Станимир

Дай пример за обвързване на закона за подобието със стремежа на човека, за да разбера какво имаш в предвид.

Слаборазвито положително качество. Примерно паметта. Може да имаме добра памет и слаба памет. Или спокойствието. Ако сме раздразнителни, то спокойствието ни е слаборазвито. Или постоянството. Ако например реша да спортувам, примерно да бягам по два километра сутрин, но се откажа след петия ден, въпреки че осъзнавам, че губя добрите резултати за здравето си, които бих имал ако продължа, то постоянството ми е слаборазвито. Примери могат да се дадат безброй.

Защо поставяш условия как флегматиците да развият бързината си? Та качествата се развиват в ежедневието, дори често без да е необходимо да се прави нещо особено. Искаш да развиеш искреност, просто се стремиш да си искрен при всяка ситуация. Искаш да развиеш бързина (физическа или умствена) – започваш да се занимаваш със спорт (любителски) или намираш начин да тренираш бързината на мисълта си. Защо трябва да превръщаш качеството, което си решила да развиваш в професия? Когато търсим професия, ще заложим на силните си страни, но това не означава да не работим над слабите. Силните страни сме ги развили и те следва да бъдат изпитани. Ако имам музикален талант ще се опитам да стана композитор или изпълнител на някакъв инструмент, или певец. Но това не е съзнателната работа над себе си, за която ставаше въпрос при откриването на темата. Тази работа над себе си се извършва успоредно с всичко останало. Даже външно може да няма никаква промяна в живота на човека. Ако искам да тренирам спокойствието си, от мен не се изисква нищо друго, освен да се стремя да реагирам по определен начин на ситуациите, които провокират нарушаването му (а такива никога не липсват, не е нужно да полагам усилия да ги търся).

Не, по-важното, е как да се направи така, че веригата да се къса по-трудно за в бъдеще. Все пак говорим за работа над себе си. Участието ти в ББ не е толкова определящо за силните му и слаби страни. Да вземем един футболен отбор от 11 души, от които четири или пет са защитници. Ако единият е слаб, още повече като се има в предвид, че защитниците действат в зони, то това се явява слабост в целия отбор. Просто участието на защитника в отбора е съществено. Качествата на футболиста, силните и слабите му страни, влияят силно върху силните и слаби страни на отбора. При една петхилядна армия обаче нещата не стоят така. Армията като цяло също може да си има своите силни и слаби страни, но те не се влияят от силните и слаби страни на някой отделен войник, а от съвкупните силни и слаби страни на всички войници и в доста по-голяма степен от командващите. Ако говорим за ББ, то сигурно си има слаби страни, т.е. слаби звена във веригата, но защо реши, че това трябва да са хора? Това не е коректно използване на принципа на подобието.

Не съм чувал за това клише, но съм чувал за друго: здравината на една верига се определя от най-слабото и звено. И практиката го показва. Хвани една верига в двата края и започни да дърпаш. Тя ще се скъса точна там, където е най-слабото и звено. Или здравината на веригата се определя от най-слабото и звено. За всеки екип от хора примерно важи същото. В битка (може да се разбира и в по-широк смисъл като футболен мач например) атаките се провеждат там където защитата на противника е най-слаба. Примери могат да се дадат безброй и все взети от живота. Никой не е казал да не използваме силните си качества. Но става въпрос за съзнателна работа за развиване на определени страни в нас. Ако аз имам добра памет и слабо въображение, разбира се, че ще използвам паметта си, но ако реша да работя съзнателно над нещо, то ще е въображението.

И какво ще е това търпение, което да зависи от темперамента? Освен това повечето качества не зависят от темперамента. Трето: не знаеш дали, как и доколко човек променя темперамента през различните си въплъщения. Специално за търпението, аз не мисля че търпението на флегматика е със същата ценност като търпението на холерика. Дори и да предположим възможността в този живот да си примерно флегматик и да развиеш търпението си, то ако в следващия си живот си холерик, от търпението ти няма да е останала и следа. Просто то не е било изпитано при нужните условия.

Това, което предприемаме сега, в този си живот, води до своите последствия и след това. Какво ще се промени в следващото ни прераждане, че да е по-добре да започнем развиването на дадено качество тогава, а не сега? Ако сега дадено качество е слаборазвито и тогава ще е слаборазвито. По твоята логика времето никога няма да е подходящо да го развиваме.

Е значи стремежът не е определящ Иначе става "чула жабата, че подковават коня и вдигнала крак" Стремежът привлича възможности свързани с осъществяване на това към което се стремим. Тези възможности следва да бъдат оползотворени с реални усилия. Стремежът също така концентрира силите в една посока. Но да те питам. Ако родителят забележи в едно дете примерно певчески талант, а детето не проявява желание да пее, трябва ли родителят да се опитва да накара детето си да се занимава с музика. И другия вариант: детето няма талант, но желае да пее – трябва ли родителят да се опита да потуши това желание.

Т.е. искаш да кажеш, че глупаците ще си останат цяла вечност глупаци,

Сега пък стана „само със стремежа“. Опитай се да не изкривяваш смисъла на думите, върху които разсъждаваш. Иначе примери в природата колкото искаш. Бих нарушил доста принципи, които споделям, ако започна да коментирам успехите си (или поне това, което аз смятам за успех). Но, ако се замислиш, ще видиш, че всяко голямо нещо все някога е било малко.

Едва ли Хитлер е повлиял чак толкова много. Само ако го сравним с киното...

Според мен си е съвсем в реда на нещата да се радваш, когато си постигнал нещо (особено нещо, което смяташ за съществено). Разбира се, това едва ли трябва да е като радостта на гостите на едно парти, а просто като ... докосване до своята истинска същност.

E, не гледай от гледна точка на + и -. Колкото по-слабо развито, толкова по-малко ще резонира и по-малко ще се получи. Все трябва да се започне от някъде, дори и от малкото. А и има един друг момент свързан със закона за подобието: стремежът ще привлече съответстващите му резултати. Така че, ако стремежът е силен... А дали някой се досеща какво всъщност е стремежът?

Е, в началото беше слаборазвито, сега пък съвсем го няма. Накрая ще излезе, че такова нещо въобще никога никъде не е съществувало.

Матей 7:7

С кое ? С това, което писа в предходното си мнение. Т.е. ще е наясно със способностите ми да предам материала на по-малките ученици. И щом ми е възложил задача да им го предам, значи е преценил, че мога да се справя.

Според мен от това, което прецени, че най-много не му достига за духовното му развитие.Добре да се прецени и осъзнае важността на различните качества, за да се обърне първо внимание на по-съществените. Също така много качества са взаимозависими едно от друго. Работата над едното неизменно развива другите. Други качества са комплексни и включват в себе си други качества. На практика нещата не са много сложни. Просто избираме едно качество, което смятаме за важно за духовното ни развитие и в същото време е слаборазвито в нас и работим над него. Никъде не съм писал, че трябва да развиваме точно най-слаборазвитото си качество. Писах за преценка на необходимостта от дадено качество и да, мисля, че качеството трябва да е относително слаборазвито, защото ако развиваме прекалено едни качества, които вече са развити до голяма степен и пренебрегваме слабите си страни, то ще се получи огромен дисбаланс.

Да, но учителят ми, поставяйки ми задача, е наясно с това

Човек притежава необходимия потенциал за такова различаване. А точна рецепта за разкриването му не бих могъл да дам. Все едно да се пита един художник, как се е научил да различава цветовете и различните нюанси в тях. Определено има разлика между това да построиш училище и това да построиш казино. Това, което постигаме, следвайки духовните си цели остава с нас завинаги. То може в последствие да се разшири и задълбочи още повече, но то ни ползва през цялата вечност. Резултатите от материалните цели са временни. Разбира се, че може да има смесени цели като духовното и материалното са в едно или друго съотношение. Не съм си водил записки, а и не помня кога и как. Освен това деленето на целите е едно, а на света друго. Пък и делението е условно, защото както споменах по-горе материалните цели свързвам с временните резултати, но самата материя е също толкова вечна, колкото и духа. Просто в практиката се е наложило материалното да се свързва с временното, със старото, с лошото, с външното, с илюзорното...

А можем ли да познаем дали една цел е материална или духовна?! И дали си противоречат? Можем да преценим (познаването винаги се основава върху известна доза случайност). Нали за това ни е даден ума? Не е необходимо преценката ни да е абсолютно вярна. Ние определяме доколко една цел е материална или духовна според собствените си разбирания и пак я следваме заради собствените си разбирания. Това си е нашия живот, отговорността за него си е наша, последствията също са за нас. Ако допуснем грешка в преценката си, винаги можем да я поправим, но ако въобще се откажем от преценката си, то последствията ще са жестоки. В природата това, което не се използва, атрофира.

Ако си правил усилия, имал си някакви успехи, но си се провалил след време и ти се струва, че си отишъл на по - ниска позиция ( или на същата) на каквато си бил преди началото на усилията, тези усилия дали са отишли напълно на вятъра ? Не. Даже си мисля, че най-вероятно без тях може би падението би било по-голямо. Но това са твърде теоретични разсъждения. Причините да се провалиш могат да са много, но никога положените в правилна посока усилия. А резултатите от положителните усилия се акумулират и в един момент неизменно ще доведат и до видим успех. Провалите от своя страна винаги са временни. Ако използваш самовнушения и/или някакви физически упражнения, за да промениш нещо във физически план например, но се провалиш - цялото време и усилията, дали ще са били напълно напразни, ако не се постигне конкретната цел или по някакъв начин ще са спомогнали за развитието на нещо друго ? Вече писах, че положените усилия никога не могат да бъдат напълно напразни. Ако не си готов да се откажеш от преходното си желание, то правиш някакъв компромис. Какъв точно сам трябва да си определиш. Никой не може да каже вместо теб каква част от мислите си да отдаваш на духовните си стремежи и каква на по-материалните. Сам преценяваш възможностите си и приоритетите в стремежите си. Като цяло е правилно да поставиш непреходното преди преходното. Но практически се получава така, че някои желания в нас са доста силни и това невинаги е лесно-приложимо. Един модел на действие може да е растял в нас няколко прераждания и да се смени с друг не е никак лесно. Просто решаваш да осъществиш някаква промяна и предприемаш действия в тази посока, без да се отчайваш от неуспехите. Това трябва да се прецени. Ами според Лазарев, лечението на физическото тяло трябва да е съчетано и с духовна промяна : иначе то би могло да навреди на душата (даже той свързва определени физически проблеми с определени несъвършенства в характера - не че НЕ е възможно и да липсва такава връзка де) : би излязло, че ако се лекуваш само физически, без да се занимаеш с нещо в духовен план ( което нещо може и да си е напълно конкретно и отнасящо се до точно определени черти на характера, с точно определени житейски ситуации,а не каквото и да е било), то тогава физическото лекуване противоречи на това да изчистиш даден недостатък в себе си (дадена мръсотия) и по някакъв начин може да си навредиш на душата усилвайки някакви негативни програми. Не виждам с какво физическото излекуване при даден проблем може да навреди на душата. Разбира се най-вероятно физическия проблем да е следствие от даден емоционален проблем на човека или проблем във възгледите му и е добре успоредно с физическия проблем да се работи и върху вътрешния, но дори и да се излекува само физическото тяло, това пак е някакъв положителен резултат и не въздейства отрицателно върху духовното развитие.

Това полуастрално ми звучи като полусиньо, т.е. някак си не мога да си го представя.

Май не. Двете са свързани. Ако аз съм ученик и учителя ми даде задача да предам урока на по-малките деца, как може едновременно да съм добър ученик и лош учител? Та нали ако съм лош учител, аз няма да съм изпълнил задачата си като ученик?

Практиката ще ти покаже най-добре какво трябва да правиш. Не усложнявай прекалено нещата и бъди по-уверен. Каквато и добродетел да избереш за работа над себе си, все ще ти е от полза. Целите могат да бъдат близки и далечни, като близките често се явяват подцели по пътя към далечните цели. В последния случай целите са взаимосвързани. Многото цели пилеят енергията, но пък за някои хора това не е проблем. Тук наистина важно е да преценим възможностите си и да не изискваме прекалено много от себе си. Това, че целите са от различно естество не е проблем, стига да не си противоречат. Ако имаме една материална и една духовна цел, въпросът е как ще ги подредим по-важност и необходимост и според това да им отдадем нужното внимание. Честно казано останалите въпроси, които задаваш в тази точка ми се струват доста излишни. Тук разлика може да се яви от това дали човек вярва в своето безсмъртие или счита, че живота му продължава няколко десетилетия. Във втория случай целите на човека няма как да не бъдат сериозно ограничени, а и мотивацията му да си постави духовни цели ще е доста трудна.

Според мен от това, което прецени, че най-много не му достига за духовното му развитие.Добре да се прецени и осъзнае важността на различните качества, за да се обърне първо внимание на по-съществените. Също така много качества са взаимозависими едно от друго. Работата над едното неизменно развива другите. Други качества са комплексни и включват в себе си други качества. На практика нещата не са много сложни. Просто избираме едно качество, което смятаме за важно за духовното ни развитие и в същото време е слаборазвито в нас и работим над него. „Ако ти се отдаде възможност да поработиш върху добродетел, която не е планирана“ – ти си този, който планира, така че ако почувстваш, че имаш нужда да работиш в дадена насока, просто го правиш. Възможностите не идват случайно. А и както споменах, духовните качества са взаимосвързани и развивайки едно в определен момент ще ни се наложи да обхванем и други качества за да продължим напред. Не мисля, че е необходимо чак толкова задълбочено планиране кои качества кога да развием, колко време да работим над едно качество и т.н. Що се отнася до въпроса „Как да работим върху дадено качество?“, то най-важно е твърдото решение, а възможностите ще дойдат. Необходимо е самонаблюдение за да можем да следим кога действаме според решението си и кога не успяваме, търпение и непреклонност. Масовата грешка е човек да се отказва след няколко неуспеха, често когато почти е успял. Но истината е, че нито едно усилие не е напразно и води до съответните макар и незабележими натрупвания в нас. От нас се изисква да отстоим докрай в стремежите си, без да се отчайваме и без да се съмняваме в успеха. Може би се има предвид, че ще придобиеш определени способности, определено знание. Лошо ли ще е това да е сред мотивите за работа или мисълта трябва да е насочена към това да работиш заради самата работа, без да се замечтаваш, че ще станеш еди какъв си ? Не, стига да не поставяш средствата за постигане на целите пред самите цели, т.е. придобиването на сили пред доброто за хората.