Станимир

Искаш да спечелиш пари. Светло средство: намираш си работа или започваш честен и почтен бизнес. Тъмно средство: ставаш наркопласьор. Харесваш някое момиче и искаш да си с нея. Светло средство: поканваш я на среща, държиш се учтиво с нея (което съвпада и с истинското ти отношение), търсите общи теми.... Тъмно средство: напиваш я до неузнаваемост, може да и дадеш и нещо допълнително.... Съседът ти вдига всекидневно много шум. Светло средство: опитваш се да му обясниш положението и да се разберете; ако не стане се обръщаш към полицията. Тъмно средство: заплашваш го, ако не стане го причакваш с някое приятелче и го пращаш за няколко дена в болницата (откъдето вече няма как да вдига шум, а и като се върне ще бъде по-кротък. Та не знам как си представяш някое светло същество да ползва подобни средства. Изключвам тези, които са свързани с кармата на човека, но там причината си е в самия човек (хора), а и нещата там са по-сложни, отколкото можем да разберем. Кое е основното, което отличава светлите от тъмните? Едните се стремят към това човек да вземе съзнателно и свободно решение, да разбере доколкото е възможно защо взема решението. Светлите поемат отговорност за действията си и очакват същото и от всички с които са в някакви отношения. Тъмните се стремят да подчинят чуждата воля на своята, да замъглят съзнанието и да го направят зависимо, да го използват за своите цели, без отсрещната страна да разбира това, без да се досети или да мисли много. Другата разлика е в целите. При едните целите са изцяло егоистични, докато при другите личните цели са на втори план (т.е. изпълняват се, ако могат да се съвместят с надличностните цели). Всъщност много автори говорят за силите на злото доста произволно. Има сили в природата водещи до разрушение и т.н. Но това не са сили на злото. Има сили, свързани с инертността и съпротивлението на материята. Това също не са сили на злото, въпреки че често са спирачка за развитието, ако човек не ги преодолее. Сила на злото е омразата. Да, тя има в основата си стремежа за разрушение, но злото е в омразата, а не в разрушението. Последното може да се направи целенасочено за да бъде построено нещо ново на мястото на нещо вече ненужно. Във вселената няма вечни форми и добре, че е така. Лично за мен най-сложен остава въпросът с лъжата. Просто не успявам да открия аналог на лъжата в силите на природата. Всички сме чували за противоречивото понятие „благородна лъжа“, но мисля, че вече е писано във форума по тази тема.

Това са си твои интерпретации. Избирателността може да се прояви по много начини. Например по отношение на начина по който ще се изрази загрижеността. Това са по-скоро изключения, които разбира се си имат своето обяснение. В тази връзка мога само да направя няколко предположения, но за загриженост и още повече загриженост на едно по-дълбоко ниво не може да се говори.

Ами осъзната загриженост означава, че човек съзнателно взема решенията свързани с проявите си на загриженост, като прави това с точно определена цел и осъзнавайки последствията. Животното реално няма избор дали да действа по един или по друг начин.

Ако трябва да сме точни, духовното е всичко друго но не е нематериално. Самото твърдение, че има нещо нематериално е абсурд. Може да имаме много изтънчена материя, разредена и непонятна за сетивата ни. Материята и духа обаче са двете страни на едно и също нещо, а не нещо различно и още по-малко – противоположно.

Не зная за каква градация говориш. Да, по-лесно е да се научиш да ядеш с лъжица, отколкото да си загрижен за себеподобните си (и не само), но това не означава, че човек (или друго същество) не може да бъде загрижен без преди това да се е научил да яде с лъжица. При животните няма осъзната загриженост. Освен това загрижеността, ако направим компромиса да я наречем така, е на едно съвсем повърхностно ниво. При едно животно липсва необходимост да борави с лъжица.Нито физиологията на животните е пригодена за боравене с лъжици, нито лъжицата е предвидена да бъде използвана от животни. Както виждаш проблемите не са само в способността на животното да усвои нещо.

Духовна несподеленост съществува. Нормално е – хората са с различни разбирания, ценности и интереси. Човек може да сподели себе си дотолкова, доколкото обкръжението му позволява, особено що се отнася до вътрешната си същност. Неразумното споделяне и раздаване така или иначе освен че не носи полза на тези с които споделяме, може да има тежки последствия за самия споделящ. По-добре е да споделиш малко, но на място. А желанието да споделиш себе си в някои случаи може да е прекомерно силно, но с правилен подход и разбиране, то може да бъде ограничено до степен да носи само ползи. Разбиране означава да вникнеш в дълбочина в едно нещо. Да откриеш мястото му и отношението му към други свързани с него неща. В случая английската дума understand изразява доста по-добре смисъла на понятието.

Е, не. Определено е по-добре някой да е красив и глупав, отколкото грозен и глупав. Тъй че, при равни други условия нещата са ясни. При неравни други условия обаче вече е въпрос на индивидуални предпочитания и цели. Има хора, които ще предпочетат красива и глупава жена пред красива и умна (предполагам е ясно защо). Други ще предпочетат не чак толкова красива, пред друга по-красива, поради някакви си техни критерии или усещания. Колкото до смисъла на физическата красота... ами това говори за постигане на една по-висока степен на овладяване на материята от страна на духа. Тук разбира се има много условности, в които сега точно не искам да се задълбочавам. Всъщност условностите са толкова много, че ако тръгнем да правим извод за духовността на някой човек по външния му вид със сигурност ще сгрешим. Но в далечното бъдеще съответствието ще е налице.

Хм, не схващам целта на въпроса, но разлика има. Едната е основно физически навик, чието усвояване изисква предимно копиране на другите и практика. Другото е свързано с определено отношение към света и към другите, с определено осъзнаване на действителността, на истинските ценности в живота и други неща, които сега не ми се изброяват. Просто нивото от което започваме едното и другото действие е съвсем различно. При храненето с лъжица областите на висшия ум и висшите чувства не се използват, всичко е сведено до механично повтаряне на нещо научено, което е съвсем недостатъчно за да проявиш загриженост към някого.

Ами не знам какво точно Кришнамурти е разбирал под стремежи и цели. Без тях човек просто ще вегетира и няма да знае защо живее. Ти представяш ли си един кораб в океана, който се е оставил на вълните и теченията – каква ще е съдбата му? Разбира се, ако предположим, че този кораб трябва да пристигне в Америка, но се разрази буря и капитанът сменя курса за Куба то това е оправдано. Ако се преследва упорито първоначалната цел – Америка, корабът може и да потъне в бурята. Но това отнесено към човешките стремежи показва тяхната гъвкавост, независимост от тях (т.е. човека да определя стремежите си, без да се оставя те да го завладеят). Разбира се, че един стремеж (напр. към целомъдрие) превърнат във фикс-идея, трудно може да бъде реализиран. Това обаче не означава да нямаме стремежи.

Хората винаги са обичали своите тайни и са ненавиждали чуждите. Обикновено са предполага, че това, което се пази в тайна ще е нещо интересно и важно за човека от когото се пази. Това обаче далеч не винаги е така. Друг момент е, че хората се чувстват пренебрегнати, подценени, отхвърлени и обидени, когато някой знае нещо, което на тях се отказва да знаят. В същото време те се чувстват специални и избрани, когато те самите притежават информация, до която другите нямат достъп. Даже за много хора е безразлично какво точно съдържа тайната, важното е да я има и те да са от страната на посветените. Подобни неща се наблюдават още в детската градина. Не рядко те са съпътствани от манипулиране, защото тайната често върви със своята цена, която посвещаващия в тайната изисква от другарчетата си. По-късно в училище или при възрастните хора принципът си остава същия. Колкото до тайните свързани с духовното развитие на човека, те също си имат своята цена, която се изразява в работа над себе си, прилагане, себеотрицание, всеотдайност и загриженост за другите и др.

На човек в един момент му се налага да поеме съзнателен контрол над храната, емоциите и мислите си. Иначе всяко животно може да се храни с каквото му е удобно, да желае това удобство да се запази и постоянно да мисли за осигуряването му. Това обаче е показател единствено за безволие и в никакъв случай за свобода.

Не, духовна алчност не може да има. Има алчност за някои неща, които съпътстват духовността и хората бъркат едното с другото. Например има алчност за сидхи (умения като ясновидство, левитация и др. под.). Има и желание да изпъкнеш пред останалите (в случая най-вече със знания), но това също не е духовност. Стремежът да проявяваш това, което е вътрешно-присъщо на духа във все по-голяма степен, не е алчност, защото в действителност човек не проявява нищо друго освен самия себе си. Алчност може би имаме тогава, когато човек се стреми да получи отвън „духовност“ под формата на знания и умения, които на отговарят на развитието на съзнанието му и способността му да ги прилага.

Какво значи „да е станал лош“? Ние в повечето случаи не можем да знаем какво носи човекът от миналите си прераждания. Ако, грубо казано, човек има преобладаващо положителни натрупвания от миналите си животи и в този си живот е поставен в тежки условия, то се очаква в един момент да преодолее тези тежки условия (може да не успее още в детството си, но ако вече е в зряла възраст, тежките условия не могат да служат за оправдание).

Тайни винаги е имало и ще има. Просто броят им е безкраен. Какво значи едно учение да е езотерично? То да е насочено към разкриване на известни тайни в природата. Ето, П. Дънов е създал общ и младежки окултен клас, но при това беседите се разпространяват напълно свободно. Кое е тайното и скритото тук? Не, окултното в природата е целта – това, което беседите се опитват да осветлят (разбира се доколкото това позволява съзнанието на ученика). „Като ученици на окултна школа трябва да познавате силите си, защото при сегашното ви развитие, при сегашното ви знание, при сегашната ви морална стабилност невъзможно е да боравите с някои сили на природата. Защо? Защото не можете да издържите на техния вътрешен напор. “ (Допирните точки в природата) Наистина, често думите езотеричен и окултен се отнасят за учения и организации, които се стремят да останат скрити от обществото. Предполага се, че ако обикновения човек получи достъп да определена информация, последствията ще са лоши, най-вече за самия него. Тук има един малък проблем. Не че такова знание не съществува, но тези, които го владеят нямат нужда от организация. Да се предполага, че една или друга организация е пазител на някакви непостижими за останалите хора тайни, (освен ако не станат членове на въпросната организация) е глупаво. Тайни съществуват, но разкриването им не е обвързано с членуването някъде, а със съзнанието на самия човек. Езотериката и окултизмът имат за обект света извън видимото от сетивата на човека. Именно това е окултното, скритото. Да, в някои случаи (всъщност в много случаи) то е и тайно, но причината отново е в човешкото съзнание. Тайно учение ли е това на П. Дънов? Ако говорим за външната форма, в учението няма нищо тайно – то е достъпно за всеки. И все пак в него се съдържат тайни, които всеки сам трябва да открие. Няма някакъв организиран вътрешен кръг от посветени в тези тайни, но едни ученици със сигурност ги познават в по-голяма степен от други ученици.

Ами по някой път – да, друг път – не. Но както споменах, по-основното, като някакъв критерий за духовност, е, да не се говорят празни приказки. Може да говориш малко и пак да не кажеш нищо смислено.

„За да се ползват от умствената енергия на природата, хората трябва да знаят как да я привлекат към себе си. За тази цел се изискват огнища, общества от хора с умствени, интелектуални стремежи. Те са в състояние да привлекат тази енергия. В това отношение университетите са такива фокуси, огнища, които привличат умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентът влиза в някой университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът е мястото, дето умствените сили и способности на студента се запалват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата от най-ранната си възраст се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище или на някой университет с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма — на университета.“ Разпределяне на енергиите

Има едни думи, че за силата на човек се съди по враговете му. Когато се борим за нещо, съпротивлението срещу нас се усилва, но заедно с него и ние. Въпросът е да се борим за нещо, а не срещу нещо.

Ако човек чака да се изчерпи негативната карма за да се прояви доброто в него, има да си чака цяла вечност. По-скоро както спомена в по-предния си пост, доброто в човека в един момент става достатъчно силно за да пробие негативната обвивка. А не е изключена и външна помощ. В случаите, които споменаваш е много по-вероятно човек да е имал положителни натрупвания от миналите си животи, а отрицателната обвивка да е от тази инкарнация (следствие от среда на израстване, възпитание и др. под.).

Мълчанието е злато. Духовният човек говори само при действителна необходимост. По този показател и аз, дето по принцип говоря малко, съм все още доста недуховен . Какво да кажем за тези, дето ако помълчат няколко минутки може и да превъртят (познавам такива). Но имам чувството, че се опитваш да откриеш някаква връзка между темпераментите и духовността. Всеки темперамент обаче си има слаби и силни страни. В крайна сметка човек следва да овладее всичките четири стихии.

Темпа на говорене на първо място е различен при различните народи. Българите, например, като цяло говорят бавно. Темпераментът може би също влияе в по-голяма или по-малка степен. А може би бихме могли да говорим за темперамент при различните народи. Колкото до духовното състояние, то показател е преди всичко е спокойствието и равновесието, увереността, благородството в говора и др.. Но пък един добър оратор или артист може да изиграе много сполучливо ролята на духовен човек, затова че най-сигурния критерий за оценка са не думите, а делата на човека и резултатите от тях.

Който има опит да споделя. Аз още се чувствам дете. И не защото нещо в живота ме плаши или не мога да се справя, не защото нямам самочувствие... Но усещам, че нещо за момента не ми достига. Какво е то, ще си запазя в тайна.

Щом човек има изградено становище по даден въпрос, той може да го изкаже. Преценката дали това ще бъде уместно си я прави самият човек.Не виждам защо трябва да търсим някакви правила относно това за какво да говорим и за какво – не. Тук не съм съгласен. Да, принципът е верен: не можем да променим нещо, което го нямаме, но ние имаме всичко.

Когато се правят деца, добре е това да става заради самите деца, а не заради България или заради нещо друго.

Наличието на илюзия предполага и наличието на нещо, което не е илюзия. Открий това нещо и всичко ще бъде наред. А как ще го наречеш – няма значение.

Като не знае, защо дава препоръки? Натрупаната енергия трябва да се изразходи по някакъв начин, а сексът е една възможност в това отношение. Правиш ли някакви физически или психически упражнения?