Диляна Колева

У дома отглеждам сиамска котка и морско свинче комбинацията на тези 2 животни е невероятна ,а общуването между тях е повече от забавно,от скоро имаме и риби (заради детенце,по негово желание). В селото в което живее баща ми имаме коне,това са коне ,които са обучавани за преходи(той се занимава с това),това са най- умните и интелигентни същества ,който съм срещала.Красотата при движението им из гората е невероятна,организацията им перфектна.Сближаване със човека също.Кон от който баща ми е падал при преход е стоял 3 часа до него ,докато дойде баща ми в съзнание.По интелект и привързаност към човека бих го сравнила май само с обучените кучета.

Смъртта си е наше право,лошото е че не идва по наше желание обаче. Малко са хората които знаят за нейното идване и им е дадена възможността да отдалечат срещата си с нея -с коренна промяна на живота си т.е." проглеждайки " и разбирайки защо тя се е запътила към тях и да използват шанса. Това обаче е много тежка задача и да осъзнаеш отговорността ,която ти е дадена е непосилно бреме за повечето хора ,затова и този избор се дава на малцина. Аз знам че смъртта се е запътила към мен и напоследък май доста се е разбързала.Затова се опитвам да приемам живота си и всичко в него като подарък даден ми под наем ,с който трябва да се разделя в един момент.Най- трудно ми е да мисля обаче така за подаръка наречен "моите деца".Най -трудното в приемането на смъртта е мисълта че трябва да се разделиш с всичко което се е превърнало в твой навик и считаш малко или много за свое.Навика е много вредно чувство.

При тях се е случило това за което пиша в по горния си пост 188 имало е предразположеност,има доста такива семейства край мен ,но на моята възраст. Това обаче явно е поставило доста голяма летва за теб -висок критерий за щастливо семейство.Но ти откриваш себе си по друг начин вероятно ,може би просто не е нужно да го имаш .

Трябва да се помисли обаче и над това че създаването на семейство не е равносилно на изживяването на бурна любов.И ако се търси еднаквост между тези 2 неща просто нищо няма да се намери. Семейството ,женитбата и създаването на взаимно доверие и любов съчетано със запазването на личното пространство - свободата, нямат много общо с бурните влюбвания ,изпепеляващите любови и т.н. Едното освен емоция изисква и много труд,работа над себе си. А второто е кратковременно и не особено ползотворно преживяване. Ако след всяко разочарование си мислим че кратковременното влюбване е новото ни начало е доста повърхностно. И ако човек постоянно бяга към новото си начало без да спре и да направи компромисче със себе си например ,ще остане вечно бягащ.

Tемата е женитба ,свобода и любов ако успее една двойка да ги съчетае и трите си е направо голям успех.От друга страна за това съчетание трябва да има предразположеност,на някои хора просто не им е "писано" да го направят в този живот.Както има една дума "От всяко дърво свирка не става". За това като не се получава с един ще се пробваш с друг ,лошо няма стига да се постигне хармонията.Ако обаче и след третия не става значи просто не става и това е.Имаш задача която трябва да откриеш и да свършиш и може би тя няма нищо общо със създаването на семейство.

Права е Силвия- плача на душата. Трудно ми е с думи да пресъздам размислите си ,но ще се опитам. Плачът на Христос е молитвата-" И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче" Хремата е вътрешния ,дълбок,вроден наш егоизъм. Хората плачат ,когато страдат-мъчно има е за тях самите. Плачат когато се радват -в добро разположение са , а и всички около тях. Плачат от състрадание- "колко лошо и слава Богу че не съм аз",но рядко стават съпричастни,а който става съпричастен,той не плаче,той действа. Такава аналогия може да се направи с всички видова плач-земен, човешки. Примера с новороденото-най -чистия земен плач(молитва)-зов за живот ,за въздух,за светлина.Тогава още няма Его. То е в пряк контакт с Бога.Когато осъзнаем ,че можем да постигнем неговата връзка,тогава вече сме прогледнали.И започваме "съзнателния живот".

wonderful , не ме разбирай грешно, не говоря за теб ,не бих си позволила ,все пак не те познавам.Говоря по принцип.Всеизвестен факт е ,че това се случва ,колко вицове има само за такива ситуации. Желанието при всички е различно,според зависи от живота ти в момента.И разбирането за секса също. Една жена ,майка с постоянен партньор от години ,няма същото отношение по въпроса ,както една свободна жена с постояна смяна на партньора.Разликата е от земята до небето . Рзлично е да правиш секс с човек до който си лягаш години наред и познаваш всяка част от него ,мислите му чувствата му ,усещанията му и съвсем различно е да го правиш с човек ,който изобщо не познаваш. Много често при жените желанието се губи след раждането и то при някои за доста дълъг период от време.Мъжете нямат този проблем.Много често в този период доста семейства имат големи проблеми. И така много сме различни ,затова и желанията ни са различни ,но като цяло секса за мен си е празник за сетивата и не мога да го свържа с нещо друго.

така е.Но честотата на желанията на мъжете и на жените са различни.За съжаление от 5 год работя изцяло или предимно с мъже ,честно да си кажа ,незнам дали от време на време има мисъл за нещо друго.Особено сега с началото на летния сезон но комент . Само че това трябва да е така ,защото ако и те са като нас ще има много обидени жени ,защото за разлика от нас на тях им е почти невъзможно да симулират желание.

За тези неща е трудно да се говори ,защото те са строго индивидуални. Но според мен възпитанието се предава с начина на отглеждане. На 19г. вече бях с 1 дете ,а на 21 с 2 деца с 23 годишния си съпруг сами без баби ,без роднини.Съмнявам се че на тази възраст ,може да се говори, че някой може да възпитава някого. НО аз знаех ,че тези две деца са при мен ,защото аз трябва да се справя с тях.Винаги във всички ситуации съм подхождала с дълбока увереност в това което върша.Въпроси като ;С какво да го облека?Кое е правилно за храненено му?Кое е вредно за възпитанието му? Никога не са ме тревожили.На десет месеца ,злоядата ми дъщеря най -много обичаше филии с лютеница и не вярвам това да е повлияло на физическото или психическото и състояние. Колебанията и прекалената вманиаченост на родителите се придават и на детето.Такова поведение оформя една несигурност в характера на детето и много вътрешни противоречия. Никога не съм спестявала на децата си реалната обстановка винаги съм знаела ,че те са силни и разбиращи деца и мога да кажа ,че те въпреки невръстната си възраст (10 и 8 г.)са най- добрите ми приятели. Отглеждането и възпитанието с дълбока вяра в правотата на действията на родителя , изказаната и споделяна любов,и изказването на доверие на невръстния човек,оформят едни силни и хармонични личности ,оформили вярата в собствените си възможности още от деца.Това е много силен тласък за предстоящата им борба с живота. Без да се хваля ,но виждам резултатите,имам 2 много отговорни деца, с много добри социални контакти ,които те сами си оформят ,с многобройни признания за уменията им в училището и извън училищната дейност. Пожелавам го на всички млади родители.Успех!

даа .Дълбок сблъсък на противоположностите , с желание за завръщане към Началото- сливане и преоткриване.

Мона,аватара който си сложила днес xfantasy7_1024.jpg ,го представям ,като изображение на моето душевно състояние от доста време цялата картина е много впечатляваща ,за съжаление тук не може да се види.

Валентин ти ме вкара направо в "Сделка с Дявола". Не съм в общение с друг ,защото: "...аз зная, че нещата може да станат, понеже Бог е навсякъде. Онова, което аз желая, може да стане, понеже Бог е навсякъде. И понеже е всеблаг и ако аз съм разумен, всичко е в Неговите ръце. Казвам, Той е навсякъде, Той е всемъдър, всезнаещ, всесилен. " И защото знам че: "Той като идва, преди да е намислил още да дойде на гости, вие се усещате весел, нещо има да стане, няма какво да ви казва, че ви обича. Вие се усещате радостен в неговото присъствие. Може да е наблизо или далече. "

Смисъла и резултата от различните видове общувания са различни.

В дотук изброените различни примерни молитви аз виждам потвърждение на моите думи smile.gif.Молитвата се отправя с цел получаване.И ще уточня ,защото тази дума явно не се разглежда в пълния смисъл. Да получа любов Да получа спокойствие Да получа отговор Да получа мир със себе си. Да получа напътствие Да получа благоволение. Да получа прозрение. Да получа сила,за да бъда добър(смирен,благодарен и т.н) Не разбирайте ,че имам нещо против молитвата.Нямам ,тя е много необходима ,за периода грешка -поправка. Но има различни начини за общуване с висшите сили ,а молитвата ни е дадена като вид общуване-зов. Благодарствената молитва е резултат от молитвата -зов. Развитието на цялото това общуване чрез молитвата е: 1.смирение-2.зов-3.благодарност.Като трите са неизменно свързани и носят вибрацията -помощ не мога сам. Но общуването чрез молитвата не е общуването ,което води до сливане.Всъщност ,за някои хора може би се усеща като точно такова.Със следващия цитат се надявам да потвърдя думите си ,но тъй като всички учения са многопластови и се тълкуват от различните хора различно,незнам дали ще се разбере като правилен пример. "Какво означава тайната молитва? Тя означава затваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно, в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне вcякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. И при това положение, остани сам, в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо. Tе ce различават. Обаче, вие сами трябва да намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи: тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към Слънцето - източникът на живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога, като източник на живота." (“Двата пътя”, “Сила на волята” стр. 39.) "Искате вие философски да постъпвате. Най-първо ще работите над себе си. Аз ако ида в града, ще наблюдавам кой как се мърда. Човекът от новото учение е който се интересува от всички неща. Мене ме интересуват всичките неща. Да допуснем сега вие искате да се молите. Някой казва: Аз не искам да се моля. Аз ще препоръчам, има една лекция "Общение с Бога" върху молитвата. Трябва да я прочетете. Да знае човек как да се моли. Ако в молитвата не можеш да направиш едно хубаво движение; не само да се молиш, но като се молиш ти трябва да забравиш всичко; като се молиш, да се облечеш с най-хубавите дрехи. Аз ако съм на вашето място, като ида да се моля, ще си измия краката, ще си измия ръцете, ако има да ме сърби някъде ще се измия, ще туря хубави чорапи, риза хубава, ще се облека добре и тогава ще ида пред Господа, ще ида да се помоля на Него... Аз виждам, колко са смешни идеите за Бога. Не е лошо това, толкова разбира човек. Един ден като има повече знание... Не е лесна работа да си представиш Бога в друга форма. Запример, идеята, че Бог е навсякъде как ще си я представите? Ще Го представиш като Дух. Като е навсякъде, аз зная, че нещата може да станат, понеже Бог е навсякъде. Онова, което аз желая, може да стане, понеже Бог е навсякъде. И понеже е всеблаг и ако аз съм разумен, всичко е в Неговите ръце. Казвам, Той е навсякъде, Той е всемъдър, всезнаещ, всесилен. Ако аз съм поискал, както е Неговата воля - ще бъде. Като не стане казвам: Не съм го поискал както трябва. Трябва да има нещо причина. Намеря погрешка в себе си, пак се помоля, пак не става. Намеря друга погрешка, трета, четвърта. Десет пъти изправям и като изправя последната погрешка, изведнъж става тъй, както съм поискал, всичко става. Каквото поискаш, трябва да бъде напълно съгласно с волята Божия. Ако не е съгласно, ще дойде, ще ти причини някое голямо страдание. Да ви приведа един пример. В моите изследвания, в един град беше, разправя ми една сестра от света. Казва: Роди ми се едно дете, на което главата растеше, разболя се, на умиране. Аз казвам, Господи, не искам да ми вземеш това дете, искам да го оставиш, ако не ми го оставиш, няма да вярвам, остави ми го, Господи! Но туй дете Господ искаше да ми го вземе. - Не е направено на свет. - Ще ти прати друго, нека да го вземе! Да бях оставила да го вземе. Сега искам да умре, пък не умира. Не само тя, много хора има. Вие имате едно желание, което е с такава една голяма глава. Искате някое ваше желание да се реализира. Оставете го. Някои желания трябва да си заминат за другия свят, да не станат. Има неща, които не трябва да станат. Ако станат ще ви причинят големи неприятности. Всичките пакости произтичат, че ние правим криви изводи.Вие искате да се запознаете, да обичате някой, който е учен, който е богат, който е здрав. Туряте любовта в зависимост от тия външните работи. Любовта е създала тия неща. Това са резултати. Вие обичате една душа, обичайте душата, не търсете външните работи. Любовта като дойде, ще донесе много повече, отколкото очаквате. Ще ви донесе най-хубавото. Като се запознаете, този, който ви обича, няма да ви мърмори. Няма какво да ви утешава онзи, който ви обича. Той като идва, преди да е намислил още да дойде на гости, вие се усещате весел, нещо има да стане, няма какво да ви казва, че ви обича. Вие се усещате радостен в неговото присъствие. Може да е наблизо или далече. Ти казваш, че вярваш в Бога, а вътре си неспокоен в себе си. Питам, каква е тази вяра? Ако не си в общение с Бога, ти си в общение с друг. Ти в своето съзнание си повикал същества, които не са божества. Повикал си ги в своето съзнание, те идват, ти си нещастен. То е идолопоклонство, че ти страдаш, то е идолопоклонство. Ще идеш да се молиш, докато това идолопоклонство излезе навън. Тогава ще кажеш, бях сляп, сега виждам. Казваш, аз обичам Господа, не мога да работя. Господ като дойде ще работиш. " (8. Утринно слово; 22.ХII.1940 г. Неделя 5 ч. с.; София - Изгрев)

сексът си е секс ,и колкото и да ни се иска да е нещо възвишено , не еее . А какво ще кажете за асексуалноста.Липсата на желание за секс.

хубава мисъл.Като изключим елементите на молитвата и ги заменим със съзерцание.Медитацията е едно друго общуване.

"Нека не искаме помощ за някой друг от чужда сила и после да си мислим че ние сме му помогнали с молбите си -нескромно е някак си,а и ненужно,нека той сам се справи с задачата си." Написах го по горе.

Искам да ви кажа ,че по цялото черноморие всички се молят да не вали ,заради сезона.Ако си мислим , че можем с молитвите си за дъжд да докараме дъжд ,много се заблуждаваме.Разгледайте ритуалите които са се правили за дъжд ,навремето подготовката ,колективното мислене на една общност и т.н.това е цяла духовна наука.Това се опитвам да обясня,молитвата не е това което ние възприемаме,като такава.Нека се приземим ,да се поогледаме и да разберем причините за случващото се.А общуването с Бога в неговата най- чиста форма ,не е молитва.Спрете и помислете ама с цялото си сърце и искренност ,защо започвате молитвата,кога идва импулса?Молим се когато мисълта ни не е чиста,молим се за да получим ,като казвам "получим"имам предвид различния смисъл на тази дума(не само материален). Всъщност мисля че няма значение.Всеки прави нещата както ги чувства.Бъдете здрави.И вярвайте в себе си ,а не очаквайте чудеса от молитвите.

Единствения период от живота си в който съм се молила беше този в който сътворявах най- големите си грехове.Съзнателно,последователно,с пълното съзнание какво върша,аз трупах грехове,знаейки какво правя ,съзнавайки ,че не мога да спра и доверявайки се на Бог ,че ще ме спре.Аз се молех за "наказание",но не за самото него ,защото знаех че то ще дойде ,а за по- бързото му осъществяване,защото не издържах.Момента дойде когато трябва и както трябва .Живота ми на 360градуса обърна.Никога не съм искала с молитва и никога няма да искам,никога не съм си мислила че помагам на някого с молитва и никога няма да си го помисля.Дадох достатъчно добър пример ,за това ,че хората не знаят за какво да молят.Казах да се концентрираме тук и сега,за да се научим ,кога точно да се обърнем към Бога.Аз мисля ,че обръщението ни не трябва да е молба,защото както каза Благост -ще бъде Волята Божия-със или без нашите молби -за нещо си(бих добавила аз).А да се благодари на Бог ,може по много начини и той ще ги оцени.Запазила съм си от баба си един много добър израз-"Ръката ти винаги да е обърната нагоре(с дланта нагоре),Господ ще го види"А "благодаря"и "молитва"не ми се връзват като словосъчетание.Може би греша,а може би не.Сигурно всички ще разберем някой ден. Това което написа Станимир,абсолютно съм "за",но да станеш проводник на духовни енергии или по скоро приемник,мисля че не молитва е нужна.Отново казвам,може би греша ,но всеки знае за себе си.Аз го правя по друг начин.

Сега се сетих за много добър пример .Някой тук каза да се молим за дъжд.Защо?Реколтата загива ,няма жито ,няма хляб.Нима!?А замисляте ли се .защо се случва?Ценим ли хляба ние мили хора!?Не не го ценим.Колко от вас прибират корите от вечеря за следващия ден?Моята баба събираше трохите от вечеря и ги изяждаше.Сега ние купуваме хляб и го изхвърляме със същата лекота ,виждам хората кучетата си хранят с хляб.Не ценим ,а го имаме,но вместо да се огледаме и да се концентрираме върху това,какво правим ние!??МОлим се за дъжд.Искаме още.Искаме а не виждаме знаците ,слепи сме.И БОг е милостив ще ни даде дъжд,ще има жито ,но ще ни накара ли това да ценим повече хляба?Не!Ще започнем да благодарим?За какво?За слепотата си?

Аз също.Не се моля ,защото знам ,че Бог и всички сили ангажирани с моето скромно същество си знаят работата.Знам че съм дошла на този свят с някакъв потенциал,който сама трябва да развия и усъвършенствам.Знам че когато съм в затруднение няма да бъда оставена на произвола.И считам за висша неблагодарност и неразбиране на висшите сили от моя страна ,ако започна да искам и още и още.Пък и с времето успявам да направя съпоставка:когато някой ти иска помощ и ти помагаш ,искащият се вкопчва в теб и иска и още и още ,НО не оценява помоща,направил си му мечешка услуга.Така че нека всеки сам се справи с задачите си и ние с нашите.Нека не искаме помощ за някой друг от чужда сила и после да си мислим че ние сме му помогнали с молбите си -нескромно е някак си,а и ненужно,нека той сам се справи с задачата си.Нека се огледаме и да използваме това което ни е дадено ,а не да искаме още невиждайки даденото.На всеки един от нас е дадено достатъчно .Трябва да се концентрираме върху това.Да се молим и да благодарим?,нима мислите че Бог не знае кога сме благодарни!?

"всички пишат ,че когато достигнеш онова ниво на осъзнатост и започнеш да изпитваш безусловна любов към себе си и към хората всичко ще е наред и ще сме доволни,но как да достигнем до това ниво ?какво трябва да направя за да изпитам тази безусловна любов.опитвам се но при първата пречка се отказвам." да продължаваш да опитваш.Какво трябва...?Ти сама ще разбереш,когато трябва.Това е процес ,който протича в продължение на животи,не е задължително да е в този. "Най-доброто не идва само. То идва придружено от всичко останало"

Отказвам се от думите си по- горе.Края на земните цели е началото на Истината.Спокойствието и смирението което те обзема е невероятно и нямаш нужда да търсиш вяра в себе си ,просто знаеш че я имаш .Огорчение от хорските действия няма , защото започваш да ги разбираш и съзнаваш че всеки е поел по пътя си и до къде ще стиге сега си е лично негова работа.Непостигането на дадена цел означава,че сме сбъркали пътя.Липсата на вяра в себе си ,означава че има още какво да преработваме.Мир и любов на всички.Който търси -намира.

Вярата в себе си я има всеки ,тя е дълбоко заложена в нас,дадена ни е като началото на пътя ни след като висшите сили спрат да ни въздействат пряко около 3 година от нашия земен живот ,след започването на азовото съзнание.Но ,за да се развива тази вяра е нужно нещо много по различно,което косвено допринася ,за развиването на вярата -цел.Целите които си поставяме в живота ни карат да вървим напред и да се развиваме ,най- страшното наказание е безцелния живот ,няма по- голямо наказание от това човек да загуби целта на живота си.Тогава няма развитие на нищо.Още по страшно е когато съзнаваш нещата.Когато си успял да усетиш силата на вярата в себе си,когато усещаш живота с цялото си тяло ,когато чувстваш силите които ти помагат ,когато виждаш че цялата природа е с теб ,а липсва тази най- най -важна част от нещата - целта.Нещото което да те кара да се събудиш сутрин и да кажеш "Добро утро живот".В борбата за постигане на целите се развива и вярата в собствените ни възможности. Не загубвайте целта в живота си ,много е тежко.

Здравей на Маргото, прясно мляко от магазина -не.За съжаление имам близки познати в млечния бизнес и знам за какво става въпрос.Кисело мляко -супер ,но не купено ,по същата причина ,а тя всъщност не е една.Бебето ти е голямо 5 месеца до колкото разбрах,храненето с мляко може да се намали до 2 на ден ,вече трябва да вкарваш и друга храна ,прави му , какво по- хубаво от това.Зеленчуци ,плодове -в вид на пюрета,сокове и т.н. има много хубава литература по въпроса пък и да объркаш нещо не бой се няма да му е фатално.И се придържай към детските храни все пак мисля че това е най- подходящо.