Станимир

Какво значи за тебе - благото на всяка душа е по-високо от твоето собствено благо? Не е ли същото, все едно да въздигаш нуждите на другата душа над твоите нужди. Така го разбирам. А за да ги издигаш, значи я считаш за по-горе от твоята душа или трябва да е поставиш над своята душа. Тук ще отговоря на въпроса ти, въпреки че не е зададен към мен. „Благото на всяка душа е по-високо от моето собствено благо“, означава, че предприемайки някакви действия аз ще го направя първо с мисъл за другите души, а после за моята. Обратното би било егоизъм. Това не означава, че поставям другите души над моята. Даже в известен смисъл е точно обратното. Щом си готов да жертваш собственото си благо, за благото на другите, то това вече е реален показател за духовна извисеност.

Е, трябва да разбереш. Но егоистичността не е ли нормална донякъде поне ? Доколко е нормална егоистичността се определя от степента на развитие на човека. В крайна сметка егоистичността следва да бъде напълно отстранена, а кога, дали е рано за някого или не, доколко може да се освободи от егоизма на настоящия етап и др. въпроси, всеки сам следва да прецени за себе си.

Не виждам защо да е пречка.

Не, защо да не си ги поставяш като цел? Просто е добре да осъзнаваш, че целите ти не са съвсем надличностни и да се опиташ доколкото можеш да ги поизчистиш. Отведнъж е ясно, че няма да стане. Но на първо място трябва да можеш да различиш доколко целите ти са егоистични и доколко са наистина духовни. Това е основата на всичко останало. Ако не можеш да забележиш, когато целите ти са егоистични, как ще ги пречистиш?

В духа, атман. Другите тела са инструменти, които могат да повлияят по един или друг начин на вземането на решение, но самото решение не мисля, че би могло да се вземе другаде освен в атман. Решава волята.

Мисля, че може да има цел без личностна амбиция. „Особено ако целта е свързана с теб самия, а не с група хора?“ - тук зависи с какво се самоотъждествява човек – със своята личност или индивидуалност. Не, досадата може да дойде от липсата на разнообразие. А разнообразието в това, което можем да разкрием и усвоим е безкрайно.

Във въпроса ти всъщност не ставаше въпрос за вземане на решение, а за определяне откъде идват чувствата (или както го беше формулирал: къде ги изживяваме). Логиката разбира се също може да участва, но в случая едва ли ще е достатъчна. Нужен е и опит, да си се сблъсквал със сходни мисли и чувства и с последствията от тях; не просто логически да си извел някакви зависимости между характера на мислите и чувствата и последствията от тях, но и да си ги изживял; да усетиш една мисъл или чувство изкарва ли те от равновесие или спомага за постигането му, дали води до разширение в теб или до стесняване, дали имаш реална нужда от нея или не...

„Ами след като още не можем да различаваме“ – много хора могат. Втората част от въпроса не мога да я разбера.Защо трябва да определяме решаването като ментално?

Кога? – предполагам, че когато бъде развита в определена степен способността за различаване. Написаното винаги отразява определени мисли (и понякога прикрива други).

Ето и нещо от П. Дънов, който по принцип използва „карма“ почти винаги в смисъл на отрицателните последствия от действията на човека, но както се вижда, не винаги. „Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари.“ Стани

Енц. речник на източната мъдрост Не със всичко от написаното съм съгласен (и най-вече това, че може и да не се създава карма, която предизвиква прераждане на земята, но това не означава, че изобщо не се създава карма), но мисля, че цитатът дава отговор на това дали съществува положителна карма или не.

Защо да няма положителна карма? Има. Друг е въпросът, че някои учения в последствие ограничават кармата единствено до отрицателните и нежелани последствия.

„Развалянето на света“ е свързано с Ева и изгонването на Адам и Ева от Едем. „Оправянето“ може да се свърже с Дева Мария и раждането на Христос. Но и в двете има много символика, с която сега не ми се занимава.

<p> </p> <p>Борбата си е борба, без значение дали я съзнаваш или не. Какво означава „постоянно да си в състояние на борба“? Не е необходимо да търсиш борбата. Тя сама си съпътства действията ни. И съзнателност в случая означава, да осъзнаваш това. Когато искам да преплувам една река, аз тръгвам с тази си цел, а не да се боря с течението и с водата. Борбата обаче е неизбежна. Аз може и да не я желая, но ако искам да преплувам реката успешно, следва да съм готов за нея.</p> <p> </p> <div> </div> <div>Нещо не си разбрала. Кармата е неизбежна. Не можеш да се бориш срещу последствията от действията си. Единствено можеш чрез самите си действия да предизвикаш желаните последствия. Но хвърлила ли си камъка във водата, той ще предизвика вълни и ти няма как да промениш това. В какво се изразява борбата. Поради несъвършенството си хората често предизвикват нежелани последствия, а това рефлектира върху самите тях. Така на човек бива принуждаван от кармата да предприема нови действия, които евентуално да доведат до по-добри последствия. Победата се състои в това да се научим да предвиждаме последствията от действията си и да предизвикваме такива последствия, каквито желаем. Кармата идва като санкция или поощрение на волята ни. Ако аз имам някакво неразумно желание и се опитам да го реализирам, веднага ще ми се наложи да се сблъскам с последствията. И понеже вероятно тези последствия ще противоречат на желанието ми, то се явява един конфликт. Например вечер в компания изпивам голямо количество алкохол. На другия ден обаче ме боли главата. Това вече не е според волята ми, но е следствие от волята ми. Аз не искам да ме боли главата, но тя ме боли. И ето сблъсък между свободната воля и кармата.</div>

Кармата може да бъде и положителна, а не само отрицателна. Не може да има действие без последствие, а реално да не се трупа карма означава именно това. Иначе излиза, че нещата съществуват във вселената без взаимовръзка едно от друго, т.е. липсва единство. Не може да има действие и без съпротивление. Любовта също предизвиква съпротивление. Питате не може ли без борба. Дори и най-простото махване на ръката обаче е стълкновение с милионите молекули, които се стремят да запазят старото си положение и се съпротивляват на ръката ни. Тези неща са в реда на нещата и никой не ги усеща като някакъв проблем (или поне не би трябвало). Това са неизбежни битки, защото самия порядък на нещата ги изисква. За да реализираме едно свое решение, ние следва да се справим с обстоятелствата. И докато примерите дотук не изискваха сблъсък между две воли, то понякога и това се налага – поне на този етап от развитието ни.

Ами, човек пак може да си се радва. Не мисля, че е изтощително. Всичко зависи от отношението ти към нещата. А и тук не става въпрос за хилядите излишни и глупави битки, които хората водят, а за нещо, което си е в реда на нещата. Например борбата между свободната воля и кармата (защото е по-разбираема). Човек е свободен да упражнява свободната си воля, но веднъж упражнена, то последствията вече не могат да бъдат избегнати. Могат да се предприемат нови действия, които да предизвикат нови последствия, които да се добавят към първите и така да ги изменят; може да се промени отношението към последствията и да не бъде почувствана в голяма степен тежестта им, но упражняването на волята винаги води до сблъсък с последствията от нея. Да, някой път последствията са предимно положителни, но човек не е съвършен и дори в тези случаи има нещо, което да се подобри, а това се отразява върху кармата (т.е. не можем да имаме идеална карма, колкото и да си мислим, че сме действали по най-добрия начин).

Мислите също могат да са егоистични и надличностни, тъмни или светли, груби или възвишени. Кама-манас, подобно на астрала, е част от нисшето его.

Защото докато съзнанието е фокусирано в личността (астрала и долната част от ментала), висшето няма как да се прояви в земния живот без тяхно посредничество. Но както писах, това посредничество, докато тези тела са неовладени, привнася много от самите тела в нашите мисли, чувства и желания.Сега е време фокусът на съзнанието да се измести от временното, личното, егоистичното и да се пренесе нагоре. Хората са достигнали до предела на егоизма си. Повече егоизмът няма нужда от развитие. Фокусът върху астрала (с пропитите от него мисли, желания и емоции) вече не е необходим. Нека да направим една съпоставка с физическото тяло. Човек контролира с волята до много голяма степен движения на тялото си. Има някои неволеви движения + тези от които зависи функционирането на самото тяло (кръвообращение, храносмилане и др. под.), но като цяло тялото действа според желанията на волята. Така ли е с емоциите? Обикновено те са спонтанни, а волята просто бива изцяло затъмнена от тях. Блъснат те на улицата и ти се обиждаш (поне първосигнално). По принцип хората имат много слаб контрол над движенията в астрала. Контролът на мислите също е почти никакъв. Защо е нужен контролът? Ами то все едно да питаш: защо е нужно ние да определяме движенията на тялото си? Ами кой друг, ако не ние? Необходимо ли е тялото да добавя нещо от себе си към направлението на волята? Да, то може да даде сигнал, ако е болно, но не и да иззема функциите на волята.

Нямам спомен да съм избирал каквото и да е, затова че не мога да говоря със сигурност. Пък и от това, което знам и което съм чел, предпочитам да приема позицията, че подобен избор не сме правили. Разбира се има много автори, които поддържат обратната позиция и Божидар сигурно се позовава на някой от тях, но аз честно казано считам тези автори за посредствени (нищо лично към никого).

Агни йога – Надземното

Не, това не е от статия или беседа, но в беседите на П. Дънов е казано на достатъчно много места за въздействието на едни или други същества върху психиката на човека. Къде точно – не съм си водил записки и не знам дали ще мога да ги намеря, но ги има и то не на едно или две места.

В предния пост го обясних максимално добре, доколкото мога. За да видиш в дълбочина до дъното на едно езеро, водата трябва да е в покой и да е чиста. Ако следствие на вълните камъчетата по дъното ти изглеждат изкривени или вследствие на нечистата вода – бледи и замърсени, то причината не е в камъчетата, а във водата. Астралът е като водата. Ако е чиста и неподвижна, няма проблем. Тогава той е просто едно тяло за проявяване на висшето. Сега за ненужността на астрала въпросът е малко по-сложен. Но да кажем, че той може да бъде напълно заменен от по-висшите тела, когато разбира се те бъдат овладени.

A защо да вникваме в нечии чужди теории, след като още на първо четене забелязваме някакви слаби места, несъответстия ... ? Несъответствията често са само привидни. Разбира се никой не изисква от никого да вниква в дълбочина в това, което е изказал, но когато се поставя открито под съмнение нещо написано от някого, то това вече изисква задълбочено разглеждане на гледната точка на другия. Чрез астралното си тяло проявяваме ВСИЧКИТЕ си чувства, поне докато сме въплътени. Това може да се каже, че е така, но са необходими някои уточнения. Чувствата идват към астрала от по-високи нива. Астралът им придава нещо от себе си. Да кажем, че ги оцветява със своя цвят, с цвета на нисшето его, на личността. Така духовните чувства стават егоистични. Също и желанията. Чистата любов вече не е чак толкова чиста, чувството за справедливост губи своята обективност за сметка на субективността, човек се чувства радостен или нещастен изцяло в зависимост от това как външните събития се отразяват на личността му и т.н. и т.н. Когато астралът не придава нищо от себе си на идващото от висшите тела, тогава имаме проява на духовните чувства в чист вид. Разбира се всичко си има степени. През това вече преминахме. И то в тази тема. Основното оръжие на астрала е заблудата, че имаме нужда от това, към което той ни води. Несъществените неща се представят за съществени, външните желания – за наши. Лъжата изчезва, когато осъзнаеш истината. Иначе човек може да си заменя до безкрайност една заблуда с друга, но все ще си остава заблуден, докато не достигне до истината. Та и с астрала е така. Това, което ни представя астрала е една илюзия. Ние следва да се научим кое в мислите и чувствата ни идва от астрала и кое от по-високите принципи. Само когато се научим на това различаване, ще можем да изберем с кои мисли и чувства да се свържем и кои да отхвърлим. И не само към теб, разбира се. Нека и други се включат, смятам, че наистина е важно. Важно, не за да видим кой е по-прав и кой седнал , ами като база за изграждане на светогледа. И на това отговорих. В предходното си мнение, а също и в това.

Нормално е първо да се потърсят слабите места в своите разсъждения и после в чуждите. Не знам защо фокусът обаче винаги се измества към доказване погрешността на чуждите разсъждения, без дори да се вникне в смисъла им. В последните мнения на Божидар явните противоречия са примерно в поставянето и на личните, и духовните чувства и стремежи в астрала. Чрез астралното тяло проявяваме личните си емоции и желания. За да отмине този етап и да се премине в следващия: развитието на надличностните (духовни) чувства, астралът следва да „отстъпи“ своето водещо място в психиката на човека. Пиша отстъпи в кавички, защото в действителност астралът няма да направи това доброволно, но тъй или иначе фокусът на съзнанието следва да бъде изместен от нисшето его на човека. Нисшето его разбира се не е само астралът, но и част от ума. Етапът на развитие на астралът за хората е отминал. Имало е необходимост, но вече я няма. Няма как да се достигне до духовните чувства, без да се премине през егоистичните. Но всяко нещо, когато отмине времето му, се превръща в проблем, ползите се превръщат във вреди.

Ще ти дам пример: беседите на П. Дънов. Това е борба за съзнанието на хората. Беседите са написани с явната цел да окажат въздействие върху съзнанието на слушащите/четящите. Разбира се въздействието в случая не оказва влияние върху свободата на човека, т.е. то е светло, остава човека сам да приеме нещата, доколкото е в състояние. Да вземем един алкохолик. Той постоянно е под нападките на астрални същества (пак хора, обаче извън физическо въплъщение), които го подстрекават да поддържа навика си. Или някой човек реши да изпълни нещо светло – веднага следват опити от тъмните да породят в него съмнение и несигурност, като му изпращат съответните мисли.