Станимир

Да поясня. Преодоляваме влиянието, което ни оказват препятствията и тъмнината. И то не във физически смисъл, а в съзнанието си. Птицата махайки с крилата си се противопоставя на въздуха във физически смисъл, но не и в съзнанието си. Тя не го мрази, въпреки че той и създава затруднение, а го приема за нещо нормално, и както вече отбелязах, той е необходим за летенето. Значи препятствията се преодоляват преди всичко в нашето собствено съзнание. Целта на будизма е освобождение, независимост и то се постига в съзнанието. Физически няма как да сме независими. Материята сама по себе си е ограничение. Утвърждаването на единия полюс е утвърждаване на новото за сметка на старото, утвърждаване на свободата за сметка на зависимостта, утвърждаване на безкрайното пред крайното. Това в същото време е и тяхното обединяване, тяхното съвместяване. Полюсите трябва да разглеждаме и от друга гледна точка. Говорим за светлина и тъмнина, но градацията на светлината е безкрайна. Самият полюс се губи в безкрайността. Утвърждавайки светлината, ние все едно се изкачваме на следващото стъпало на стълбата, но след него има още безброй стъпала. Сегашната ни представа тогава ще се усъвършенства и ще видим, че това, което в момента си представяме като светлина, може да бъде още в по-голяма степен светлина. Говорейки за полюси, трябва да отчитаме, че всичко се развива. Самите полюси са просто едни ограничения, които поставяме за да ограничим безкрайното, но те в действително не съществуват като някакви фиксирани точки, които могат да бъдат достигнати, а по-скоро бележат посоки.

Силните врагове са благословия. Ако се бориш с нещо с идеята то да изчезне, да го няма, да не те притеснява повече – това е погрешно отношение към борбата. Трябва да е ясно обаче, че всяко светло действие предизвиква съответстващо на интензитета му противодействие от страна на тъмнината. Това противодействие следва да бъде преодоляно и тогава то се превръща от препятствие в стъпало. То няма как да изчезне. Птицата не би могла да лети без съпротивлението на въздуха. И колкото по-бързо лети, толкова това съпротивление се усилва. Но именно това съпротивление я държи във въздуха. А на големите височини, където въздухът е разреден и съпротивлението му по-малко, високата скорост е задължителна. В будизма се говори за правилни (съвършени) усилия. Това означава, че преодоляването на тъмнината може да стане само с правилно отношение и познаване на принципите на битието. Борбата е неизбежна, но не в смисъл на противопоставяне, стремящо се да елиминира единия полюс, а на утвърждаването на единия полюс (светлия) преодолявайки и използвайки другия.

Верен на себе си И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Как разбирате това? Тук може да се разсъждава в няколко направления. Проявеният свят е дуален, а може да се опознае само това, което е проявено. Ще дам един пример: В училище, в началните класове, имах добър успех по математика. Когато отидох да изкарам средното си образование в Бургас, обаче се оказа, че нивото, което се изисква в училището е съвсем друго. Успехът ми в началото падна значително. Какво искам да кажа с това: за да разбере реалните си възможности, човек трябва да бъде поставен извън границите на познатото и обичайното. Докато се ограничава до сферата на познатото, той никога няма да разкрие пълния си потенциал. За запалената свещ да гори е обичайното състояние, но тя трябва да познава и другото състояние, за да може да оцени, да разбере значението на горенето, неговата ценност.

Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това. Не съм сигурна дали е по-точно. И пак да уточня - аз говоря за учител с малко "у". Когато писах мнението, въобще не разсъждавах за това за учител или Учител пиша. Сега като се замисля, по-скоро за второто. Всъщност учителите с малко "у" ги наричам учители, просто защото така е прието. Учител с малко "у" може да бъде всеки, често без дори да го осъзнава. Разбира се, от тези, които са в известна степен по-напред в развитието си от нас самите, можем да научим определено повече, но немалко може да се научи и от останалите. Всъщност учим се от самия живот. Да, разбирам, че темата е насочена към приемане на учител на физически план, но това не бива да е акцент в търсенията ни. Поне според мен. Ние можем да се учим от всеки, но истинския Учител е един и физическата среща въобще нищо не показва. Много говорим за важността на любвта, а повечето хора реално не я прилагат по отношение на Учителя, като поставят физическата среща преди сърдечната връзка. Ами, истината е, че процесът е труден и бавен. Насока и помощ отгоре винаги има, но само когато има индивидуален стремеж и усилия. Тук може да се пише много, но ще се отдалечим от темата. Съществува следният момент, който често се пренебрегва: на пръв поглед изглежда, че нещата до учителя/Учителя стават лесно, но когато останем известно време далеч от него, разбираме че постигнатото всъщност не е затвърдено. Било ни е светло, защото ни е светел учителя. Затова има и изпитание в самота, когато ученикът остава с впечатлението, че а останал сам, далеч и от хората, и от учителя.

Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това.

Това мене ми изглежда странно като мисъл. Съществуването на лоши желания изисквало съществуването на добри. Съществуването на добри изисквало съществуването на лоши. Това ми звучи точно като причината за грехопадението. Адам и Ева бяха изгонени от Рая, защото познаха доброто и злото. Познаха доброто и злото, т.е. започнаха да делят света на добро и лошо. Мислеха си, че не може да има добро, без да има лошо. Хем делим нещата на добри и лоши, а хем въобще си нямаме представа едно нещо дали ще е добро или лошо. Мислим си, че нещо е добро, а то се оказва лошо. Чисто грехопадение, докато делим света на добро и лошо Защо въобще да си нямаме представа? Това е твърде крайно като мнение. Представата ни може да е непълна, несъвършенна, но я има и което е по-важното: подлежи на развитие. А това развитие става с практика. Затова сме тук - за да се учим. Не бива да изключваме способността за различаване, защото тя също е част от духовните качества, които следва да усвоим. Иначе щяхме просто да си останем камъни и да не ни са налага да различаваме доброто от злото и да избираме между тях.

Един човек може в един момент да е спокоен, в друг ядосан, да изпитва любов или страх, тъга или радост. Всичко това се отразява на аурата или поне на тази част, която обикновенно виждат ясновидците. Затова да се правят някакви изводи за нивото на развитие е трудно и е нужно да се вникне в по-фините излъчвания. Всяко тяло си има своята аура (излъчване), включително етерното, астралното и ментлното и по-висшите и може би понякога понятията се смесват и едва ли са много ясновидците, които знаят какво точно виждат.

Самият факт, че в откъса от беседата се говори за неестествени желания, означава, че съществуват и естествени желания. Когато разглеждаме изречението "всяко човешко желание носи скръб", следва да си отговорим на въпроса: какво се разбира под "човешко желеание"? Очевидно е, че има желания, които са възвишени, неегоистични, естествени и следването им носи добри резултати. Съществуването на едните изисква съществуването и на другите.

Буда е знаел какво говори. Желанието пречи, само когато е прекалено, хаотично и неовладяно. Канализирана енергията му дава точно обратния ефект.

За някаква избраност на един или друг народ според мен е неправилно да се говори. Да, развитието тече вълнообразно, циклично, и както всичко останало, и народите си имат своите възходи и падения. Съществуват космични срокове, които бележат развитието на един или друг народ. Тези срокове обаче не бива да се обвързват с нашите представи за време, защото това ще доведе до погрешни заключения. Знанието свързано със сроковете разбира се е езотерично в по-голямата си част и не ни е съдено да разполагаме с него на този етап от развитието си. Това, което може да се намери като достоверна информация са някои най-общи загатвания. Останалото са или изопачени от неразбиране истини, или измислици, или погрешни предположения, или лъжи. В заглавието на темата е използвана думата „предимство“. Но всъщност сроковете бележат възможности. За предимство е неточно да се говори. Законът за причината и следствията не може да допусне предимство на едни спрямо други. Всичко е следствие от минали причини. И ако изглежда, че някой някъде има предимство, то е защото отчитаме само настоящето, това което виждаме в определения момент. Възможностите от своя страна, далеч не означават реализирането им. Това е работа, която трябва да се свърши, иначе възможностите ще бъдат изпуснати. И никой няма да предоставя възможност след възможност на някой народ, понеже бил избран. Или по-точно е да се каже, че следващите възможности вече няма да са същите. Ако ти е дадена възможност да станеш капитан на кораб, но не си се справил, можеш да заемеш друга длъжност на кораба, но капитан ще стане някой друг. Тази възможност си я изтървал, а друга такава може и да не последва.

По принцип в молитвата не бива да са намесени тревоги и страхове, но пък това не е никак лесно. Даже в много случаи именно тревогите и страховете подтикват хората да се молят. Утвърждаването се извършва най-добре в ритъм, примерно всеки ден по едно и също време, без прекъсвания. Рискът е това да се превърне в навик и с течение на времето да започнем да го правим механично с понижено внимание. Честотата трябва да е такава, че да осигурява едно спокойно, равномерено и непрекъснато течение на мислите ни в нужната посока. Това предполага самите ние да сме спокойни и уравновесени, да вярваме във възможността на успеха, но без да ставаме зависими от сбъдването или несбъдването на очакванията ни.

Разбира се, че Учителя избира върху кого да падне тежестта на неговото доверие и за кого да поеме отговорност. Изборът всъщност се определя от готовността на ученика да бъде сътрудник и да поеме част от дейностите на учителя. Отговорността и доверието са двустранни. Разбира се за учителя учениците са много по-голяма тежест, особено в началото, но тежестта за ученика също е огромна. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. 6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. 7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. 8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. 9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. 10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. 11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна. 12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. 13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. 14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. 15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си. 16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. (Йоан 15 гл.) Изборът е двустранен. Ученикът не може да каже на Учителя: ти ще си ми Учител. Нито е възможно Учителя да каже на ученика: ти ще си ми ученик. В текста по-горе Христос избира учениците си в смисъл, че те са готови. Думите: когато ученикът е готов, Учителят ще дойде, е известна на всички, и все пак остава твърде неразбрана. Има неща, които зависят от ученика и Учителя няма да се намеси, защото по-скоро ще навреди. Освен това има голяма разлика между разпознаване и избиране. Истинският Учител не се избира, Той се разпознава.

Да, няма лошо да се търси учител, въпреки че повечето хора не са наясно нито какво е това учител, нито ученик. Но пък полагайки усилия в някаква насока се учат, дори и да сгрешат. Обикновено се търси такъв учител, който да е удобен за търсещия, да бъде лесен за следване. Например, много хора пият алкохол и ако даден духовен авторитет каже: алкохолът не пречи на духовното ви развитие, то този авторитет ще си спечели много последователи, само защото не поставя акцент върху преодоляването на въпросния навик. Хората често казват: това не е по силите ми, аз да не съм светия, но пък половинчатостта няма да доведе до нищо съществено. Казват: волята ми е слаба, тази практика не е за мен, ще избера някоя по-лесна. И после могат да си карат на тази практика цял живот, превръщайки я в навик. А волята може да се развие, търпението може да се развие, постоянството може да се развие. Който не ги притежава в достатъчна степен има вече пред себе си една посока в която да работи. Всъщност много насоки за работа над себе си можем да открием самите ние ако подходим безпристрастно. Учителят по-скоро ще ни представи един по-висок поглед върху живота, различни и непознати гледни точки, а това да приведем себе си в съответствие с духовното си е наша работа.

1964 г. 389. (М. А. Й.). Конечно, забота меньшего сознания – о том, чтобы не отяготить большее. Редко сознательно эта забота уявляется у подошедших и даже в учениках. Как же не отяготить? Приношением. Каждый приносящий дары не отягощает. Много искажений и уродств происходило от непонимания того, какие дары должны приноситься. Ведь приносили яства, питье и даже золото и драгоценные камни, в то время как требовалось принести только корзины или кувшины свои, которые мог бы Наполнить Дающий. По линиям напряженного огненного устремления питание духа происходит законно, свободно, гармонично и плодоносно, не отягощая Питающего. Значит, прежде всего надо принести устремление. Надо принести уравновешенное, рецептурное настроение сознания, надо себя привести в соответствующее гармоническое состояние. Какое получение будет иметь место, если человек раздражен, или трясется от страха, или злобой наполнен, или вожделениями и всеми прочими чувствами и эмоциями, столь обычными и привычными людям. Потому приношение даров духа Учителю Света должно быть обдумано и взвешено на весах соизмеримости. Закон прост: каково обращение, таков и ответ. Только если обращение недостойно и несоизмеримо, то реакция на него идет не от Учителя, которого такое обращение не может достичь, а от пространства, от созвучных обращению сфер которого и получается должный ответ. Но горе, отчаяние и тоска безысходности и прочие схожие чувства Учителя могут коснуться и отяготить. Потому забота меньшего сознания об Учителе Света особенно ценна. 1964 г. 042. (Гуру). Спросят, обязательно спросят, что же мы должны принести? Ответьте: преданность, любовь и устремление. Они и будут корзинами, в которые можно будет собрать даваемое. Но люди предпочитают приносить деньги или другие ценности, полагая, что предметы и вещи, металл или камни заменят нужные качества духа. По внешним приношениям можно судить об оскудении духа. Забыли о том, что приношение совершается в духе. Так духовное заменили земным. И еще удивлялись, почему живой огонь жизни ушел из золоченых храмов. Но вот время пришло снова провозгласить примат духа и указать, что дары к храму жизни каждый должен принесть, но от духа и в сердце. 1964 г. 383. (Июль 29). Если кувшины приготовлены, то в них можно налить, и если принесены корзины, то их можно наполнить. Хотящему будет дано. По созвучию получаем и, зная это, все же не всегда соблюдаем закон, полагая, что Учитель обязан наполнять нас сиянием Света даже тогда, когда сознание отемнено звучанием иного порядка, ничего общего со Светом не имеющим. Звучите светоносно и полнострунно, и поступления не замедлят. Если же темные и недостойные мысли вторгаются или уже проникли в сознание, его следует немедленно перестроить на светоносной волне, чтобы было возможно установить созвучие со Светом. Свет звучит. Звучат его краски в гармоническом сочетании этих созвучий. Сказано: «В Свете Твоем узрим Свет», – Добавлю: своим светом. Так чистое, светоносное состояние сознания необходимо для восприятия Света от Нас. Луч надо встретить в открытое ко Мне сознание, но сердцем, очищенным от всего, что его отемняет. Грани Агни Йоги, 1964 г.

Всеки може да се стреми към Учителя. Нашите недостатъци и несъвършенства не бива да бъдат пречка. Ако ги нямахме самите ние щяхме да сме Учители. Учителят е идеал, Той е нашата непосредствена духовна цел. И ако това не търсим, защо живеем?! Учителят е връзката ни с цялата космическа йерархия, с всичко останало. Без тази връзка, какво сме?! Къде ще ни е опората?! Учителят е нашите уши и очи за реалността. Или трябва да се скитаме вечно като слепци из блатото на илюзиите?! Единственат пречка е липсата на желание и стремеж да сме близо до Учителя. Всички разстояния са единствено в нашите умове.

Добре, но така или иначе, това с нищо не променя разсъжденията ми след това, а именно: „Ако черните учители се стремят да поробят човешката душа, то за използване на подобни методи от страна на т.нар. велики учители и дума не може да става. Да се познават методите на черната ложа е необходимо, не само за учителите, но и за учениците. Регулирането, означава преди всничко ограничаване и канализиране на последствията в някакви допустими граници. Допустими от гледна точка на свободната воля и на космическите закони.“ Какво значи да са под управлението??? Това би означавало Великите Учители да определят какви ще бъдат действията на черните учители. Това не е така. Ако някой направи нещо, абсолютно по собствено желание и ти просто се възползваш от това му действие, управляваш ли го? Да се възползваш от нечии чужди действия е едно, но да се предполага някаква друга връзка... Няма да е коректно да коментирам мнението на Никола. Аз също в едно предходно мнение обясних защо единствено самия човек може да разпознае своя учител. Способността за различаване е нещо, което човек сам си изгражда с много упоритост, постоянство и търпение. Учителят си съществува винаги, но ние трябва сами да си изградим сетивата с които да го възприемем. Всъщност с мислите си и устремеността към духовното, с добрите си действия, ние изграждаме и сетивата с които да можем да възприемем висшите светове, за да можем да живеем съзнателно в тях. Едното е свързано с другото. Разпознаването на вечното от преходното е пряко свързано и с разпознаването на Учителя. Слепецът не може да види светлината и причината за това не е в последната. Всеки получава такъв учител, към какъвто сам се устреми в съзнанието си. И ако съблюдаваме чистотата на своите мисли,... законът за привличането действа неотменно. Но трябва да го познаваме за да можем да го използваме. И после идва въпросът: какво ще предложим на Учителя? Това на пръв поглед е въпрос за друга тема, но всъщност не е. По-късно ще се опитам да напиша нещо в тази връзка.

Като цяло трябва да сме по-уверени в себе си. Гаранции никой за нищо няма да ни даде. Ученията, които се дават така или иначе трябва да се приложат. Така можем да ги проверим реално, и ние от своя страна по този начин също биваме изпитване в качеството си на ученици. Както вече писах изреждането на различни критерии не мисля, че може да е от голяма полза. Самите разбиране на хората за това какви качества трябва да притежават духовните учители са твърде индивидуални, представите на хората за това какво е духовно също са различни, стремежите им са различни, а представата за учител винаги е обвързана със стремежите на конкретния човек.

Преди всичко не трябва да забравяме, че това са събрани мисли от различни беседи. Възможно е и двата абзаца, които съм оставил по-горе да са от различни беседи (не можах да намеря самите беседи, но не съм и търсил особено много) и под черни и бели учители да се разбират различни неща. Ако черните учители се стремят да поробят човешката душа, то за използване на подобни методи от страна на т.нар. велики учители и дума не може да става. Да се познават методите на черната ложа е необходимо, не само за учителите, но и за учениците. Регулирането, означава преди всничко ограничаване и канализиране на последствията в някакви допустими граници. Допустими от гледна точка на свободната воля и на космическите закони.

Лично аз не отправям никакви благодарности към Бог. Не ги отправям и към някого конкретно, а към божествената йерархия като цяло. Знам, че тази йерархия обхваща всичко, на всички нива и всичко градивно, което става, става чрез нея. Но това не е някакъв абстрактен Бог, а неделима съвкупност от съвсем реални същества, действащи съвместно и всяко съразмерно със степента си на развитие. Йерархията е едно нерушимо цяло и заслугата на един, винаги е заслуга на цялото, затова и благодарностите следва да са към цялата йерархия. По този начин не само, че не ощетяваме никого, но и утвърждаваме неделимостта на съществуващото, но не под абстрактната форма на Бог, а без да изключваме мириадите живи същества в мирозданието.

Разбира се нашият учител е най-великият. И неговите ученици също са най-великите, та дори се отнасят със снизхождение към чуждите последователи, които освен това за разлика от нас са фанатици. Всъщност същите писания могат да се намерят и в обратна посока и "аргументацията" им няма да е по-лоша от тази от линка по-горе. Истината е, че когато хвалим учителя си, ние винаги хвалим себе си. Колкото до разпознаването, то винаги се извършва на базата на някакво сходство. При срещата си с духовно-извисена личност, в едни ще се разпалят най-висши духовни чувства, докато в други ще пламнат огньовете на омразата. Причината не е в учителя, който е неизменен в отношението си към живота както в нас самите, така и в нашия ближен, а в нашето собствено съзнание и в елементите от които сме изгра дили психиката си. И камъкът, и цветето възприемат слънчевите лъчи, но правят това по толкова различен начин в зависимост от характерните си особености. Какво означава да разпознаеш учителя? Не е ли това да открием в него, но усилени до степен, каквато за нас е постижима едва далеч в бъдещето, същите качества, които ние все пак притежаваме в някаква по-несъвършена форма? Ще разпознаем ли някого като учител, ще го приемем ли като свой идеал, ако имаме разминаване в качествата? Разбира се: не. Да, наред с това, което сме в състояние да забележим, учителя е разкрил аспекти от своята божествена същност, които ние дори не подозираме, но разпознаването се извършва не поради тях. Всъщност решаващо влияние за това какво, кой и как ще ни се разкрие, са нашите собствени стремежи. Ние ще разпознаем като учител само такъв, който отговаря на стремежите ни.

Но нали и ако Учителя ти се разкрие или някой те насочи към него, пак е необходимо ти да го разпознаеш, за да повярваш, че този, който ти се разкрива или към когото те насочват е действително Учител?

Именно тук критерий е наличието или липсата на противоречия между това, което ни са представя като казано от Ванга, Славка Севрюкова и др. и това, което доказано са казали самите те. Същото е и с казаното за П. Дънов в "Изгрева" от някои от учениците му и казаното в беседите. Но и това дали евентуални противоречия ще бъдат забелязани си зависи от самия човек. Аз мога примерно да посоча няколко такива, но за някой друг въпреки това, да изглежда сякаш противоречия няма. Така, въпреки че аз за себе си изцяло ще отхвърля възможността примерно П. Дънов да е казал нещо, което му се приписва в "Изгрева", друг може за себе си да приеме, че написаното действително е казано от него. За да се ориентира човек в казаното от когото и да е и в това, което му се приписва, че е казал, е необходимо познаване на цялостното му творчество и живот. Дори от действителни откъси от изказвания, могат да се направят всякакви манипулации, които изцяло да представят в погрешна светлина същността на автора им и излаганото учение. Друго, което често се оказва проблем е фанатизма при последователите. Има го навсякъде, а вероятно и сред вярващите в пророчествата на Ванга. В стремежа си да поставят идола си все по-високо и по-високо, те често започват да му приписват разни неща, за да покажат по открояващ се начин на себе си и на другите неговата висока природа. Този опит за възвеличаване лесно може да се забележи и където

Това са нещо, за които точни формули не могат да се дадат. Преценката всеки си я прави сам, според степента в която е развил своята способност за различаване и познанието си за ръководещите вселената принципи. Там където един ще забележи явни противоречия, друг може да не забележи нищо нередно. За някои наличието на конкретни дати и събития описани с най-големи подробности в пророчествата може да изглеждат като гаранция за способностите на автора им, докато за други това показва точно обратното.

Хайде, няма нужда от излишен релативизъм. Това значи преди всичко да се придържаме в рамките на контекста - на човешки език всички знаем какво е „дърво“. Ако говорим в растителен, животински, ангелски или божествен контекст, тогава дървото може и да изглежда другояче. На човешки език всички знаем какво е "дърво", но целта на въпроса тъй или иначе е да се излезе извън общоприетите от хората разсъждения и представи и в тази връзка придържането към тях не е удачно.

Какво е това "дърво"? Кой определя кое е дърво и кое не? Видимата форма на дървото дърво ли е? Видимата форма е съставена от атоми. Атомите падат ли когато падне дървото. А това, което организира тези атоми в цялост и се проявява чрез съвкупността от тези атоми, пада ли? Какво всъщност пада? Какво всъщност е "падане"? Горе и долу не съществуват. В космоса няма горе и долу, така както няма изгрев и залез, както и близо и далеч в смисъл на физическа дистанция. Ако се задълбочим в разсъжденията, то можем да се запитаме: самото дърво свидетел ли е на своето падане. Духът, Монадата, вечната неизменна същност в дървото свидетел ли е на падането на формта чрез която се проявява? Какво значи да няма свидетели? Може ли да съществува видимата форма на дървото, която да падне, без да съществува Духът, който я поражда? А този Дух при всички случаи е свидетел.