Станимир

В Библията ясно е казано: Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене (Йоан 14:30). Това е основната формула за защита, но не самите думи, а действителното им реализиране. Всичко друго е временно и резултатите са частични. Да изживееш желанието означава то вече да не е твое желание. Например, не само да не пиеш алкохол, но да не изпитваш желание и необходимост да пиеш алкохол. Дълбоко да осъзнаеш ненужността и илюзорността на въпросното желание. Пишейки имах в предвид "дух" на починал човек, който в течение на земния си живот си е развил влечение към алкохола, което продължава да изпитва и след смъртта си. Не знам какво имаш предвид под "родственик". Връзките в надземния свят се определят предимно от общата посока на мислите.

Съмнявам се, че молитвите и формулите могат да помогнат. Решението е далеч по-трудно. Да вземем за пример един алкохолик. Зад него със сигурност стоят същества от астралния свят и постоянно провокират желанието му да пие. Връзката се поддържа от общите мисли. Алкохоликът желаейки още една чашка създава образа й в астралния и менталния план, което привлича въпросните духове. Молитвата и формулата могат да дадат само временен резултат. Нужно е цялостно пречистване - и физическо, и психическо. Самото желание за употреба на алкохол, следва да бъде изживяно, защото то в този пример е връзката между човека и съществата от астралния свят. Мислите създават съответното обкръжение около човека.

Абсолютно вярно ,което за пореден път затвърждава ,че жените са много по-прецакания пол -за съжаление .Всиччки привилегии и плюсове са в полза на мъжете . И все пак какво ти лично имаш предвид ,че жените са ощетени , а мъжете благословени да се родят мъже .За какво по-точно говориш и защо мислиш така - просто ми стана интересно да чуя мъжката гледна точка Не ти ли направи впечатление, че всъщност почти никоя от жените пишещи във форума не споделя мнението ти? Изводите сама си ги направи, но явно проблемът е в тебе. Ако пишейки търсиш съжаление, ами поне от мене няма да го получиш. Приела си една идея, фиксирала си се върху нея и ако продължаваш рискуваш това да се превърне в мания. По-добре остави въпроса с прецакаността на жените.

Не завиждам нито на мъжете, нито на жените. То е все едно да завиждаш на богатия, защото се е родил богат или пък на човек, който се е родил в семейство на добри родители вместо в семейство на алкохолици. Или пък да завиждаш, че някой се е родил в Канада, а ти в България; че някой се е родил красив, а ти не чак толкова... Силата е в самия човек, в духа му, а не във външните условия, в средата в която е израстнал, в пола, във външния вид и др. под. Всеки може да е силен, но малцина имат нужната свобода на мисълта за да го допуснат и реализират.

Кръстът и квадратът са четворката, формата (последната не бива да се бърка с материята). Свастиката изразява цикличността, кръговрата във феноменалния свят, преходността и променливостта на формите (също и ). Двете изразяват също естествения ход на нещата. Тройката, триъгълникът изразява съзнанието, което се образува от взаимодействието на духа (единицата) и материята (двойката). Нито духът, нито материята имат независимо съществуване едно от друго, а са просто аспекти на едно и също нещо. Символът на триъгълник в квадрат също е много интересен, защото изразява вечната духовна триада и временната и форма на проявление (двете заедно образуващи седмица).

Свастиката в индуизма е същата като тази на национал-социалистите в Германия (вкл. използваната от Хитлер). На изток обърната свастика може да се наблюдава в будизма и то предимно тибетския будизъм. По принцип се срещат изображения на Буда и с двата вида свастики.

Според тълковния речник: велика, велико, мн. велики. 1. Който значително превъзхожда обичайното. 2. Остар. За чувство - много, извънредно силен. С това съм до голяма степен съгласен, но лично аз предпочитам да правя сравнение със себе си, а не с обичайното. Така велик в дадена област или като цяло е всеки човек, който значително ме превъзхожда и не само това, но който съм поставил като идеал пред себе си. Става ясно, че при подобен подход самият оценяващ няма как да се оцени като велик, а може да оцени като велики само хора, които го превъзхождат.

Най-любима мисъл нямам, но определено има много мисли, които бих предпочел пред споменатата – най-вече такива, които повечето хора ще подминат без да им направи впечатление. Една, която съм запомнил, е: „Само неопределените величини са истинските величини. Всички Божествени неща са неопределени.“

Ето за това говоря. Според мен, човек не винаги знае дали действията му са добри или не. Когато го знае, постъпките му са съзнателни. Но в случаите, когато не знае, действията му са несъзнателни и се случва да сгреши, макар и без да иска. А дали повечето от нас знаят къде да поставят толкова тънката граница между Добро и Зло? И дали тези понятия не са размити от погрешната практика на хората с години? Защото, когато не можем да решим дали нещо е правилно или грешно се оправдаваме с приказката: "Така правят всички" и вземаме за нормално това поведение. Ето как стигам и до твърдението, че човек не взема сам решенията си, макар че почти никога не си го признава. За преценка на действията ни и за способността на вземане на самостоятелни решения, разбира се значение имат опитът и практиката. Като казвам, че човек винаги знае (интуитивното усещане също води до знание) дали действията му са добри или не, то имам предвид собствените му разбирания за добро и зло. И точно тук идват самооправданията, защото човек вътрешни иска да е добър и по-всякакъв начин се стреми да докаже на себе си, че е добър. При това той е способен така да изопачи преценката на действията си, че да изкара и най-отвратителните действия добри. Това обаче е само на повърхността. Вътрешно въпросният човек знае, че не е постъпил правилно.

http://www.youtube.com/watch?v=TS9_ipu9GKw

Дисциплината е нещо, което човек налага на самия себе си. Да, дисциплина може да се наложи и отвън, но в този случай имаме насилие, а то е несъвместимо с духовното развитие. Как можем да говорим за Божествена дисциплина, след като човек сам трябва да си я наложи? Бог не изисква нищо от човека.

Обичайно хората точно това правят. Както споменах, течението няма да се измени в резултат на това, но хората постоянно се опитват да действат без да се съобразяват с него.

Дисциплината е проява преди всичко на волята. В беседите на П. Дънов на много места се говори за организираността на Божествения свят. Именно в тази организираност трябва да потърсим дисциплината. Дисциплината за която говоря имаме когато човек действа в съгласие с космичните закони. Този пример с впряга, който дадох в миналото мнение може да се приложи както по отношение на вътрешните сили на човека, така и към участието на човешката воля в съвкупния поток на еволюцията. Ако аз действам в съгласие с тези космични течения, които движат света към развитие, аз ще мога да се ползвам от тяхната сила. Те няма да изменят своя ход заради мене, но аз мога да ги използвам ако посоките ни на движение са еднакви.В това виждам и смисъла на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа“.

Да си продължа за дисциплината и силата. Всъщност не знам какво да пиша, би трябвало да е очевидно. Конете в един впряг трябва да се движат в една и също посока. Ако един кон реши да се отклони от пътя, то това ще забави целия впряг. Разнообразието няма никаква връзка в случая. Кочияшът може да избере каквато си иска посока, но конете трябва да се движат единно за да бъде впрягът бърз и силен. Колко могат едновременно да слушаш музика и да гледат филм (със субтитри) и да запазят пълна концентрация и към двете. (Това всъщност може да се окаже полезно упражнение). Силата на вниманието, която се изисква в този случай е огромна (то обикновено дори и само върху едното е трудно да задържиш за дълго вниманието си, без да забравиш себе си и да потънеш във филма, в музиката или пък в мислите си). Разнообразието е в редуването. Първо ще слушаш музика, а после ще гледаш филм или обратно. Ще редуваш няколко неща, но каквото правиш ще отдаваш цялото необходимо внимание (но не повече от необходимото), за да може да се говори за сила.

Не е нужно да съм уверен на сто процента в себе си. Тук ще намеся една друга тема. Човек сам не само взема решения, но и сам на себе си е съдник за взетите решения. Аз не мога да вземам решения по критериите за правилност на аборигените, нито по критериите на бодхисатвите, а само по тези критерии, които съответстват на нивото ми на развитие. Когато се стремя към добро, това е моя идеал за добро, а не нечий друг. Последствията от действията ми също ще са в зависимост от моята оценка на тези действия. Затова се казва, че престъпленията на знаещия се наказват далеч по-сурово от тези на незнаещия. Много неща намесих и може би мнението ми стана доста объркано. Та за вечното и преходното: представата ми за двете може да е несъвършена, но аз вземайки решения ще се ръководя от тази представа. Няма как да е по друг начин. Човек винаги знае дали действията му са добри или не. Проблемът е, че почти никога не го признава (най-вече пред самия себе си).

Има една формула, която въпреки че е много разпространена, не видях да е спомената в тази тема (за другата не съм съвсем сигурен): "В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа." Дисциплината не пречи на разнообразието. Колкото до интуицията, аз поне не успявам да я свържа със силата.

Можем. Защо да не можем? Ако можем да различим преходното от вечното, ще можем да различим и кои наши действия, желания или мисли са в съответствие с едното и кои с другото.

Може би първо трябва да намерим границата между вечното и преходното. Тогава ще можем да разграничаваме същественото и ценното от несъщественото и илюзорното. Ако едно действие води до натрупване на непреходни елементи, т.е. такива, които остават с нас завинаги, то може да се каже, че съдържа нещо добро и правилно. Ако това, което действието носи е само преходно, действието е ненужно. И проблемът не е в това, че примерно действието ще ни донесе пари или ще задоволи дадени наши илюзорни желания, но за да има някаква стойност, освен преходните резултати, действието трябва да донесе и някакви непреходни.

"Писма на Елена Рьорих", т. 2.

Дисциплина, дисциплина и пак дисциплина. Първото условие за силата е равновесието. Значи всякакви прекалени емоции, особено отрицателните водят до свеждане на запасите от енергия до минимум. Човек винаги, независимо от всичко случващо се трябва да остава в равновесие и да не остава емоциите му да го ръководят. Това не означава да се превърне в безчувствена машина, но да останат само висшите духовни чувства. Силата се пилее изключително много от безсмисленото говорене. Всъщност това е само една от многото прояви на несдържаност, но доста често допускана от хората. Необходима е сдържаност във всяко отношение. При това обаче не бива да се стига до потискане на желания. Значи желанията трябва да се изживеят и трансформират, т.е. човек да осъзнае тяхната ненужност и да се научи да бъде независим от тях. Силата е свързана и с режима на сън, и с правилното хранене, и с правилното дишане (и то за предпочитане на свеж въздух). Силата е следствие и на отношението на човек към себе си. Ако човек вярва в безграничността и въздесъщността на своята духовна същност, ако знае, че всичко може да бъде постигнато, ако човек разглежда всички препятствия като временни и даващи му възможност да израстне, ако човек вярва, че когато действа в съгласие с космическите закони, той ще получи помощ, обхвата на която дори не може да си представи. Човек трябва да вярва във възможностите си - както настоящите, така и тези безгранични възможности, които може да постигне в бъдещето. Пред човека е цялата вечност и той трябва да може да вижда себе си колкото се може по-далеч в бъдещето, вече достигнал всички духовни качества, които желае да постигне. И това няма да е само мечта, а утвърждаване на собствената си същност.

Някъде вече имаше тема за и против евтаназията. Разбира се нещата са лесни, когато човек е в състояние сам да вземе решение. Тогава решението му, дори и неправилно следва да се приеме. Тук обаче отново изниква един проблем свързан с лекаря, който ще осъществи намерението на болния. Ако и лекарят е съгласен да извърши евтаназия, то проблем няма, но ако не е съгласен, то и процедурата следва да не бъде извършвана от въпросния лекар, а от такъв, който напълно доброволно е съгласен да извърши евтаназия. Дали законът ще задължи по някакъв начин лекарите неискащи да извършват евтаназия да я извършват - не знам. На знам и каква е практиката в това отношение в страните, в който евтаназията е узаконена. Но ако ще се съблюдава правото на избор на едната страна, следва да се съблюдава същото право и на другата. Лекарят полага клетва да лекува, но евтаназията не е практике, която лекува. Когато човек не е в състояние да вземе сам решение за евтаназия, то това следва да правят не роднините и близките му, а участие да взема и назначавана за целта комисия от лекари. п.п. Това, което пиша се отнася единствено за случая, че евтаназията бъде узаконена, но по никакъв начин не означава, че подкрепям узаконяването й, както и самата практика.

Предлагам от тук нататък, който има някакви съмнения относно достоверността на историята, да ги запази за себе си. С подобни мнения темата се обезсмисля, без значение дали са основателни или не и затова занапред ще бъдат трити. Нищо лично към никого, но просто смятам, че темата може да бъде полезна и всички опити да бъде компроментирана не са на място.

Знанието е логично, а как съм го получил/достигнал няма значение. Приел съм го за вярно, защото го считам за логично.

Отговорът на въпроса според мен е в подчертаното: Добри и лоши условия Гордият човек се сравнява, стреми се да изпъкне поне пред самия себе си. За него не са толкова важни самите плодове от делата му, а това, че именно той е допринесъл за резултата. Законът за ограничението и законът за свободата

Закон за благоприличие Наука за езика Отношения към природата Правилно разрешаване Дойде глас