helen

"И така, излезте, мои братя и сестри, под великолепната слънчева светлина на познанието за вашата Божественост. Решително и упорито се заловете за работа, за да се присъедините към Великия план да бъдете щастливи, да разпръсквате щастие, да се обедините с великата верига на Бялото Братство, чието съществуване изцяло е подчинено на волята на Бога, а голямата им радост е да служат на техните по-малки братя – хората." С тези думи Д-р Е. Бах завършва своята книга "Излекувай себе си"! Споделям линк към книгата "Цветята на доктор Бах - Път към душевно здраве и хармония", която се издаде преди 2 години от добротворци:) Подаряваше се на събора в Арбанаси през 2015. В нея се съдържат неговите книги "Дванадесетте лечители и други лекове" и "Излекувай себе си". http://petardanov.info/Knigi/Cvetjata_na_d-r_Bach.pdf

Всички статии на Александър Стойчев за Паневритмията ми харесват изключително много.

Аз продължавам с моите търсения за Аум Георги Стойчев "Паневритмията - Мъдрост - Философия - Откровение 63 стр.

Сега се сетих нещо свързано с моята любов към книгите. Още от първи клас чета като невидяла. Винаги съм била записана в библиотека. Рафтовете с книги ми вдъхват спокойствие и блаженство. Имах учител по литература, който с подхода си ме отврати от литературата за период от около 2-3 години! Има и такива учители. Но, след като го преодолях, пак започнах да чета. Скоро си правих хороскоп, оказа се че едната ми планета (вече не помня коя) насочва индивида точно към книгите (според тълкуванието на книгата по астрология, която четох). Щом го прочетох, чак тогава започнах да се връщам назад и да си припомням, че винаги съм била свързана с книгите. Още от малка (1,2,3 клас) с джобните си ходих в книжарницата и си купувах книги. Но, при мен и семейството оказа огромно влияние, защото съм трето поколение книгоман. Следователно факторите са комплексни. Но, не знам ако тогава е имало компютри дали пак съм щяла да посегна към книгите! Факт е, че децата не са глупави, но предпочитат да правят други неща.

Имах щастието да преподавам на деца от 1-4 клас. За да се възпита любов към книгата не се иска кой знае какво. Дори децата да са от семейства, в които никой не чете, те пак проявяват интерес. В началното училище са много отворени. Занесох им малко книжки от библиотеката и те после почнаха сами да си ги вземат. Но, после след 4 клас, става някакъв голям обрат в тях. Тяхната любознателност и любопитство много бързо стихва и много от тях започват да се занимават с "глупости". В началното училище са като отворени цветове. Интересуват се от всичко. И после ... после става нещо. Не е само промяната в хормоните. На един голям процент от тях им става безразлично училището и учебния процес. Нищо не задържа вниманието им там. Може би тези деца черпят информация по други незрими начини.

На хората им писна, когато си включат телевизора да чуват само за престъпления. Мислите създават действителността. Когато чуваш постоянно за нещо, то става част от твоите мисли. Мислите на голяма група от хора имат много по-голяма сила. Затова трябва да се прекъсне този цикъл, който съществува в момента. Четем, гледаме и слушаме за престъпления и ще се случват такива, защото така действат законите на вселената: каквото мислиш и чувстваш се превръща в твоя действителност. Още по-страшно е при децата. Нашето детство беше толкова по-спокойно. Имаше само два телевизионни канала. А колко хубаво би било да гледаш предаване, което ще те вдъхнови и изпълни с положителни мисли и чувства, които после да можеш да споделиш с хората около себе си за да направиш и техния ден по-хубав.

Мнението ми малко влиза в графа "спам", но е във връзка с горното мнение на solej. Бих искала да му благодаря за така ценните мнения, които винаги са ме упътвали в правилната посока и са ми помагали да заземя моята твърде летяща същност. Преди всичко е важно човек да има основа, да е стъпил здраво на земята и тогава да се развива духовно. Мненията на solej са точно такива. Точно по темата, конкретни, понякога леко хапливи, но за мен това е ценното! Няма смисъл от това някой да те гали с перце и да ти казва колко си велик! Благодаря ти! Модераторска бележка: мненията 1 и 2 са отделени в нова тема от тук

И тази много ми хареса, кара сърцето да се стопли, за мен това е най-прекрасното.

Благодаря, чела съм я и в самото списание, и сега пак я прочетох. Много ми харесва!

На мен много ми хареса това , което Огнян Николов сподели и показа на езерата през 2010. Много ще радвам да го видя пак, защото беше много полезно. Той има чудесен подход при споделяне на информацията, защото думите му не звучат назидателно или поучително от рода на "така трябва, а така не трябва". Уроци по пеене А случайно да имате информация колко излиза едно такси от Шумен до Мадара?

Какъв шум се вдига навсякъде, а? Всеки желае да бъде чут, и неговото мнение е най-правилното! Вчера попаднах в ситуация на наблюдател на нещо подобно. Опитах се да не поставям оценки, тоест да не осъждам това което става, а само да го наблюдавам. Петима човека говореха един през друг, като всеки се опитваше да се налага над останалите четирима! Изключително интересна ситуация! При мен действа безотказно следното правило: Ако осъдя някой за нещо, автоматично ми се дава същата ситуация като неговата! Ей, сега съвсем скоро ми се случи пак! Хем, го знам, извадила съм си извода, знам как действа механизмът, но пак се подхлъзнах! Будност трябва! Постоянно да си буден! Чудесна беседа! Слагам я във фонда с любими!

Браво, аз ще съм много щастлива

Много благодаря! За мен беше много ценна тази статия

Не съм чела горните постове, защото нямам време сега, но подкрепям напълно мнението на Florestan. За да се достигне до ниво, в което да нямаш нужда от храна, трябва да е настъпила пълна трансформация на съзнанието. Ние в момента можем единствено да направим следното: +първо да станем вегетарианци +после да станем вегани +суровоядци и т.н. даже не съм се замисляла какво трябва да стана после Факт е, че гледането на слънцето успокоява, а оттам подобрява здравето. Трябва да се стремим към идеално здраве като за начало, защото без здраво тяло не може да има пълна трансформация на съзнанието.

Аз като един начинаещ, абсолютно се застъпвам за горното изречение Примерно, миналата година ми беше първият събор на Мадара и изобщо в живота ми и ми беше интересно, но ако тази година се проведе под абсолютно същата форма т.е. лекции, концерти и прожекции на филми, не че пак няма да ми е интересно, но предпочитам да е с практическа насоченост.

Набързо прегледах книгата на Христо Енев "Числата символика и традиции" и ми се струва много интересна

Има една заблуда, в която разбира се и аз живях дълго време, а усещам, че от време на време пак се вкарвам в нея, а именно: че нямам време за духовните си занимания. Например нямам време да посрещам изгрева, защото имам много работа и т.н. Но, мисля че всички сме се убедили, че извършваме много повече работа умствена или физическа, именно ако посрещнем изгрева или нещо друго свързано с духовната работа. Четох на едно място, че когато се колебаем дали да извършим някоя духовна работа, всъщност ни говори егото, което предпочита да си мързелуваме, защото така за него е по-добре, така не откриваме истинската си същност, което е най-добрият вариант за него. Друг е въпросът, че наистина има хора, които работят прекалено много и когато човек има семейство нещата са много по-сложни. Добре, че човек може да си редактира мнението. Всъщност първият път като реших да пиша по темата щях да напиша това: Ако умственият или физическият труд се извършват с Любов, те също могат да се превърнат в духовна работа. Например ако сметнем миенето на чинии към физическата работа, която жените извършват, ако те се мият докато умът е в пълен покой, то през това време можеш да работиш върху себе си, както будистките монаси, които търкат дървения под.

Моята зодия е такава, че това непрекъснато ми се случва В момента съм в такъв период. Имала съм и други такива интересни етапи. Последният път беше огромна дилема, която ми отне може би около 2 години за да я разреша. Въпреки, че знаех още в началото какво искам, страховете ми и собствените ми ограничения ме спираха. Реших да направя един житен режим и отидох на планина. Винаги планината ми дава сила. Но, понякога това колебание може и да подсказва, че може би не трябва да предприемем определената крачка. И в такъв момент се колебаем: дали просто ме е страх, или пък нещо ме предпазва? Дали ми говори интуицията или егото ме спира? Имала съм моменти, в които интуицията съвсем ясно ми е говорила и не съм се колебала нито за секунда. Но, имам и такива, в които се колебая много. Да се благодарим, че сега е пролет, после идва лято и имаме възможност да посрещаме Слънцето, което ще внесе Светлина в ума и Любов в сърцето

В този източник упражнението е показано така: " Ръцете са вдигнати наляво, като лявата е опъната, а дясната леко свита пред гърдите, дланите обърнати надолу." Можем да приемем, че долу-горе това е областта на сърдечната чакра. Винаги съм го играла така. Но, преди няколко дни прочетох в книгата на Георги Стойчев "Паневритмията - Мъдрост, философия, откровение", стр. 92, следното: И реших да пробвам този вариант. Вие как играете това упражнение? Ако сте го играли по двата начина - забелязали ли сте нещо различно?

Не, знам. Явно не съм. Все не мога да ги разбера, защо го правят. И все си мисля, че ми се струва, че ме предреждат.