Диляна Колева

"да се локализират "лошите" навици и да се разгледат в контекста на индивидуалната ценностна система и духовното усъвършенстване." Това е част от навиците и тяхната роля в нашия живот. В тези форуми конкретните дискусии обикновенно приемат общ характер ,така че дискутирането по въпроса за лошите навици в темата за Навиците е напълно подходяща.

"- Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка, - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент… - Да? - прекъснала я малката Душа. - Какво тогава…? Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила: - Помни Коя Съм Аз Наистина. - О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук. - Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност." "Малката душа и слънцето" любимата ми притча.

За това спор няма , но както казах и по- горе "с всяка наша такава проява тренираме редица наши качества ,но трябва да се замисляме къде да спрем." Един лек анализ в такива моменти върши хубава работа . Само да уточним ,че силата на "доброто" което правим не е за човека на когото го правим ,а за нас,ние няма как да преценим ,дали му правим добро или не.Но можем да преценим,дали се чувстваме по-добре или не. Защото често ,когато си мисля ,че правя на някого "добро " обикновенно се оказва ,че е за сметка на някой друг.

Така е azbuki,но живота ни поставя всяка минута пред избори и нашето решение почива точно на този избор "добро" или "лошо".Несъзнателното е друго явление.

sonja,хубав урок си научила ,за съжаление тези уроци ни съпътстват през целия ни живот. Не случайно преди време тук някъде из форумите защитавах тезата ,че "помагането" никак не е наша привилегия и изобщо не е в нашата компетенция. Не че не се улавям в подобни действия,но мисля че все по- бързо започвам да ги анализирам и прекратявам. Съвсем близък мой случай,който ме накара да се отрека от помагането и вършенето на "добро" за пореден път. Моя колежка има семейни проблеми съпруга и е безотговорен,пие,хазарт и много лъжи.Но от известно време има силното желание да поеме отговорност ,да бъде добър баща,естествено съпругата му отдавна вече не му вярва ,научила се е да се справя сама,т.е. той няма никакъв шанс пред нея ,затова и се проваля често. Та в съботите в които тя работи няма кой да гледа детето ,предложих "помоща си"с твърдото убеждение че правя "добро", така няколко месеца ,до като в един момент ,разбрах ,че съпруга и иска да поеме отговорност за това и да си идва от Пловдив(където работи) ,естествено той няма шанс за това ,защото тя е решила проблема. Как се почувствах аз.Отвратително. С моето "помагане"и "добро" спирам шанса на един баща да поеме отговорност за детето си. Ако не съм аз тя ще не ще ,трябва да му се обади и той ще дойде,съответно чувствайки се полезен и нужен най-вероятно ще започне промяна в много други неща в себе си. Прекратих това и се чувствам много добре.Сега бащата е тук грижи се за детето си ,а аз за моите,така трябва. Житейските ситуации са поемане на отговорност,поемането на част от отговорността на другите не е правене на добро. Човека от случая на sonja,няма пари ,защото не може да носи отговорност за тях ,нужен му е много труд и мизерия ,за да се научи да ги цени и управлява,жената от същия случай има тези грижи ,защото е родила повече деца от колкото може да поеме отговорност ,затова ще си учи урока ,звучи мнооого грубо знам ,но това е положението. Правенето на добро в много от случаите е поемане на чужда отговорност ,което на свой ред е неуважение на способностите и силите на другия (още повече когато не ни я искат). Разбира се с всяка наша такава проява тренираме редица наши качества ,но трябва да се замисляме къде да спрем. Поне на мен ми се налага.

В друга тема изказах мнение че лошото,злото или лошите ни страни като цяло са част от нас и нашата работа е да ги опознаем ,разберем и управляваме. Дънов е дал прекрасно опредление за лошите сили в хората. "Силата е там, да се чувстваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат, това или онова да направят… Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се заеме да контролира тия духове. Зная, че мнозина се измъчват от лоши духове; мнозина отиват при Христа да им помогне. Как ще им помогне? Той ги връзва, а те ги развръзват.На такива хора не може да се помогне. “Сила и живот” 1 сер., НБ, изд. Соф., 1993 г., стр. 203-204 Не можете да станете господар на своя живот, докато не се научите да управлявате тия духове. “Сила и живот” 1 сер., НБ, изд. Соф., 1993 г., стр. 204 Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове..." През всички животи в които се появяваме ние правим точно това ,запознаваме се ,опознаваме ,преборваме и се научаваме да бъдем господари на лошите духове. Не проумяваме "лошите" постъпки ,гледайки отстрани ,несъзнавайки че ние вече сме ги извършвали някога ,познали сме ги ,преодоляли сме ги и ги управляваме вече на този етап,но затова пък идва ред на следващите.

"Всяка свещ от светлината си ще покаже нейната сила. Христос е светлина. И тази светлина за душата, сърцето и ума е тъй потребна, както светлината във физическия свят. Физическата светлина и топлина еднакво действуват на всички същества, но не всички от тях еднакво проявяват своя живот. Така и Христос, и Той еднакво действува върху всички човешки души, но не всички еднакво Го разбират в умствено отношение - това е по отношение на формата. За да разбере някой Христа, още повече Отца, потребно е да е завършил своята карма и да е влязъл в съгласие с Любовта, защото кармичния закон не е нищо друго освен отклонение от закона на Любовта. Сърцето трябва да бъде чисто, за да види ясно, умът трябва да е свободен от всички погрешни образи, за да може да различи ясно кое е добро и кое е лошо." "Писма до първите ученици”, първо изд., 1999 г., стр. 251 В процес на опознаване сме.Но все още сме твърде далеч.

страхотна година. За разлика от 2007 която беше водовъртеж от запознанства ,изкачване на стръмнини и приключване на много неща,2008 ме дари със спокойствие ,за да осмисля случващото се и да избера посоката . Определено добра година за мен.

Желанията и егоизма са част от духовното развитие,бих казала неизбежна част. Кое от тях е добро и кое зло май не може да се определи. Но едно нещо разбрах (беше ми обяснено много добре ) Всяко носещо "зло" не е задължително зло,а достигането до доброто не е задължително чрез добро. Много добър пример за мен е веригата:наркотик-производител-пласьор-купувач. Кой във веригата е лош?Основата на тази верига са желанията и егоизма,както във всичко край нас. Желанията и егоизма на първо четене са нещо недуховно ,нещо твърде земно и "лошо" ,но човек потапяйки се в тях неусетно започва духовното си развитие. "Злото,злината, те загатка остават Щом сетивата сами образа на света започнат да изграждат. Загатката се разрешава щом духът потърси извора на злото и злините на Битието в дълбините скрити."Новалис В това изследване разбира се не сме сами, с нас са всички "добри същества" Хората имаме нужда от двете съзнания в себе си.От една старна Слънчевия елемент,светлината ,от друга страна Злото в себе си да го придружаваме и изследваме отблизо,да го опознаем. Иначе няма преборване.Непознаването не помага. Желанията и егоизма са нашите помощници в опознаването на злото ,Слънчевия елемент е нашето духовно развитие,опознавайки едното с помоща на другото се приближаваме към светлината.

А какво е недоверието? Защо се поражда след положено доверие ,а не след вярата или след любовта? Не може да има недоверие след любовта ,ако човек я е познал,не може да има недоверие и във вярата ако човек я е познал. Може да има недоверие след разочароващо доверяване ,защото то не е познание. Всъщност след разочарованието на доверяването може да се тръгне в различни посоки ,да се отдаде на недоверие, да се развие любовта или да се работи над вярата ,това е въпрос на личен избор,но някак си не го виждам в обратен ред. Разочарованието при доверяване е вид проверка на вярата и любовта ,а доверяването според мен е предостъпване на собсвената ни вяра и виждания без да се познава "мястото" на което се предостъпват.

Тази тема започва така,доверието е : ""доброволно преотстъпване на собственото поле за упражняване на отговорност, власт и контрол с убеждението, че няма да настъпи злоумишлена промяна в хода на събитията от това поле, а властта и контролът може да бъдат върнати безконфликтно по всяко време и без негативни последици от това" Това е енциклопедично определение.С което аз съм съгласна. Значи нека не бъркаме доверието с вярата. Това са две различни неща. Приятелството е съвсем друга тема,но приятелите са ти приятели не защото им си се доверил ,а защото си ги допуснал до себе си ,разбирайки и виждайки тях.Приел си ги такива каквито са , не си заложил на тях на сляпо. Повярвал си и си ги познал ,а не си им се доверил просто ,само и окончателно. Когато започнеш да вярваш на хората ,значи успяваш да ги видиш ,когато не ги виждаш им се доверяваш ,разчитайки на това че те са такива каквито си си ги предстваил. Целия ми размисъл тръгна от разделянето на думата доверие на 2 ДО и ВЕРИЕ т.е. до вярата което значи достигането до вярата процеса преди познаването ,преди вярата е доверяването,на мен лично и от личен опит не ми хареса преживяването в този процес ,вярата и познаването на хората ми харесва повече отколкото доверяването.

Не знам защо но разделяйки се с доверието и поглеждайки на този тип взаимоотношения по друг начин ,се чувствам много свободна. Има една приказка :"Проверката е висша форма на доверие " не е случайна ,но чак сега разбирам дълбокия и смисъл. Про-верка и ДО-Верие и двете са свързани със вярата но по различен начин. Значи аз не искам някой да ми има доверие ,искам да вярва в мен ,ако може да вярва в мен значи ме е познал ,щом вярва в моето добро,значи е способен да ми прости ,щом може да ми прости значи няма очаквания и надежди ,а е успял да ме види и приеме такава каквато съм ,какво повече да искам в това се състои дълбочината и свободата във взаимоотношенията. В същото време обратно ,аз не искам просто да се ДОверявам на някой ,аз искам да го позная ,за да мога да му вярвам,поглеждайки човека срещу мен и виждайки "детайлите" от които е съставен ,познавайки и себе си мога да определя взаимоотношенията ни без да се налага да се доверявам ,т.е. да залагам на сляпо. Давайки свобода на взаимоотношенията т.е. позволявайки на човека да бъде самия себе си се стига до уважението,доверяването е ангажиращо,то налага на човека на който са се доверили да оправдава определени очаквания ,ограничава свободата му.В същото време доверяващия се възлага очаквания за споделяне и връщане така че той пък ограничава както своята така и нечия друга свобода.Какъв е смисъла от подобен род взаимоотношения?

Доверието. До-верие. До скоро за мен на първо място в добрите взаимоотношения между хората стоеше доверието. До момента в който започнах да изгубвам доверието си в ключови хора и контакти в моя живот. Дълго време се опитвах да намеря отговор на въпроса ,когато загубиш доверие в един човек и то не един път а многократно в какво трябва да се състои смисъла на връзката и нужно ли е тя да продължава. Тези дни съвсем случайно (както става обикновенно ) получих своя отговор. Доверието е начален етап на взаимоотношенията между двама души. Доверието не е нужно да бъде постоянен спътник ,даже никак не е нужно да бъде спътник. До- верие-момента преди вярата. Доверието е сляпо очакване,надежда след която в 80% от случаите ако не и повече следва разочарованието. Т.е. доверието не предизвиква очарование. Човек трябва да загуби доверие многократно ,за да се научи да вярва(и то преди всичко в себе си) Хората са различни и ние или трябва да вярваме в тяхното добро или да не вярваме ,доверието е очакването те да постъпят по нашия план или по правилния за нас начин,ако те не постъпят така ние загубваме доверието т.е. разбираме че не ги познаваме. Доверието е непознаване. Знанието и вярата не са доверие. Сега разбирам че доверието само е забавило развитието на ввзаимоотношенията ми с дадени хора и ми е попречило да ги видя такива каквито са.Като в същото време не ми е донесло много положителни емоции. Познаването на един човек ,не започва с доверието ,а с вярват в него,като тази вяра не ни обвързва с очаквания и надежди.

наистина градивно е да се влага в една връзка ,но многото връзки са също вариянт за откриване на себе си,вид уважение към различността на другия.Ако двама души съумеят да се издигнат едновременно в една връзка това е огромна стъпка напред , която си носи своите големи позитиви за напред,но трябва да се намери точния човек ,което понякога отнема време и усилия,търсещия израства (не винаги)в процеса на самото търсене. Аз се омъжих на 19 год.след няколко години ще празнуваме 13 год брачен живот и двамата много се радваме на този момент ,въпреки че през тези 13 години е имало много трудни моменти ,аз обаче след 13 години ,започвам да виждам по нов начин нашите взаимоотношения ,все едно започвам нова връзка с непознат човек ,започва промяна в нашите взаимоотношения която е прекрасно ,виждаме преминаването през етапите и това е страхотно,когато можеш да го споделиш с човека с който си преминавал и израствал през годините ,и има разбиране, тогава се получава нещо много красиво ,което наистина трябва да се изживее.Като това в никакъв случай не означава че тази връзка не може да свърши и в този живот. "Разбирате ли възможностите,които такава връзка предлага?Изследвайте ги.Бъдете себе си.Открийте подходящ за вас човек.Поемете риска ,но бъдете честни.Ако се получава ,продължете.Ако ли не,направете и на себе си и на партньора си услуга:тръгнете си:оставете го да си отиде .Не бъдете егоисти.Дайте на партньора си възможност да открие онова,което наистина иска,дайте и на себе си тази възможност.Ако няма възможност да се получи,по -добре е да погледнете в друга посока.Ако ти не можеш да обичаш партньора си такъв какъвто е,може би някой друг ще го обича точно такъв.Не си губете времето и не губете времето на партньора си.Това се нарича уважение. Ако вие сте пласьорът ,а партньора ви пристрастения,и не това е което искате,може би ще бъдете по щастливи с някой друг.Но ако решите да продължите тази връзка,направете най-доброто по силите си.Направете го ,защото ще получите награда.Ако съумеете да обичате партньора си такъв какъвто е,ако успеете да отворите сърцето си за него,любовта ви ще ви отведе в рая" Дон Мигел Руис

"Трябва да се съсредоточите върху най- хубавата връзка,която можете да имате:връзката със себе си.Тук не става дума за егоизъм,а за любов към самия себе си.Това са различни неща.Държите се егоистично със себе си,защото няма любов.Трябва да се обичате и любовта постоянно ще нараства.Тогава няма да започвате връзка,защото се нуждаете от любов.Тя ще бъде резултат от съзнателен избор.Ще изберете някого,ако искате,и ще сте в състояние да видите истинската му същност.Когато любовта му не ви е необходима,няма да се налага да се самозалъгвате. Вие сте цялостни .Когато любовта ви извира от самите вас не търсите любов поради страх от самотата.Когато изпитвате силна любов към себе си,може да бъдете сами и това не е проблем.Щастливи сте да бъдете сами .а Споделеността също е приятна."Д.М.Руис Вътрешното щастие ,няма общо със съчувствието и егоизма. В едни партньорски отношения (между мъж и жена)вътрешното щастие се изразява с желанието за споделяне и сливане. До достигане на тази крайна цел наистина се преминава през много етапи и първият е желанието да бъдем обичани,т.е. аз го обичам Така и той трябва да ме обича Така ,ако не ме обича както аз си го представям значи не ме обича.Това са началните отношения в които всеки иска да промени другия според собствените си предстваи за обичане -тук властва егоизма. Следващия етап е когато единия осъзнае че така няма да стане и става бездействен -пречупва се или спира да развива отношенията разбирайки, че е по -слабия той разбира другия и му съчувства ,става съпричастен и превръща себе си в жертва(в емоционална храна ) ,докато по силния е доволен от това че нещата са станали по неговия начин изгража си фалшиво усещане за щастие и налага контрол смятайки че по този начин помага на слабия ,а всъщност това е липса на уважение и самоуважение.Тук няма съчувствие."Аз съм твоята половина ще бъда винаги с теб ,ще ти помагам в трудни моменти ще те защитатавам"-това е вид контрол и неуважение,не вяра в силите на другия,В следствие на което другия отслабва. Стремежа е да стигнем до момента в който всеки да работи за своята половина от връзката ,а не да се грижи за мислите и чувствата на другия,защото ако другия има нужда от това ,значи му липсва духовна сила и грижейки се за неговите мисли и чувства ние не му помагаме ,а го оковаваме във вериги.

Стремежът ни да бъдем харесвани ,освен че е желание да властваме над другите е и страх от отхвърляне. Колкото повече някой се стреми да бъде харесан,толкова по несигурен е той в собствената си красота ,сила и излъчване.т.е. толкова по нехаресващ се е. В следствие на което започват редица поведенчески прояви нетипични за самия човек. "Ще направя така ,защото ще ме забележат ","Ще кажа това ,защото ще им хареса" След ситуацията обикновенно следва дълбоко неудовлетворение ,особенно ако човека е претърпял загуба. Дългото следване на стремежа да се харесаме води до дълбоко изгубване на Себе си. Първата крачка на завръщането според мен е елиминирането на мнението на другите за мен. Никой няма право да ме сочи с пръст ,да ми анализира действията или да ми казва какво трябва,защото никой на този свят не е Мен. След като съм станала достатъчно силна за да говоря ,значи съм достатъчно силна и отговорна да застана зад всяка своя дума. Същото важи и за външния вид ,когато се погледнем с очите на творец и видим неповторимостта на създаденото ,ще започнем да се харесваме,защото сме неповторими в индивидуалността си ,тогава насадените норми и критерии за красота вече няма да ни вълнуват.

За съжаление в основата на всички наши взаимоотношения са страховете ,в следствие на което постоянно се опитваме да отгатнем какво мисли другия,дали това му харесва,дали ме обича ,дали се страхува и куп други неща ,които са абсолютно не нужни. Най голямата грешка на повечето партньорски отношения според Руис. "....Кой от тях е сгрешил?Искате ли да познаете какво се е объркало?Грешката била на мъжа(според случая),който си мислел че може да даде на жената своето щастие.Звездата била неговото щастие,а грешката му че сложил щастието си в ръцете и.Щастието никога не идва от вън.Той бил щастлив заради извиращата от сърцето му любов;тя била щастлива заради извиращата от сърцето и любов.Но щом той я направил отговорна за своето щастие,тя разбила звездата,защото не можела да носи отговорност за щастието му. Независимо колко го обичала,жената не би могла да го направи щастлив,защото не би могла да знае какво е в ума му. Не би могла да отгатне очакванията му,защото не би могла да познава сънищата му."-"Умението да обичаш" Постоянния страх от отхвърляне и неприемане ни пречи да изразяваме себе си и това в никакъв случай не помага. magih когато имаш силни чувства към някого просто ги живей ,покажи ги на себе си, на него на целия свят ,без да мислиш какво мисли той ,как ще ги приеме,пък няма ли да му е зле и т.н. Това си ти ,ако човека до теб те хареса такава значи това е Той. Човек е хубаво да се чувства щастлив ,заради собствените си усещания и чувства,а не от приемането или неприемането на някого.Както никой не знае какво е в главата ми така и аз не знам какво е в главата на всеки и няма нужда. А относно "трябва" -хубаво е да се работи върху превръщането на "трябва" в "искам". Когато искаме това което смятаме че трябва ще се освободим от приковаващото ни усещане за задължение и ще усетим свободата на избора си.

Moлитвата е нужна за да се установи постоянна връзка ,когато има постоянна връзка ,молитвата става нещо различно. За какво трябва да се молим?-за себе си. Имаме огромна нужда да се помолим за себе си,за да възстановим баланса и реда в собственото си съзнание. "Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже те се намират на границата на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идват дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездите и луната ще потъмнеят. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вярвания ще изгубят смисъла си; светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултните ученици трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, в шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня не е нищо друго, освен Любовта. Когато хората минат през тази вълна, те ще се оправят. Оправянето подразбира събличане старите дрехи на хората и обличането им в нови, в светли дрехи — дрехи на законност, на нов ред и порядък, на нов живот, на нова свобода. Това подразбира настъпване на нова епоха. Не се страхувайте от времената, които идват, но знайте, че само Любовта е в сила да победи злото. Забравената дума, Лекция от Учителя, държана на 27 април 1927 г. София. Възможни постижения" За да промени човек света около себе си не е нужно да прави планини от чудеса ,да променя обкръжението си или да се моли и "помага " на хората около себе си,нужно е и става все по нужно да промени СЕБЕ СИ.Едва тогава ще бъде полезен на света ,когато се научи да бъде полезен на себе си.Често не знаем как да тръгнем по този път ,затова ни е нужна молитвата,за да направим връзката. "Трябва да се моли човек, понеже чрез молитвата изучава Божествения език. Ако не се молиш, ще останеш невежа в Божествения свят, няма да бъдеш свързан. Решаваш да се молиш, почешеш се по врата, казваш: “Не съм разположен.” Разположен, неразположен, трябва да се молиш, нищо повече! Можеш да имаш сто неразположения, ще чакаш да дойде разположението, но може туй разположение да дойде след десет години. Тогава какво ще чакаш? Това е неразбиране. Друго заблуждение, казваш: “Понеже не съм разположен, молитвата ми няма да бъде приета.” Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе. Ти, като отвориш устата, приемаш храната, не заради Петка, Стояна. То е една длъжност, един закон, който трябва да изпълниш. Ако не изпълниш, ще страдаш. И в дишането: Същият закон. Ако ти дишаш правилно, то е заради тебе. Когато човек се моли, от невидимия свят ще го учат езика на небето. Като научи езика на небето, всички работи ще тръгнат. XVIII година. 39 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 1 септември 1939 г., петък, 5 ч. с. София – Изгрев " И малко Дон Мигел Руис из "Молитва за съзнание" "Помогни ни да бъдем самите себе си,да обичаме като теб,да даваме като теб,да създадем шедьовър на красотата и любовта,така,както всички твои творения са шедьоври на красотата и любовта.Започни от днес и ни помагай да увеличим силата на любовта си,за да сътворим шедьовъра на собствения си живот.Днес създаделю ти поднасяме цялата си благодарности любов ,защото си ни дал Живот .Амин." И от "Молитва за любов към себе си" "..Нека любовта ни към себе си бъде силата ,променяща съня за живота ни.Нека с тази нова сила в сърцата си-силата на любовта към себе си-преобразим всяка връзка,започвайки от връзката със самите себе си.Освободи ни от конфликтите с другите.Нека бъдем щастливида споделяме времето си с любимите хора и да им простим за всяка несправедливост ,която усещаме с ума си.Помогни ни да обичаме себе си толкова силно,че да простим на всички които са ни наранили...."

Честити Рожден Ден ,Илиана ! Желая ти много светлина по пътя !

"didi_ts,щом за теб любовта само минава през секса,"-tomodashi Къде съм казала това???

tomodashi,"любовта" към родината се нарича -национализъм,"любовта" към децата е сложна и многопластова и много често се изражда в егоизъм,"любовта" към кучето ,често е задоволяване на каприз или удоволствие което някой си доставя давайки му храна или водейки го за каишка(нерзбираемо за мен)т.е. отново вид егоизъм,"любов към доброто няма има стремеж и постигане и то в много ограничени степени ,защото да се характеризира "добро" е сложен диалог(а има и отделна тема). Любовта към Бога изобщо не мога да е приравня към нещата които изброих по горе. И тъй като темата е за Любов Vs Реалност и по точно за любов към анимационен герой ,моето мнение е че това не е любов ,а психическо отклонение.Може да си влюбен в създателя на героя който му е определил образа и поведението влагайки може би нещо от себе си ,но да се ожениш за картинка е .... няма да го коментирам. Друг е въпроса какви са подбудите ,според мен в случая са чисто комерсиални ,като изключим психическото отклонение,това може да го допусне човек духовно объркан и много самотен или "добър финансов предприемач" Относно това дали човек не е по добре да остане сам вместо с посредствена "персона"е личен избор който е много индивидуален за всеки,а ако човек достигне в мислите си до извода че е перфектен и по"еволюирал от другите"това вече е нарцисизъм,а всички знаем какво става с Нарцис.

Как се проявява мекотата в отношения на некоректност,грубо нарушаване на принципите ,погазаване на личната собственост и личността и безхаберие към всичко изброено? Как се проявява мекота към хора които са всичко което аз не съм и единственото чувство е неприязън и агресия? Как се проявява мекота към хора които са изградени характери и са във възраст която вече не може да настъпят генерални промени във мирогледа? Когато колкото се опитваш да се отдалечиш от такива хора ,а съдбата по един или друг начин отново ги вкарва във взаимоотношенията. Да проявя мекота във такъв тип взаимоотношения значи генерално да погазя принципите си. Да не проявя мекота ,следва да проявя агресия. Елиминирането на взаимоотношенията е невъзможно.

като добавка пускам следния цитат. "Любовта сама по себе си е чиста ,но съдовете в които се излива,не са еднакво чисти,в следствие на което тя намалява".П.Дънов.из "Няма престъпна любов" "Любовта е онази космическа сила в света ,която може да тонизира човешкия организъм.Любовта даже в своето низше проявление е сила която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот.Любовта става причина за идването на светлината,на топлината ,на науката ,на хубавите отношения,дава подтик на цялата природа ,на човечеството и този подтик само може да подобри света"П.Дънов. Любовта не е страдание.(всъщност това е според мен)

Любовта не е страдание. Любовта е пътят към израстването. Влюбването не е любов. Влюбването е слабост на духа. Много често има хора които казват аз съм влюбчива натура,това е слабост стремеж към нещо което на човека му липсва. Това за което говори "невежата" е влюбване,дали ще тръгне по пътя към любовта е съвсем отделен въпрос и доста дълъг процес. За очакванията ясно ,само че те си присъстват във всички сфери на нашия живот и малко трудно е да ги елиминираме напълно ,хубаво е ако можем да ги пренасочваме. За любовта конкретно ,очакването да не е тя(той) да ме обича както аз го обичам(защото това вече не е любов),а мога ли да обичам без да ангажирам.Очакванията да се насочат към вътрешното израстване и да са правилно насочени,като това да не се превръща в педантизъм. А страданието и любовта са взаимоизключващи се понятия. "Страданието е духовен процес-то предствалява най-великото нещо в живота и предизвиква най-голямото раздвижване на силите в човешкия организъм,докато те се уравновесят.Често хората изпитват големи вътрешни мъчнотии,които се дължат на подпушване на порите в организма.Трябва да дойде някакво голямо страдание,за да предизвика отпушване на тези пори."П.Дънов из "Книга за здравето" Т.е. ако влюбването или Любовта, както често се възприема, се усеща като някакво страдание ,значи тук любов няма ,дошъл е момента за изравняване на вътрешния баланс ,нещо много е кривнало от пътя и сега е момента да се балансира. Ако влюбването и тревожността ,бързо преминат в спокойна хармония браво изравняването е постигнато ,ако обаче се продължи с дилемите ,с тримислията ,с тревожността ,със съмненията има много работа за вършене.

Здравейте ,интересува ме някой знае ли от какви билки е чаят Пу-Ер. Китайски е и действа за бързо стапяне на мастни клетки. Тъй като реших да го приемам редовно и усещам доста промени във вътрешното си физическо състояние ,ще се радвам ако някой сподели опит или има информация.