Диляна Колева

"През първите години от своя живот човек се научава да върви,благодарение на духовния свят.т.е.човек поема своя земен път чрез Духа.От него той се научава да говори,да изразява истинатаІили с други думи:през първите 3 години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците.А и самият живот,който човек прекарва на земята като Азово същество,получава своя органичен вид през същите тези години.И така човек научава тялото си да върви,т.е. да намери "пътя",научава се да изразява "истината"чрез своя организъм,научава се и на това да дава физически израз на "живота",възниканл от Духа.Ето защо едва ли можем да си представи по съдържателно тълкуване на думите:"Ако не станете като малките деца,няма да влезете в царството небесно".Като изключителен израз на Христовия Аз са и думите:"Аз съм Пътят ,Истината и Живота".Както висшите духовни сили формират детския организъм,така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя,Истината и Живота,така и човешкия дух проникнат от Христос,постепенно става съзнателен носител на Пътя ,Истината и Живота в по късните години." Щайнер

да кажа и аз нещичко за цветята. Всеки човек има особенно излъчване ,всяко цвете също,не винаги тези излъчвания са съвместими,затова много често ,някои хора се чудят ,защо точно този вид цвете не вирее при него. Всяко цвете ,също както и хората има изисквания за себе си и за да се разбираме с него трябва да ги спазваме. Освен това много интересно скоро намерих "Келтския хороскоп на дърветата" http://astrogalaxy.info/trees_celtic.php мисля че беше тук,който описва как точно влияе енергията на всеки върху разстенията и то зодиакално . А когато растението свикне с определени грижи и енергия край себе си всяка промяна му се отразява. Като в същото време и растенията както и хората не обичат да им се досажда ,ако едно растенияе не върви добре въпреки правилните ни грижите ,значи просто трябва да се отдръпнем . По скоро това http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=48&catid=115

Здравейте ,радвам се че пиша точно тук. Тази събота и неделя бяхме в снежна Рила до Окото . Вечерта съпруга ми сънува Учителя ,той му каза точни и конкретни неща в смисъла на които обаче все още се опитваме да вникнем.Може би отговорите ще дойдат сами. "Това, което човек може да направи насън, и наяве може да го направи. Сънищата не са нищо друго освен една възможност да направи същите неща човек и в действителния, в будния си живот."

За живота? Не знам дали мога да кажа нещо повече от това-Аз обичам живота. "С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!" Към Мишелката,не бъди прекалено сериозна,ще загубиш играта. Както ние с нежност и любов помагаме на малките деца ,които ни слушат и ни се доверяват и учат смеейки се и обичайки,така и на нас ни помагат. Ако се покажем ,че видиш ли станали сме много взискателни и умни ,ще ни оставят да се оправяме сами и от това ще загубим само ние. Усмихни се широко на този живот и му се довери,някой си знае работата. Прекалените изисквания и претенции към нас самите и към другите само усложняват до безкрайност живота ни. Всеки е такъв какъвто трябва да бъде. А ти си искай и бъди Ти ,но внимавай към какво ще насочиш искането си и какво "Ти" всъщност изграждаш искайки. На 19 г.и аз станах много сериозна ,сега когато съм на 30г знаеш ли как ми се иска да съм несериозна ,ама не става,не го допускай.Айде успех от мен.

Искам да попитам смятате ли, че душите на мъртви (близки) хора може да ни се явяват за да молим Бог за прошка. Да .Стига да успеем да разберем. А смъртта ,права е Селвето,много може да си мислим ,че я познаваме и да си говорим за нея,но болката от ляво ,когато някой мил за нас човек ни напусне си остава. Знанието или убедеността ни за знание,ни помага до там ,че да приемем по лесно раздялата с хората край нас. Но факта ,че сме смъртни и сме хора ни прави повече или по малко уязвими и чувствителни към смъртта.

И ревността и изневярата са неуважение към верността на другия. И двете състояния са еднакво неприятни както за преживяване ,така и за изживяване. Който не е ревнувал и не са го ревнували,не е изневерявал и не са му изневерявали ,значи е уцелил бингото на живота с човека до себе си. Аз като се замисля такива двойки не познавам. Не говоря за постоянни състояния ,а за моменти на проявление.

pcheliza,нима има нещо по важно от твоето човешко достойнство? Децата са умни ,доста по умни от нас,когато няма любов между двама души по добре те да не са заедно. Когато едно светлолюбиво цвете се гледа на тъмно и му се пуска лампа за да му свети ,цветето расте, но расте хилаво,листенцата са му дребни а цветчетата стават все по- малки ,докато спрат да растат и то става едно нетипично за вида си цвете.А ние в стремежа си да се "погрижим "за него сме забравили ,че то има нужда само от слънце.Би ли причинила това на любимото си цвете???

Мисля че мисълта беше на Леонардо да Винчи. "проблемът на повечето от нас не е в това ,че си поставят големи цели ,а че целите са им прекалено ниски и твърде лесно ги постигат"-по памет Високите цели стимулират човека,но понеже изискват много мобилизация ,труд и отговорност,много от нас предпочитат сигурното и "достижимото",като по този начин без да искат отказват да развиват предложения им потенциал. И... пълно единомислие с Диана Илиева не само мисловно ,а и житейски изпитано.

тук в този форум за първи път чувам за тези червени петна на емоционалните хора. Замислих се ,всъщност нищо не знам за тях,защото моето дете се роди с голямо червено петно и други около него отзад на врата които преминават по целия тил и по бледо което е отпред на челото от носа към темето .С растежа предното петно избледня и само когато плаче то поаленява.А другите отзад които са и доста по цветни просто не се виждат заради буйната и коса ,но те са си червени по всяко време.В същото време дъщеря ми е много емоционално и будно дете.За това ли говорим ?Или нещо не разбирам.

Има различни емоции,аз се уча да ги контролирам . Не мисля че навсякъде и по всяко време е добре да се отдаваме на емоциите си ,особенно ако са отрицателни. След последното си отдаване на емоциите си шефа ми захвърляше цветя по аранжорките си и загуби 2 от най- добрите. Сега посещава психоаналитик и се учи да контролира и овладява емоциите си.

да Донче ,нещо такова. Момента в който глагола АЗ СЪМ спира да съществува.Момента в който АЗ-ът губи смисъла си.И Ти преливаш в Него ,за да се родиш отново.Който е бил на ръба или е изживял примера който дадох по горе най-вероятно точно знае за какво става въпрос. В това което исках да кажа дори не става въпрос за раздаване ,а за отдаване. Морето ,водата и глътката въздух са аналогични на раждането,затова си позволих да кажа -"родил си се" Когато детето се ражда в неговото съзнание няма Аз,то е Той -частицата която е всеки от нас. Все още свободно и плаващо съзнание ,необременено с ограничения и желания,ръководено директно от Този на когото принадлежи. Защото велика заблуда е ако си мислим ,че ние сме само и единствено ръководители на Себе си.

Той е Бог ,поне аз това имах в предвид. а Силве аз те разбрах ,тенкс за добавката. когато си дал всичко от себе си Ти си направил връзката и проявяваш Него в Себе си. Ставаш отзвук на частицата която си Ти от Божието творение.

В най -добрия случай може да ти даде информация за нещо което се случва в момента т.е. нещо над което работиш ,мислиш или се случва. Не случайно човек ходи на врачки когато има проблем сега в момента над който мисли. Като това което ти се казва е част е твоето подсъзнание т.е. решение което ти вече си взел подсъзнантелно или като отражение на мислите ти. Крайното решение винаги зависи от теб. Никоя врачка не казва така ще стане ,а говори за куп други странични общи неща. Ако някоя ти каже конкретно за нещо че ще стане по определен начин ,много внимавай дали да му повярваш,защото в тези моменти ,тя самата не знае какво прави.Тогава без да осъзнаеш настройваш психиката си и предизвикваш нещата. Има редица други методи които могат да ти помогнат да вземеш правилното решение. Всъщност не знам дали има смисъл да ги пиша всички тези неща.Всеки сам трябва да направи изводите за себе си.

breeze не го приемай като нападение,просто всеки от нас е бил в подобни размисли явно в някакъв период от време и е изявил желание да помогне ,когато в един момент е видял липсата на смисъл. Човек се ражда с някакъв потенциал,дали ще развие този потенциал,зависи първо от него ,после от висшите сили които му предоставят възможности. Тези хора от тази социална група сигурно са имали много пъти възможност да променят живота си ,но не са го използвали ,това е безотговорност или липса на ред други качества. Ако пък са нямали такива възможности,значи потенциала с който са дошли не е особено голям и колкото и грубо да звучи незнам дали изобщо те искат да им се помогне. Ако им предложиш работа , пробвано е, не идват да работят. Но може би ти сама трябва да направиш нещо ,за да убедиш сама себе си ,че си направила каквото трябва,а каквото ще стане ще оформи твоето лично мнение. Тук говорим само за просяците и клошарите ,а не за надничарите които тичат да те търсят за почасова,не за социално слабите ,които чакат пред бюрата по труда, не за инвалидите ,които имат достойнството да гладуват и да чакат шанса който ще им се предостави.Говорим за хората които са си поставили етикета просяк и го практикуват активно.

Съгласна съм със Станимир,дадох личен пример за това как се е оформило едно мое отношение. От този момент нататък аз съм имала много възможност да помагам и съм го правила по разумен начин. Там където действително съм смятала че е необходимо според мен. Това си е моето усещане за нещата ,случая който разказах не е еднократен за мен ,но беше последния. А и няма смисъл според мен да се натоварвам за неща които не мога да променя. Просяци има много навсякъде.А Бог е един.Мога да ги съжаля ,мога да се възмутя , мога да помогна ,зависи как ще почувствам нещата. А доста от просяците са обучавани за такива ,правят доста добри пари за себе си и за хората за които работят,не ми се навлиза в подробности,те са си цял бизнес както са джебчиите например. Повечето от дългогодишните просяци си имат места които им се определят всеки ден. Във Варна лично аз съм виждала рано сутрин поставянето на някои от възрастните немощни баби и прехвърлянето им от място на място.Но това си е техния живот ,те решават как да го използват.Аз за себе си съм стигнала до някакви обяснения ,всеки път като ги видя ми е мъчно и не спирам да се чудя как може да се докара човек до това положение.

breeze,хубаво е човек да помага ,човешкото нещастие е безкрайно и неизмеримо и е навсякъде. Ако имаш желание и чувстваш вътрешна потребност помогни дай някой лев на просещия,донеси му дрехи. Хубаво е. Аз израснах в малък град ,там просяци няма,там е чисто ,всеки работи ,всеки има дом и градина за която се грижи. Когато дойдох да живея във Варна в началото плачех ,не знаех от къде се всеха толкова много нещастни и осакатени хора,които да стоят по улиците и да молят за помощ.Не можех да си обясня ,не бях го виждала,не знаех че съществува. Давах пари всеки път когато имах възможност. Когато бях бременна (беше 96год зимата голямата инфлация)нямахме никакви пари,купувахме си със съпруга ми по половин хляб защото нямахме пари за цял,аз бях с много силна анемия ,имах нижда да ям сладко ,плодове,но много ми се ядеше шоколат от бременноста ,не можехме да си позволим и съпруга ми ми купуваше по 1 паста "Балкан" за 15 стотинки на ден.Когато се разхождахме един ден на главната стоеше една майка с бебе молеше за пари за мляко на бебето имах 1 лев ,дадох и го заради бебето .Когато се връщах ,я видях как яде голям шоколад ,за който аз само си мислех в този период ,а аз бях без 1 стотинка в джоба.От този ден аз спрях да давам пари на просяците. Днес след 11 год във Варна просяците по главната ги познавам още от тогава ,в цветущо здраве са.Как мислиш заслужават ли да им дам последния си лев?

Виж темата за акашите ,въпреки че не ми се вярва да са толкова добри твоите врачки. А ти защо ходиш по врачки ,нямаш доверие на себе си ли?Или изпитваш Бог? Каквото трябва да се случи ще се случи. Повечето от по повърхностните гледачки се ориентират по аурата ти.По цвета. Ще имаш много късмет плановете ти ще се сбъднат и т.н. чуваш това което искаш да чуеш това е. При тези които работят с нещо -карти,клечки,кафе и др.има схема на нареждане това нареждане става колективно от теб и от тях,отново това което си мислиш го предаваш в нареждането. Не ввинаги обаче да не каже много често силите с които си взаимодействат повечето гледачки са правилните сили. Така че много често след посещение на гледачка живота ти под въздействието на собствената ти убеденост от чутото може малко да се попромени ,но не съществено. Много често казаното дори и гледачката не знае ,че извършва заблуда над слушаштия. На нивото на което сме в момента ходенето на врачки и врачуването е една игра на едни сили ,които всъщност ние трябва да се научим да контролираме. Аз бих посъветвала всеки да се оправя сам и да не разчита на това кой какво ще му каже .Искаш да направиш нещо ,ами направи го.Защо някой си трябва да ти каже какво да направиш.

Интересно мнение се оформи у мен за въздействието на планините,след последователните ми неколкоратни посещения в някои планини. Рила я усещам като едно цяло ,едно огромно живо същество движещо се и будно ,красиво и гостоприемно. Родопите за мен ,безкрайно красива планина,спяща ,пазеща тайни,не допускаща всеки до себе си. Странджа много жив дух будна и дива планина дърветата са живи там ,а птиците говорят ,на аватара си съм сложила от последните ми снимки там ,това е скала от която извира вода от 10 места и се намира на вълшемно място ,а на какво прилича всеки ще забележи ако се вгледа. Казват ,че човек където се е родил там е енергията му там бива допускан до пряк контакт с природата. Родопите определено ме отблъсна ,надали ще се върна там,още като си тръгвах започна силна треска която продължи с дни и едва не ме довърши. Рила ме омагьоса много силна положителна енергия имам нужда и ще се върна там и то съвсем скоро. А Странджа там е входа за другите измерения,там съм си у дома ,знам къде да ходя. С нетърпение очаквам да видя как ще ме посрещне и изпрати Пирин.

Само да кажа ,че Странджа не беше спасена ,защото никога не е била застрашена.Няколкото декара по морето за които ставаше въпрос не са Странджа и който е ходил знае за какво става въпрос. За Рила не знам ,тази седмица ,ще празнувам рождения си ден на "Окото" ,ще видя какво и има на Рила.

Мишелката, ще ти мине. Плуваш ли? А давила ли си се някога? Когато влезеш в морето всичко е прекрасно водата е топла,слънцето грее ,чудесен ден за плуване и ти тръгваш. И хоп водовъртеж,без да разбереш как и защо нещо те засмуква и не можеш да излезеш бориш се не ти стига въздух ,свършен си ,целия ти живот на филм, и се молиш ,молиш се само за една глътка въздух ,нищо повече,разбираш как нищо друго не ти е нужно ,само една глътка въздух,всичко друго е изчезнало ,Няма го ,ти си сама ,ти и Той и от Него зависи дали ще излезеш.Ти даваш всичко от себе си ,а Той решава .И когато отново излезеш на повърхността слънцето пак грее,но някак си по силно,морето пак е топло,но по различен начин.Ти си се родила пак и вече знаеш ,че това слънце грее за Теб,че тази вода е топла за теб ,че дишаш този въздух ,защото е даден за теб .И благодариш и Живееш.

http://www.vbox7.com/play:ee89ca47

Музиката е емоция,сега слушаш рок и метал ,след 2 или 3 години може би ще се чудиш какво пък толкова си харесвал в тази музика. Преди десетина години и аз ги слушах и то доста, тази музика е агресивна ,зарежда те с агресия и недоволство и по някакъв особен начин те прави бунтар.Затова и текстовете са точно такива бунтарски ,агресивни.Бях на такава вълна ,слушах такава музика,и живеех като бунтар. После хипи вълната т.е. редуващите се мигове на огромна еуфория преливащи се в дълбока депресия и търсене на смисъла на живота -"Нирвана" като най -добра група. И т.н. общо взето стиловете в музиката обособяват емоционалните групи на хората. Защо ли поп фолка заля България? и нещо много интересно наблюдавам много от "рокаджиите"започнаха да слушат поп фолк странна смесица на емоции.

Помня важните сънища от които очаквам последствия. Имам периоди от дни в които сънувам много всяка вечер много интересни неща,но помня много малка част и то само визуално не и думи. Онази нощ например сънувах много цветя ,всички цветя с които работя(като аранжор) сънувах ги като детски главички ,но знаех всяко едно цвете кое е. Те се усмихваха бяха весели и ми говореха ,всеко цвете ми каза различни неща. Много съжалявам ,че от казаното нищо не запомних,само визуалната част на съня ми остана.

аз не харесвам спорта,не ме привлича насилственото натоварване на организма. Като съпруга на спортист -професионалист и треньор мога да кажа че дори имам негативно отношение към спорта. Виж физическото натоварване за удоволствие е друго свързвам го (и практикувам) туризъм и танци,но това е чисто емоционално разтоварване(поне за мен) ,туризма ме кара да се поизпотя ,да се заредя с положителни емоции и енергия , а танците ....... те са нещо невероятно за мен,но отново чисто емоционално. Спорта като здарве за тялото -да ,но не и за професионалните спортисти -остава има само едно здраво сърце и бели дробове-ставите са развалина мускулите преждевременно похабени. Спорта като здарве за духа- не виждам връзкйа поне за професионалните спортисти ,по скоро точно обратното. Всъщност всеки усеща нещата по различен начин ,аз се зареждам емоционално при един преход .защото не се стремя към нищо и не целя нищо.За професионалния катерач обаче не знам . Понятието спорт свързвам със състезание (може би заради средата в която съм),а при състезанията има губещи,аз не искам да бъда победител ,мъчно ми е за губещите. Затова за мен туризма и танците ,едното в комбинация с добра компания ,другото в комбинация с добър партньор.

Преди няколко години реших да спазвам велигденските пости както си му е реда с всичките правила на църквата стигнах до момента в който трябваше да се изповядам ,защото ми казаха ,че ако не премина този последен етап ,няма да ми дадат причастие. Е аз не преминах този последен етап. Обясниха ми ,че смисъла на изповетта е да достигна до смирението т.е. признавайки грешките си ,ги виждам и осмислям и се предполага че няма да ги повторя.Разтоварвам себе си от чувтсвото за вина и някой от името на Бога ми "прощава" и после ми дава причастие. Като древен ритуал може би е имало пречистващ ефект ,но в настоящата действителност малко ми се размива всичко. Та Теодора не знам за теб ,но аз се уча грешейки и наблюдавайки грешките на другите,последствията ,развитието. Не знам дали съвета който би ти дал някой пред когото ще се изповядаш изобщо ще е актуален за теб. Така ,че има начин да попиташ точно този който трябва и да получиш отговор евентуално. Може би е време за твоето "Обръщение"