Диляна Колева

Мисля, че не ме разбра. Твоят страх е ясен на всички нас и има милиони като теб с тревожност, която ги "удря" по същия начин. И не става въпрос за Тук и Сега изобщо, на този етап това понятие за теб е абсолютно невъзможно нито за проумяване , нито за проявяване. Става въпрос за друго: По каква невероятно важна причина трябва да изгубя днешния ден, за да мисля за нещо, което го няма, дай ми цел, мотив да си губя времето в мисли, вместо да свърша нещо, което ми доставя удоволствие. Ако ми дадеш поне една причина, заради която си заслужава на сто процена да се лиша от днешното удоволствие на деня, заради фантастични предположения, ще ти дам интересна концепция.

Това е процес. Но аз искам да ми дадеш една причина поради която да седна днес и да мисля за това смъртта има ли я, няма ли я и каква е. Дай ми поне една причина да го направя. След това ще ти дам концепции, които изобщо не са ти нужни и са си моя път, но ще ти ги дам. Първо се опитай да ме мотивираш да мисля днес за това.

Реалният ти проблем зад паниката е - страхът ти от излагане, вериятно и от критика. Този страх на несъзнателно ниво се активира и самоактивира, непрекъснато. Ето защо паниката те притеснява точно в тази част - да не ме видят. Фиксирането в паническия пристъп и разглеждането му като проблем, стопира справянето с реалния проблем. Идеята да предизвикаш паниката, особено в среда от колеги е пряка конфронтация с основния страх от излагане и вторично със самата паника. Това е методика описана многократно и работеща доста добре. Това ти се предлага тук. Завършила съм Психотерапевтичната школа на Песешкиян , сертифицирана в Германия Висбаден. Уверявам те, не всички немски терапевти работят така, въпрос на методика е. С тревожните състояния има бързо работещи методики и бавно работещи такива и такива, които изобщо не сработват. Това което ти предлага твоя терапевт, не е цялостен процес, ефект дори и да има ще е временен. Ако се ползва това което ти казва терапевта, първо трябва да сте работили с основния страх - излагане, неувереност, критика. Това което ти се предлага тук е съвсем друга методика, доста по- бързо действаща, но в едно си прав, важно е да имаш добър водач, в който имаш голямо доверие.

Здравей, включвам се не толкова с нещо ново, защото по този проблем е изписано много, а синтез на казани многократно препоръки. Страхът от смъртта е много общо понятие, казан по този начин той не означава абсолютно нищо. Често когато някой каже така, питам, а от живота страхуваш ли се? Защо си го затворил в тази клетка на бездействието и не го използваш? Нима мислиш, че имаш вечности на разположение? Пускам една статия , откъс от книгата на Норбеков. По циничен, но много стегнат начин, дава картина за това, защо масата хора не могат да се справят със състоянията, които наричат болест. http://mostzaknigi.com/2016/11/08/opitut-na-edin-glupak-stignal-do-prozrenieto-mirzakarim-norbekov-2/ Прочети я внимателно в нея има много отговори.

"Аз съм жена ...... не съм сигурна къде се корени проблемът ми ........ чувствам сякаш съм във някой филм ......... Сякаш не съм аз а някой друг .......... не можех да се справя сама ............ всички около мен не забелязват промяната, .................. гледам в огледалото и виждам непознат ." Избрах тези твои думи,защото така те чух. Ако не беше написала на колко си години щях да си помисля, че пише 30 годишна жена. Прочети извадката, но не като физически симптом, а като душевно преживяване. Само извадката. Как го чуваш? За физиологията на симптомите сме писали много, няма да те насочвам към това. Ще ти дам малко аналитичен поглед. Това което усещаме като симптоми е всъщност външното проявление на това как се чувстваме като личности, като души, като хора. Ето така се чувстваш, но логиката, разума, рациото до сега го е подтискал и някак си го е превъртал в живеене. Може би твърде рано си пораснала, може би "всичко е наред" всъщност означава "искам да виждам всичко така". Не е нужно в живота ни да има драми и тежки събития, за да влезем в конфликт със себе си. Много често това се случва, точно в моментите, когато истинското ни АЗ иска да заживее своя живот, а околната действителност някак си не му позвалява. И тук идват нервните кризи, в тази възраст аз ги наричам кризи на порастването. Не случайно точно тази е възрастта, в която взимат момчетата войници. Така те по- лесно правят отделянето от семейството и то в екстремна среда и постоянна физическа и психическа ангажираност. Не случайно само до преди 20 години твърдо се вярваше, че това е и най- добрата възраст за момичетата да порастната и се отдалят, като станат майки. Всичко това днес някак се обърка. И рамките, които казваха как трябва - паднаха и социума съвсем се обърка в нравите, морала и ценностите си и хората започнаха все по - трудно да преживяват отделянето си и себеоткриването. Имаш тези кризи, защото може би от година имаш някакви вътрешни противоречия. Какви са? Не знам. Но там е отговора. Физическите симптомите минават бързо с правилна насоко, проблемът е, че докато не решиш вътрешните противоречия те ще се появяват периодично всеки път, когато се сблъскаш с усещането за това противоречие.

Здравей, чудя с се с тази настройка, как изобщо стигаш до решението да тръгнеш да правиш новите неща в живота си. Правиш си страхотно самовнушение - слаб съм, за нищо не ставам, смотан съм. И по - лошо - вярваш си. Как можеш да покажеш нещо различно? Как може друг да види в теб нещо, което ти самият не си позволяваш да видиш в себе си? Не разчитай на терапевтите- те не са панация. Никой терапет на света не може да те направи смел без твое участие, това е лична кауза. Методите също са много лични. Виктор Франкъл е казал нещо много ценно по въпроса, той говори за метода на логотерапията, но то е идентично за всички методи: "....какво всъщност е логотерапията, препоръчително е първо да кажем какво тя не е: тя не е панацея] Определянето на „метода на избора" във всеки отделен случай се свежда до уравнение с две неизвестни: у = х + у, при което х е неповторимостта и своеобразието на личността на пациента, а у - не по-малко неповторимата и своеобразна личност на терапевта. С други думи, нито всеки метод може да бъде използван във всеки случай с еднакви изгледи за успех, нито всеки терапевт може да прилага всеки метод с една и съща ефикасност." Аз бих добавила, че какъвто и да е метода, трябва да имаш доверие на терапевта си и когато той ти даде насока да я приемеш като най- доброто, което можеш да направиш за момента. Ако не можеш, значи не си готов или имаш съпротива спрямо човека, специалиста и т.н. Отиваш и намираш своя. Сега очаквам резултат от поведенчески експеримент на клиент, който има за задача да тренира отказване и сблъсък с чувството за излагане и отхвърляне. Задачата му е, да влезе в максимален брой магазини да премери по 5 ризи и да си излезе, като откаже да купи която и да е. Има насоки какво да наблюдава в себе си. Ако не успее сам ще отидем двамата /динамична консултация/ Така той влиза в конфронтация. Но той е готов приема това с желание и интерес въпреки страховете си. При теб явно е приложен същият експеримен, но с момичета, Не си бил готов, или не си чул насоките или настройката ти е била да си успешен от първия път, нещо което е немислимо. Необходимо е да го правиш с настройката, колко от тях ще ти откажат и как ще се случи това. Едва тогава има конфронтация. Ти просто си я отхвърлил. Това е най- бързия метод. Другото е поредица от вайкане и спор със себе си и специалистите, колко не можеш, а това отнема време. Съпротивата е най- голямата спънка в терапветичния процес, особено когато е подплътена с нещо невротично. Така че поведенческата техника е добра, но не се самонадъхвай, преди да отидеш при момичето, а отиди с любопитство и готовност да приемеш всико което ще се случи, приеми го като експеримент със себе си, а не като война, която трябва да спечелиш.

Здравей, много си уплашен, а няма смисъл от това. Уплахата ти към новата ситуация, в момента те вкарва в съмнения и колебания, а това води до ступор. Това е естествен процес на това състояние. Преди всичко е добре, двамата с приятелката ти да се запознаете с това какво представлява тревожното състояние. Да поговорите за начините за преодоляване и тя готова ли е да ти съдейства или не. В този етап е добре партньора да е разбиращ, и да е наясно с поведението и мислите които се случват. Най- големия ти страх в момента е, че осъзнаваш мислите и нервната криза която преживяваш, но не можеш да я спреш. Вместо подкрепа те изправят пред нова плешеща за теб ситуация и това води до ступора. Не си овладял на време хипохондричните мисли, вероятно защото не си усвоил механизма за разпознаването и овладяването им. Това постепенно е отключило страха, страхът работи с фантазията, тя когато работи за страха не е особено приятна. Следствието е, че си останал твърде дълго в състояние на безпокойство и това е довело до рязко и бързо увеличение на тревожността, а тя пък се е проявила през паник атаките. Това се случва с теб. Сега запознаваш с това приятелката си и двамата вземате решение как да процедирате, за да излезеш от нервната си криза. Нищо необичайно не се случва с любовта ти към нея. Всичко си е наред, просто чувството страх в тази "доза" смачква всички останали чувства. Те са там, но нямаш енергия, сила да стигнеш до тях. Когато страхът се върне в нормата всичко ще си дойде на място. В такива състояния, в никакъв случай не се взимат житейски решения и не се правят промени. Това е важно.

Да предлагам ти "От себеуважението до егоизма" Там ще разгледаш страха през различни призми. И вероятно ще осъзнаеш, че уплахата е тази, която действително съществува, която отчитаме през сетивата си. Ако не се справим с нея, тогава се настанява страха- това е чуство, което работи с фантазията и въображението. Затова е и толково трудно за преодоляване, защото то притежава безкрайните форми на фантазията. За да го преминеш е добре да се върнеш обратно до обикновената уплаха. Нещо, което те плаши, има го, виждаш го и можеш да го преминеш. Често на този акт му казваме конфронтация с основния страх. Минимизираме фантазията и даваме поле на реалността. Тогава ти преминаваш, преживяваш усещането за успешност, увереност и страхът отстъпва място на други чувства.

Здравей Вероника, това което споделяш тръгва от страха. Много майки сблъскващи се с отглеждането на децата, особено когато са сами започват да изпитват силна тревога дали ще се справят. Тази тревога си има опашка. Първо идва уплахата, нещо те е уплашило, че не можеш да се справиш, не си получила подкрепа навреме и се е появило чувството на безсилие, то събужда страха, страхът работи с въображението, а когато въображението започне да обслужва чувството страх става много неприятно. Задържайки се дълго време в този цикъл човек започва да се чувства трайно тревожен. Тази мисъл си има име, нарича се натраплива, тя е без съдържание и няма смисъл, въображението я ползва като пусков механизъм за поддържане на страха. Повечето начини за справяне с това са отново свързани с въображението, дали ще е разфокусиране, разсейване, превръщането и в смешна, нереална, преувеличена или позитивна, това е все работа с въображението. То е основния механизам за създаването и на мечти, вълнения, радости........ Обърни се към въображението и го изпозвай за създаването на друго чувство.

Здравей, за съжаление съветите не са ефективни, почти никога, затова и никой не ги цени и ги раздава в изобилие. Имаш си работа с един много изобретателен страх - страхът от излагане и критика, от провал. В основата му разбира се стои друг доста по екзистенциален, но.... това е сложна тема. Този твой страх работи преди всичко с фантазията ти, тя е тази от която се храни и става все по - силен. Вариант е просто да се опитваш да стоиш в действителната ситуация, а не във фантазията. Едно предложения за това: Когато ти дойде в повече, просто изключи мислите си и се слей с нещо хубаво - звук, аромат, гледка. Никога не можеш да знаеш какво мислят хората, това е привилегия на Бог, ние можем само да фантазираме за това, като извършваме един сложен, но доста често употребяван психологичен механизъм - проекцията и идентификацията. Това ще рече, да си представя собствените си мисли и отношението което аз имам към себе си в главите на другите и да си внуша, че те мислят същото като мен за мен. Сложно и много тормозещо. Приеми, че всичко онова, което си представяш, че хората мислят за теб всъщност е твоята собствена оценка за себе си и другите нямат нищо общо с това. След това си изброй трите варианта на развиване на ситуацията : 1. Да се изложиш, 2. Да не се изложиш и 3. Да бъдеш това което си, каквото и да е то. И на финал, ако решиш, че си се провалила или изложила спомни си един много хубав цитат, който вече не помня от кого е, но е много въздействащ: Ти си се провалял много пъти, макар и да не помниш това. Първият път, когато опита да ходиш, ти падна. Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави? Първият път, когато удари топката, не улучи, нали? Не се тревожи за неуспеха! Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш!”

Статистиката сочи, че най- много статии има написани по повод техники и методики, но ефективността от тях е в края на скалата, т.е. доста малка. Трансмитера е самият терапевт. Неговата личност, връзката, която ще направи с клиента, за да може вторият да усвои и приложи това, което усвоява в процес на работа.

Здравей, преживяла си голям стрес и не си предполагала какви поражения може да даде. Прави ми впечатление следното: "Тогава не осъзнавах тези неща, просто събирах падналите коси от пода и ги хвърлях в коша, но сега безпричинно си спомням тези неща.Понякога си мисля, че не съм и помогнала достатъно или че не съм дала всичко от себе си, за да и помогна всичко да мине по-леко." ...... което е довело до психосоматика изразяваща се в това: " В този период развих гастрит на стомаха...и ми откриха поликистоза на яйчниците.. " Има един интересен психологичен механизъм нарича се ретрофлексия. В гещалттерапията разглеждат през него развитието на чувството за вина. Когато някой ми каже, че се чувства виновен за нещо, той всъщност не осъзнава, че началото на чувството за вина започва от гнева, негодуванието, разочарованието ..... Твоето чувство за вина е следствие на скрития ти гняв към всичко случващо се със сестра ти. Към състоянието, към това, че точна на нея, към това че има огромен ангажимен, незнание какво ще се случи. Огромен погълнат гняв. Когато по една или друга причина човек не може да си позволи да признае пред себе си и пред другия, че му е гневен или че е гневен /поради вярвания, морални норми, авторитет и т.н./ той връща този гняв в себе си оправдава го по възможно най- правдоподобния начин напр. / Не мога да се гневя на близкия си, че е болен, той е нещастен, а аз съм добре и трябва да бъда съпричастна/ поглъща го и ретрофлексивно превръща чувството гняв във вина и самообвинение. Интересен механизъм, който води до големи неприятности. Когато човек не успее /а сам почти никога не може/ да стигне до разрешаване на този емоционален каламбур той се проявява най - често в психосоматични заболявания - които ти си преминала и в депресия - която е на дневен ред. За да се освободиш от всичко това ти е нужна помощ да го подредиш и да изчистиш от себе си ненужните емоции, да се освободиш от тях по правилен начин. Тъпкането им на вътре ще ти причинява все повече проблеми.

Ревността към партньора е следствие на страх, който човек е развил в други отношения. При момичетата най- често са с бащата. Сама казваш, че едно твое вярване за щастливо семейство се е сгромолясало и се е превърнало в лъжлива илюзия. Това е огромно разочарование, което в момента носиш със себе си. Сприятелила си разочарованието със страха и си се запознала с онова усещане, което наричаме ревност. За да се разделиш с него ти е необходимо да преразгледаш концепцията си за връзките, партньорствата, да разшириш гледната точка. Да си позволиш да разбереш и приемеш причините порати които човек стига да смяна на партньорите, за успееш да разбереи и приемеш постъпките на родителите си. Всичко това ще те освободи за винаги от подобни усещания. Ще добиеш силата, самоуважението и здравата самооценка през себепознанието. Препоръчвам ти една чудесна книга за партньорството - "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай

Обсесивно- компулсивното разстройство се третира успешно през психотерапия с терапевт, психолог работещ с този тип разстройства. Преодолимо е. Купи си книгата "Обсебен мозък" , пробвай самостоятелно. Ако не се получи до месец- два не се чуди и започвай терапия.

На 43 не си загубен, напротив, на доста хора точно тогава започва качествената част от живота им. Съзрели, събрали смелост да прекратят връзките си със страховете и мотивация / от няма на къде, да е напред/. Преживяла си много тежки моменти, случили са ти се до сега в живота, сякаш от тук нататък идва различната половина. Наблюдавайки много човешки съдби, мога да кажа, че има такава зависимост. Но тук вече силата е в теб, ще продължиш ли няма да продължиш. Решила си да промениш живота си, терапия, дете, ангажименти, това е чудесно. Поздравления. Най- големият проблем в момента е алкохола. Ако си решила сериозно да се разделиш с тази зависимост ти е нужен екип от терапевт, ментор/бивш алкохолик/, който да работи с терапевта, и лекар, ако стигнеш до тежка абстиненция. Моя съвет е първо да се заемеш с този проблем и след това ангажимента с детето. Успеваемостта при тази комбинация и правилна работа е 80% .

Любовта не включва борбата. Това е процес на отпускане и доверие. Ако не можем да го приложим на себе си, ако няма любов в нас, нямаме какво да дадем. Обърни се честно към себе си и се запитай "Обичам ли се" и ако отговорът е "да" , опитай се да си припомниш всичките проявления на любовта към себе си, какво представлява, как я усещаш. Опознай любовта и доверието към себе си. Ако отговорът е "не", опитай се да вникнеш във всички причини, които те възпрепятстват. Тогава ще получиш и отговорът на въпросите си, кое ти пречи да се отпуснеш в партньорството и да се довериш, какво пазиш и от какво се страхуваш.

Подкрепям Орлин в препоръката му към теб. Ако има доверителна връзка между терапевт и клиент, голяма част от методите работят. Ако започне да се подлага на съмнение, преценка и коментари работата на специалиста по - добре спрете да ходите при него и намерете друг, заради когото ще спрете да четете навсякъде другаде и ще се доверите на това към което ви води. Съмненията и проверките не спомагата за процеса, а го усложняват и го разтикват във времето. В процеса на терапевтичната работа има период на регрес. Всичко сякаш е отшумяло и като за проверка изведнъж състоянието напомня за себе си. Това е нормален и очакван етап при работата с тревожности. След като човека овладее този регрес той става уверен в новопридобитите умения. Освен това, когато човек твърде дълго се е вторачвал в симптомите, след това лека реакция на тялото е в състояние, в първия момент да го стресне. Важно е да се осъзнае, че нашето тяло е живо и то реагира на всичко случващо се с нас. Естествено е, когато сме притеснени да ни свие стомаха, когато сме развълнувани или превъзбудени да ни се ускори пулса и сърдечния ритъм или да ни се завие свят от много емоции, да ни се качи кръвното когато сме гневни и да ни заболи главата, когато не можем да вземем решение за нещо и т.н. Важно е да разпознаваме тези симптоми и да осъзнаем, че те са част от нашата физика, една полезна част, а не страшни болестни процеси.

Страх те е, а липсата на самочувствие и увереност ти пречат да влезеш в този контакт свободно, с ирония или самоирония и здраво заявявне. Имайки предвид, че хората все пак сме един от животинските видове на тази планета, голяма част от законите на джунглата се проявявт непрекъснато. Това е дълбокият ни вътрешен инстинкт. А един от тези закони е: Оцелява по - силният. Т.е. имаш два варианта: - Твоята слабост е в комуникативните ти умения, нямаш добри такива. Защо и как се е случило това е друг въпрос, но докато те не се подобрят, и смелостта и заявяването няма да се появят. ти ще си в позицията на по- слабия. - Вече знаеш къде ти е слабото място и започваш да работиш по него. Има групи, тренинги, семинари за развиване уменията за общуване и самочувствието. Започни да посещаваш такива мероприятия и тренирай, имаш терен. Има и още един вариант, бърза и успешна индивидуална работа със специалист, не ти е толкова сериозен проблема. Когато решиш поведенческите и емоционалните проблеми, напрежението пада и нямаш проблем със стомаха, а като бонус ще виждаш света по един доста по- хубав начин.

Вие нищо не може да направите. Дъщеря ви е голяма и осъзнава проблема, трябва да се погрижи за себе си. Явно има проблем със заявяването, което идва от ниска увереност и страх. Необходим и е правилен подход и кураж, а това вие няма как да и го дадете, тъй като явно и при вас е проблем. Направете консултация за да се запознаете с вариантите в този тип ситуации нейното поведение и подход.

Съжалявям, че се включвам чак сега, но Александър е прав, в малкото свободно време успяваме да прегледаме основно форума "психотерапия онлайн", заради конкретните питания по актуална психологична проблематика. Преносът е изключително често срещан в психодинамиката на терапевтичния процес. Определения няма нужда даваме, в гугъл лесно излиза всичко. Ясно е обяснен. Не успях да изчета цялата тема, но в общи линии се е размила доста и се е разминала с питането доста сериозно. Когато има преност от такъв характер, ако не се усети от терапевта /защото той обикновено се усеща/ , е важно клиента да сподели, особено когато се случва усещане за влюбване. Казвам усещане, защото първоначалната индикация за влюбване е телесна и тя често се припокрива с усещанията на други състояния. Когато клиент ми сподели, че всеки път, когато идва към кабинета получава стягане в корема, повишена тревожност или други подобни усещания, като например, че винаги в деня на консултация е добре, а в другите дни е зле, ние задължително ги коментираме, за да изясним на какво се дължи това покачване нивото на стрес. Ако това не се изговори, всеки човек, според психологичната проблематика може да ги облече в различни мисли. Ако са налице определени фактори, това усещане може и да се облече в мисли за влюбване. Ако този момент е пропуснат и се е случило "влюбването" т.е. вече са се активирали определени хормони в следствие мислите, започва да се разглеждат чувствата, емоциите и представата на човека за "влюбването" : - Какво е това за него? - Кога го е изпитвал? - Към кого? - Как се развиват влюбванията и т.н. В една от методиките се нарича "разгъване на ситуацията" Най - често там излиза и преноса или кой образ, чувство или емоционален дефицит от реалния си или фантазен живот, човека припознава в терапевта. От там нататък работата е според индивидуалната проблематика. Оставена неизяснена тази ситуация, често се пренася в друга проблематика или остава незавършена до появата на следващ обект. В случая като клиент си постъпила правилно, не е добре, че не се е случил процесът по изясняване на ситуацията, често това решава подтисната травма.

Всеки специалист с неговата терминология ти е казал едно и също нещо. Фибромиалгията, дистонията и паник атаките са симптоми на едни и същи психологичен проблем. Няма физиологичен проблем при тях.

Здравей, много си добре, нищо ти няма. Уплашила си се една вечер и понеже нямаш обяснение за себе си какво се е случило, фантазията ти е дала "отговор". След това мислите са тръгнали в потока на фокусираното внимание, което не ти позволява да се отклониш от идеята, че има нещо страшно. Ето една добра техника за разбиване на тази ситуация: МЕТОДИКА 1. Спомнете си, кога за последен път се изплашихте или коя ситуация предизвика у вас страх, фобия. 2. Затворете очи и си представете, че седите в средата на киносалон, и на екрана виждате черно – бели изображения на своите страшни образи или ситуация. Мислено отидете в кабината на кинооператора, откъдето можете да видите себе си, седящ в център на салона и гледащ черно – белите изображения на екрана. Опитайте се чрез фантазията си, да бъдете на тези три места едноврменно. 3. Подгответе си за гледане на черно-бял „филм“ Сега вие сте в кабината на кинооператора и слушате разказа от ччерно – белия екран, който е за самия вас и описва първия или най – неприятния случай, когато вие сте изпитали този страх или фобия. Изгледайте и изслушайте този филм целия. От ситуацията, която е предшествала момента на страха или фобията до момента, в който всичко е свършило и вие сте били отново добре. Слушайте и гледайте като страничен наблюдател, като се опитвате да се свържете с психологическата травма, все едно сте някой друг. когато стигнете до момента, в който всичко свършва и отново сте добре, спрете филма, но си отворете очите. 4. Започнете да гледате филма отзад – напред. Сега влезте в последния кадър, на който сте спрели и много бързо изгледайте филма в обратна посока, цветно, в рамките на 2 секунди до началото на неприятните събития. Направете описаното в точка 3 и 4 няколко пъти. 5. Проверката и настройката към бъдещето. Опитайте, отново да предизвикате състоянието на фобия и страх, като си зададете въпроса, какво би се случило, ако сте в тази ситуация сега. Ако все още има проблемна реакция, повторете процедурата, всеки път все по – бързо, докато не остане никаква фобийна реакция. Страхът се генерира от страшния образ, който е останал в съзнанието, но подсъзнанието не различава фантазната от реалната картина. Когато във въображението си вие се справите с проблемната ситуация многократно, то в реалната ситуация ще ви е много лесно да преминете през фобията или страха, тъй като на подсъзнателно ниво вече ще е закодиран моделът за справяне. Методът на самовнушението е много силен. Каквото и да стане, винаги можете да го прилагат и ще имате успех. Можете да използвате други методи за самовнушение, но са по-малко ефективни срещу страха. най – добрият това е визуализацията. Ще забележите, че дори и след една петминутна визуализация, вие ще можете много по-лесно да се справят със страха.

Искам да ти дам малко по-различна посока. Това което наричаш "вина" не е никаква вина, а "страх". Най- обикновен страх. Помисли и ще осъзнаеш, че не можеш да опишеш вината си в тази ситуация, но страхът, можеш да опишеш идеално. Та, ти се страхуваш, уплашила си се от новината, от смъртта, от това че нещата се променят, отиват и т.н. Страхът бавно и полека е пробил място в мислите ти и е поизлязъл от норма, сега е започнал да те мъчи с натрапливи мисли, които никак не бива да анализираш или да им объщаш внимание. В противен случай ще те залеят и ще направиш една много висока тревожност и щеш не щеш, ще се наложи да ходиш на терапевт. Мисълта "Аз съм виновна......." /и аз и ти не знаем за какво, но стои като паразит в главата ти/ е лъжлива, и вредна мисъл, която на всичко отгоре не ти дава никакво вярно съдържание. Щом я уловиш, веднага правиш така, че да отклониш фокуса си от нея. Това ако успееш да го направиш, нещата много бързо ще влезнат в релси. Не мисли и не чети нищо за вината, защото така задаваш постоянно на мозъка си тревожност. Страх те е, това е, уплашена си. Намери подходящ човек да поговориш за страха си, такъв, който ще те изслуша и ще си поговори с теб за смъртта, за прехода, за живота. Това е най- доброто лекарство.

Това за което пишеш се нарича "умствено предъвкване" и то е характерно за хората с високо ниво на тревожност. Добре си го усетила, започнеш ли да анализираш тези мисли тревожността се засилва. Затова анализа на подобен род мисли е ЗАБРАНЕН. В тях няма реално съдържание и те сами по себе си са неустойчиви мисъл форми, които имат живото около 5-10 минути, ако не ги "захраниш" с анализи. Т.е. твоят начин за стоене извън потока натрапливости ще ти даде възможнот да ги прекратиш бързо. Не те интересува нито съдържанието, нито смисъла на мисъл формите. Лесно е , ако успееш да си ги визуализираш като нещо, което е извън теб, имаш свободата да ползваш всякакви метафори. Когато го направиш няколко пъти и видиш бързия ефект, ще добиеш увереност. Темата е стара и до колкото разбирам не си работила с терапевт, което дава възможност на тревожността да продължава да те окопира с всякакви проявления.

Стоенето в мислене е най- неефективното нещо, което може да прави човек с тревожност. То всъщност това поражда тревожността - мисленето за нея. И тъй като фантазията е функция на мисленето, работейки с нея сюжетите, които може да си сътвори човек в това състояние са безкрайни и негативни. Потокът на мислене е контролируем. За съжаление хората влезли в тревожност не умеят да се справят с контролирането на мислите. От една страна не умеят да работят с мислите, от друга страна не пристъпват към някакви действия, за да усетят действителността, движението на живота, нещата които НАИСТИНА се случват и това да измести фокуса от мисловното предъвкване. НАЙ-ВРЕДНОТО нещо което може да започне да прави човек с тревожности е да чете книги. Книги се четат в спокойно състояние и правилен фокус. По време на такова състояние има сериозно изкривяване във възприятието и четенето на книги не води до нищо. Нещо повече, когато накарам човек преминал през терапия да се върне и да прочете някоя от началните книги на които се е "хвърлил" в началото на състоянието си, той споделя, че няма представа какво изобщо е чел тогава, но на финален етап не вижда нищо полезно за себе си. Работата на терапевта при работа с тревожност е да насочва мисленето в посока, която е продуктивна за човека. Да балансира мисъл и действия, за да спомогне за излизането от свръх фокусиране в тревожността. Това се случва едновременно през задаване на различни гледни точки и задачи за действие.