helen

Вярвам, вярвам Веднъж реших обаче да си правя каквото ми хрумне и го започнах в пълнолуние. Не знам от пълнолунието ли беше, или от многото неща за чистене, но толкова много никога не ме е боляла главата.

Според мен методите за контрацепция са създадени за да може хората да се отдадат напълно на сексуалните си страсти с много партньори. Ако обаче двама души, и то това са сродни души (тук имам предвид душа), са заедно по закона на Любовта, не смятам, че трябва да се ограничават по някакъв изкуствен начин. Защото каквото и да се случи ще бъде единствено и само по закона на Божията Любов. Плюс това такива сродни души, според мен, могат да общуват и на други нива, а не само на физическо. И между другото вчера цял ден четях заглавието на темата като "Методи за концентрация"

И аз се чудих къде да го сложа, и реших докато още е живо да го пусна тук. Пък ще видим.

Четох в една книга, една глава, която беше посветена на нашето его и как всъщност реагира то в различни ситуации. Как например ако някой изпревари вашата кола и ви пресече пътя, егото веднага ще реагира чрез желание да му отмъстим по един или друг начин. И понеже не шофирам, точно същия ден ми се предостави много интересна ситуация. Отидох в НАП да си платя осигуровките, взех си номер 72. Влязох и отидох до гишето с моя номер. Тъкмо съобщих на служителя за какво съм там и изведнъж дойде жена с номер 73 и си връчи документите смело. Служителят само ми каза, че веднага ще може да ми направи справка, но започна да обработва нейния казус, който беше доста по-дълъг. Нищо не казах. Вътрешно се зачудих защо става така, нали съм с 72 номер. И в този момент направо връхлетя втора жена с номер 74 и през мен си подаде дискетата с нейната информация. Тоест аз бях обслужена последна макар номерът ми да беше преди техните. Но, не почувствах нищо. Нямаше раздразнение. Но, дали е смирение? И може би в такава ситуация човек вътрешно трябва наистина да е смирен, но външно да изрази и защити правото си.

Или пък дихателните упражнения, на които май не се обръща много внимание. Фантазията ми взе да се развихря и си помислих, че даже може да се дава нещо като "домашно", което да се изпълни преди събора, след което да се обмени опита от дадената задача там на място. Защото нали идеята е да учим един от друг, от себе си, от природата!

Лично за мен би било много по-подходящо ако има практическа насоченост. Това Учение се различава от много други точно по това - че могат да се прилагат нещата в "обикновения" живот. Даже би могло да има дискусия свързана дори и с влиянието на Слънцето (посрещането на изгревите) върху емоционалното и психическо здраве, има доста хора, които могат да споделят опита си. Особено за навлизащите сега в Учението, изгревите са изключително мощно средство за събуждане на съзнанието, на желанието да учиш и т.н.

Ето какво казва Учителят в една беседа, само че тук не се има точно предвид интимната страна на връзката, но не се и изключва. Ако приемем, че интимността е израз на Любовта между двама души, то мисля че отговаря точно на темата. Методи за чистене Мисля, че в тези изречения се съдържа истината, или поне за мен.

Имам много свеж спомен, че миналата година имаше наряд с беседа преди Паневритмията.

На мен ми се струва, че тази беседа не е качена в интернет, търсих в Триъгълник.

Аз пак ще намеся Паневритмията тук, но нейните принципи са в основата на всичко, така че няма как Единството! Един от принципите в Паневритмията е единството. Докато българският народ е разединен, няма как тръгнем напред. Ето какво ми разказа едно момиче от Полша: Там имало някакъв човек, който организирал рок фестивали, на които музикантите свирели безвъзмездно, а парите от билетите отивали само в помощ на здравеопазването. Но, този човек претърпял катастрофа и си отива от този свят. Хората толкова много го обичали, че решили в негова памет в определен час да изгасят лампите си и да поставят свещ на прозореца. Момичето разказа, че е гледала репортаж по телевизията, който показвал различни градове от Полша как потънали в тъмнина. Абсолютно всички участвали. За жалост докато ми го разказваше, аз се натъжих, защото си помислих, че тук това не може да се случи. Дано да бъркам. Много искам да не съм права. Или поне в момента няма как да се случи. Надявам се в бъдеще, и то в съвсем близко бъдеще това да се промени.

Всеки път като постя, първо се опитвам да разбера какво иска тялото ми. Ти трябва да решиш какъв пост искаш да правиш, никой не може да ти каже Това решение се взима от самия теб. А относно молитвите, това също го правя по вътрешни усещания, някой път ползвам от Молитвите и формулите на Учителя, друг път изобщо не използвам никакви готови молитви, а такива които ми идват отвътре. В момента изобщо не постя, защото не ми се постеше.

Пътят към храма Стенли Може да ми се е сторило но около 1:29-1:32 минута ми се чу момент от "Зун Мери Ману"

Молитвен наряд за начало: Утринна молитва на ученика Ученик съм служител на бога - формула Сродните души - беседа Молитвен наряд за край: Ще ти служа през цялата вечност - формула Тайната вечеря - песен В беседата са използвани откъси от: Матей 22 1 Коринтяни 11 1 Коринтяни 13 Първоначално бях написала разсъждения към тази беседа, но после ги изтрих, защото ми се сториха изключително незначителни на фона на Словото. Толкова много Любов има в тези редове, че оставаш без думи и само ги поглъщаш. Беседата е от онези, от които ти се иска да препишеш всяко изречение: В мен се беше вкоренило разбирането, че всяка Любов изисква жертви. Но, всъщност жертвата е нужна, когато сме изгубили чистота на душата си. Но, при напредналите същества този въпрос отпада. Има ли вероятност двете души да се срещнат, но едната да не е подготвена за тази среща? Сродните души

За Паневритмията, аз поемам вината аз я намесих, защото само исках да споделя в какви ситуации, лично при мен егоизмът е изчезвал. Между другото, честно да ви кажа от мненията в тази тема лъха страшно много отрицателна енергия, и не мога да повярвам даже, че я чета, че даже и пиша в нея. Ама се хванах на въртележката.

Когато почувстваш, че си едно с всичко. Тоест, когато усетиш Любовта. На мен ми се е случвало най-често, когато играя Паневритмия. На някои определени места в природата, които са силни, и с определени хора, които имат способността да те накарат да почувстваш тази Любов. Това усещане първоначално идва за много кратко време, после започва все по-често да се случва и идеята е да стане постоянно състояние.

Според мен българският народ в никакъв случай не е прост. Напоследък забелязвам в хората огромна промяна. Чувам думи, които дори не съм си и помисляла, че ще чуя от устата на хора, които не съм и предполагала, че им е просветнало. Единственото, което забелязвам е, че има страх и неувереност. И те са породени от факта, че няма изявени лидери с необходимите качества. Но тези минуси ги намирам и в самата себе си, така че как мога да съдя другите, че са неуверени.

Единственото, с което мога да те успокоя е, че и аз като бях на твоите години бях така. Да не говорим, че и досега си сменям често настроенията Само, че разликата между мен и теб е, че тогава не бях чувала за Петър Дънов. Така че ти си намерила Пътя.

Имаш чувството, че не гледаш филм, а че четеш поезия. Bab Aziz

Съвсем накратко малко извадки: "Паневритмия - Мъдрост - философия - Откровение" стр.79-80 Георги Стойчев

Това все едно аз съм го написала. Някъде бях чела в една от книгите "Диагностика на кармата", че не е удачно да се молим за здраве, защото така се получавало прилепване. И някакси никога не ми е идвало отвътре да се моля за здраве.

В книгата на Георги Стойчев "Паневритмията - мъдрост - философия - откровение" на стр. 40-41 пише следното:

Веднъж имаше много интересен момент на една Паневритмия. Духаше много силен вятър. Имаше двама музиканти. Бяха много млади. Единият свиреше по ноти. Другият не. Вятърът издуха нотите, които се разпиляха по поляната. Музикантът спря да свири и продължи само този, който знаеше нотите. Но Той (Вятърът) не се задоволи само с това. Последва още един мощен порив и нотите отново литнаха по поляната. Но, този път успя да се обърка и музикантът, който ги знаеше, при което един от моментите от музиката беше повторен. Но, играещите (бяха около 100) продължиха без никакво колебание или притеснение. Лично аз изобщо не се смутих, но моето състояние беше взаимосвързано с партньора до мен и с всички участващи. Тоест ние всички заедно успяхме да продължим. Напълно съм убедена, защото съм го почувствала вече, че ако хората в кръга са хармонирани помежду си, нищо и никой не може да им смути концентрацията.

В новия брой (24брой) на списание "Житно зърно" има много хубава статия със заглавие "В търсене на единството" на Александър Стойчев. Единството е един от принципите в Паневритмията. Първо е необходимо да постигнем единството вътре в нас. След това, единство с партньора, с който играем. После с хората около нас в кръга, с хората с които образуваме Пентаграма, с природата и т.н. Ето едно откъсче от тази статия: