Диляна Колева

Кристиян ,аз нямам търпение да пиша толкова много,но съм съгласна с почти всичко написано от теб. По- простия вариянт т.н. духове не ни носят нищо и с нищо не са ни полезни ,виж ние на тях в известен смисъл сме им полезни ,защото с действият и постъпките си им помагаме по бързо да се "осъзнаят" да излезнат от Света на Желанието и да продължат напред,преодолявайки "нещото",което ги е стопирало . Към Бина ако позволиш ,не случайно,твоята интуиция те стопира в потапянето ти в мистичното.Ти вече си го преживяла най- вероятно и сега е време да преминеш на следващото стъпало или просто да си спомниш ,че си почнала да катериш това следващо стъпало. А излизането от тялото на желанието е понякога мъчително и особено при "неразбиращите"е нормално Те да направят връзка с подходящия жив.И това понякога може да е доста болезнено за нищо не подозиращия жив. А Дънов той просто ни подготвя за следващата стъпка ненужно е връщането и занимаването ни с обърканите души,духова или кой както иска така да ги нарича.По- важно е да се занимаваме със себе си ,а това става с осъзнаването и разбирането на живота ,за да не стигнем до положението на горните.

Тази тема е много интересна за мен ,наистина не бях се замисляла по този начин ,за човешките взаимоотношения. Само докато чета описанията на Кристиян и се чувставам като че някой ме натиска с преса. От 2 седмици се опитвам да напусна работа ,защото след ежедневната комуникация с шефа си се чувствам като празно пространство,но не бях се замисляла за енергиен вампиризъм.Сега обаче виждам нещата по друг начин.Оказа се дори че не мога да напусна толкова лесно ,максимално задържане ми се прави.Енергийното ми състояние в края на работния ден е в минусови граници,заради многобройните контакти с хора.Как става презареждането,когато имаш само 1 нощ на разположение?За изцеждането ясно.

Според мен тук май не става въпрос за опит ,а за неопитност,защото до колкото разбирам от последните няколко мнения ,хората по скоро не знаят какво става с тях. И е хубаво малко инфо по темата да се прочете и тогава да се обменя опит.Иначе дискомфорта просто ще стане споделен,но не и разбран.

Вземи си котка,по възможност сиямка.Наблюдавай я интересно е.Скоро след това с малко работа и над себе си няма да имаш проблеми.

Страхувам се от това ,което не познавам в себе си, другото успявам да го контролирам.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showforum=33 или там някъде прегледай форума

Трудно общуваме. Във всички групи ,слоеве на обществото, между различните групи ,общуваме трудно. Много .много мисля защо се получава така,защо се пораждат конфликти понякога за несъществуващи неща дори. Агресия може би , която трябва да излезе по някакъв начин- чиста непреработена,без желание от проявяващия да я пренасочи или преосмисли. Защо?-незнам .От незнание може би.От егоизъм.От комплекси.От остатъчни подсъзнателни моменти от детското възпитание.Незнам.Но ми е много ,много мъчно и това го казвам с цялата искренност на която съм способна. Наблюдавам поведението на хората-агресия ,мноого агресия,нежелание за разбиране,нежелание за преосмисляне на гледната точка или поне опит да се погледне през очите на другия. Аз съм много благ човек ,но понякога ми идва в повече.Не искам да общувам с хората на моменти,въпреки че понякога си мисля че нежеланието ми да общувам с хора които ме натоварват е егоизъм,а то май е защитна реакция. И тук виждам силно напрежение на моменти - умни ,знаещи хора все ,повечето умеещи да погледнат през чуждите очи ,а и тук конфликти някакви ,несъществуващи вини и обвинения.Явно навсякъде е така.Но защо се получава ето това не разбирам. По принцип аз с общуването проблеми нямам ,затова имам много контакти дори прекалено много бих казала.Но това наистина ми коства много само по себе си общуването с даден човек е вид отдаване (така е при мен)и когато само се отдава ,а не се получава и то продължително време е много изтощително.Агресивното общуване може би е точно предпазване от отдаване ,не умеейки да презарежда агресивния човек се предпазва по този начин,но да му мислят околните.Да разбереш другия означава да погледнеш в него дълбоко ,да видиш душата му и да се слееш с мисълта му,това е пълноценното общуване ,но за него трябва да има предпоставка и от двете страни ,кога ли ще стигнем до това ниво.

кой както иска така да го разбира вегетариянството и месоядството. Аз мога да кажа нещо простичко по повод последното изречение на "стругар":"Просто природата и еволюцията си казва думата в различните етапи на развитие от човешкия живот." Та в този етап на развитие ,когато месото което се търгува е доста престояла мърша,каймите са смесица от лой,подправки и ципи,малотрайните колбаси пък са коктейл от пера хрущали и соя,май е по добре да сме вегетарянци ,а?

Пред кой въпрос по точно си изправена!? Направила си нещо грешно СПОРЕД ТЕБ и сега трябва да решиш дали да го приемеш като такова. или Предстои да направиш нещо грешно и се притесняваш от последствията? Ако е първото според мен първо "наведи глава" помисли си добре защо си го направила и се опитай да го поправиш,защото непоправими неща няма.И си отваряй очите повече следващия път.Но първо е добре да си изясниш дали това действително е "грешка". Ако е второто поработи добре над мисълта си. А по принцип така наречените "грешки" са необходими не толкова за нас ,а за околните,защото най-добрия вариянт е да се учим от грешките на другите.

Малко в страни: Когато хората се научат да се гледат в очите ,но да гледат в очите на другия в дълбочина ,така че да видят сърцето му ,където живее душата тогава ще се научат да се разбират.Това става не сега, не после, не в другия живот.Това изисква сила и отдаване,когато общуването ни се превърне в отдаване ,тогава ще се разбираме. Изневярата в смисъла в който е употребена тук е състояние в което единия е отдал ,но без да е погледнал в очите на другия и така не го е разбрал. Тя се е случила ,за да научи единия да гледа по- надълбоко , а другия да се научи да се отдава. Това обаче не означава че някой от двамата точно този път и сега ще се научат на това.

Несъпоставими са степените на трудност не само в различните ситуации,но и при различните хора ,защото нивото на израстване е различно. Всеки получава такава ситуация ,за разрешаване ,решението на която ще го дръпне една крачка напред. Ако пък не успее да направи крачката ,ще му се наложи да се "бори "повторно. Живота трябва да се разбере,за да се направят адекватните ходове,както е при партия шах. Не си видял добре разположението на фигурите???Мат си.Следва поредната партия шах.

Тук вече се обърка аз СЪМ преборила много такива ситуации. Дори тук във форума съм описала някои от тях.(Последното мисля беше във темата за домашното насилие) Живия пример съм че до стената човек НЕ може да бъде притиснат от друг ЧОВЕК. Въпроса ти много добре го разбрах даже имах приятелка в подобна ситуация,която обикновено се получава от събирането на куп на ограничени хора ,които имат много да работят върху изграждането на усещането за любов във себе си.И понеже съм много емоционален човек ще спра до тук.

Тогава следва порастването. Никой на тази земя освен теб не може да те притисне до стената ,там човек ходи сам. "Гадните"са гадни ,защото ти така ги наричиш и защото си допуснал/а/ да станат такива спрямо теб. Никой не може да те изнуди с нищо ,ако ти не се почувстваш изнуден. Няма шантаж ,ако ние не го наречем с тази дума. Свободата на избора е единственото вродено право на всеки човек,безразличието, към по- горните описани състояния е най -силното оръжие.

Въпрос: Тук някой занимава ли се професионално с цветя т.е. да е в бизнеса с цветя?

За ценните неща в живота?Ами те са различни в различните периоди на живота. За мен например в момента най-ценното е появата на вдъхновение ,липсваше ми доста време и сега неговата поява се оказа доста ценна придобивка. За 2 годишния ми племенник най-ценното нещо е най-жълтата му мидичка която си на мери в пясъка вчера , но вероятно утре вече няма да му е толкова ценна. Изобщо самия живот е от ценен по ценен ,но дали ние не го обезценяваме на моменти

За съвсем кратък период във моите тийнеджърски години бях свидетел на домашно насилие межу майка ми и баща ми. Причините- слабост и нежелание да се приемат фактите. Последствията - аз си отидох на 16 год от къщи ,сестра ми се оказа по силна. Решение- родителите ми се разделиха болезнено,но още нямат развод след( 15 год раздяла),но всеки живее своя живот и се разбират прекрасно .Всички сме щастливи. Домашното насилие може да се появи навсякъде предполагам ,ако му бъде отворена вратата,но ако се настани трайно някъде ,значи е желано,колкото и нелепо да звучи.

Да си в шок е нормално може би седмица или месец.Но точно сега е най -доброто време за концентрация над въпроса "Защо?".Отговора?-казах ти вече след известно време - тогава ще разбереш и защо? Направи връзката докато е време ,за да не получиш следващия шамар

Мислите ли че изолацията от действителното общество в момента е добра идея? Аз не мисля така.Човек става силен в борбата и се учи от нея.Изолацията е слабост и вид егоизъм. Всеки един от нас има работа сред всички хора ,а не сред определена част ,които споделят само неговите идеи. Затваря се мирогледа и се губи способноста за оформяне на лична гледна точка ,така мисля аз.

кое по точно те притеснява?Защо те пазят?или Кой те пази? За инфо аз мога да ти изредя поредица от подобни случки с мен ,последното :Пада тухла четворка от 11 етаж на панелен блок на 5 см от главата ми разбива се в ръката ми и на ръката ми и няма нищо ,само леко възпаление на ставите и още доста подобни. Имаш работа тук,имаш какво да научиш и да предадеш това са подсказки ,че нещо кривиш от пътя малко самоанализ и преосмисляне няма да е зле.Търси нова насока.И работи.

Здравейте имам въпрос , надявам се на компетентен отговор. Има ли връзка между липсата на месо в храната и проблеми с косата ,възможно ли е при дълга липса на месо в храната да се получи оредяване или косопад. Според мен е много нелогично ,но не знам нищо по темата и не мога да се обоснова. Говорим само за месо ,липсата на което според мен е далеч от идеята за непълноценно хранене.

Прав си има над какво да се помисли.Защото всяка дума тук е закодирано послание.Като цяло това е прекрасно описание на относителността на човешкото съществуване. Може да се обърне по- голямо внимание на думитите :цялост и единение;синове и старци;отражение и истина;човек;и цифрите. А реалността и илюзията на този етап е добре да ги разглеждаме като относителни понятия , стого индивидуални за всеки.

Дано стане нещо ,защото значителна част от Странджа , ако не знаете е вече продадена на хора на Ахмет Доган и сие. Мотивите за изкупуването ???? Всеки да ги открие сам. Плаче ми се за което. Хората там сме свидетели на доста неща ,нямащи нищо общо със закона.

Истината във взаимоотношенията ни това е Любовта , да се постигне това е трудно ,но не е невъзможно. За да имаш пълноценни взаимоотношения с хората Учителя го е казал много добре: "Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепвайте в неговите стремежи." (Източник: Магическата сила на Любовта, Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август 1940 г.) Ето това е ,толкова е простичко. Уважавай личноста срещу теб като Личност независимо на какво ниво е СПОРЕД ТЕБ.

Зависи какво се има предвид под "анонимност"?Например никой не знае коя съм аз ,още нещо и с тези които съм се срещала също не знаят почти нищо за мен.Аз разбирам това като анонимност. Интернет пространството Орлин -да е част от живота ни ,но бих казала е една малка част.За мен лично тази част от живота ми която използвам за разпускане и разсейване на скуката.Но тук зависи кой какво влага в нет пространството и сътветно очаква да получи същото. Аз не очаквам кой знае какво и затова специално за форумите никак дори не се интересувам кой кой е и защо е тук и какво е казал ,уважавам личното пространство на всеки и начина му на мислене. Не се задълбочавам в подробности тук и не очаквам същото за себе си. Между другото някои може би усещат този форум като много уютно мяста -съгласна съм и аз така го чувствам ,но трябва да ви кажа че тук се влиза от доста различни места и присъстват най различни хора ,така че съм малко скептична към крайните откровения.

Това му е най -хубавото на интернет пространството - анонимността. Все пак не сме на семейна сбирка. Свободата да не се ангажираш с никой ,дори и със себе си е чудесно и това не те прави по- малко добър или повече лош. А който се интересува от някой има лични ,има срещи,има електронна поща.