-
Общо Съдържание
7082 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
93
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Станимир
-
А дали той не гледа на тебе по същия начин? Той е срамежлив, не се решава на първата крачка, но очевидно ти също. Била си с мъже, които първи са поемали инициативата по изграждането на връзка помежду ви. Сега явно ще трябва самата ти да се постараеш малко повече.
-
Странно как задаваш този въпрос, непосредствено след мнение на Христо, което насочва към търсения отговор. Апостол Павел е имал нужните натрупвания отпреди да се роди като Апостол Павел. Дори и средата в която е живял да е спомогнала той малко да измени своята посока на развитие, то натрупванията от миналото в един момент са излезли наяве (може би провокирани от нещо или от някого) и са взели превес в живота му. Това е като един диамант, който по някаква причина бива замърсен и покрит с кал, но той си остава диамант и след като бъде почистен от наносите, същността му става видима за всички.
-
„Да бъдат разпънати на кръст от нашите мисли“... Не е ли по-добре вместо да съдим престъпника и да си представяме неговото наказание, да си представим неговата промяна към добро; вместо чрез мислите си да се превръщаме в съучастници на тъмнината, да пожелаем неговата промяна? „Светла проява трудно може да се прояви от лоша личност“... Това пък съвсем не е вярно. Хората се променят и ние трябва да гледаме на човека от настоящето като етап по пътя му към съвършенството. Светлите прояви са еднакво трудни както за обикновения човек, така и за този, когото наричаш „лош“. Лошите прояви в хората са нежелани, но не сме ние, които имаме право да съдим. Това, което ние можем да направим е да ги ограничим физически и ако е възможно да насочим човека в правилната посока. Но да изпитваме отрицателни вместо положителни мисли към някой човек, дори и той да е престъпник, според мен е неправилно.
-
То по тази логика трябва да таим неприязън към целия свят. Почти всеки има някакъв порок, само дето ние може и да не предполагаме за него. Да си против употребата на наркотици е добре, но в неприязънта към наркотиците няма нищо морално. Неприязънта въобще е много далеч от морала. А да мразиш светлите прояви на някоя личност, дори и на наркоман, е още по-далеч от духовността и морала. Ами нали именно чрез тези светли прояви той евентуално ще постигне някаква положителна проява в себе си. Или не искаш това, а желаеш вечно да си остане наркоман? Не, светлите прояви на наркомана, под каквато и да е форма трябва не да се ненавиждат, а да се приветстват.
-
Поне научих нещо ново: Шибендо Лахири е давал интервюта на Селена. И то като погледнах на сайта й, не едно и две. Интересно.
-
По принцип самата музика е създадена да действа като наркотик (особено при този стил). И все пак сама по себе си музиката рядко е достатъчна да докара хората до транс, затова се съчетава с алкохол, наркотици и упойващи вещества. И това не е от днес. Самата музика от филма ми хареса, но аз не я възприемам по този начин по който я възприемат хората от видеото. По принцип танците при хората са примитивни и израз на примитивност. Тук нямам предвид сценичното изкуство, а това, което масово се танцува на събирания и дискотеки. Разбира се нямам нищо против хората да си ги танцуват, но за мен те са остатъци от миналото и мястото им е в миналото. Не знам как можем да пропуснем употребата на психоактивни вещества, след като в много от партитата повечето хора са дрогирани или пияни, а партитата са съпътствани от тотална сексуална разпуснатост и оргии (не на самите партита де, но в районите около тях). В България се организират достатъчно много техно, рейв/гоа партита и за желаещите могат да се уверят сами.
-
Мисля, че участниците във форума са достатъчно големи за да си носят отговорността за верността на това, което пишат и да преценяват верността на това, което четат.
-
Не е точно същото. Включва това, което казва Божидар, но добавя и други неща. Но добре, няма значение. Има много цитати за любовта във форума. Ето някои, може би позабравени: И накрая нещо, което е пряко свързано с темата:
-
Това за победителите не съм сигурен, че го разбирам. Не става дума за това някой да прави нещо си с единствената цел да навреди. Това за победителите означава много неща. Едно от тях е, че и най-големият грешник може да осъществи духовно развитие, ако намери правилната посока и това, което ще се запомни е достигането на крайната цел, а не греховете, които е извършил.
-
Хайде прочети това и може би ще откриеш и другата половина от истината. „Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят. Обичта събужда обич, омразата – омраза. Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател. Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.“ Реално и идеално
-
Щом пишеш това, значи си пропуснал нещо в предходното ми мнение. Прочети го отново и може би ще го откриеш. Много работи за лазанята могат да се разберат преди да си вкусил лазаня. Всъщност именно тези неща са които ще те накарат да я опиташ. Затова че не е безполезно да се говори за просветлението, ама никак не е безполезно. Освен това подобието предполага и разлики. Просветлението не е нещо, което можеш да си купиш, както лазанята, а се постига. Ако нямаме някаква начална представа за просветлението, защо ще искаме да го постигнем?
-
„Победителите не ги съдят“. От втория вариант е по-лесно да се достигне до победата, но той все още не е победа. Тук разбира се говорим за хора, които вършат зло поради заблуда, от егоизъм и невежество, а не съзнателно с единствената цел да навредят.
-
Талантът/умението/дарбата сам по себе си е нищо. Имаме музикален талант или пък на другия полюс – умение да лъжеш и да крадеш и т.н., но задължително следва да има някаква сфера към която се отнася таланта. По отношение на злото може би е по-точно да говорим не за талант, а за предразположение към злото. Защото същите качества, които човек използва за да твори зло, при промяна на предразположението му, ще бъдат използвани и в новата посока.
-
Защо трябва всеки път да съм сигурен? Аз си преценям според обстоятелствата и възможностите си.
-
Страх или отговорност за действията ни? – помисли добре. Защото ако дам пари на някой наркоман и той с парите си купи свръхдоза и умре, не прецаквам с нищо себе си, но прецаквам човека отсреща (поне косвено). Примери могат да се дадат много.
-
Не ми стана ясно каква истина очакваш да видиш, но това всъщност не е важно. В примерите, които даваш има нещо съществено за любовта и това е отказът от своите лични удобства и желания. За любовта важен е другия, а не ти. Това, което не е застъпено в примерите е въпросът: доколко другия ще има реална полза от това, което правим за него. Истинската любов следва да отчете какво ще донесат действията ни. Истинската любов е съчетана с мъдрост. Ние можем да жертваме нашите желания за да удовлетворим нечий чужд егоизъм, но това не е любов. Така че за любовта някои неща имат значение. Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.
-
Прекрасно В България ли? Положението ни в момента е такова, че ние сами трудно можем да инициираме някаква промяна. Единственото което правим е да копираме другите държави, така че за да има промяна, тя първо трябва да се осъществи някъде другаде, а ние евентуално след време да я изкопираме. На мнозина това може да не им харесва, но ако се огледат ще намерят достатъчно потвърждения на думите ми. В световен мащаб промяната според мен е въпрос на време. Или по-точно началото на някаква по-осезаема промяна. Следващите едно или две десетилетия ще са решаващи. Всеки е наясно накъде отива цивилизацията в настоящото си движение,така че необходимостта от промяна е поставена доста категорично, а приемлива алтернатива няма.
-
Тъй или иначе, ако разглеждаме живота само в някакъв ограничен отрязък между раждане и смърт (без значение в каква посока протича), той е безсмислен.
-
Кое ни кара да не вземаме помощта .... която е еха тук под носа ни
Станимир replied to B__'s topic in Себепознание
Помощта се заплаща. А когато не сме съгласни да заплатим цената, не търсим и помощта. -
Какво е да си просветен? Разбира се самото изживяване няма как да се предаде с думи, но може поне символично да бъде обяснено какво представлява просветлението. Източните термини за просветление са бодхи и сатори. Те се превеждат като просветление, но така се изразява само частично смисълът им. Друга дума с която може да бъде изразен този смисъл е думата пробуждане. От какво се пробуждаме? – От илюзиите си. За какво се пробуждаме? – За Истината. Ние живеем в хиляди илюзии, които са сковали съзнанието ни и освобождаването от тях, т.е. осъзнаването на тяхната илюзорност е пробуждане. По същия начин, когато се събудим сутрин, ние осъзнаваме относителната илюзорност на съня и ставаме будни за реалността на земния ни живот. Когато една илюзия бива отхвърлена, ние проникваме в Истината. По отношение на това, кое е илюзия и кое Истина, между различните учения се явяват някои разминавания. Екзотеричният Будизъм разглежда аз-а като илюзия и затова по необходимост аз-ът трябва да изчезне когато постигнем просветление. От друга страна Веданта и Йога например разглеждат аз-а като тъждествен с Брахман и единствената истинска реалност. Т.е. според Йога при просветлението човек не само, че не губи аз-а си, но го намира. Човек престава да се отъждествява със своята временна личност, а се осъзнава като индивидуалност.
-
Много полезно упражнение. Всъщност същото се случва и след смъртта на човек и това не е случайно. По начина по който човек реагира на ретроспекцията в края на живота си, до голяма степен се определя неговото бъдеще. Само че тогава това става автоматично и несъзнателно. Ретроспекцията в края на деня позволява да преразгледаме действията си съзнателно и да ги отиграем мисловно по друг начин. Това няма да ни освободи от кармата, но може да се отрази на действията ни за в бъдеще.
-
Аха, разбрах те. Не, не мисля. Според мен има само една действителност, т.е. една времева линия. Ако допуснем, че съществуват светове, където нещата си приличат с нашето в повечето неща, то следва да допуснем, че между нашия свят и тези светове съществува някаква връзка. Иначе няма как да се появи това подобие. Наличието на връзка означава, че ние можем да влияем върху тези светове и те върху нашия, което означава, че те не са отделен свят. Освен това възниква въпросът: каква е причината за различията? Ако погледнем реално на нещата ще видим, че тези теории за различни времеви линии са произлезли от теориите за пътуване във времето (и то най-вече назад към миналото). Ако аз се върна назад във времето и предприема някакво действие, то това автоматично изисква образуването на втора времева линия, която да е малко по-различна от първоначалната, за да може моето действие в миналото да произведе своите последствия. Тези последствия не могат да се случат в оригиналната времева линия, защото там вече миналото се е случило по друг начин.
-
Изкривени спрямо какво? Много се говори за изкривяване на пространството например. Но ако си зададем споменатият въпрос, ще видим колко безсмислено е подобно словосъчетание. Изкривяването предполага отклоняване от нещо неизкривено и за да се разбере в какво се състои изкривяването не е достатъчно само да кажеш, че такова съществува, но да опишеш това, спрямо което се явява изкривяването. Антисвят. Антиматерия съществува на теория, а и на практика, но в съвсем малки мащаби и за нищожни части от секундата. Антисвят в смисъл на свят (или някаква сфера където протича животът) изграден от антиматерия така, както нашият е изграден от материя, съм по-склонен да приема, че не съществува.
-
Видя ли колко предположения си направил Всъщност, нито едно. Не съм взимал подобно решение. Учението е средство. Ако съм се стремял към нещо, то е знание и духовно себеусъвършенстване и ако познавам учението на П. Дънов, то е в резултат именно на този ми стремеж, който съм си поставил съвсем самостоятелно.