Станимир

Въобще не смятам, че някой е създал естествения порядък в света. Така че е безсмислено да задаваш въпросите от последните си две мнения към мен. Задай ги на някой, който счита Бог за създател на естествения порядък в света. Сега ще напиша с няколко изречения как възприемам Бог. Не знам доколко разбираемо ще се получи, но ще опитам. Когато говоря за Бог, мога да имам в предвид две съвсем различни неща. Първото е споменатият вече естествен ред на нещата, основата и същността на всичко съществуващо. Това са принципи, това не е нещо създадено, това не е нещо съзнателно имащо индивидуално съществуване, можещо да действа разумно, свободно, да прави избори и да решава. Това са принципите, които обуславят средата в която живеем и те са вечни и неизменни. Този порядък обуславя света, но не го ръководи съзнателно. Точно обратното: различните индивидуалности във вселената познавайки този порядък могат да го използват в живота си. Още повече, че същността на всички неща е и тяхната собствена същност. И тук познаването на порядъка става идентично с познаването на себе си и да бъдеш в хармония с този порядък е идентично с това да бъдеш в хармония със себе си. Това е Дао в Даосизма, това е Дхарма в Индуизма и Будизма. Това не са богове или божества, а абсолютни принципи. В Будизма въобще няма богове, но се споменава за неизменната същност на всяко нещо, както и в Даосизма боговете са поставени под Дао. В Индуизма като Абсолют е поставен Парабрахман, но това също не е Бог, а нещо над Бога, непритежаващо индивидуалност, воля, ум и др. атрибути на съзнателните същества, въпреки че Парабрахман е в основата на всички тези атрибути. Второто, което мога да имам в предвид споменавайки Бог е някое същество неизмеримо по-напред в еволюцията си от човека. Веригата на еволюцията е безкрайна. Аз не мога да приема да се говори за Бог като края, като най-високата точка на тази верига, защото такава не съществува. Това би било едно ограничение на Безкрайното. „Бог“ от по-горния абзац е навсякъде във веригата на еволюцията, но той не е съзнателна същност, а както споменах ръководещите я принципи, същността й, обуславящият я порядък. Тук търсим съзнателност, индивидуалност и тук не можем да имаме абсолютност. Всичко съзнателно и индивидуално се развива. Едни същества са на по-висока степен на развитие, други на по-ниска; едни същества изпълняват по-съществени функции и отговарят за развитието на тези същества под тях. Тук можем да говорим за Бог, но не в смисъл на Абсолют, а като същество, което е отговорно за нашето развитие. Има такова отговорно за Слънчевата система, има такова отговорно за Галактиката, има и други над Него. И все пак разликата на тези Богове с човека е само в преминатия еволюционен път. Те са много повече от това, което дори можем да си представим, но те все пак са ограничени и също следват своя път на развитие. Но именно защото те толкова много превъзхождат човека, ние имаме пълното право да ги наречем Богове. Или да обобщя: 1) под Бог мога да разбирам всяко съзнателно същество, което значително превъзхожда човека в своето развитие. В по-тесен смисъл под Бог мога да разбирам съществото, което ръководи еволюцията конкретно на нашата Слънчева система. Бог в този смисъл не е нещо абсолютно, неизменно, неограничено и неподлежащо на развитие. 2) Мога да разбирам Бог и като същността на всичко съществуващо, безкрайни потенциал, който притежава всяко едно нещо във вселената, но този Бог не притежава съзнание, индивидуалност, воля, а е просто един „сляп“ принцип, проявяващ се навсякъде и във всичко.

Колкото хора, толкова и мнения, но нека все пак да се върнем на това конкретно изречение по-горе цитирано. Та викаш един Господ е успановил естествения порадък в света, но се появява друг, който не живее в съгласие с него? Много Богове станаха нещо. Нищо подобно не съм писал. Прочети пак (ако имаш желание разбира се). Пак същото.

Миналото не може да бъде изменено. Всъщност и настоящето. Какво означава тогава да пътуваш в миналото? Можеш само да възпроизведеш случилото се, т.е. да го наблюдаваш и нищо повече. Непрожектираната филмова лента все пак първо трябва да е заснета. А това именно е действителността, животът. Тя е изживяна вече. По същата логика на цитираното, някой от „друга лента“ може да дойде в нашата и какво ще стане тогава? Нали ще се наруши „нашата“ причинно-следствена верига? Не, лентата е една единствена – действителността е една.

Ами, да. Отдавна виждам това разминаване в моите възгледи и във възгледите на много от участниците във форума (в случая – твоите) по отношение на представите ни за Бог. От това произтичат и други разминавания. Аз разбира се ни най-малко не се опитвам да наложа именно моите възгледи, дори и на моменти да изглежда така, поради многократните повторения на едни и същи неща, които правя (а това правя напълно умишлено, но не с цел налагане на становище, а разглеждане на нещата от различни ъгли и в различен контекст).

Кой ти говори за изменяне на естествен порядък първо? Ами може и да греша, но от предходното ти мнение останах с впечатлението, че според теб Бог може да измени естествения порядък в света. Или, ако трябва да съм по-точен, останах с впечатлението, че според теб, Бог може да измени един основен принцип и да направи така, че човек да извърши движение, без наличието на достатъчно енергия за това. Порядъкът е самата основа на всичко съществуващо. Нещата са такива, каквито са и никой не може да измени принципите обуславящи вселената. Тук няма нищо относително, а точно обратното.

Хитлер определено е притежавал някои силно развити положителни качество. И точно това идва да покаже, че прекомерното развитие на едни качества не могат да компенсират слабото развитие на други. Духовното развитие предполага цялостно развитие, защото иначе се получава дисбаланс и сериозни отклонения.

Ти това ли разбираш под „да дадеш всичко от себе си“ – да дадеш и от това, от което нямаш?

Бързането се изразява в даването на всичко от себе си в избраната насока. Другото бързане е неуместно. Духовността означава това отдаване да е не само заради себе си, но заради всички хора. Тук силно се изкушавам да дам един цитат на Тодор Живков: "Ти как ще се преустройваш като нямаш пари, бе?" Как ще даваш, ако няма какво да даваш Дай пример с човек, който няма какво да даде.

Когато имам малко енергия, ще се съобразя с това и ще направя толкова, колкото мога, дори и то да е малко. Малкото може да стане голямо, защото същността, потенциалът за растене навсякъде е безкраен, но за целта това малко трябва да бъде използвано, т.е. посадено. Що се отнася до това: точно преди малко прочетох следното: „Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, за да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това да бъде подобен на своя Създател. Каквото Бог върши, и човек да може да го върши, макар и в малък размер.“ (Реално и идеално) Защо цитирах това? Защото обръщаме прекалено голямо внимание на Бог извън себе си и реално никакво на Бог в себе си (колкото и на думи да твърдим друго). Затова преди време отворих една тема във форум „Философия“. Все чакаме Бог отвън да направи нещо за нас. Само че е казано: помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Не е казано че няма да ни се помогне, но помощта не означава някой друг да върши нещата, да мисли, да взема решения и да носи отговорност вместо нас. Всъщност не. Това изречение означаваше, че има несътворени неща, които никой никога не може да измени. Логично, щом тези неща са несътворени, то не можем изобщо да говорим за техен създател. Всички същества, без изключение, са също толкова зависими от естествения порядък на нещата, колкото и човек. Разликата е единствено в степента в която те живеят съгласно него. Сега някой може да нарече естествения порядък на нещата Бог (и това е единствения смисъл в който аз самият приемам думата Бог), но всъщност естественият порядък на нещата просто е - то не е някакво абсолютно същество, което може да взема решения, да мисли, да промени съзнателно нещо във вселената. Ако някой помага на човека, то това са съвсем реални същества, разкрили себе си в някаква повече или по-малко голяма степен от нас хората, но не и Бог. Естественият ред на нещата е просто един порядък, който ти „помага“, ако действаш в съгласие с него. Всъщност, както казах порядъкът нищо не прави, той просто е такъв какъвто си е.

Способността и неспособността също идват от Господа. А и Той обръща нещата. Не знам защо в мненията си често забравяте Създателя на всичко съществуващо. Нещата са такива, каквито са. Няма Господ, който да може да измени естествения порядък в света (Дао, Дхарма), а единствено да го познава и да живее в съгласие с него.

Смисълът е, че погрешната посока на движение може да се коригира и същата енергия, която си използвал за да вървиш в грешна посока ще използваш за да вървиш във вярната. Но неспособността да се движиш, липсата на енергия, мотивация не могат да бъдат заместени от нищо.

Бързането се изразява в даването на всичко от себе си в избраната насока. Другото бързане е неуместно. Духовността означава това отдаване да е не само заради себе си, но заради всички хора.

Грубостта изобщо не ме притеснява. А и не си груб. Само че често правиш доста прибързани заключения. А прибързаните заключения съдържат предимно това, което желаем да съдържат. Аз лично бих предпочел да трансформирам едно отрицателно качество. Но това е и по-трудното, и може да изиска повече време и усилия. Отрицателното качество върви ръка за ръка с един отрицателен навик свързан с прилагането му, който също следва да се преодолее.

Ако впрегнеш в един впряг един бавен и един бърз кон ... И ако имаш възможност да тренираш единия от двата коня, то кой избор би бил по-добър за скоростта на впряга: да тренираш по-бързия или да тренираш по-бавния? Ами тук доста добър пример даваш. За да избират коне за надбягвания, се правят специални генетични селекции, които да гарантират, че конят ще е бърз. Никой не се занимава със слабите коне. Имаше един роман: "Уморените коне ги убиват". Или нещо такова .... Пак заби в разсъжденията си където не трябва. Какви състезания, какви глупости? Говорим за качества, а конете представят нещата само иносказателно. Имаш недостатъчно любов. Какво, трябва да се откажеш от любовта ли? Или от аналогията с конете – да я убиеш? Не си достатъчно честен в отношенията към себе си и към околните – или както казваш: майната и на честността, щом е слаборазвита, може и без нея. Качествата следва да се трансформират: отрицателните в положителни, а положителните да се развиват. Друго нещо са лошите навици, които следва да се изкореняват. Тях можем и трябва да ги отстраним от впряга, въпреки че не е толкова лесно. Нищо подобно не мисля. Аз давам аналогия в точно определен контекст, а ти излизаш от него. В примера по-горе допускаш груба логическа грешка, но честно казано не ми се занимава и ще те оставя сам да си я откриеш.

Егоизъм е да искаш нещо, което не ти се полага. Да искаш нещо за себе си, което ще се окаже в ущърб на другите, т.е. един вид да вземеш от тях за да получиш ти. Когато искаш да постигнеш нещо, с явното намерение да го поставиш в служба на всички, това вече не е егоизъм.

Ако впрегнеш в един впряг един бавен и един бърз кон ... И ако имаш възможност да тренираш единия от двата коня, то кой избор би бил по-добър за скоростта на впряга: да тренираш по-бързия или да тренираш по-бавния?

Според мен е много по-добре. Даже си мисля, че ако правиш по няколко различни самовнушения на ден, няма да постигнеш нищо добро.

1. Неосъзнаване на усилията, които ще са необходими за да бъде осъществено бързото духовно израстване. Все пак духовното израстване и без това изисква много усилия, а когато това трябва да стане бързо, тежестта върху стремящия се става колосална. 2. Осъзнаване на съпътстващите трудности и необходимите усилия, и готовност от страна на стремящия се да ги преодолее. П.П. Ама знае ли човек. В един момент трудният път може да се окаже по-лесен...

Чарът, който ще обладае едни, със сигурност ще отблъсне други. Значи самото излъчване на човека ще е хармонично с едни хора и нехармонично с други. За да мине един човек за чаровен, то магнетичните му излъчвания трябва да са силни, но както вече споменах, това не решава въпроса с хармонията. Колкото и да е чаровен, той ще е такъв само за определен тип хора. Всъщност, ако човек е естествен, ако бъде себе си, то и излъчването му ще е по-силно, отколкото ако се опитва да играе някаква роля. Хората със силен чар просто умеят да показват себе си (или това, което смятат, че са) пред другите.

Това е много крайно изказване. Една представа може да е както погрешна, така и вярна в една или друга степен. Да твърдиш, че щом е възможно да се заблуждаваш, значи се заблуждаваш е нелепо. Ти правиш точно това. Освен това, друг пример: някой се жертва за родината си. Аз не съм развил себеотрицание и любов към България за да жертвам живота си. Значи аз мислейки си че този, който се е пожертвал за родината е герой се самозаблуждавам. Значи, щом аз не мога да направя същото, то не съм способен да оценя действието му? Ами то тогава не трябва да се стремим към нищо, което надхвърля достигнатото от нас, защото ние няма как да го познаваме от опит и по твоята логика по отношение на него можем единствено да се заблуждаваме.

Стремежът към нещо може да дойде от осъзнаването на неговата ценност. Всяко желание е съпътствано от една представа, какво то ще ни донесе. Представата може да е съвсем илюзорна или истинска, но по-важното е, че именно тя ще ни накара да се стремим или да не се стремим да задоволим даденото желание. Аз може да нямам никакъв певчески талант, но да искам да имам, защото се сравнявам с някоя голяма звезда и си създавам представата, че пеейки добре ще постигна богатство и слава. Нещо повече: аз мога да си внуша, че пея толкова добре, колкото и най-известните звезди. Примерите в Мюзик Айдъл бяха повече от достатъчно. Но да се върнем на темата. Какво би накарало един склонен към лъжи човек да спре да лъже? За него лъжата е навик, най-лесния път. Единствено някакво преосмисляне на ценностите. Ако аз съм алкохолик. Какво ще ме спре от употребата на алкохол? Осъзнаването на вредата от алкохола и илюзорността на удоволствието, което той носи. Всяка промяна започва от осъзнаването. Искаме да развием едно наше положително качество или да отстраним един вреден навик – то първо ни трябва мотивация, да знаем защо правим всичко това. Стремежът идва като следствие от мотивацията. Да разгледаме отново един пример с един талантлив музикант, примерно пианист. Той има талант, но в същото време си мисли, че вече е постигнал всичко, което може да се постигне в свиренето. Как ще се развива талантът на този пианист? Никак. Той има талант, но няма мотивация. Значи мотивацията и стремежът не идват от таланта, а от нашето разбиране за нещата. Мотивацията и стремежът идват от идеала, който човек поставя пред себе си. Пианистът, който си мисли, че е постигнал всичко, няма идеал пред себе си. Но човек, дори и да не е талантлив, може да си постави един висок идеал, а стремежът за постигане на този идеал ще дойде от осъзнаването на неговата ценност. Няма значение колко близко или далеч сме от идеала си, а доколко го ценим – това определя силата на стремежа.

Пътят – една ръка протегната от Небесата, една ръка протегната към Небесата и две сърца туптящи в едно, тъй дръзко поглед вперили в Безкрая.

Стремежът към нещо е желание за нещо, което е приведено в действие. Цел - мечта, за чието изпълнение си взел решение и действаш. Имах предвид, че стремежът ни съединява с това, към което се стремим. Но също така общите цели и стремежи обединяват хората помежду им. Любовта и страха са най-мощните обединители, защото предполагат общи стремежи между хората. Общите цели сближават. Всяка друга близост е насилствена.

Познаването на Истината – да. А самата Истина следва да поставим като основа в живота си. „Какво трябва да прави човек, за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? – Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълба на Любовта, стълба на Мъдростта и стълба на Истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на добродетелите – великото благо на неговия живот. Щом съгради тази личност в себе си, веднага той трябва да се заеме с разрушаването на старата личност – личността на отрицателното в човека. Колкото по-скоро ликвидира с нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате със старото. ...“ Правилна обхода, 25 юли 1937 г.

Закон за подобието: както горе, така и долу. Писах ти, че го използваш некоректно, защото направи аналогия между думите ми, че веригата е толкова слаба, колкото е най-слабото и звено и твоето участие в ББ. По-рано вече обясних в какво се изразява неточността. Докато, що се отнася до стремежите, бях споменал нещо съвсем различно, в смисъл, че стремежът привлича нужните възможности за постигане на съответстващите му резултати. Тук действа друг закон – този за привличането. Да, привличат се подобни неща, т.е. имащи сходни вибрации, но действащият закон е друг.