Диляна Колева

Прегръдката е нещо което много ми е липсвало в детството ми. моята майка не ме прегръщаше и някак си това беше едно ненужно действие. В края на тийнейджърството си осъзнах колко хубаво споделяне е прегръдката. Сега не мога да се наситя на прегръдките на децата край мен,с моите деца се прегръщаме с повод и без повод,срещите с близки мои приятели започват задължително с прегръдка,най- милия безмълвен начин да изразиш радоста и любовта си. Хората , имаме нужда от нежност ,а прегръдната е проява на най-дълбока и в същото време неангажираща нежност.

Страданието е момента за промяна на гледната точка. Състоянието "страдание" се определя от самите нас като резултат от неразбирането ни на реалността (или света). Много са хората които избират Състоянието "страдание" като лайтмотив на своя живот. Обявяват се за вечните неразбрани и "страдат " за всичко и по -лошо изискват страдание. "Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност.Хората са съгласни да си помагат да страдат........Те търсят оправдание за страданието си.Пристрастеноста им към страданието всъщност е споразумение ,което се подновявя всеки ден."Дон Мигел Руис И като отговор тази част от цитата пуснат от Станимир. "Чуждите неща в организма причиняват страдания. Чуждите неща в живота също причиняват страдания. Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всякога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щом се освободиш от него, радостта иде. "Из „Слуги на доброто“ - УС, 26 януари 1936 г. Като под "чуждите неща" се разбира влиянието на общоприетите убеждения върху нас. Втълпения ни мироглед,остановените гледни точки ,изкривения морал. Когато се освободим от всичко това страданието ще изгуби своя смисъл.

Здравей balans,въпросите които поставяш действително интересуват много хора и те разбира се си имат отговорите в духовно отношение ,за съжаление ,тези отговори не се харесват обикновенно и темите от този род се превръщат в безмислени спорове които не се базират на конкретна информация ,което е жалко и несериозно. За да се разбере проявата на хомосексуалността от езотерична гледна точка е необходимо да се прочете определена литература и да има необходимата настройка за разбиране на другата гледна точка т.е. не категорично отричане или съмнения ,а желания за работа .Най -точните и конкретни отговори аз съм срещала в трудовете на Рудолф Щайнер.Това е малко трудна за четене литература ,затова ти препоръчват точно по темата книга която е от друг писател ,но се основава на трудовете на Щайнер с подходящите цитати :"Мистериите на сексуалността-и бъдещето на човечеството"Атис Флорид Ще пусна малък цитат като отговор на твоя въпрос възможно най конкретния,ако те заинтересува можеш да продължиш. "В края на това изследване бихме искали накратко да засегнем и неща ,които-като отклонения-също могат да произлизат от човешката свобода,например хомосексуализма,евентуално болести,свързани с него,педофилията(за мнозина термина е неподходящ и предпочитат да се говори за педокриминалност)инцеста и т.н.Ние съзнателно се ограничихме върху това ,което представлява същинската космическа задача,пред която е изправен човека и цялата четвърта Йерархия:преобразяването на размножителните респективно сексуалните сили с оглед на познанието,до което можем да стигнем чрез антропософията.А това означава че в бъдеще тази задача може също да бъде изпълнена единствено от свободната воля на човека.Или с други думи човечеството се намира на тази степен от своята еволюция,когато то трябва да изгради съзнателната душа,чрез която съзнателно да проникне във всички човешки сили,намиращи се на негово разположение." "На Стария Сатурн изостанаха Азурите....Азурите се намесват едва в Петата раса.Те са възможно най покваряващите и действат главно в областта на сексуалния живот,следователно във физическото тяло.Много от сексуалните отклонения на нашата епоха са свързани с тяхното силно вмешателство."

Отказ и отговорност може би паралелно. Например жертваш (отказваш се ) времето със семейството си в името на кариерата (поемаш отговорност). В случая понеже става въпрос за архетипа(за мен първообраз или Бог според моите вярвания),можеш да жертваш(да се откажеш)от амбициите,страстите и желанията си,в името на духовното си израстване(поемаш отговорност). Така че според мен отказа и отговорността в случая на жертвата са взаимосвързани,но доколко се стига до опознаване на себе си по метода на жертването мммм ,незнам. Жертването на нещо което не е мое по -скоро би ме довело до самозаблуда. А себепознанието се състои в опознаването,не в отказа.

Не можем да дадем ,нещо което нямаме. Значи не можем и да жертваме нещо което нямаме. "Свързаността между ума и тялото е толкова голяма ,че умът вярва :"Аз съм тялото".Умът приема лично всичко свързано с тялото,защото се опитва да си отговори на въпроса "какво предствалявам"?...... И когато разберем какво НЕ сме,когато умът си даде сметка че не е тялото,се появява самосъзнанието...... Откриваме ,че не сме онова което смятаме че сме ,защото не ние сме избрали убежденията си....... Откриваме че сме сила-сила която прави тялото живо,която позволява на ума да сънува....... Истинската ни същност е тази сила която е Живот..."Д.М.Руис По принцип мисля че не мога да жертвам егото си ,защото то не е моята същност .т.е. не мога да жертвам нещо което не съм .То е преекспониран продукт на моя Ум. Но по принцип жертвата може да се разглежда и като отговорност.