Диляна Колева

Така е Мона доста майки решават да отгледат децата си сами. Аз познавам 3 такива жени едната от които ми е близка роднина. И трите са доста добре финансово обезпечени ,работили за са себе си и за кариерата си и идва момента в който идва поредното предизвикателство .Семейство и дете.Начина по който си избираха мъжете беше непонятен за мен.Невероятен егоизъм ,все едно се избира сувенир.Дребнавост и абсолютно неразбиране на това което се прави.Избора е - ще си го гледам сама на спокойствие ,ами ок ,големи уроци имат да учат децата които се родиха. Това единия вариянт. В другия ,за който предполагам ,че говориш ти ,изоставените майки поради егоизъм ,безотговорност и избора на бащата за ЛИчна свобода ,за която толкова много говорим.Ами да това са последствията ,когато единия тръгне да търси спокойствието и личната си свобода и неангажираност.Тук вече идва момента з акойто се опитвам да говоря толкова пъти.Липса на разбиране,липса на компромис,липса на желание за промяна до това водят. Всъщност тук виждам няколко групи хора: 1.Хората които сме с дългогодишен брак ,за който сме се трудили,заради който сме се променили и който градим с много внимание и обич. 2.Хората които никога не са били в брак и категорично го отричат без да го познават. 3.Хората които имат по няколко брака 4.Хората които не са в брак ,но им предстои Първите разбират моята позиция ,защото са преживели това за което говоря.Вторите никога няма да разберат първите,третите са съгласни с някои неща откривайики положителното в настоящите си бракове и отрицателното в миналите, а на четвъртите им пожелавам успех в изводите които ще си направят. Мисля че това което имах да кажа по темата го казах доста изчерпателно,приятно спорене от тук нататък.

А според мен е егоизъм да отпратиш някого ,само защото има недостатъци ,които всъщност са според мен недостатъци ,а те всъщност са си негови лични особености. По тази логика ,трябва да отпратим и децата си ,защото са различни от нас ,да зарежем и родителите си защото ни дразнят от време на време и все подобни неща. Различията на човека с кого живеем променят нас самите и много често това е за добро. Неоттърсили се от собствения си егоизъм бързаме да критикуваме човека до нас ,че бил различен и имал недостатъци и че с това нарушава по някакъв начин личната ни свобода. Човек на 20 год е много по приспособим ,много по- лесно може да стане допълващото звено на човека с когото е избрал да живее. Никой на тази земя не отглежда поколението си сам в природата всичо е по двойки ,това е нормалния природен процес и не виждам ,защо ние хората да сме по различни. А когато човек реши да създаде поколение няма нищо по красиво да го направи във двойка взаимодопълваща се. Живота във двойка може да бъде много красив и хармоничен просто ние с нашите безкрайни претенции към другия и изкривеното ни разбиране за независимост разваляме всичко. Скоро гледах детска приказка която завършваше така:Принцесата отказа на принца да се омъжи за него ,защото искала да бъде свободна и да ходи по света и да пее ,но след месеци обикаляне и песни тя се завърнала и се омъжила за принца ,защото осъзнала ,че свободата по някога не е в това да заминеш ,свободата понякога е в това да се завърнеш. Разбира се всеки първо трябва да изпита едната свобода ,за да осъзнае силата на другата.

Много ми е интересно ,каква разлика виждат хората ,които тук подкрепят съвместното съжителство ,а са против брака. Къде по точно виждате разликата ,защото аз нещо не мога да я разбера. И ако сте и против двете как всъщност виждате развитието на отношенията мъж-жена. Защото според мен съвместно съжителство и брачно съжителство са взаимопокриващи се понятия и ако седнем да спорим за това е направо все едно да си правим гаргара тука. А ако ги няма и двете в какво ще се изразява смисъла във взаимоотношенията ни между двата пола?- в постоянна безкрайна смяна на партньори ли ,не е ли "малко" несериозно.

Така е Роси ,последното изречение е много важно ,но много често хората с които ни се налага да общуваме са много различни от нас и понякога с противоположни възгледи за ключови въпроси ,точно тогава отношението- хладна вежливост е вариянт да уважиш неговите възгледи без да проявяваш различност,но и без да се съгласяваш -в името на добрите взаимоотношения.

много хубави въпросчета ,но много различни гледни точки може да има по тях. Някъде във форума (за съжаление нямам време да търся цитата)някой беше описал ,как се предизвиква състоянието "влюбеност". Според мен,това е състояние на един вид еуфория,която е временна може да се получи у всеки който има нужада от такова състояние.Не случайно много хора са постоянно влюбени в поредния човек. Но постоянна влюбеност в един човек,няма според мен. След това състоянието е обичта,което е обвързано със съвсем друг вид взаимоотношения и очаквания.

Тези практични съвети са много точни ,но и много уморително е да ги следваш. Най-трудно е да се харесаш в среда която ти не харесваш ,но ти се налага да бъдеш и трябва да си максимално харесван,тогава тези правила направо си изсмукват всичката ти енергия. Аз лично прибягвам до по- прост метод вече,когато става -става,когато не става запазвам мълчание.Ако мога не се занимавам ,ако ми се налага го правя делово - със хладна вежливост.В крайна сметка ,хората които ме харесват и които аз харесвам са в моето обкръжение.

Аз За точния -да ,за идеалния -не. Но това е точния човек ,благодарение на който аз израствам. Човека до теб не трябва да е идеален иначе няма вървеж напред,човека до теб трябва да греши трябва да е различен ,за да те кара да се замисляш ,да работиш над себе си ,да се променяш. Тъпченето на едно място е загуба на време. По принцип човек е многолик.Когато откриваш различните лица на човека до себе си ти се оглеждаш в него и изучаваш собствената си многоликост. Допускайки много хора в живота си нямаш време да проучиш собствената си човешка същност. Аз имам много "проблеми" в брачните си отношения ,но всеки един от тях ми помага да разбера себе си. Идеални отношения не искам ще приспя будността на живота който живея .

Аз да ви кажа честно така и не разбрах ,за какво точно се протестира. За парк Странджа ми е ясно ,че протестиращите изобщо нямат идея за какво протестират там съм 100% сигурна и мога да се аргументирам. Но се опитах да схвана замисъла на протеста за Рилските езера ,но нещо май не разбрах. Ако е за това че се прави лифта е някак си нелепо,а за да се направи лифта все пак до там трябва да стигнат машини ,нали така ?Логично е.Ами няма начин някои дървета ще се отсекат ,но това изобщо не е масова сеч.

Една древна мъдрост гласи : "Ние нямаме приятели,ние нямаме врагове,ние имаме само учители."

Привет Любо,да аз съм "за".В събота мога след 18.30 ,а за неделя по всяко време.

Седемте Рилски езера попадат под тройна защита ,както и някои други места в България ,така че там никога няма да има хотели или какъвто и да е строеж просто посещаемостта от хора ще се увеличи в което аз не виждам нищо лошо.

Да Атлантида,красива душа може да има и скитник и наркоман и престъпник. В "капана "(както се изразяваш ) душата попада ,за да изработи нещо в себе си. Паралелно с това другите души които са край нея също изработват качества и вървят напред. Така че един наркоман например ,който носи много красота във себе си ,интелект и милосърдие,трябва да отработи волята си например,а отработвайки я ,поставен в тази ситуация той помага на хората ,които страдат с него да отработят други свой качества. Да се помогне в тези ситуации от страни е меко казано невъзможно. Самите ситуации са ,за да доведат до самоосъзнаване и себепознание. Не е нужно и не бива да се "помага",когато никой не го желае от теб. Ако си се опитала да "помогнеш"на подобен род хора ,сигурно си разбрала ,колко ненужно и изхабяващо за самата теб е това. Когато скитника поиска да не бъде такъв ,той вече няма да бъде и това ще бъде първата му крачка към изхода. Но само и единствено той е в състояние да стигне до това решение.

aorhama незнам дали съзнаваш колко си прав с това : "Тя ли ни изостави или ние Й обърнахме гръб, повярвали че можем да бъдем свободни, можещи и щастливи и без Нея? И ще Й намерим ли заместител? Някога." Аз лично се уморих да бъда смела ,уморих се да чувам "Ти си силна и смела ,ще се справиш" Тогава ,когато не ти коства нищо особенно да направиш нещо което много други не биха направили ,разбираш ,че думата смелост , сила и свобода нямат особенна стойност. Тогава разбираш ,че всъщност ти се иска да си безкрайно слаб,защото ще има накъде да отправиш поглед ,ще имаш очаквания. "Ти си смел"това звучи отговорно и точно тогава разбираш колко сам си на тази земя и колко силно имаш нужда от някой и този някой го няма тук ,тогава разбираш колко смешно и простичко е всичко около теб и поглеждаш нагоре.Търсиш и осъзнаваш че всъщност трябва да се завърнеш там от където си избягал,че е безмислено да бъдеш смел,свободен ,можещ вече не ти е нужно.

Смелост -това е онова нещо което другия прави с лекота ,а аз не бих могла ,което не означава ,че няма такова нещо ,което аз бих направила с лекота ,а другия не би могъл. Т.е. всеки е смел по различен начин. В предния си пост дадох пример точно за това. Ако всички бяхме еднакво смели във всички ситуации това понятие нямаше да съществува. Та мислейки си че преодолявайки страховете си ще станем по смели ми звучи някак грешно.По уверени и по опитни- да,но по- смели!!??

Смелост- няма такова проявление. Това състояние което ние наричаме така е съвкупност от проявленията на егото ,суетата,гордостта,самолюбието и капка любов за благородство. Проявите на смелост са продиктувани почти винаги от нашия вътрешен инстинкт за самосъхранение и лично удовлетворение.Като изписвам тези понятия имам впредвид техния най-дълбок смисъл ,а не повърхностното им разбиране ,което изплува веднага в съзнанието. Ще дам един пример от лични:Съпругът ми преди няколко години по време на състезание през февруари изваждайки лодките ,заради лошо време вижда как един възрастен човек оставя дрехите си на кея и скача в леденото море,първата му реакция е да скочи,но го спират ,защото от ледената вода се умира са минути.Благодарение на човека който го спря той сега е жив ,но възрастния човек е мъртав.Кой е смел -съпруга ми или човека който го спря?

А ето и с думите на поета,защото аз не бих могла да се изразя толкова красиво и точно. "Ръцете и държа и я притискам до гръдта си . Мъча се в прегръдката си да обхвана пелестта и ,да ограбя с целувки нежната усмивка,да изпия най-тъмните и погледи с очите си. О,но къде е всичко туй?Кой може да изцеди лазура от небето? Мъча се да сграбча красотата-тя ми се изплъзва,като оставя само тялото в ръцете ми. Объркан и отчаян ,аз се връщам. Как може тяло да докосне цветето, което се докосва само с дух? Тагор

Amaranta много често опакования подарък е много по- красив от съдържанието. Когато изпадах в подобни размисли като твоите много ми помагаше една мисъл "Аз не съм жена за всеки" звучи гордо нали? Загледай се по една много хубава реклама която върви сега с мотото:"Красавицата ,която........" ако се сещаш какво искам да ти кажа. За да не се чувстваш "изклатена",колкото и цинично да звучи е хубаво да помислиш много добре с кой ,как и защо ще се прибереш.Има много жени на които това не им пречи ,но аз мисля че ти не си от тях. Разбирам прекрасно какво имаш в предвид с думите си за "опознаването",но то може и да няма сексуален елемент. Всичко се опира до силното чувство да бъдеш нужен да дариш нежност ,да отдадеш обич и да видиш как я получават,затова и обектите към които се насочва подобен род енергия са все нуждаещи се от това хора. Но секса не е единствения начин за задоволяване на тази необходимост за отдаване.Помисли и не се раздавай сексуално ,само защото от това си мислиш ,че ще получиш нещо.При наличието на постоянен партньор ще получиш само угризения и болка,чувство за вина и обида към самата себе си.Ако това ти харесва давай. Но тук не виждам нищо красиво ,чисто или духовно.

Аз вече писах как се запознах,но много интересно ми е напоследък коклко много хора от моето обкръжение по какъв интересен начин се запознават с името Петър Дънов и с неговите книги. Незнам дали някой от вас има същото усещане ,хората са в очакване .Търсещи без да са осъзнали ,че търсят. Познати ,които дори не съм предполагала ,че са чували за Дънов ми се обаждат от чужбина ,за да искат нещо по темата. Роднини които са на по 70 год са гледали филм за паневритмията и са останали поразени и искат да се запознаят с учението - на тази възраст !? Хора които са толкова силно притиснати в материалното и никога не съм предполагала ,че обръщат внимание на нещо духовно се оказа ,че след малък разговор вече проявяват интерес и желание да четата от книгите.Всичко това в рамките на един месец малко ме шокира.При положение ,че аз дори не си правя труда да говоря по тези теми ,защото съм на позицията ,че всеки сам ще намери това което търси ,когато трябва.Изненадох се приятно.

скорпионската ти натура май ми е позната. Смея се съвсем искренно и от сърце повярвай ми. От доста време мисля над това ,какво всъщност е отдаването на любов към друго човешко същество. За съжаление в нашето човешко общество най-силната проява на отдаденсот между 2та пола май е интимната обвързаност.Т.е. за да покажеш че имаш много силни и мили чувства май се стига до там.Като мисълта например за няколко семейства и подобни.Като факт и проявление го има при доста хора и мъже и жени. При някой хора много често се изразява в двойнствения им живот с любовници ,които всъщност те много си обичат и искренно милеят за тях или паралелно поддържане на две семейства.Трудна работа ,но го има. Според мен обаче е неправилно и този тип мислене трябва да се трансформира ,тази енергия за отдаване трябва да се пренасочи,трудничко ,защото като заместител аз лично виждам само хуманните професии и то в екстремните им вариянти-лекарите от червения кръст в опастните зони,военните част и така (така съм го усетила за себе си). Та това чувство на обич ,което изпитваш и което подсъзнателно под влияние на човешката ни действителност ти насочваш в сферата на сексуалноста ,просто трябва да се пренасочи Съзнателно. Също така съм си мислила,че може да се получава и при липса на дозата адреналин от която всеки има нужда или просто Любов ,която имаш нужда да отдадеш ,но не знаеш къде да я насочиш.�“оляма роля играе също и работата с егото и суетата ,но ми е много дълго да го обяснявам . Та в крайна сметка ,не знам дали успях да кажа нещо съществено ,защото в моите размисли и аз не съм намерила още конкретния отговор ,но това е до тук съм стигнала . имам чувството че знам отговора ,но някой трябва да ми подскаже.

Говорих за пътя х.Пионерска-х.Рилски езера- никой няма намерение този път да се оправя или асфалтира той е направен ,за да може техниката по изграждане на лифта да стигне до горе за да се направят съоръженията,след това този път ще бъде изоставен и дори предвиждат да спрат бусовете които ходят до х.Рилски езера ,за да се използва главно лифта .Дори тази година много от шофьорите ,които правеха курсовете са били неколкократно глобявани за това. Така че това което видяхме е асфалтирането на пътя до х.Пионерска и изграждането на лифт до х.Рилски езера. това е. За доста хора това е улеснение ,нека не забравяме че и ние ще станем на по 60 год и все пак ще имаме желание да отидем до там.Този път се поядосвах много на праха и шума , но за това пък си има и маркирани екопътеки които са по трудни но далеч от шума така ще има за всички ,каквото търсят да го получат.

Какво имаш предвид под "емоционално обвързан с повече мъже"?По принцип си емоционално обвързан и с баща си и с брат си и с приятеля си и със сина си но по различен начин.Ако става въпрос за интимно обвързване вече е друго. Във втория вариянт мисля че до съчетанието на "женитба,свобода и любов" скоро не може да се стигне. А за взаимоотношенията с всеки от тях , би трябвало да пречи иначе е лицемерие.

сам си отговорил на себе си. Когато един път си осъзнал вината си значи си направил първата стъпка. Не е нужно да очакваш някой да ти прости ,за да ти олекне- няма да стане. Тя вината си тежи и ти е едно грозно и тежко на душата ,а стореното е непоправимо и няма връщане "казана дума хвърлен камък",са казали хората. Каквото и да направиш няма да ти олекне.Спасението е в намирането на смисъла от случилото се. Чувството за вина се поражда след осъзнаване на направена грешка ,т.е. ти си видял отстрани нещо нетипично в себе си,видял си с други очи някакъв свой недостатък,слабост ,върху което трябва да работиш. Грешка ще бъде да определяш постъпката си като нормална ,ако не я чувстваш такава. С вината си човек може да живее цял живот ,но когато я приеме като урок гледната точка се променя. Започваш да живееш с мисълта за отговорност пред себе си и пред останалите.Носиш отговорността за това ,че ти е било показано и ти си го осъзнал и проумял и нямаш право да го повтаряш.

Приятелите- това е един от изборите в този живот ,който принадлежи изцяло на нашата воля и желание - защо да не го използваме пълноценно . Хора много минават през нашия живот ,но колко от тях ще останат в него като приятели решаваме единствено ние,това му е хубавото на приятелството.

На Рила беше невероятно красиво и зареждащо поздрави на всички които се връщат или ще ходят там.Съжалявам ,че не мога да кача снимките.Една от тях я сложих като аватар това е "окото" светлината всеки път пада по различен начин там и това му е невероятното на това езеро

Тези хапчета подпомагат правилната работа на червата , но само временно ,не лекуват а са временен стимулатор.