Станимир

Най-добрия маг? Как разбра? Всички ли ги познаваш и толкова способна да прецениш ли се чувстваш? Освен това разбери, че никой, ама съвсем никой не може да ти помогне, ако сама не пожелаеш. Искаш да приемем твоята гледна точка, без много мислене, единствено на база общите ти приказки. Е надявам се, че тук няма да намериш подобни хора. Пишеш водена от 100% егоизъм. Искаш да оправдаеш безсилието си, като се опитваш да убедиш себе си, като за целта убеждаваш всички останали, че ситуацията ти е без изход. От коя фатална грешка искаш да ни предпазиш? Как ще стане като нищо друго не си споделила освен общи приказки? Имаш какво да губиш и по-добре открий какво е и се дръж здраво за него, вместо да се самоуспокояваш с обратното. Само ти можеш да си помогнеш. Че за каква гласност говориш, като нищо конкретно не си написала? От какво да се отказваме??? Ти си тази с проблемите, не ние. Иска ти се твоя проблем да стане проблем на всички. Ами пак повтарям, с пълна отговорност за последствията: мислиш почти изцяло егоистично и без капчица загриженост за другите. Защо тогава се учудваш на съдбата си? И затова повтаряш колко са силни, и колко безпомощни са хората попаднали в мрежите им. Проблемът няма да се реши като изчезнат сатанистите, а когато хората станат достатъчно силни да не се поддават на влиянието им. Ти обаче отричаш тази възможност. Това са глупости. Значи Бог е пълен некадърник, ако от някой сатанист зависи дали душата на човек ще отиде в ада. Не забелязваш ли всички прикрити послания с които е изпълнено написаното от тебе? Всичко, което се излъчва от това, което пишеш е мрак. Как избират жертвите си? – Като хищниците: търсят слабите, болни и самотни животни. Е снощи още ти написах в другата тема, че искрено се надявам да не получиш това, което искаш. Сега вече не толкова „на сляпо“ потвърждавам написаното от снощи. Последен съвет: приеми цялата отговорност за случващото се върху себе си, без по никакъв начин да се оправдаваш със сатанистите (тях има кой да ги съди), върни се мислено назад в живота си, намери къде си се отклонила и просто се опитай да продължиш оттам по нов път. Колкото до физическата болка: може да ти се наложи просто да я изтърпиш.

Значи сатанистите излязоха най-всемогъщите и никой на света не може да направи нищо срещу тях. Щом поставяш така нещата, темата е изчерпана и скоро ще я затворя.

Това е добре. Но предположението ми, че в желанието си да се предпазиш си се обградила и от доброто си остава. Забрави за себе си. Колкото повече желаеш да се предпазиш, да избягаш от ударите на злото, толкова по-сигурно е, че няма да успееш. Просто ги понеси, знай, че ще отминат и живей с надеждата за това, което ще дойде след тях. Не си мисли, че можеш да минеш без жертви, без усилия и без борба. Дори и след смъртта проблема ще си остане нерешен, ако не проявиш упорство в решаването му сега. Затова не щади усилията си. Това че не успяваш е невярно. То отразява само собствените ти представи за успех. Докато се бориш, докато желаеш положителна промяна – успеха е с тебе. Силите и способностите ти също нарастват с борбата, затова че в един момент ще се окажеш достатъчно силна за да отхвърлиш напълно проблема. Само не трябва да се отказваш. Мисли за нещо положително и се свържи с него, но се опитай да излезеш от рамките на личността ти, защото в нея няма да намериш нужните сили. Примерно мисли за щастието на хората, а не за личното си щастие, за честността, за културата, за изкуството, за красотата... За каквото мислиш, това ще привлечеш в живота си. Разбира се пак ще има трудности, но те няма да са толкова задушаващи.

Значи от една страна търсиш щастието в самотата и гледаш на любовта като на сапунен мехур, а от друга се надяваш някой да те излекува и дори спаси? Как така си му благодарна. Та благодарността не е ли любов? Имам чувството, че в желанието си да се предпазиш, си се изолирала от всичко положително в света. Много хубаво си се обградила.

„Търся нови души“ – според мен търсиш нещо друго. Не съм сигурен точно какво, но честно-казано се надявам да не го намериш.

На всички предполагам е ясно, че целта на реформите е по-ранното завършване на образование (средно и висше), по-ранно започване на работа, т.е. внасяне на соц. осигуровки и др. свързани неща. Целите са много далеч от някаква загриженост за децата... за съжаление. Ако децата до седми клас прекарват цял ден в училище това може да се окаже полезно за децата с проблеми в семейството, по-трудно усвояващите материала, но за децата с потенциал ще е пагубно. Разбира се чудесна стратегия когато целта е създаването на работни добичета (извинявам се за израза, но точно така възприемат децата тези, които въвеждат реформата). Разумен компромисен вариант би бил на децата да се предложат занимания по избор, според интересите им, нещо като кръжоци, където те да се развиват според интересите си. Пак да са задължителни, но децата да си ги избират и да няма оценки. Само че както вече писах едно от основните причини за реформата е финансова, а последния вариант няма да излезе много евтино (най-вече защото повсевместно в училищата липсва нужната материална база, но и не само това). Реформата е много зле замислена (или може би „твърде добре“). Например ако едно дете ходи на уроци по пиано, то се нуждае от един-два часа репетиции дневно. Освен това уроците са индивидуални, да предположим два пъти в седмицата за по един час. Сега предполагам, че всеки ще се съгласи, че реформата просто поставя едно такова дете в невъзможност да се занимава с музика, а училището едва ли е в състояние да му осигури алтернатива (както споменах това никак няма да излезе евтино). Друг проблем са учителите. Реформата предполага повече часове, т.е. нуждата от повече преподаватели, а това е твърде вероятно да понижи качеството. Изхранването на децата също в много семейства ще се окаже проблем. Къде ще се хранят децата? Не всички училища имат столове.

А как се чувства Бог? Желанието за величие принадлежи на личността, т.е. на тази илюзия за себе си, която поддържаме през земния си живот. Същинският човек, духът, не може да желае величие, защото той е безкраен, неограничен от форми и проявления. Манията за величие е начин фалшивото илюзорно „аз“ на човека да поддържа илюзията, че е нещо значимо и истинско, т.е. човек да продължи да се отъждествява с това илюзорно „аз“, вместо с духа си. Само ограниченото, крайното иска да се покаже голямо. Безкрайното просто проявява себе си.

Глупости! Има маса проучвания, показващи, че умерената консумация на алкохол спомага за по-хармоничен и здравословен живот. Както се казва, мярката прави лекарството, мярката прави отровата. Би ли представил подобни изследвания. Но такива, които изследват ползата от алкохола, а не от напитките съдържащи алкохол, защото разликата е космическа. Вече някъде писах, че изследванията се поставят много манипулативно. Например прави се паралелно изследване на две групи, едната употребяваща вино, а другата неупотребяваща вино и са правят изводи. Но не се прави изследване с трета група, която вместо вино употребява чист гроздов сок вместо вино, т.е. алкохолът е премахнат. В крайна сметка ние трябва да търсим не донякъде доброто, а възможно най-доброто и това не е някакъв максимализъм, а информиран разумен избор.

Въпросът е доколко това, което си чул е вярно. Съмнявам се да е само подготвяна за състезания и информатика. И едва ли всичките ученици от мат. гимназии се явяват по състезания. Предполагам, че не ги карат насила и ако желаят могат и да не участват. Все пак избери си това, което ти е интересно.

Защо поставяш тялото преди душата? Душата (по-точно Монадата) е тази, около която се изграждат телата (умствено, емоционално и физическо). Монадата сменя формите (телата) чрез които се проявява, а тялото не може да смени нищо, защото то само по себе си е просто сбор от атоми, свързани и организирано от Монадата. Когато Монадата прекъсне връзката си с тялото, то се разгражда и в него остава само елементалния живот на атомите му (тъй като всеки атом са по себе си също е живо същество, макар и на невъобразимо за нас ниско еволюционно ниво). От развитието на съзнанието се определя и в каква форма Монадата е в състояние да се прояви. Тялото точно съответства на развитието на съзнанието и ако има изключения, те са неестествени и не мога да си ги представя по друг начин, освен като резултат от черна магия. Така че в животинско тяло се проявяват единствено души на съответното ниво на развитие (съответстващо на животинското царство, а не на растителното или човешкото) Вече отговорих: не. Напоследък покрай конспиративните теории се заговори за ОП (органични портали), но това е неразбиране на нещата. Няма такова нещо. Всеки човек има душа (и Монада), но просто в някои хора те се проявяват твърде незабележимо. Всъщност човекът е Монадата и единствено Монадата.

„Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“ – Тук може да се търси и друг смисъл освен посочения снощи. Всяко понятие, което се използва масово от хората се обезценява. За Бог не трябва да се говори пред всеки, по-всяко време и безцелно. Когато говори за Бог, за духовното, човек трябва да се свързва с него. За човешката душа това трябва да е празник, нещо откъсващо го от обичайното ежедневие. Значи човека трябва да се извисява до Бога в моментите, когато говори за него, а не (не знам как да се изразя по-точно) да се опитва да свали Бога на земята. Това е може би най-глупавоизглеждащата заповед от всички. Може би преди всичко тя изразява необходимостта от редуване на активността с почивка, също физическия труд с мисъл за духовното. Всъщност посланието е хората да отделят определено време от живота си в мисъл за духовното, а не да са погълнати изцяло от материалния си живот.

Ами разбира се, ако някой ти казва какво да правиш, това е ограничаване на свободната воля, дори и това, което ти се казва да е правилното. Христос говори положително, но не дава заповеди. За мен по-интересна е тази/тези заповед/и. Бог е един. Противопоставяне между различни богове може да имаме само когато приемаме бога в някакъв персонализиран вид. Бог обаче е абсолютно надличностно. Той е навсякъде, във всеки и във всичко. Каквито имена и форми да Му припишем, това е без значение. Тук заповедта загатва за единната основа на всичко съществуващо, за същността на нещата. Формите и имената приписвани на Бог не са Бог. Заповедта може да се тълкува като насочена към това човек да не си създава илюзорни и ограничени представи за Бога, да не се прекланя на външната форма и името, а да търси същността, която е една навсякъде. Освобождението от „египетската земя, дома на робството“ може да се тълкува като освобождение на човека от земните прераждания, т.е. постигане на освобождение в източния смисъл на думата. Заповедта може да се тълкува и във връзка с това, че човек не трябва да служи на двама господари. Дори и при духовното ученичество, ако човек има възможност да следва повече от един учители, той трябва да избере един, който да следва пред всички останали. Половинчатата преданост не е преданост. Учител или Бог – няма никаква разлика. Хората и без това в повечето случаи не могат да си представят Бог по друг начин, освен като идеалния човек, а Учителите са постигнали този идеал, който хората обикновено са в състояние да си представят и дори повече. „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“, защото Бог всъщност както споменах е отвъд всякакви имена и форми, и назовавайки го, ние всъщност го ограничаваме в представите си.

Нито са продиктувани от „Него“, нито от „братовчед“ му. Приеми ги просто такива, каквито са. И не ги приемай буквално, а ги приложи така, както ти ги разбираш. 4. Ближният е всеки човек, а жената на ближния е тази с която той е създал семейство (може и неофициално). 5. Тази жена не е собственост на ближния, а просто двамата са решили да водят съвместен живот. Тук можем да навлезем в една изключително обширна тема за семейството, за отношенията между мъжа и жената, за отговорността при създаване на семейство, за разделите и т.н. и т.н. От духовна гледна точка изборът на брачен партньор и за мъжа, и за жената, означава пълен отказ от себе си, особено след раждането на деца. 6. Защо да няма свободна воля? Въпреки че в заповедта е написано: не пожелавай жената на ближния, то това важи и за жените. Т.е. жените също не трябва да пожелават мъжете на ближните си. 1. Всъщност всяко пожелаване извън намерението за създаване на семейство и отглеждането на деца от духовна гледна точка е неправилно. 2. Просто всичко това е свързано с не дотам чисти мисли и желания, преди всичко егоистични, а за духовното развитие желанията на личността трябва да се пожертват, т.е. да бъдат заменени от по-възвишени цели. 3. Защото това е израз не на любов, а на привързаност, която подхранвана ще доведе до зависимост. Любовта освобождава, но не обсебва. Забележи, в заповедта не се казва: не обичай жената на ближния си, а „не пожелавай“. Можем да направим наистина много голямо отклонение в темата за това коя любов е истинска, т.е. чиста, възвишена и духовна и коя е егоистична, но във форума има достатъчно теми по въпроса. Да, заповедите са дадени в отрицателна форма, защото даването им в положителна форма би представлявало нарушаване на свободната воля на човека. Самите заповеди не трябва да се възприемат като заповеди, а по-скоро като предупреждения. Те показват тези действия, които отклоняват човека от духовния път и нищо повече от това. Всичко останало си е в ръцете на самия човек. Наистина самите заповеди са написани в съответствие с християнството, но както вече казах, могат да се тълкуват и извън неговите рамки. Т.е. ние не трябва да ги приемаме като нещо твърдо установено. По-късно може би ще обърна внимание и на някои други заповеди и ще се опитам да ги разгледам в малко по-широк смисъл.

Най-важно е преди всичко вътрешното спокойствие и самообладание. Наречете го смирение ако щете. Страхът и притесненията само усилват възможността от нови земетресения. Външните катаклизми се определят от вътрешното състояние на хората като цяло, а то от спокойствието или страхът във всеки отделен човек. Молитвата за да бъде полезна в случая, също трябва да е придружена от спокойствие и вяра в бъдещето. Човек трябва да е готов да приеме, че за да се достигне едно по-добро бъдеще, може да се премине и през страдания, но важното е да не се губи вяра. Каквото и да се случи, ние трябва да гледаме на него като етап по пътя към осъществяването на едно по-добро бъдеще. А това може да стане само като не се страхуваме, като го осъзнаем от една по-висока гледна точка, като просто извлечем необходимия опит. А ако хората в безумието си продължават да събуждат стихиите към проявление, първо индивидуално всеки в своя собствен микрокосмос и колективно: в обкръжаващата ни среда, то единственото, което можем да им противопоставим е нашето собствено спокойствие.

Защо да се поддавам на отрицателни емоции? В такива моменти винаги се опитвам да си представя как ще гледам на ситуацията след десет дена, след два-три месеца, след година, след пет... И дотогава ли трябва да пазя същото отрицателно състояние в себе си? Не, то е твърде фалшиво. Защо да се чувствам засегнат, като това е нещо временно и илюзорно, нещо, което с времето тъй или иначе ще отшуми. Но аз не искам да чакам времето да изтрие недоволството, не искам да чакам времето да ме накара да забравя. Много по-лесно ми е да се отърва от обидата още в момента в който чета статията. Защо да се мъча с отрицателни мисли? Да, те така или иначе ще отшумят, но защо е нужно да ги държа в съзнанието си ненужно дълго време и да се тровя, ако мога бързо да се освободя от тях? Да, безспорно лекцията и книгите на споменатия в статията свещеник ще окажат отрицателно влияние. И това прави още по-важно самите ние да не се поддадем на това влияние. Това е първото, което трябва да се направи, за да се ограничи вредата. Статията безспорно ще допадне на много хора. И какво от това? Човек, който не може да мрази, който не страда от предразсъдъци, няма да се повлияе ни най-малко. А който е свикнал да мрази и изпитва неуважение към хората, ще мрази и ще изпитва неуважение с или без въпросната статия. Е да, обекта на отрицателното отношение може би няма да е П. Дънов или Ванга, но какво значение има? Неприязънта, неразбирането, неуважението, антагонизмът са си такива, без значение към кого са насочени. Дали към П. Дънов, към Ванга, към съседа или към Христос – няма никаква разлика.

Честно казано такива съобщения доста ме радват. А и ответната реакция тук в темата е доста интересна и поучителна. Добре е човек от време на време да бъде провокиран, да му се даде възможност да приложи наученото на практика, а не да се чувства засегнат. Няма как да се почувствам засегнат от подобни съобщения, нито заради мене самия, нито заради учението, а най-малко пък заради истината. Явно Дон Кихот на Сервантес може да се срещне и в нашето ежедневие. Е, ще се побори малко с фантоми човекът и нещата ще си дойдат на мястото. Мога само да му пожелая да извлече нужния му опит от битката и евентуално да осъзнае, че всяка борба е на първо място със себе си. А на тези, които са се почувствали засегнати от съобщението повече вяра в превъзходството на истината над илюзиите на невежеството и лъжата.

Подобни изследвания ми изглеждат доста манипулативни и силно се съмнявам, че са добре платени. Ами да бяха направили изследването вместо с кафе с гореща вода. Какви щяха да са резултатите? Според мен нямаше да са много по-различни. Знаем, че кафето се прави с гореща вода. Остава въпросът кое реално оказва влияние върху резултатите от изследването: горещата вода в кафето или кофеина като вещество? А иначе не оспорвам правото на всеки да си пие кафе, но да се въвеждат масово хората в заблуда с половинчати изследвания не мога да приема. А те изследванията дори и половинчати не са. Нека като са тръгнали да правят изследвания, да правят цялостен анализ на всички положителни и отрицателни ефекти от кафето, да открият реалните причини за едните и за другите, и да излязат пред обществеността с истински полезна за тях информация.

„Не всяка любов свързва плътта на хората. Но лоша е и онази любов, която свързва робски духа им. Истинска ще бъде любовта, при която всички способности и таланти се разкриват за творческа дейност, освобождава се човешкият дух.“ („Два живота“ – К. Антарова)

Този Мабус, предполагам, че не е назначен на поста, който заема, само заради фамилията си. Ти обаче искаш, да му се отнеме (или въобще да не му е бил даван) въпросния пост само заради името му. Това се нарича дискриминация. А ако апелираш и други да проявят дискриминация, това вече не е безобидно.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. 33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. 34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, 35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда. 36 Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин, 37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите. 1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот, 2 и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите. 3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? 4 Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. 5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха. 7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова. 9 А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе. 10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. (Деяния 4, 5) Ако Ананий не беше продал земята си и не беше дал нищо, щеше ли да бъде убит? А ако беше дал само една част, но не криеше, че дава само една част? Очевидно е, че не. Но той излъгва, че дава всичко, което е взел срещу земята си. Значи, не е проблемът в това, което дава, а в лъжата. Смъртта мисля, че е символична, както и даването на парите и т.н. Става въпрос за отказ от себе си (личните си желания и себичността). Те нямат място във висшите светове, в живота там, а само в живота на земята. Погребението символизира връзката на личността със земята. Животът, който бива отнет на Ананий и Сапфира (а всъщност може би те сами се отказват от него с решението си) всъщност е духовния живот на човека. Избирайки земното, те се отричат от духовното; избирайки себе си, те се отричат от цялото, от което са част.

Според мен трябва да се направи разграничение между модата, дизайна на дрехи като изкуство и дизайна на дрехи с чисто практическо предназначение. Дрехите за потребление трябва да бъдат преди всичко практични, но това не означава, че не трябва да се търси и красотата. Напротив. Красотата и практичността могат да се съчетаят. Модата е нещо различно. Тя е свързана преди всичко с маркетинга и целта е хората да купуват.

Тайните са необходими. Не всички разбира се, някои тайни, които хората имат помежду си са глупави, но има случаи когато тайната предпазва от нанасяне на вреда. Наистина желанията, мислите, а следователно и тайните на хората са видими за съществата от по-висшите светове, но те няма как да окажат пряка вреда, докато разкриването на определени тайни пред неподходящите хора във видимото ни обкръжение, би могло да доведе до сериозни проблеми.

Може би.

Изтърва следващото изречение, където се казваше приблизително следното: В единият случай привличането е на принципа на подобието, а в другия на противоположностите. В последните си мнения от снощи и днес мисля, че достатъчно застъпих този въпрос. Новото поражда съпротивление от страна на старото. Проявата на светлите сили, поражда съпротивление от страна на тъмните. Юда се е оказал слабо звено и е допуснал последните да се проявят чрез него, т.е. съзнателно или не, той става техен сътрудник.

Написаното в Библията има множество нива на тълкуване. Обикновено се говори, че са седем. Учителя говори за предателството по принцип, но Юда в Библията в едно от тълкуванията олицетворява именно това. Какво означава „по-особено предателство“? Имаме предателство. Толкова ясно е казано в Библията. Предателството винаги е вътрешно. Може да няма външни действия срещу този, който бива предаден, но щом в себе си се отречеш от някого, който ти е гласувал доверие и ти си приел гласуваното доверие, вече имаме предателство. Външните действия не са показател. Но в Библията пише, че Юда е предал Христос. Това означава, че има и нещо вътрешно, което в Библията не е обяснено, а външните действия са само следствия. Това е все едно да накараш някого да те обича или да престане да те мрази. Предателството е следствие от индивидуално отношение. Предателството е и индивидуален избор. Това което е възможно е да упражни въздействие върху последствията, да се извлече полза от тях, каквито и да са те (обърни внимание на последните пет думи), но не и да се повлияе отношението на някого и волята му. Последното е недопустимо. Защо да не е помислено за проявата на съпротивлението? Напротив. Планът е така създаден, че да се реализира и в единия, и в другия случай (с или без Юда). Съпротивлението не е нужно да се планира. То е следствие от материалността на света в който живеем. Когато бягаш, знаеш, че въздухът оказва съпротивление. Не е нужно някакво планиране. Но ти имаш положителна цел: бягаш за да достигнеш до някъде или пък за здраве, а не да преодоляваш съпротивлението на въздуха. Това последното не е част от плана ти, а просто нещо съпровождащо бягането ти. За реалната функция на Христос едва ли можем да се имаме достатъчно ясна представа.