Станимир

Не мислиш ли, че ставаш нахален? Ако не можеш да вникнеш в смисъла на това, което пиша си е твой проблем. Иначе въпроси можеш да си задаваш до безкрайност и няма да има никакъв смисъл. Ти търсиш слабите места в моите думи, вместо да потърсиш явните противоречия в твоите. Е, до никъде няма да стигнеш така. Дали били в зависимост или не били в зависимост. То във вселената всичко е в зависимост едно от друго, обаче зависимостта си има степени. Спри да се хващаш за думите и се опитай да вникнеш малко поне в смисъла. Казах ти го просто: няма как духовните чувства, които са непреходни, вечни да се основават в астрала чието съществуване продължава няколко десетки години.

При всички случаи водят борба за съзнанията на хората. „Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение – щом е Божествено, то е право учение; всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко.“ Отношение на природните сили към човешката душа – МОК, 30 май 1923 г.

Или може би една изопачена до неузнаваемост истина. Само не ме питай каква. Честно казано не знам (имам си предположения разбира се), а и няма надежден източник на когото да се позова по въпроса. Имам предвид такъв източник, който да е разгледал въпроса по-обстойно.

2. Не. 1. Защо поставяш астралните чувства в зависимост от духовните. По същата логика можеш да попиташ как може човек да проявява самосъзнанието, без да проявява свръхсъзнанието си?

За хората и на двете е в астрала. Нали затуй му викат висш и низш астрал. Добре, но това би означавало, че след като човек умре, в менталния и причинния свят, той не може да изпитва чувства. Защото там астралът отсъства. Там няма лични чувства, защото личността я няма, но духовните си остават. Те трябва да се основават в някое от трите висши принципа: атма, будхи или манас. Аз си имам своите основания да ги свържа с будхи.

Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи. Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и щом е Божествена, тя е безпогрешна. — Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените — няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува. За тази цел той си купил четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи. ... Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл? Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването или удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин — чрез мисълта. От тук можем да извадим следното заключение: Както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда. Това се ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? — Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част. Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, защо се отчайва когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от физическия в астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който да запази спомен в будното си състояние и да започне да мисли. Чрез сънищата природата иска да създаде в човека мисъл. Мисълта се развива при голямо разнообразие. Движение на разумните сили

Кое те кара да мислиш така? Имам си причини. Но, ти как си представяш нещата? Къде е основата на висшите чувства и къде на егоистичните?

Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. В живота на свръхсъзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че животът е най-важен. Обаче, как ще отидете до живота, ако нямате път? Друг ще каже, че пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите истината, светлината в себе си? Следователно, нито живот без път и истина, нито път без истина и живот, нито истина без път и живот. Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Самосъзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. ... Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнание" върху вас? Засега думата „съзнание" е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина. И тъй, човек не трябва да живее само с понятието „съзнание", но със съзнанието като реалност. Докато живее с понятието „съзнание", човек е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение. Четирите съзнания

Не, не е очевидно. Чети по-внимателно. Никъде не пише, че и тъмното и светлото идват от едно място и служат на едни цели. Тъмните си служат само на себе си. Ако някой ограничава дейността им и влияе така, че тя да се окаже полезна, то това не означава, че те му служат. Пример: аз съм крадец. Засякъл съм някого с много пари и го следвам за да го обера. Изведнъж докато пресича улицата засилен велосипедист го блъска. „Целта“ ми изпада в безсъзнание. Аз отивам уж да му помогна и изкарвам парите от джоба му. После заминавам. Е велосипедистът служи ли ми по някакъв начин. Не, той си има своите цели, предприема си своите действия, които аз превръщам в своя полза. Но реално нямам нищо общо с него. Няма никакво сътрудничество. Заслугата за кражбата си е изцяло моя. Просто съм се възползвал от обстоятелствата. Какво пише в цитата: познават средствата на едните и на другите и регулират тяхната дейност. Т.е. ограничават я в някакви рамки, но никъде не пише, че имат едни и същи цели или, че си служат със същите средства? Да, някои средства могат да се използват и от едните и от другите, но тези, които отличават светлите от тъмните са си специфични за едните и за другите. Колоездачът си кара колелото. Той няма намерение да ограби никого или да съучаства в кражбата, която съм замислил. Кражбата в случая си е моя и единствено моя цел.

Чакай сега. За какво набеждаване говориш? Стига с тези свободни интерпретации. Ти четеш ли какво пиша? Писах, че 99 % процента от проблемите на човечеството се коренят в астралните желания. Това си е просто констатация без никакво набеждаване, обвиняване и др. под. Астралните желания са илюзорни. Те са резултат от невежеството на човека. При положение, че атманът е вечен, а астралното тяло се сменя при всяко въплъщение, естествено, че едното е висшо, а другото нисшо. Вечни в човека са атма, будхи и манас. Това е човекът. Във вселената съществува подобие, но не и еднаквост. Всяко нещо притежава в основата си един и същ безкраен потенциал, но проявява този потенциал по уникален начин, в такава степен, каквато позволява развитието на съзнанието му. Висшите чувства се коренят в Будхи. В астрала се коренят само егоистичните емоции. Някои от тях приемаме като положителни, други като отрицателни, но всичките те са краткотрайни и зависими от външни неща. Например радостта на запалянкото, когато отборът му вкара гол или еуфорията на публиката на рок концерт. Яростта когато някой те обиди незаслужено, съжалението ако загубиш портфейла си с всичките пари в него. Тук няма много истина, но всичко това може да ти помогне да откриеш истината. Това обаче зависи от теб, не от астрала. Той е само средство. Схемата бележи съответствия, аналогии. Но подтялото атма в астралното тяло не е атма в цялия състав на човека.

Възможните положителни последствия, както от евентуално (частично или пълно) постигане на целта, така и от усилията, които полагам за постигането й (т.е. дори и при непостигането й). Защото си привързана към нежеланието си да готвиш и към целта да сготвиш, въпреки нежеланието си. Всички надличностни чувства не са астрални. Съзнанието е самия човек, индивидуалността му. Самосъзнанието е осъзнаването на индивидуалността като индивидуалност. Разумността е качество на самоосъзнатия човек. Подсъзнанието е наследство на човека от миналото (под формата на навици, зависимости, предразположения, модели на мислене и поведение, инстинкти) Кой говори за насилие? Да се освободиш от контрола който астралът осъществява над живота ти не е насилие. Човекът е единствения законен господар над себе си, а астралът е само инструмент. Как можеш да упражниш насилие над един инструмент? Разбира се астралът ни се представя като нещо реално, съществено и едва ли не като истинската ни същност, но това е заблуда. Хората са фокусирани предимно в астралното си тяло. 99 % от проблемите на човечеството се коренят в астрала. Ами нищо не съм нарочил. Просто хората са тотално оплетени в астралните си желания.

Светлите осветляват, тъмните затъмняват. Тъмните лъжат, заблуждават, използват човешкото невежество, подсилват страха и егоистичните желания в хората, действат прикрито, с посредници от дистанция и никога не съобщават истинската си цел. Светлите казват винаги истината, доколкото съзнанието позволява, разчитат да стимулират положителните качества в човека, открити са към хората според това, какво хората са в състояние да асимилират, не крият основните си принципи и главните си цели.

Манипулирането определено е средство. Ясно е как тъмните използват това средство. Но ако допуснем, че и светлите го използват, как става това? Примери?

За теб може да има противоречие, но за мен няма. Не разумът, а съзнанието и не над всички чувства, а само над астралните. Всички тела могат да са в хармония, когато астралът е утихнал и всички движения в него не произтичат от самия астрал, а са отзвук от по-високите тела. Хармония означава всяко нещо да си е на мястото, т.е. по-високите тела да определят какво се случва в по-ниските, а не някаква равнопоставеност между телата. В крайна сметка истинската същност на човека е единствено духа му, а телата са само обвивки и те не могат да бъдат равнопоставени с духа. Те са просто инструменти чрез които той се проявява.

Защо трябва да липсва желанието? Проблемът е, че повечето хора са зависими от желанията си, те ги контролират. Непостигането на желанията ги кара да страдат и да изпадат в разни нежелани психични състояния. Не, напротив. Непривързаността не е безразличие. Просто липсва влиянието на астрала – това, което ни кара да изпитваме тъга, гняв или разочарование, ако целите ни не успяват да се осъществят така, както очакваме. Но няма безразличие. Когато е безразличен човек не може да положи максимума от себе си за да постигне нещо. Непривързаност към резултата означава, че за човека е достатъчно да положи необходимите усилия за постигане на целите си, защото това е, което реално зависи от него. Дали ще бъде постигната целта, кога и как често не зависи само от него. За него важното е това, което той е в състояние да направи. Повечето хора обаче допускат да бъдат зависими от неща, които дори не зависят изцяло от тях или пък допускайки някъде грешки се самообвиняват и отново изпадат в зависимост.

Стан, вярваш ли си? Да. Опитай отново.

По - добре ли е да се бориш за някакви по - материални цели, без да си поставяш възможно най - висш познат ти идеал, вместо да не се бориш за нищо и само да вегетираш ? Нямам предвид някакви злодейски и изразено деструктивни цели - може да са цели, в които има и благородни, по - алтруистични отенъци и мотиви. Ами да. Мисля, че е по-добре.

По принцип не. Но някой път некролозите са залепени на такива места, че просто няма как да ги пропуснеш.

Няма нищо за изумяване, нито става въпрос за нещо недостижимо. Например кандидатстваш за работа. За мястото се борят да кажем десетима. Кандидатствайки, ти си си поставила някаква цел: да те вземат на работа или поне да се представиш добре на интервюто. Ясно е обаче, че не всичко зависи от тебе. Най-малкото сред останалите кандидати може да има по-подходящ за мястото от теб. Не те приемат или ако си си поставила за цел просто да се представиш добре на интервюто: не си успяла. Толкова ли е необичайно и трудно да останеш непривързана към това, което си желала? Просто оставяш случая в миналото и продължаваш напред. Привързаността към целите често ги превръща във фикс-идеи, в мании. Целта служи за да фиксира посока на движение, а не да се превърне в котва за движението ни. Целта може да бъде сменена по всяко време, ако човек има гъвкаво мислене и това е необходимо. Но това няма как да стане, ако човек е привързан и зависим от целите си

Ами, просто изтъквам разликата в позициите ни (без разбира се да те ангажирам с моята).

Идеалната (според мен) реакция на страданията и нещастията е осъзнаването на причините за тях и това, с което могат да ни бъдат полезни. Радостта може би съпътства това осъзнаване и още повече след като си успял да извлечеш необходимия опит (защото ако страдаш, но не успееш да осъзнаеш смисъла на страданието и не придобиеш опит, не виждам за какво трябва да се радваш). Значи, според мен радостта идва когато човек използва страданията за израстването си, но е глупава ако просто изживява страданията без да си извади никаква поука. Когато говорим за отношение към чуждото страдание, то мисля, че трябва да добавим и състраданието. Това означава да си готов да приемеш и действително да приемаш чуждата болка като своя. След като вече си приел чуждата болка за своя, отношението към чуждите страдания става същото като отношението към твоите собствени страдания.

Да, свободната воля му е дала правото да действа по избрания от него начин, но това не прави подобен начин на действие светъл. Освен това мисля, че избора на жената също в огромния брой случаи си е на човека (и на самата жена разбира се, ако приемем, че тя е има възможност да не се напие), а не на Божията воля.

Затъваме в материалния свят, когато сме привързани, зависими от целите си, а не защото имаме цели.

Агресията говори преди всичко за липса на равновесие.

Това, че не можем да си поставяме достатъчно правилно цели, не е причина да не си ги поставяме. Няма друг начин да се научим. Въпрос: как ще познаеш себе си, ако не се проявиш по някакъв начин – с действие, мисъл или чувство (а това вече е цел)?