситуация.След като промених начина си на живот промених и отношението си към хората.Влизайки в кръг от хора които не ме познават от преди ,аз давам да се разбере че колкото и да им е неприятно от мен ще чуват абсолютно искрено моите мнения за себе си и за това което правят и разбира се очаквам същото от тях>Това поведение се уважава колкото и крайно да е при мен на моменти.Чуствам се прекрасно така.Лошото е когато се наложи да лъжеш под натиск от някого.Чуствах се ужасно когато под натиска на лекарите и на роднините трябваше да лъжа майката на съпруга си че не умира от тумора си , се възстановява.Това е последната ми голяма лъжа ,която не мога да си простя ,а и не мога да поправя.Ако някой ми каже че е благородна лъжа съм готова да споря.Благородни лъжи няма.Смятаните за такива са "мечешки прегръдки",спънки в развитието на човека.Те са страшни.Всичко друго е въпрос на принципи.

Дъщеря ми сънува често ,предимно кошмари.Обикновенно когато предстой нещо голямо за нашето семейство тя го сънува по много старнен начин.Когато беше на 3 год една нощ /аз бях бременна отново/тя се събуди с писъци и започна да ме вика ,когато отидох при нея и я попитах какво има тя с бебешкия си говор ми каза че сънувала една медицинска сестра която стояла до нея и и казала че никога няма да види мама.След 1 седмица загубих бебето,което носех.А тя от тогава при новолуние става вечер ,когато стана с нея и я попитам какаво иска и къде отива тя започва да ме гледа невиждащо и да се смее с нетипичен за нея плашещ ме смях.

По принцип аз нямам нищо против хомосексуалните двойки,когато обаче те са истински.Да такива хора има ,объркани ,кой от детството си кой хормонално и т.н.Но напоследък хомосексуализма много се комерсиализира.Не мога да се съглася че този бум на хомосексуалисти е нормален.Ето това е трагичното , не дали ги има по принцип.Свят различен хора всякакви , но когато се прави с цел пари , публичност , и всичките там материални облаги които смятат че получават вече е пагубно.С това не съм съгласна и тази част на хомосексуализма не приемам.Ето тука вече няма НИКАКВА връзка с духовноста и няма място да се говори за какъвто и да е морал и съпричастност.Тези които парадират с поведението си съзнавайки идеално че са атрктивни и забележими,тях не оправдавам.Истинските , обърканите хора не се гордеят с тази си особеност на полово влечение,а напротив никой дори не може да се досети че са такива.Така че не споделям мнението за пълна съпричастност към гейовете.

Лош модел сме в момента съгласна съм.Но затова отворих темата за Атлантида,интересувам се от темата и от това как и какво е открито.Има много доказателства за тяхното съществуване и то доста разумно съществуване.Гея е била издигната в култ , вратата на времето е била отворена и доста други постижения в хирургията и биониката.Но и тях ги няма.Защо?Незнам,никой не знае.Но от една страна е по- добре може би да не затъваме толкова надълбоко в мислите си в тази насока ,защото чуството за въртележка и безкрайност действат отчайващо понякога и потдискат импулса за развитие.