helen

"Портретът на Дориан Грей" - Оскар Уайлд Бих могла да цитирам цялата книга, защото всяко изречение, което Оскар Уайлд пише е шедьовър за мен, но се ограничавам до две „Когато очите ни се срещнаха, усетих че пребледнявам. Обзе ме необяснимо чувство на страх. Разбрах че съм срещнал човек с такова обаяние, на което, ако се поддам, би могло да ме погълне целия, цялата ми душа, изкуството ми дори. Никога не съм допускал външни обстоятелства да влияят на живота ми. Ти добре знаеш колко съм независим по природа. Винаги съм бил господар на себе си, поне до срещата с Дориан Грей. И изведнъж… всъщност не знам как да ти го обясня. Нещо сякаш ми подсказа, че съм на прага на критичен момент в моя живот. Изпитах странното усещане, че съдбата се готви да ми предложи изтънчени удоволствия, но и не по-малко изтънчени мъки. Изплаших се и се обърнах да си вървя. Към бягството ме подтикна не съвестта, а някакъв необясним страх. Това, разбира се, не ми прави чест.“ „Колко е тъжно! — прошепна Дориан Грей, без да откъсва поглед от портрета си. — Колко е тъжно! Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад. Никога няма да надмине възрастта на днешния юнски ден… Ако можеше да стане обратното! Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът! За това… за това… бих дал всичко! Да, за това не бих пожалил нищо на този свят! Бих дал душата си!“

Любов, Мир и Светлина

За първи път зърнах Словото на Учителя, преди около 8-9 години, от една малка книжка с избрани мисли, която бе съставена от жена, която била болна, но се излекувала и съставила книжка в знак на благодарност. Прочетох я за един ден – беше толкова мъничка. И знаех, че това е за мен. След това не предприех някакви усърдни действия в тази насока. След известно време една приятелка ме заведе на гости при човек, който познавам от съвсем мъничка. Спахме при него. Толкова ме впечатли огромната градина, която гледаше сам, той беше в пълна хармония с това място, песните които пееше, разговорите които се водеха, които само слушах. Сутринта посрещнахме слънцето. Тогава пак усетих, че това е точно за мен. Купих си една, две книги с беседи. Почнах да ги чета. След това разбрах, че друг приятел на нашето семейство също е от Братството. И него познавах от много малка. Споделих с него за моите интереси, след което започна да ми изпраща най-различни неща за четене, които поглъщах. Мисля, че това е истинска дарба – да усетиш кой колко може да поеме в определен етап от неговото развитие. Първото, което ми направи впечатление от Учението наистина бяха думите. Но специално при мен, мисля че изигра много важна роля прякото или косвено присъствие на тези хора, които винаги са били около мен. Грабна ме тяхното излъчване, начина по който говореха, отношението им към природата и хората.

Да, благодаря, намерих ги

За мен тази година беше много специална и няма как да я забравя, защото играх за първи път Паневритмия. Играх на ралични места – на всичките за първи път. Ходила съм и преди там, и то няколко пъти, но никога не съм играла. Впечатленията и изживяванията, които съм имала преди са безцветни на фона на това, което почувствах през тази година. Интересното е, че на всички тези места почувствах едно и също – забравих за останалия свят. Времето наистина спря. Живеех само в момента – бях тук и сега. Първата Паневритмия, която изиграх беше в Пловдив. Бяхме малко хора, защото беше делничен ден, но това не ми попречи да почувствам радост и да съм вдъхновена след това през целия ден. Изключително съм изненада, че през цялото време бях концентрирана, но си мисля, че това се дължи на човека, с когото играх. Първата ми Паневритмия на Мадара беше магична. За първи път играх с жива музика. Имаше мъгла и цялата атмосфера ми напомни за самодивите от нашия фолклор. Светът изчезна за мен. Спомняте ли си в Аватар онези летящи планини? Имах чувството, че платото се рее във въздуха. Тогава ме заля вълна от Любов. За първи път Я усетих толкова силно. Мисля, че всеки знае какво е да играеш за първи път на езерата. Сега отново ме заливат същите усещания, когато се пренеса там. Според мен, най-хармоничната Паневритмия бе на 21.08. на Езерото на чистотата. Тогава най-добре усетих хармонията между всички присъстващи. Бях изпълнена с благодарност и любов. Единственото което ми идваше да направя бе Първата ми Паневритмия във Варна, на Братското лозе, по нищо не отстъпи като усещане на тези в Рила. Бях в хармония със себе си, с моя партньор и с всички останали. За краткия си опит, който натрупах тази година мога да споделя следното: според мен мястото на което играеш не е от толкова голямо значение. Естествено, че всеки предпочита да играе на езерата, но това усещане можеш да го имаш и на друго място. А и нали идеята е това, което постигнеш горе да успееш да го задържиш и когато си долу. Мисля,че когато играеш с някой близък, Паневритмията те приближава още повече до него, и ми се струва, че има някаква специална връзка след това. С непознати не съм играла още и не мога да кажа, какво става.

Коя част от челото се нарича "музикален ръб"?

Имаше време, когато черни мисли бяха завладяли ума ми. Бяха свързани с ежедневния живот. Недоволство от разни дребни неща, от себе си, от хората до мен. Беше много тежко. Много трудно. И всичките бяха дребни, но за сметкана това пък много. Но най-важното е, че сама си го направих и никой не беше виновен. Тогава, когато вече беше станало непоносимо усетих, че нещо ме тегли към Рила. И по-точно към 7-те езера. Това бе първото ми ходене там. Бях просто един турист. Само се разходих. Бях прочела няколко беседи, но само това. Изкачих се до 7-то езеро. Това, което изпитах там ми бе като основа. Почувствах как всички тези проблеми са толкова незначителни, толкова малки. Те наистина бяха някакви ежедневни, скучни, битови проблемчета. Почувствах се свободна. Все едно нещо се отпуши. Тогава си казах, че ако някога нещо ме подразни или ядоса, ще си припомня какво почувствах - там горе. И в последствие разбрах, че има и песен, която отчасти изразява моето усещане: Там горе,аз видях Неговата Светлина- що ме озари!И каза Той: Помни,че трябва ГОРЕ да си! Слезни и знай---НА ВСИЧКИ ПОЛЕЗЕН БЪДИ!!!

Този въпрос отново е строго индивидуален. Според мен зависи от чувствителността на индивида. Аз лично си представям всичко - откъде идва тази кожа, как е достигнала до мен. След, което проследявам чувствата, които тези мисли пробуждат, и мога много лесно да определя искам ли да нося кожени изделия. Определено обувките от естествена кожа изглеждат по-добре. Но установих, че вече не искам да си купувам такива. Имам кожено яке от преди няколко години, което вече не обличам. Сега се замислих, че май не съм го обличала от 3 години. Много по-лесно е, когато ходиш спортно облечен, защото има много добри изделия от различни тъкани, които успешно заместват кожените. Но си мисля, че могат да се намерят и много елегантни обувки от изкуствена кожа.

Първият път, когато отидох на Мястото на Учителя, стоях 3 часа, и не бях разбрала колко време е минало. Не бях погледнала часовник или телефон нито за миг. Не ми трябваха. Съществуваше само тук и сега. Нищо друго. И ако някога се бях съмнявала, че има Бог, то тогава успях да Го почувствам много силно. И тогава си помислих, че в нито една църква не бях изпитвала това.

Чудесно е направен този диск

Още, когато видях програмата на Братската среща във Варна си помислих, че би било хубаво да присъствам. И наистина очакванията ми бяха оправдани. Още в началото искам да благодаря на Христо Вътев и неговата съпруга Гери, които ни закараха до Братското лозе. През първия ден (4.09) не успях да участвам в Паневритмията, но песните край огъня, след като се стъмни, успяха да стоплят сърцето ми. Огънят пламна изведнъж, защото беше направен от клоните, които пролетно време се режат от овошките, и бързо достигна до два метра. От страната, от която бях застанала виждах останалите хора обляни в светлина и ми заприличаха на горски добри духчета. Не се наложи да гасим огъня до край, защото заваля дъжд малко след като повечето хора се разотидоха. И така до сутринта. Валя цяла нощ. Имаше моменти, в които дъжда доста се усили. Палатката не мръдна. Благодаря на dеvashaktika, защото когато се чудих три дни коя палатка да си купя, тя ме насочи към тази. Сутринта на 5.09, не посрещахме изгрева, защото все още валеше. И даже си помислихме, че в този дъжд няма да играем. Но дъждът спря може би 10 минути преди часът за Паневритмия. Докато играехме беше доста хладно и мрачно. Въпреки, че беше малко кално играхме боси. Земята също беше студена. Повечето хора се разпяха около нас и беше много приятно. Даже и аз пеех тихичко. Някакси май искахме да компенсираме това, че няма слънце. След Паневритмия изпяхме 2-3 песни, които като че ли разкъсаха облъците и слънцето се показа. Лятото отново се завърна. Денят беше слънчев и прекрасен. Имаше представяне на книгата „Петър Дънов – Пеньо Киров – Епистоларни диалози” – част I. След вкусния обяд имаше почивка през която си мислех за концерта, който предстоеше. Концертът се състоя в салона на Братското лозе. Първо пя Пламена Гиргинова, за която още първия път, когато я чух си помислих, че нейния глас напълно отговаря на представите ми за ангелски. Тя изпълни няколко песни. Много силно впечатление ми направи „Молитва – Чуй господи”. Освен песни от Учителя, тя изпя и Панис ангеликус, което съвсем точно отговаряше на първото ми впечатление за нейния глас. След нея излезе да пее Огнян Николов. Той изпя няколко песни – „Киамет Зену”, моята любима „Духай ветре”, „Вътрешният глас на Бога” и др. След това, Огнян Николов изпълни Мантрата на Учителя, която borislavil е получил още в края на 80-те Атмосферата изведнъж се затопли - оказа се, че много хора я знаят и започнаха да я пеят без да ги подканя някой. Беше много спонтанно и хубаво. И накрая всички изпяхме "Химн на Великата душа", което мен ме запрати в космоса. Изпълненията на Огнян Николов ме карат да отворя сърцето си и да почувствам неща, които никога не съм изпитвала. Той изпълни и произведение от Шуберт (което не си спомням как се казваше, текстът от немски е преведен лично от Огнян Николов), което възпяваше Любовта към музиката, в което изпълнителят изля цялата си душа. Това изпълнение ме остави без дъх. Два, три часа след концерта все още бях безмълвна. Пренесох се в друг свят. Понеже бяхме на музикална вълна, с borislavil след това попяхме малко (по-скоро той пя). Благодаря ти! Без теб нямаше да почувствам и преживея тези силни усещания. На другия ден, 6.09, посрещнахме слънцето на Ташла Тепе. Пътят до там хич не е лесен. Въпреки, че отивам за втори път, пак щях да се объркам, ако не бяха някои учтиви братя и сестри, които ни изчакваха на всеки кръстопът. Изгревът беше божествен. След него се запътихме бързо надолу за полянката за Паневритмия, която се намира в самото Братско лозе. Този ден грееше хубаво слънце за разлика от предния. Предишния ден почти всички хора пееха, може би да компенсират мрачното време. Но този ден, всички бяхме потънали в дълбока концентрация и само се наслаждавахме на лъчите. Получи се много хармонична Паневритмия. За което отново благодаря на borislavil. Музикантите както и първия ден, така и втория свириха чудесно. Организацията на срещата беше много добра. Варненското братство се беше погрижило за закуската и обяда през трите дни. На закуска имаше много чай за моя радост. Имаше хора, които точно като пчелички ходиха по масите и се грижиха да не би да липсва нещо. Лично аз се почувствах добре дошла, и смятам пак да дойда. Забравих да спомена гледката. От Братското лозе се вижда Варненския залив с морето, а нощно време се виждат светлините на града.

Благодаря, това го нямам