Диляна Колева

Обяснил си го чудесно Диан Георгиев. Аз бих добавила нещо от Р.Щайнер по памет:"Първородния грях на човека се състои в това ,че смята за най-важно това което не е!" В този ред на мисли Отчаянието е плод на потъване в материалното и състояние главно обуславящо се от физическото тяло и неговите нужди. На другите нива не знам да има отчаяние . И тъй като смятаме за важни неща ,които са от изключителна неважност се изпада в отчаяние,главно за да проумеем своята преходност. Как точно се изпада в отчаяние е строго индивидуално за всеки и излизането от там също зависи от духовния потенциал на всеки отделен човек. Не знам дали отчаянието е опознаване на тъмната страна в нас,защото се съмнявам ,че човечеството на този етап изобщо е добре запознат със светлата,а за различаването на едната от другата се иска доста духовен потенциал. Защото за да влезе едно зло ,то има нужда от придружител ,който да го въведе,който от своя страна не е задължително лош.

Здравей Emil,при мен липсата на б12 е значителна и е част от анемията която имам -просто казано фолиеводефицитна. Количеството на б12 винаги ми е било много необходимо ,но факт е че изобщо не се замислям за това. Не практикувам суровоядство ,но вече повече от година и половина не консумирам месо,спортувам и се чувствам прекрасно. В зеленчуците за които знам със сигурност най-много се съдържа в най-външните листа на зелката,червеното цвекло особено добро е да се консумира като сурово изцеден сок ,тиквата и бананите (които аз не ям). В ядките знам за лешниците и консумирам основно тях в сурово състояние с люспата. Десет дневна консумация на 1 водна чаша сок от червено цвекло ,моркови и ябълки в съотношение 1:3:2 балансира и почти неутрализира приема на токсини.Повишава нивото на червените кръвни телца и на практика б12 вече не ти е проблем. Поне аз като човек с доказана липса на б12 нямам проблем (поне за сега ). А на Любо ще съм благодарна ако ми пусне материала (мисля на лични е най-добре).

По принцип всеки човек разбира живота изхождайки от собствения си мироглед и опит. Както рибата не знае какво е живота на сухо,така и напълно слепия не знае какво е живот със зрение. Когато човека е бил и ходещ и инвалид в количка ,може да направи съпоставка и за него е безкрайно трудно и мъчително ,вероятно има голяма задача да реши. Но когато човека се роди такъв неговия живот не подлежи на сравнение за самия него. Той има цели и амбиции подходящи и стигащи до собствените му възможности и алтернативи. Зимата бях на ветроходно състезание в Гърция,там имаше инвалиди които се състезаваха идивидуално на ветроходни яхти в своята категория слагаха ги в яхтите със специални устройства и в морето като умения бяха толкова добри колкото и физически добре състезатели на техните си лодки. На награждаването групата на инвалидите беше най -милата и най-гордата те бяха победили себе си и морето ,бяха щастливи и горди много повече от другите.Нямат желание да карат големите лодки ,защото и с малките специални лодки те пак бяха сред останалите и то доста равностойни. Така че качеството на живота се определя от целите и амбициите на човека правилно съпоставени с неговите физически и умствени възможности. Развитие винаги може да има ,строго индивидуално е как и в какво ще се състои то.

През изминалите вече близо 20 години много хора се опитаха да изиграят ролята на Левски,с пълен неуспех. Приказката за лъжливото овчарче всички я знаем. С митовете се свърши,за съжаление аз съм крайно песимистично настроена към развитието на каквото и да е в България и май сме болшинство. Да не забравяме че силата на дейността на Левски се е състояла в обединението на желанието за национална независимост, а днес май такова няма. Факта че си в България и оцеляваш по скоро буди съжаление сред тези българи които живеят извън България ,а не борбеност и национална гордост.

Честито Мона! В календара има всеки място и за своя ден - знае си, от край, човекът, че тогава е роден. И на този ден ще мине да го поздрави света, после, в часовете, сините, близки ще се съберат и по броя на годините тихи свещи ще горят. Как годините минават - няма начин да ги спреш и със всяка се прибавя в твоя празник нова свещ. Ала ти недей тъгува, даже в тебе да боли - днес е време за празнуване, този ден е твой, нали? Днес е време за палуване, всички свещи запали! Честит да бъде този ден, във който всеки е роден и е поел дъх със жажда. Честит да бъде този час, когато ти, когато аз, когато някой се ражда. Нали с децата ни светът се подновява всеки път, за туй е млад този свят. За приятелите наши нека вдигнем тежки чаши и отпием глътка вино. Нека зло да ни збрави, да сме живи, да сме здрави и живеем сто години.

Само че Еклесиаст завършва в 12-тата си глава така: "11 Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир. 12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта. 13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека; 14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло. " Началото започва със "Всичко е суета" и е така ,мисълта че имаш знание е незнание и суета,в следствие на което всяко ново знание без време за разбиране води до мисловен сблъсък и неверие.

Това което Ани споменава не е търпение ,а е апатия в следствие на безисходица. Там където нищо не можеш да промениш ,няма смисъл да се хабиш. Но понеже хората са твърде зависими от последствията на слободията в нашата държава,това ги натоварва емоционално и води до масов срив на нервната им система ,което се проявява в нетърпимост към дребни неща. Аз вече писах къде е моята граница на търпение ,тя си е доста добре обозначена със червена сигнална лампа в съзнанието ми ,но напоследък виждам че повтарящите се неща са в състояние бързо да приключат търпението ми. Аз работя с хора много и по цял ден,прави ми впечатление ,че всеки трети човек е в състояние да зададе един и същ въпрос поне 5 пъти по различен начин и да си получи отговора,който вероятно не чува и задава въпроса отново абсолютно същия или малко променен ,като очаква потвърждение не знам дали това е нормално ,но повярвайте е мноооого срещано ,моето търпение се изчерпва на втория или макс.третия път. Хората не се слушат ,не слушат и околните ,не чуват ,не мислят на моменти ,как може да има търпение човек ,който не чува.Тренирането на търпението ,започва с началото на слушането. Опит който всеки може да направи със себе си в разговорите си всеки ден - колко пъти изслушваме до край събеседника си и колко пъти говорим заедно с него или в мислите си отдавна сме го прекъснали ,а доста често и не само в мислите си.

Темата ми стана интересна ,поради факта че в момента съм в един кръг от агресия,никога не съм знаела че подобни взаимоотношения могат да се определят като агресия и то с толкова много имена. Тъй като темата е за социалната агресия,а на мен не ми се перефразира ,ще пусна няколко цитата от различни места. Автоагресията я изключвам ,защото тя е присъща главно на психично обременените хора. Хетероагресията ,за която става въпрос в тази тема е 3 вида -физическа ,вербална и индиректна. Физическата я изключвам ,защото тя сама по себе си е първична и неинтересна,поне за мен. Ето определенията за останалите две,цитатите са част от дипломна работа. "При индиректната агресия увредата се нанася на жертвата по заобиколен път. Примери за индиректна активна агресия са причиняването на вреда на имуществото на другия (открадване или повреди по колата му, ограбване на къщата му); причиняване на вреда на близките му; наемане на друг човек да свърши “черната работа”. При индиректната пасивна физическа агресия агресорът отказва да се подчини на искането да изпълни някаква необходима задача. При директната активна вербала агресия човек може да заплашва, да ругае, да прави обидни забележки, да сгълчава, да упреква, да унижава, да се подиграва, да се присмива, да дразни останалите и т.н. Всичко това води до дистрес, тревожност и намаляване или загуба на самочувствие у жертвата. Директната пасивна вербална агресия може да представлява отказ да се отговаря на другия, или пък изобщо да му се говори. Индиректната активна вербална агресия се изразява в разпространяване на злостни клюки за другия. Индиректната пасивна вербална агресия може да се прояви под формата на отказ да се говори в защита на другия, когато той е несправедливо критикуван." Та стана ми интересно ,защото намерих определение за доста често срещано социално поведение особено в работна среда . Моя шеф прилага върху нас директна активна вербална агресия. Аз ,очевидно без да знам ,че има такова определение за поведението ми ,прилагам вече доста време върху него Директната пасивна вербална агресия ,като мълчанието си в никакъв случай не съм определяла като някакъв вид агресия. Когато се зачетох и в другите определения и дадените примери се оказа ,че в социалното си общуване всъщност ние сме предимно агресивни едни към други и прилагаме подозирана или неподозирана агресия. или ставаме жертва на такава.

За мен това чувство е непознато. Да се опитам да вникна в психиката на човек извършващ жестокост е връщане назад (според мен). Не е нужно човек да се опитва да вниква в състояния които са крайно противоречиви с природата му. Няколко пъти се опитвах да започна да чета книгата "Лолита" в най-добрия опит успях да прочета 15-20 листа,повече никога няма да правя този опит. Има неща които човек е преодолял напълно в поредицата си от животи и е абсолютно ненужно да се опитва да разбира "болната"човешка психика.От крачки назад полза няма,вървежа е напред. За мен лично жестокостта към каквото и когото и да е е необяснима,немотивирана и неприемлива,не желая да я приемам,разбирам или опровергавам.Желая да не се докосвам до нея.И това не е страх или неприемане ,а по силно - отвращение. Когато става въпрос за жестокост ,винаги се сещам за тибетските монаси от "Седем години в Тибет",когато събираха червите ,за да не пострадат при строежа ,защото всеки един от тях може да им е бил майка в някой преден живот. Сред такива хора е лесно да се живее и е лесно заразително. Сред жестокост не се живее.

Светът на виртуалното, не заменяме ли истинските стойности с ерзаци? Заменя ги ,за съжаление. Най-много страдат човешките ни взаимоотношения.

Билка на име "мишна" не знам ,но : "Талмудът се състои от две части. Първата част, Мишна, е произведение на танаите, редактирано от Юда ха Наси (Княз Юда); " Може би там е описано това което си сънувал. А за билките след седмица две цъвфа любимата ми липа там от където съм родом целите улици са засадени с липи и целия град ухае страхотно по време на техния цъвтеж. Липовия чай в големи количества е много добро средство за изхвърляне на пясък от бъбреците и малки камъни и доста очистително действа. Освен това е и много аромаен чая от каквито и да е билки щом му се добави липа.

Когато си дал част от себе си в нещо ,няма как да не бъде безвъзвратно загубено с края на неговото съществуване. Някои хора дават голяма част от себе си и дълго след това не могат да компенсират липсите ,за да съберат сили да се раздадт отново.

Подкрепям Донка с две ръце за каланетиката,наистина натоварва мускулатурата в дълбочина без силово натоварване. За съжаление по здравословни причини ми се наложи да започна активно спортуване -фитнес ,каланетика и кросове. От трите вида спорт редуващи се всеки ден при каланетиката има най-ефективно натоварване на мускулатурата за най-кратко време.Разбира се комбинацията от трите + подходящ режим на хранене тонизира най-добре тялото ,но ако трябва да избирам бих избрала каланетиката. Но тъй-като на мен ми е необходимо да развия дишането си ,само с нея не става. Желая успех на всички решили да започнат активно спортуване.

Да бъдеш себе си на 100% дори на 60% е невъзможно. Познавам поне 20 човека ,които ,ако искат да бъдат себе си биха напуснали работа като за начало. Нормите на поведение и социалните рамки в които е поставено човечеството не са случайни. 50% от това наше себе си е подложено на съзнателна промяна ,другите 50% се проявяват от време на време в удобни и подходящи за това ситуации. През останалото време ние сме в рамка определила ни пространство за движение,с някакъв процент разрешена гъвкавост. Да бъдеш-е стремежа. да не бъдеш е реалността подлежаща на промяна.

Благодаря на selsal за точното и изчерпателно обяснение ,за мен беше полезно ,не бях се замисляла по този начин за тези типове поведение и за "добрите хора",а те май са много ,недуомяващите и неразбраните. В този ред на мисли най-вероятно доста хора в своите мисли са много "смели",а действително смелите просто не осъзнават поведението си в дадени ситуации за смелост ,защото за тях това не е цел или модел на подражание,а просто вътрешен импулс.

С безразличие. Не мога да мразя ,защото това за мен е загуба на време и енергия,но когато имам силна непоносимост към някого се справям с безразличието. Мисловното елиминиране на обекта спира мисълта за него.

Границата на търпение за мен е много близо до инстинкта ми за самосъхранение. Т.е. във всеки един момент в който се почувствам застрашена ,психически,физически,морално,материално и по всевъзможни други начини,моето търпение свършва. Моя образ в момент на загуба на търпение е страшен предизвиквам респект у всеки който е дръзнал да премине тази граница най-шокирани са обикновенно шефовете ми. Но сега съм в период в който се опитвам да увелича разстоянието между инстинкта и границата. Много ми е трудно ,нооо "помагащата" ситуация си дойде и си я изживявам геройски.

Ти може да си така, ама аз не съм. Можех да бъда на друго място , в много по-добро материално положение, на много по-висок пост, много по-известна...но не съм, защото не наруших принципите си Всеки е можел аз също ,но живота не се състои само в това ,ситуациите са многобройни и многопластови. Сигурна съм че ако се замисли в дълбочина всеки ще открие грешната крачка ,ако не успее ....ок,аз не познавам такъв човек. Ако живееш само по своите собствени правила и следваш само своите идеи и идеали на всяка цена ,дали няма да пречиш на никого? Според мен е неизбежно. Значи идва и момента в който трябва да нарушиш принципите си за да не пречиш на някого,понякога на приятел,понякога на семейството си ,дори на детето си.И пак можеш да бъдеш себе си дори в това пристъпване на идеите и принципите си. Нашия живот е изтъкан от правила които много често нарушават принципите ни и ние искаме или не се Налага да ги спазваме и колкото и да не ни се иска се налага да потиснем това наше "аз" заради правилата определени от някого. Най -често това е в работната среда ,после в соца,и най-накрая и най-рядко у дома,защото все пак там сме си Ние. Така че да говорим че навсякъде и по всяко време сме си Ние ми звучи малко несериозно.

Замислям се все повече над израза "Да бъдем себе си." А дали е добре винаги да бъдем себе си.Не е ли доста голяма доза самочувствие ,че това наше "себе си" е най-доброто и винаги перфектно. А ако съзнаваме че да бъдем себе си не е добре? И нормите и идеалите които ни поставя обществото всъщност са "пътен знак за препоръчителна скорост". Стремежа да бъдем тези добри идеали е по- важен. Не винаги човек може да направи това което иначе е убеден че е по-доброто и правилното. Има житейски ситуации и падове в които човек просто потъва и знаейки че не пристъпва принципите си просто му се налага. Не винаги това е лицемерие ,може би слабост ,обикновенна човешка и много често срещана ,но не мисля че би трябвало да бъде осъждана. Важен е стремежа. Стремежа към доброто ,към поправката. Аз лично бих казала не успявам да живея винаги според идеалите си,притиска ме живота на моменти повече ,на моменти по малко ,борбен човек съм и отстоявам до край на това мое "себе си",но все по- често разбирам ,че не винаги трябва да бъде така. Така че идеалите и идеите според мен са хубаво нещо ,хубаво е да ги има и да се следват ,но не винаги и не на всяка цена.