Диляна Колева

Дълбоката ми убеденост ,че нещата се случват точно както трябва и всяка една трудна ситуация е пробива ми в напред и нагоре ,някак си не ми позволява да опозная това чувство отчаянието. Безсилие е по -точната дума в дадени моменти. И може би точно безсилието ,но споходено от чувството за безисходица от положението води до отчаяние. Това е момента в който трябва да се роди вярата или да се събуди ,ако я е имало в някакъв момент.

Малко по нагоре в постовете си Любо е изнесъл много добре една от теориите на Щайнер ,която под малко по различен поглед е развивана и представяна и от други духовни учения. С превъплащението си Земята е преминала през 3 метаморфози: През Сатурновата степен-Топлина-Воля Слънчевата степен-Светлина-чувства Лунната степен-вода-мислена В настоящия момент Земната мисия е да развие любовта ,затова нашата планета е планетата на любовта. Но в днешното материално време е много трудно да стигнем до правилния смисъл на понятието Любов. При което материализмът в наши дни е изместил понятието за любов като го е приближил максимално до понятието за сексуалността,въпреки че двете нямат нищо общо. Следователно доста отдавна вече размножителните сили които трябва да са основните действащи в половите отношения са изцяло покрити от сексуалните сили ,които качествено ни обвиват на този етап. Попаднах на един много точен пример по този повод: "Когато например разглеждаме понятията "локомотив" и "прегазване на хора"като две взаимоно свързани понятия,логически това е толкова умно,колкото и днешното сливане на понятията за любовта и сексуалността,тъй като при известни обстоятелства нещата външно могат да изглеждат близки едно до друго.Обаче това произтича не от някакви научни предпоставки ,а от нелогичното и дори болно мислене на нашето време"Р.Щайнер А сексуалните отношения имат доста съществена роля в човешките отношения. Но наша е работата да ги насочим в прогресивната посока.Те са най-низшата проява на отдаване ,но все от някъде трябва да се тръгне . Като това важи само и изцяло са сексуалните сили ,размножителните сили са нещо съвсем различно.

Искам да препоръчам по темата книгата "Мистерии на сексуалността" на Атис Флорид. Това е анализ върху теория на Р.Щайнер и поета Новалис. Един интересен и интелектуално достъпен поглед върху произхода,развитието ,целите и очакванията от нас в сексуалните отношения. Двете течения в които ние сме участници и устремения ни ход в грешното течение или по -скоро не грешно а остаряло. Дали сме готови да се погледнем в дълбочина и какво трябва да се случи с нас ,за да се получи промяната.

Агресията и нейното проявление обикновенно и най -често са акт на безсилие. Търпението и смирението са проява на силен характер и духовна осъзнатост.(като изключим крайностите.) Агресията не е доброта ,и не търпи компромиси. Случаите в които ,може агресивно действие да се определи като основа на проявена доброта са много малко и са с положителен резултат ,когато действащото лице е много наясно какво точно прави. Или като пример :Когато хирурга разреже човека за да го излекува е доброта чрез проявена агресия. Когато режещия човек не е хирург се получава касапница. Така че според мен теорията ,че агресивността по някакъв начин е в основата на добротата а още по -малко на компромисността е доста неиздържана.

Компромиса който човек прави трябва да е преди всичко със себе си ,и с ясната мисъл защо го прави и да го съчетае с доброта. velinavasileva,преди време изпаднах в подобна ситуация ,обвинена служебно за нещо ,за което си нямах и идея. Бях много разстроена ,тежко е,вариянтите които обмислях не бяха много единия беше да си отида. Тогава мой най-близък човек ми каза:"Ти права ли си?Права си.Какъв ти е проблема?Ти си като канара ,никой не може да те помръдне." Тогава пристъпих към втория вариянт,подходих с търпение и направих компромис със себе си ,който се състоеше в потъпкване на гордостта си.Тоест вместо да вирна глава и да си замина демонстративно,реших да я наведа тази глава и да изчакам развръзка. Резултата дойде след няколко седмици грешката излезе наяве. Но подходих с доброта и търпение ,не обвинявайки никого ,и с компромис ,който ми костваше доста ,защото имам проблем с гордостта. Хубаво е да се разбере правилно това съчетание доброта и компромис то изключва доста ситуации които могат да се причислят само към едното понятие. А с моите гости за които писах по горе решихме прекрасно въпроса купихме свещи които абсорбират тютюневия дим ,така и вълкът е сит и агнето цяло. Изход има от всяка ситуация важно е човек да не се взема прекалено на сериозно.

Мисля че когато човек съзнателно проявява добротата във вид на някакъв компромис е доста далеч от безхарактерност.Това е вече съвсем друг вид поведение,който мисля е далеч от това за което говорим. Но факт е и го наблюдавам доста често ,че когато някой действително реши да прояви доброта ,правейки компромис,доста често му се налага да направи следващ компромис и се стига до издевателство над неговата доброта. Мисля че това се дължи на надмощието на една друга честота на вибрациите в отношенията. Аз лично дълбоко уважавам смирението ,добротата и компромисите в името на добрите отношения в рамките на разумното разбира се,защото иначе се получава една безмислена борба на мнения и налагане на принципи ,тогава човек обикновенно остава сам. А истинския компромис и проявена доброта е тогава ,когато го правиш от сърце и с пълно съзнание.Тогава то носи удовлетворение.

Благодаря ви че се отзовахте . Замислих се над това което каза "късметче",за различията. Всъщност ако всички сме еднакви просто проявата на доброта и компромисност нямаше да съществува ,както и редица други прояви. Искам хората край мен особено моите гости да се чувстват удобно и правейки това доставям удоволствие преди всичко на себе си. и без това то е видно само за мен ,за другите това мое състояние не съществува. Струва ми се грубо да изкарам всичките си гости на терасата ще си останем сами със съпруга ми вътре струва ми се че компромиса в този случай е наложителен в името на гостоприемството. А самите понятия "доброта" в съчетание с "компромис" не са равносилни на комфорт май ,поне за този който ги проявява .

Да бъдеш добър и компромисен е лесно ,но е приятно ,когато хората с които общуваш са близки до твоя ,свят ,мироглед и принципи иначе е самонаказание. в момента съм в собствения си капан на доброта и компромисност и не мога да излезна от него в следващите 10 дена. Домът ми е голям лято е имам гости (близки роднини) ние със съпруга ми сме непушачи и у дома е винаги свежо и проветрено ,тримата човека които ми гостуват са пушачи -страстни .Едното момиче е с малко бебе. Без дори да попитат вече четвърти ден (въпреки че са наясно че не пушим)у дома се пуши зверски в присъствието на детето ,аз вече трети ден съм с главоболие и гърлобол ,не съм свикнала сутрин да ставам с димни изпарения и да си лягам след същите. Най -лесно е да се направи забележка ,и..... започват обидениет ,започват да се чувстват некомфортно ,дори да не кажат нищо поведението говори.Аз не искам такава ситуация и проявявам доброта и компромисност ,за която обаче знам само аз. Когато добротата и компромиса се правят от сърце без очаквания за възвращаемост е много приятно като усещане за самия човек,но понякога се чудя дали има смисъл за хората за които се прави.