Станимир

Как успя. Аз колкото и да се опитвам, не мога дори и приблизително да се идентифицирам с нещо от написаното. Ето, знаех си, че не е нормално да не си поне малко ненормален. Така че и аз съм в клуба.

А това, което ще последва в повечето случаи ще включва освен всичко друго и още по-засилено любопитство . Дали не можем да отговорим на нездравото любопитство по такъв начин, че да не предизвикаме неговото нарастване? Не съм се замислял за конкретна идея как да се осъществи това, просто давам насока за размисъл.

Ами, така трябва. Но само ако можеш да видиш не убиеца, а неговия дух. И тогава няма да обичаш убиеца, а духовната му същност. Това, което прави убиеца убиец, едва ли трябва да бъде обичано. И какво всъщност значи "да обичаш еднакво"? Любовта към един убиец и любовта примерно към Учителя ще се изразят по коренно различен начин. Няма как любовта в двата случая да се прояви еднакво. Не е и разумно. Подхожда се според съзнанието и обстоятелствата. В единия случая можеш да удариш шамар, а в другия да благодариш, като това и в двата случая може да е проява на любов, и в двата случая може да е целесъобразно и разумно, и да носи добри последствия за човека отсреща. Да се говори за еднаква любов според мен е неточно. Има ли истинска любов, това е достатъчно, а възможните й проявления са безброй.

Наистина, придобитите умения трябва да се използват за да не залинеят, но съзнателно придобитите умения оставят след себе си и нещо друго, което остава завинаги и освен всичко друго дава възможност за по-лесното им повторно усвояване в бъдеще. Колкото до неизползвания потенциал на мозъка, то разкриването му е свързано с действието на енергийните центрове (чакри) в човека, а това е област, работата в която без ръководството на Учител, може да доведе до сериозни неприятности.

В живота имаш ли чувството, че нещо друго извън теб ти пречи да постигнеш целите и желанията си? Чувстваш ли някаква несигурност в резултат на това? Можеш да използваш самовнушение преди заспиване и да си внушиш да завършиш полета, въпреки всичко случващо се. В съня това е възможно, но просто трябва да го пожелаеш и да повярваш, че е по силите ти.

Ами, произведенията, които ни даваха от училище аз също не ги четях. Четях много, но други книжки. Помня, че в един период четях много фантастика, а тя в училище не се изучаваше. То и останалите книжки, дето четях също не се изучаваха в училище - приключенски и др. под.. А за езотериката, която четях в последдните си ученически години да не говорим. То тогава и литература толкова учехме в икономическия техникум, но общо взето, това че не четях препоръчваните книги не ми е пречело. Проблемът в момента е, че децата не четат, а не че не четат книгите от училищната програма. А може би го има и този момент, че пазарът се наводни с боклуци и за хората стана трудно (а колко по-трудно е за децата) да се ориентират в това, кое е качествено и интересно, и кое не. Рекламата обикновенно не е насочена към най-доброто, а към това което се очаква да донесе най-голяма печалба и хората оставанали разочаровани от това, което им се представя за най-доброто, губят желание да търсят нещо наистина стойностно. За съжаление такива са принципите на пазарната икономика и те не подминават книгите.

Трябва да се отчете и влиянието на другите медии. Телевизията и компютрите до голяма степен са изместили четенето на книги. Просто изискват по-малко мислене, внимание и въображение. Дори и самите възрастни четат по-малко.

Значи въпросът е как ще се подредят приоритетите. Има деца с позитивна мотивация, желаещи да учат и деца, които им пречат. Тук не става въпрос за дискриминация, но децата, които желаят да учат трябва да получат нужните за това условия и едва след това да се мисли за мотивирането на тези, които не желаят да учат. В момента нещата не стоят точно така. Учениците, които дават от себе си, следва и да получат. Така ще се даде пример и на останалите. Това е универсален принцип: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,“ (Матей 7:7) и децата трябва отрано да се сблъскат с него.

1. Обърни се към детективска агенция; 2. Обърни се към екстрасенс; 3. Намери си полиграф (детектор на лъжата) и разпитай приятелката си; 4. Можеш да пробваш и с разпит по време на хипноза; 5. Ако все още не си доволен от резултата, можеш да приложиш и някои от методите за разпит на инквизицията или на тайните служби – мъчения, инжектиране на някои действащи на психиката вещества и други психологически трикове. Виждаш, че възможности не липсват. Какво означава „двуличие преди връзката“? Ако ще си отмъщаваш, петата точка от горе е много подходяща. Какво разбираш под това да обърнеш отношението на приятелката ти към бившите й партньори в твоя полза? Май си попаднал на грешното място, защото отношението ти е изцяло егоцентрично, а към приятелката ти – основано на желание за притежаване и контрол, а не на любов.

Да се изучава П. Дънов в университетите? И как ще се избегне догматизирането? Все едно някой да следва в семинарията и да си вземе изпитите със свои интерпретации върху Библията, различни от общоприетите. Не става. Аз мога да тълкувам някоя беседа по мой си начин, който коренно се различава от начина, който евентуалният университетски преподавател би смятал за приемлив. И какво правим тогава? Не, изучаването трябва да става напълно свободно. Книгите с беседи са достъпни и който желае, винаги може да ги изучава. Има си братски групи и други места (вкл. тук), където те могат да бъдат обсъждани. В университетите беседите могат да бъдат изучавани (в чисто академичен смисъл), но не и осъзнати и още по-малко приложени. Могат да бъдат анализирани, сравнявани с други учения, но целта на беседите не е да предоставят информация, която да бъде научена от учениците, а да дадат импулс за реална положителна промяна в човека.

Да, желание за влияние има и не е само желание, а за съжаление се допуска реализирането му. Ние обаче трябва да знаем в какво се състои влиянието на тъмните сили, защото често го търсим там където го няма, а пропускаме да го забележим, когато го има. Най-често то се състои в отклоняване на вниманието от съществените и пряко зависещи от човека възможности за духовно развитие, като вниманието на хората се насочва към второстепенни и дори незначителни неща, чието влияние се раздува. Предоставя се информация, която не само че е съмнителна, но дори и в тази си част в коятохе достоверна не носи почти никакво положително знание. Например тази тема. Добре, посочената "ваксина" може и да съществува; дори е възможно някой ден да се стигне до прилагането й. Това обаче не е положително знание. То не дава нищо на четящия го. С нищо не допринася за развитието му. Светът в момента е залят от подобна информация. Тя даже е модерна. Основополагащите духовни принципи обаче остават на заден план, а без тях всичко останало е нищо. Хората постоянно биват бомбандирани с послания колко силни са тези или онези злонамерени организации. Да силни са, но само дотам докъдето се простират човешките слабости. Това се пропуска да се отбележи, а е важно, защото посочва единствения път за ограничаване на влиянието им. Други организации пък втълпяват, че връзката на човека с Бог едва ли не, изисква да сме някакви безволеви и безмозъчни нищожества и това се представя като смирение и като добродетел, докато силата - за порок. Без сила обаче нищо не може да си постигне - нито добро, нито зло, нито каквото и да е. В едно от клипчетата, към което имаше линк по-горе в темата, не можах да не забележа, отрицателното отношение към човешката индивидуалност с което завършваше и опита тя да се принизи и ограничи. И всичко това представено зад маската на борба срещу злото... Да, и доброто, и злото са в човека, но трябва ли да унищожим индивидуалността, вместто да се научим мъдро и отговорно да правим правилния избор?

Ами, не знам защо е необходимо, след като с някои най-обикновени психологически похвати могат да се създадат съвсем естествени егрегори като например се всява страх от илюминати и заблудата, че съществуването им или съществуването на някаква ваксина може да повлияе на духовното развитие на индивида и на човечеството. Ако нещо повлиява това е посадената заблуда, а не илюминати, демони или нещо подобно.

Станимир, Може би е добре да обсъдим ваксината ,а не антипатията ти към Щайнер. Ами текстът от Щайнер е представен заедно с останалата част отнасяща се до „ваксината“. Статията по начина по който е представена всъщност е една огромна реклама на Щайнер. Така или иначе обсъждаме „ваксината“. Аз само че смятам, че Щайнер има не по-малко участие, отколкото ученият, който я е изобретил. Ясно ми е, че над половината пишещи в този форум симпатизират на Р. Щайнер, но не виждам защо това трябва да ме спира да изкажа позицията си.

По времето на Щайнер може да се е работило върху ваксината, но на идеята не се е давала гласност, не е била подхранвана от множество съзнания, а и това че се е работело върху идеята не означава, че тези, които са работили с нея са можели да я реализират. Но с разгласяването й, шансът с идеята да се запознаят хора можещи да я реализират се увеличава и всъщност може би става неминуемо. Дали Щайнер е желаел да предупреди хората не знам, но ползата за човечеството от подобни предупреждения обикновено е противоположна на желаната.

Въпрос: защо Щайнер посажда идеята за подобна "ваксина"? Ако действително съществуването на "ваксината против влечението към духовното", е нещо, което той не желае, защо прокарва идеята за откриването и използването й???

Плодовата захар е полезна само, когато се набавя с консумирането на пресни плодове, защото така се поема с други вещества спомагащи асимилирането и от организма.

Здравей, очевидно приятелят ти не иска да приеме, че връзката между вас е приключила. За него заплахите също са начин на връзка, на контакт между вас двамата и когато не намира никаква друга възможност, прибягва до тях. Трябва ясно да му покажеш, че връзката е приключила. Открито му заяви да не те търси по никакъв начин и още при пълното неизпълнение подай жалба в полицията (без да го заплашваш с полицията предварително). Това според мен е най-доброто решение и за двамата. Иначе в него ще продължава да тлее някаква надежда, че връзката помежду ви може да бъде възстановена или поне да бъде поддържано някакво подобие на връзка, основано на заплахи. Съжалението в случая е неуместно. Илюзиите му трябва да бъдат разбити и това е най-добре за самия него.

Според мен да се прави аналогия между деленето на аз и другите и примера, който дадох с ядрото и електроните в атома е погрешно. Ние сма като атоми във вселената, другите също са като атоми във вселената. Ние сме еднакви, противопоставянето ако съществува е в съзнанието ни. Самото делене на аз и другите не е проблем, ако не се възприемаме за нещо специално. Без подобно деление не би могло да същесвува "ние". Нито една форма не би могла да съществува, ако нямахме множество отделни атоми.

Невежеството винаги се маскира като знание, глупостта - като мъдрост, злото - като добро, тъмнината - като светлина, недостатъците - като достойнства, лъжата - като истина... Наред с мисълта от Учителя, просто все частни случаи на един общ принцип.

Твърде много разсъждаваш по подробностите, вместо да се опитваш да вникнеш в основния принцип. Нека да не съпоставяме съзнанието на атома с човешкото съзнание. Електроннът гравитира около ядрото на атома, т.е. ядрото е определящо, а не обратното. Масата също е концентрирана основно в ядрото. В слънчевата систаме е същото: основата е нейният център - Слънцето.

Още една гледна точка: Имаме система учител-ученик. Учителят е положителния полюс, ученикът – отрицателния. Единият е активен, водещ, даващ, другият – пасивен, получаващ, възприемащ. Целта е ученикът да се издигне до нивото на учителя, а не някакъв междинен баланс. За целта полюсът, който е представен от учителя следва да бъде утвърден, да е ръководещ, активен спрямо другия. Друг пример: духът и материята. Ако материята доминира над духа, какво ще се получи. Духът следва да е активен, ръководещ. Тук не става въпрос за отхвърляне на материята, но тя следва да е в подчинено положение спрямо духа и нищо друго освен това.

Ти четеш ли изобщо какво пиша?????????????????????????? След като изрично подчертах на няколко пъти, че не бива да има никакво отхвърляне... Центърът. В центъра сме ние. Там сме в равновесие, там сме себе си, а не се лутаме от обект на обект от външния свят. Виждам хубава кола и в мен се появява желанието да я притежавам. Аз вече няма да съм в своя център. Съзнанието ми ще е с колата, равновесието ми ще е нарушено, аз ще се чувствам нещастен, че не я притежавам или ще съм щастлив само докато я притежавам и пак страхувайки се докога ще продължи това. Да утвърдя центъра за сметка на периферията в случая означава да остана независим от хубавата кола и желанието ми да я притежавам. Аз пак мога да я оценя като хубава и при възможност да я използвам по предназначение, но въпросът е да не съм зависим от нея, съзнанието ми да не е при нея, а при мен.

Стига си повтарял за това дуално мислене. Все ми едно дали мисля дуално, нито съм си поставял за цел да мисля недуално (каквото и да се разбира под това, защото се съмнявам някой да знае от опит и да разбира какво всъщност е недуално мислене. Самият факт, че се разграничава дуалното от недуалното мислене, вече е дуализъм). Предполагам си виждал схематично представяне на атом. Имаме положително заредено ядро, съставено от протони и неутрони и отрицателно заредена периферия, съставена от електрони. Този модел се наблюдава и в Слънчевата система. Материята се организира в тела около ядрото на духа. Да, ядрото е фокус, но е и център. Значи ядрото на атома от една страна е положително спрямо периферията си, но в същото време е отрицателно спрямо духовната си същност, на която се явява проявление физическата форма на атома. В зависимост от гледната точка и в зависимост от системата, която разглеждаме, едно и също нещо може да бъде както положителен, така и отрицателен полюс. Това не означава, че разбирайки относителността на полюсите, ние сме излезли извън дуализма, но просто вече имаме по-широка и многостранна представа за него. Проявеният свят е двойствен по своята природа и да се избяга от тази двойственост не може. Не знам дали има смисъл да продължавам с обясненията, защото ефекта ще е по-скоро обратния, и обясненията също ще се нуждаят от обяснения, а те - от своите обяснения.

Става въпрос за подобие между цялото и частите му. Ти пишеш, че всяко стъпало си има своите два полюса (и това си е така), но цялото също си има своите два полюса.

"Както горе, така и долу." Всяко стъпало наистина си има своите полюси, но това не пречи и на всяка съвкупност от няколко стъпала също да си има своите два полюса. Батерията си има своя положителен и отрицателен полюс и в същото време всеки неин атом също си има своите два полюса. Освен това помисли върху идеята, че единия полюс е в центъра, а другия - в периферията, а не по начина по който са разположени северния и южния полюс на земния глобус примерно. Когато птицата спре да маха с крила, пада. Няма междинно положение. Спирането е падане. Животът е движение. Разбира се пишейки не те задължавам с мнението си.