Всички хора, които са около мен ядат месо. Спрях да ям месо преди около една година, след много дълъг период на подготовка. Не съм се насилвала по никакъв начин. Спрях да готвя месо преди около 4 години. Не можех да го пипам и да го гледам.
Но, послушах съвет на много близък човек (баща ми). Той яде много малко месо и е напълно наясно с всички теории за месото.
Той ми каза, че вкъщи мога да ям каквото си искам, но когато съм отидела на гости и ми предлагат месо, да съм "хапвала". И така живях около 3-4 години. Хапвах си като ме каниха за да не обиждам хората.
Но, този съвет след време ми се стори странен. Може би е изиграл някаква роля по отношение на моето его, не знам. Но, в един момент се получаваше така, че поради моята прикритост, какво всъщност мисля, когато ходя по семейни тържества и ми сервират чиния пълна с месо, аз не ядях. Хората се притесняваха, че аз не ям, защото не ми харесва яденето. И разбрах, че не е това начинът. Трябваше открито да заявя, че това не е моят начин на живот.
Последваха няколко интересни сблъсъка. Всъщност никога не съм започвала да говоря затова първа.
Бях принудена с усмивка на уста, без никакво вътрешно напрежение, с пълен мир и любов към хората, които ме слушат, да им задам следния въпрос "Кой от вас е колил животно?", "Кой от вас би заколил животно?".
Обикновено се оказва, че на маса от 10 човека примерно само един го е правил.
След което им казвам, че ще изям нещо, чак след като се осмеля да го заколя.
След което си замълчавам, а и всички остават смълчани след моите мили и дружелюбни въпроси.