Станимир

Та викаш, ако Хитлер беше победил, нямаше да го съдят? Хе хе хе. Сега ще кажеш, че Хитлер не е гонел еволюционни цели. Че откъде си сигурен, че не е? А откъде си сигурен, че ти гониш нужните цели? Защо трябва да съм сигурен. Живея според определени принципи и убеждения. Съвсем сигурно е, че те не са съвършени, но това са моите убеждения към момента. Сигурността идва от опита. Засега опитът ми не ми показва, че трябва да се откажа от принципите си. Ако Хитлер беше победил... Какво, втората световна война ли? Колко битки води човекът? Всеки неизкоренен навик или предразсъдък, нечиста мисъл, погрешно действие - всяко едно е една загубена битка. Победата във втората световна война не може да направи Хитлер победител. Победител можеш да си навсякъде и винаги, и е нужна непрекъснатост - не само в голямото, но и в малкото. Победителите не ги съдят, защото всичко старо е изкоренено и това, за което евентуално би могъл да бъде съден победителя, вече е изживяно. Кармичните последствия си остават, но те нямат с какво да засегнат човек, който няма в себе си нищо "тяхно".

Листото носейки се по вятъра следва ли предначертания път? Не, то просто следва течението. Липсва самостоятелно участие в движението. А способността да се движиш в правилната посока самостоятелно е една от целите пред човека. Не да се носи по течението, а да се движи със собствени сили, свободен от условията на средата в която живее. Предначертаният път са по-скоро заложени еволюционни цели. Няма фиксиран път как ще се постигнат. Може да стане по-трудно или по-лесно, по-бързо или по-бавно. Как? – няма значение. „Победителите не ги съдят.“ В еволюционния план са заложени преди всичко крайни резултати за съответния еволюционен период. Кой е успял и кой не, ще се разбере накрая (на съответния еволюционен цикъл). Преди това всеки има шанс.

Шин е 21-та буква, числото и е триста. Мем е 13-тата буква. Числото и е 40. Затова че огънят е три, а водата (материята) - четири. Това много точно съответства на символите на огъня (триъгълник) и на земята (квадрат) както в западната, така и в източната традиции.

Тъмнина няма, по логиката, че тя е липса на светлина, но няма самостоятелно съществуване. Светлината я има. Това което на можем да възприемем наричаме тъмнина, но то е такова само за нас. Т.е. тъмнината съществува само в нашето съзнание поради несъвършенството му. Тай Дзи е проявения свят. Преди това всички символи се отнасят до непроявеното. Ин е първичната Материя, Пракрити в индуизма, водата в Библията. Но тя не е тъмнина. Не е и хаос. Ян е Духа, Брахман или Пуруша. У Дзи не е нито хаоса, нито е нищо. У Дзи просто е нещо непознаваемо, което в индуизма разделят на Парабрахман и Мулапракрити. Тази условна диференциация може да се намери във втория символ. Тук отново вероятно става въпрос за това, което субективно възприемаме като тъмнина. Да, извън обхвата на сетивата ни, ние не можем да възприемем светлината и я наричаме тъмнина. Но тя си е светлина. Просто ние не можем да я възприемем. Когато обаче отъждествяваме тъмнина с хаос, материя или зло трябва да бъдем много внимателни, защото това все пак са съвсем различни неща и всека аналогия е вярна само до известна степен.

Ние можем да променим осветеността на едно помещение чрез светлината, но не и чрез тъмнината. Когато искаме да стане по-светло, ние добавяме източник на светлина. Когато искаме да стане по-тъмно, ограничаваме светлината. Но и в двата случая светлината е това, от което реално зависят нещата. И как може светлината да произлиза от тъмнината, след като светлината е независимо от тъмнината, докато в същото време тъмнината е напълно зависима от светлината. Тъмнина всъщност няма. Никой никога не е свидетелствал, че е наблюдавал тъмнината. Котките виждат в това, което ние си мислим че е тъмнина. Защо ограничаваш светлината само до видимия от човека спектър? Всичко излъчва светлина.

... Our ideas on Evil. Evil has no existence per se and is but the absence of good and exists but for him who is made its victim. It proceeds from two causes, and no more than good is it an independent cause in nature. Nature is destitute of goodness or malice; she follows only immutable laws when she either gives life and joy, or sends suffering [and] death, and destroys what she has created. Nature has an antidote for every poison and her laws a reward for every suffering. The butterfly devoured by a bird becomes that bird, and the little bird killed by an animal goes into a higher form. It is the blind law of necessity and the eternal fitness of things, and hence cannot be called Evil in Nature. The real evil proceeds from human intelligence and its origin rests entirely with reasoning man who dissociates himself from Nature. Humanity then alone is the true source of evil. Evil is the exaggeration of good, the progeny of human selfishness and greediness. Think profoundly and you will find that save death — which is no evil but a necessary law, and accidents which will always find their reward in a future life — the origin of every evil whether small or great is in human action, in man whose intelligence makes him the one free agent in Nature. It is not nature that creates diseases, but man. The latter's mission and destiny in the economy of nature is to die his natural death brought by old age; save accident, neither a savage nor a wild (free) animal die of disease. Food, sexual relations, drink, are all natural necessities of life; yet excess in them brings on disease, misery, suffering, mental and physical, and the latter are transmitted as the greatest evils to future generations, the progeny of the culprits. Ambition, the desire of securing happiness and comfort for those we love, by obtaining honours and riches, are praiseworthy natural feelings but when they transform man into an ambitious cruel tyrant, a miser, a selfish egotist they bring untold misery on those around him; on nations as well as on individuals. All this then — food, wealth, ambition, and a thousand other things we have to leave unmentioned, becomes the source and cause of evil whether in its abundance or through its absence. Become a glutton, a debauchee, a tyrant, and you become the originator of diseases, of human suffering and misery. Lack all this and you starve, you are despised as a nobody and the majority of the herd, your fellow men, make of you a sufferer your whole life. Therefore it is neither nature nor an imaginary Deity that has to be blamed, but human nature made vile by selfishness. Think well over these few words; work out every cause of evil you can think of and trace it to its origin and you will have solved one-third of the problem of evil. And now, after making due allowance for evils that are natural and cannot be avoided, — and so few are they that I challenge the whole host of Western metaphysicians to call them evils or to trace them directly to an independent cause — I will point out the greatest, the chief cause of nearly two thirds of the evils that pursue humanity ever since that cause became a power. It is religion under whatever form and in whatsoever nation. It is the sacerdotal caste, the priesthood and the churches; it is in those illusions that man looks upon as sacred, that he has to search out the source of that multitude of evils which is the great curse of humanity and that almost overwhelms mankind. Ignorance created Gods and cunning took advantage of the opportunity. ... http://www.theosociety.org/pasadena/mahatma/ml-10.htm И нещо от едно друго писмо, което въпреки че е извън контекста, все пак мисля, че е добре да се отбележи: ..."good and evil are not to be measured by events on the lower or physical plane" http://www.theosociety.org/pasadena/mahatma/ml-68.htm

Преди няколко месеца ме поканиха на някакво събиране. Нищо особено. Да, свамито изглеждаше добре, беше спокоен и уравновесен, но самите занимания не ме впечатлиха. В смисъл, беше доста забавно и весело, но нищо по-съществено от дихателни техники и техники за релаксация.

Да не разбираш нещо и да знаеш, че не го разбираш не е объркване. Объркване е когато не разбираш едно нещо, но си мислиш, че го разбираш.

Знам, че обичаш засуканите фрази, но можеш ли с прости думи да дефинираш какво разбираш под "светлина" и "тъмнина"? Ясно и кратко. Хм? Вече ти отогорих на това. И какви са тези изисквания "с прости думи, ясно и кратко". Осъзнаваш ли абсурдността на искането си? Все пак ще направя опит. Светлината е това, което ни помага да виждаме и да разбираме нещата. Тъмнина е всичко, което ни пречи в тази посока.

Ами не е така и не говоря за лъч светлина! Много ясно, че ако всичко е било тъмнина, изборът ще бъде "Да бъде светлина", защото тъмнината вече е съществувала и затова светлината не идва от нищото, а от тъмнината!/колкото и абсурдно да ти звучи/. И изборът между две неща, изобщо не е избор, просто необходимост. Та виж колко ти е вечна светлината Битие 1 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. Излиза, че тъмнината е вечна, защото е съществувала преди светлината и не е създавана. А светлината е създадена! Третото от създанията след небе и земя! Колкото и абсурдно да ти звучи, ще трябва да преодолееш заблудите на човешкият ти ум и да приемеш истината! Прочете ли какво написах за космическите периоди. Написаното в Библията се отнася за началото само на настоящия космически период. Не съм срещал нищо подобно от Блаватска. Абсолютът не може да бъде тъмнина. Това, че ние не можем да го възприемем, не го прави тъмнина. Да, възприятията ни са ограничени, но това не означава, че всичко извън обхвата им е тъмнина. То само ни изглежда такова. Водата е материята. Тя наистина е вечна. Дай пример с точен цитат

Бог казва: да бъде Светлина, а не: да бъде тъмнина. Как ще са му безразлични. Та това съвсем определено е избор. И това не означава, че светлината не е съществувала преди това. От нищото няма как да се появи. Лъчът светлина, който виждаме има начало и край, но това е само видимото проявление на светлината. Светлината сама по себе си съществува вечно, като се сменят само състоянията и на проявеност и непроявеност. "Да бъде Светлина" означава Светлината да се прояви, т.е. края на периода на Пралайя и началото на Манвантарата. Това обаче не е някакво абсолютно начало, защото преди настоящия космически период е имало безброй други, в които също е имало Светлина.

Оправих си неяснотите в поста. Явно без да искам съм изтрил част от текста.

Да, десетина пъти, три от които особено силни. И тук не става въпрос за някакви духовни изживявания в медитация или след някаква целенасочена практика, а просто за усещане на протичаща енергия по цялата ти нервна система. Абе, като сексуалния оргазъм, само че по-силно и в други области на тялото (или по-цялото тяло).

И кое е това, което се намира между "крайностите" на светлината и тъмнината? Крайности и полюси са съвсем различни неща и докато разликата не бъде осъзната е безмислено да продължавам да пиша. Крайност е примерно когато човек гледа футболен мач и изпитва неконтролеруаме радост когато отборът му вкара гол и ярост, когато това направи противниковия отбор. Това са крайностите, между които е средният път. Едното винаги бива заменяно от другото и нито едно не може да продължи дълго. Светлината обаче е вечна. Средният път сам по себе си е противипожност на крайностите, които уравновесява. Върху последното изречение е добре да се твърди, че средният път уравновесява светлината и тъмнината. Не, средният път е светлината, а крайностите са тъмнината.

Добре, хайде сега дефинирай светлината и тъмнината. Не са необходими дефиниции. Всеки знае какво е светлина (в пряк и в преносен смисъл) и какви възможности предоставя на човека.

Всъщност оргазмът, колкото и да е наситен и продължителен, едва ли е достатъчен да направи човек щастлив. Даже в случая със сексуалния оргазъм по-скоро води до зависимост и поради непрекъснато нарастващото желание да бъде изпитан оргазъмът отново, до нещаистие. Отделен е въпросът, че има много по-наситени състояния на екстаз от сексуалния оргазъм и тогава наистина в един момент усещането може да стане толкова интернзивно, че започваш да се чудиш дали сърцето ти ще издържи. Но тук пола няма никакво значение и за щастие поне на мен не ми е известно подобни състояние да могат да се предизвикат по желание.

Средният път изключва само крайностите, но не изключва избора между това дали действията ни ще съответсват на светлината или тъмнината.

Е, нали написа "За да приемеш новото, трябва да отхвърлиш старото." То се подразбира - иначе ако старото е по-добро от новото защо ще го оставяш, за да приемаш новото? Нищо подобно не се подразбира. Новото е нещо различно от старото. Може да е по-добро, но може и само ние да си мислим, че е по-добро. Въпросът е, че ние не можем да избягаме от избора, но това не означава, че изборът ни ще е правилен. Това, което пишеш, причина ли е да се пренебрегне волята? Ами човек е комплекс от множество качества. Разрушителната воля поне може да се обърне в градивна посока, но човека без воля не може да постиген нищо, каквито и други качества да притежава. При камекадзетата волята е сведена почти до нула. И нещо за размисъл относно противоположностите: Откровение 3 гл.

А може да се окаже, че за Бога това не е голяма драма. Но някак си, от човешка гледна точка, е гадно да наблюдаваш смъртта на много милиони хора, както е гадно да има световна война, например. Също така ми е трудно да възприема и такова отношение към човеците от Бога: Както споменах, изборът е неизбежен, но всеки избор носи съответните последствия. Човекът като част от човечеството, без значение дали му харесва или не, е отговорен и за цялото, и носи част от тежестта на предизвиканите от човечеството последствия. Ако по някакъв начин от бедствие или война умрат един милион или сто милиона души, това е следствие от причини създадени от самите хора, а не от Бог. Драмите сами си ги създаваме.

Не ме интересува нито старото, нито новото, интересува ме вечното. Тая опозиция старо-ново пак е някакъв фалшив дуализъм. Презумпцията, че новото е по-добро от старото е подвеждаща (т.е. полуистина), макар и широко да се използва в рекламата (ново!! тичай народе!) и културата на положителното мислене. Например музиката. С какво например днешната поп-музика е по-добра от тази преди 30 или 50 години? Почти всеки автомеханик ще ти каже, че колите правени през 1990-те са по-здрави от днешните. В архитектурата също. Вечно - преходно също е форма на дуелизъм и отново става въпрос за предпочитание на едно пред друго. Презумцията, че новото е по-добро от старото ти ми я вменяваш. Новото си е ново, старото - старо, кое е по-добро, не съм коментирал и няма отношение към дискусията. Става въпрос за избора, а той е неизбежен, колкото и да се опитваме да избягаме от него.

Дори и да не ни хареса нещо, то трябва да съществува - иначе как ще го отхвърлим, как ще го надживеем. Правилата наложени от обществото, трябва да разглеждаме като нещо временно и изразяващо настоящия етап от развитието на човечеството. След хиляда години те няма да са същите, но засега обществото в преобладаващата си част има нужда именно от сегашното положение на нещата. Разбира се индивидуално никой не едлъжен да приема обществените порядки, но доколкото живее в обществото, трябва да зачита нивото му на развитие.

Защо да е необходимо? Не мисля, че Бог постоянно ни поставя пред дилеми, още повече окончателни. Добри-лоши... приказката за доброто и лошото ченге я знаем - манипулация на съзнанието. Човек не е нито само добър, нито само лош, а е някаква смесица между двете. Преди не много време американците ги учеха за лошите руснаци, които ще дойдат да ги превземат. Руснаците пък ги учеха за лошите империалисти от запад, които искат да ги завладеят. Кои са тогава лошите и кои добрите, руснаците или американците? За да приемеш новото, трябва да отхвърлиш старото. Не може и с двете. Все едно да се опиташ да преплуваш една река носейки на гърба си чувал с камъни. Ще оставиш камъните на брега ако искаш да продължиш. Разбира се свободен си и да не преплуваш реката. Избор имаш, но ако решиш да преплуваш, трябва да оставиш камъните. Кой говори за това да оценяваме хората като добри или като лоши? Въпросът е за нашия собствен избор. Ти като искаш кради и убивай, щом смяташ, че имаш нужда от проявите на полюса на тъмнината. Обаче действително го прави, а не само да пишеш, че трябва да се отнасяме по един и същ начин към двата полюса.

Ако разгледаме човечеството като жив организъм,........НЕ Е необходимо да се разделят двата полюса. Разделянето на полюсите води до смърт. Отрицанието или някакво изолиране на който и да е на полюсите / Ин и Ян / също. ... Писах да се избере единия от полюсите. И е необходимо. Иначе какво се получава? Веднъж казвам истината, после лъжа. Към някого съм загрижен, а другия убивам. Веднъж съм състрадателен и давам пари на бедния, а следващия път отнемам къщата на някой друг. Не, можеш да приемеш съществуването на двата полюса, но трябва да избереш съзнателно с кой да се свържеш.

Ако разгледаме човечеството като един жив организъм, може би ще успеем да си отговорим на този въпрос. Ако един човек има отрицателни черти в себе си, за да се освободи от тях и за да утвърди съответстващите им положителни черти, то е необходимо първо тези отрицателни черти да излязат на повърхността за да може да ги види. Те в същото време са нужното изпитание преминаването на което ще покаже, че положителните страни са действително утвърдени. Ако отрицателните черти в човека остават вечно скрити за него и той никога не забелязва и признава съществуването им, то как ще ги замени с положителни? За да бъдат преодолени, те следва да се проявят напълно. За да се премине на новото стъпало, всичко принадлежащо към старото следва да бъде отхвърлено като ненужно и несъответстващо на новия етап. Проявата на единия полюс води след себе си съответсваща проява и на другия именно за да може човек да направи окончателен избор между двата.

Като цяло формулите са полезни преди всичко за утвърждаване. Те създават един мислвен образ в нашето съзнание, но този образ трябва да бъде поддържан не само по време на произнасяне на формулата, а непрекъснато. Само тогава формулата става истински ефективна. Не може едновременно да имаме възвишени и егоистични мисли. Едното трябва да отстъпи място на другото. Изборът е наш,и каквото изберем, с това ще се свържем. Пноловинчатостта не е решение, защото дори и 23 часа в денонощието да имаме чисти мисли, в оставащия един час в който мислите ни са нечисти, ние ще се свържем със съответните същества и никакви формули няма да ни помогнат, защото ние сами сме си избрали за какво да мислим (или сме го допуснали, което пак е проява на волята).