Станимир

???

Защо да не е по мен? Защо си мислиш, че не може да има непредвидени събития? Например да вземем един атентат. Например събарянето на световния търговски център. Нима е разумно да се приеме, че всичките жертви (не ги зная колко са) са загинали по план? Инициаторът извършва замисъла си, но липсва конкретен план кой точно ще умре. За някои може да е изплащане на стара карма, но не за всички. В бъдеще закона за кармата ще компенсира случайните жертви, но по-важното е, че такива може да има. Някой е ядосан за нещо си. Случва се, че аз преминавам покрай него по улицата и той в яростта си ме напада. Карма ли е това, че се случва точно аз да мина покрай него в този момент? Може да е, но може и да не е. Тук не може да изведем никакво правило. Възможността съществува както за едното, така и за другото. Който има способността да вижда в причинния свят ще разбере дали е карма или не. Другите могат само да предполагат.

Е, то все някога ще се намери някой. А и сигурно има и други начини кармата да се реализира. Но ако имаме конкретен случай някой да ни хвърли камък, ние не можем да знаем дали това е поради нашата карма и дали сме предизвикали това с вътрешното си спокойствие или пък агресивност.

Аз мога да го провокирам с вибрацията на аурата си, но нищо повече. Решението при всички случаи си е на човека отсреща. Той може да не откликне на моята вибрация. Моята карма не може да предопредели неговите действия. Това е една от причините поради която кармата понякога се „изплаща“ след много време – защото другите не могат да бъдат използвани като марионетки при „изплащането“ й. Ако моята карма грубо казано изисква някой да хвърли камък по мене, този някой при всички случаи си остава свободен и да не го направи.

Пак питам: А къде остава свободния избор на човека хвърлящ камъка?

Добре, нека да вземем едно чувство, например състрадание, към някого. Самото състрадание, ако я няма мисълта да ни насочи към този, към който изпитваме състраданието, няма да ни „придвижи“ към него. Чувството пак си го има, но мисълта е тази, която ни пренася. Мисълта е и тази, която насочва нашата енергия. Съзнанието разбира се, че не е мисъл. Именно съзнанието осъзнава мислите, направлява ги и твори чрез тях, или пък ги оставя без внимание да отминат. Съзнанието е и Мислителя, освен разбира се, че е Свидетеля на всичко случващо се.

Човек е там, където е мисълта му. Чрез мисълта духът се „предвижва“, по-скоро се фокусира в определени места. Иначе по отношение на духа пространството и разстоянията не са такива, каквито можем да си представим. Но човек е там, където са мислите му.

Защо да го правя? Ако не искаш да отговаряш на въпроса, недей.

Илюзорни могат да бъдат мислите, но не и умът. Човек може да се заблуждава, но може и да не се заблуждава, и инструментът посредством което става това е умът. Да, отвъд илюзиите е Брахман, но умът е част от него, или по-точно е да се каже, че е негов атрибут. Осъзнаването на единството на човека с всичко съществуващо не отнема индивидуалността му. Тук имаме едно привидно противоречие, което е много трудно да се обясни. Човек открива истинската си същност, но проявлението на тази същност може да бъде само индивидуално. Познаването на същността става едновременно с нейното проявление (дори и само в мислите ни). Не може да бъде познато нещо непроявено. А понеже проявлението винаги е ограничено, то и не може да се говори за абсолютно и пълно просветление, за крайно достижение, а за безброй степени на все по-пълни и по-пълни осъзнавания. Но никога не може да се говори за край.

Искаш да кажеш, че ако възприемаме някоя жена за красива, усмихната и добра, това е илюзия, а такива жени всъщност няма?!

Прави ми впечатление, че в някои мнения в темата спокойствието се обособи като противоположност на агресията. Двете обаче не са противоположности. Агресията е стремеж да се навлезе в чуждото пространство, то да бъде завоювано. Агресията може да се изяви по много начини и примера с хвърления камък по някого не изчерпва понятието. Да, в случая тя е съчетана с излизане от равновесие, но агресия може да имаме и без да излизаме от състоянието си на спокойствие.

Естествено, че се нарушава. Но оценката дали нещо е дразнител или не е субективна. Аз може реално нищо да не приемам като дразнител и така спокойствието ми да не може да бъде нарушено от нищо. Тогава дразнители просто няма как да се появят, защото аз няма да ги приема като дразнители. Не. Но може да има неосъзната неуравновесеност и неосъзнати причинители на тази неуравновесеност. Къде е разликата? Неуравновесеността изразява реалното ни състояние, а спокойствието – начина по който ние усещаме състоянието си. В човек може всички енергии да са неуравновесени, но той да се залъгва, че всичко е наред и да се чувства спокоен. Това е илюзорно спокойствие, защото е безпочвено и всъщност прикрива истинското състояние на нещата, но факт е, че човекът се чувства спокоен.

Колко точен отговор очакваш за описанието на едно изцяло субективно състояние? Ако аз констатирам, че съм спокоен, то това вероятно ще означава, че липсват осъзнати от мен дразнители, които да предизвикат неспокойствие в съзнанието ми. Все едно да питаш: какво представлява морето без вълни? Същото е като морето с вълните, само дето вълните ги няма.

От сбора на неговото и твоето тегло, умножен по сбора от номерата на обувките ви, умножено по 1 млн., разделено на средната стойност на вибрациите в секунда на неговата и твоята аури. Получава се вероятността като коефициент (1 = 100%), събитието да се състои. Изграждането на бъдещето е динамично и доста сложно, зависещо от множество фактори. Всичко са вероятности, срокове и мн. други неща. Няма нищо сигурно, дори и събитието да е предопределено кармически, то може да бъде временно избегнато. Т.е. човека отсреща да не ми хвърли камък, а кармата да се прояви по някакъв друг начин по-късно. А може това, че някой ми е хвърлил камък да не е предизвикано по никакъв начин от мен или да е в резултат на моята карма. Единственото, което знам със сигурност е, че вътрешното ми спокойствие винаги ще ми донесе полза рано или късно, но пак не ми гарантира, че някой няма да ме замери с камък на улицата. Т.е. ползата ще е от друг тип.

Когато казвам спокоен човек имам предвид вътрешно спокоен. В случая разсъждението ти (всъщност далеч не само в твоите) има една основна слабост: напълно пренебрегваш чуждата воля. Поставяш действията на другия изцяло в зависимост от собственото си състояние. Е какво, само ти ли си важния? Той няма ли си независима от твоето спокойствие или неспокойствие воля? Другият може да прояви агресия към тебе по причини изцяло независещи от теб. Ти може да го провокираш със спокойствието или с неспокойствието си, или с агресивността си, или с нещо друго, но може и да не го провокираш, а той отново да прояви агресия. Другия също има воля и психичен живот, което не бива да се пренебрегва.

Според мен е малко вероятно. Даже мисля, че е по-вероятно да предизвикаме агресията със спокойствието си.

Пишеш: Може би, ако не отричаме противоположната нагласа, а я държим на повърхността, т.е. винаги осъзнаваме противодействието й на основната нагласа и не бягаме от това противодействие, то ще можем да поддържаме съзнателно равновесието между двете нагласи. Възможно е да се научим да разпознаваме този процес на преобръщане още в неговия зародиш, в първите мисли, които го съпътстват и да се научим да го преустановяваме. Смятам, че уточнението в червено е излишно. Всеки процес предизвиква проявата на друг процес, който да го компенсира. Да при прекаленото акцентиране върху даден проблем, то и противоположният процес е по-силен, и може да се окаже непосилен за нас да го овладеем, но такъв противоположен процес всъщност винаги съществува. Да, хората често копират тези, които мразят. Това е защото съзнанието им е обзето изцяло от образа срещу който воюват. Когато искаме да утвърдим нещо, ние трябва да гледаме на всички препятствия по пътя към това утвърждаване, като на процеси, които спомагат утвърждаваното нещо да се затвърди. Т.е. ние следва да желаем усилията ни да срещнат противодействие, и колкото е по-силно това противодействие, толкова по-добре (тук все пак трябва да разчетем точно силите си). Обичайната човешка логика обаче не е такава. Когато желаем да няма противодействие, ние всъщност потискаме процесите, които изразяват това противодействие. Тези процеси продължават съществуването си незабележими за нас и ние не осъзнаваме съществуването им, давайки им по този начин възможност да добият сила.

Виж какво, много е тъпо да правиш предположения и след това да правиш изводи все едно предположенията ти са правилни. Когато не знаеш нещо, още повече в случая касаещо човек, който не познаваш (мен), просто си мълчи.

Безсмислени въпроси (освен, че задаването им е много некоректно).

Тъй ли? Човек умира. Известно време след това се разгражда и астралното му тяло. Значи заедно с него си отиват не само егоистичните, но и висшите чувства? Значи в по-високите светове от астрала няма висши чувства? И как стигна до заключението че човек няма връзка с висшите си тела (будхи и атма)?

Искаш да кажеш, че всички чувства на хората са егоистични?

Ами явно не само че не можеш да помниш, но и фантазията ти добавя много неща от себе си.

„Казал е Бог: „Да направим човека по образ и подобие Свое. “ И каквото е казал, това е станало. „По образ и подобие“ – разбирам по ума и по сърце. Наистина, по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. Бог се възмущава на всяка неправда. Лошото в света седи в това, че хората се възмущават на доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той. Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват, както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства.“ Разбиране и съзнание – СС, 1 август 1937 г.

Ами не знам доколко закриляне е точната дума. По-скоро става въпрос за стремеж от страна на тъмните да бъде запазено притежанието им, тяхното влияние.

„Сега аз говоря за човека. Човешкото съзнание държи котвата, а човешкият ум – лопатите – и лодката върви напред. За човека е важно лодката му да върви напред. Учени, философи, писатели препоръчват на човека много работи, но повечето от тях не са му нужни. Кое е по-важно за болния – нови дрехи или да го лекуват? Здравият се нуждае от нови дрехи, а болният – от лекарства- Всеки здрав човек трябва да бъде добре облечен. Да бъде човек добре облечен, това не значи да следва модата. Модерните дрехи на мъжете и на жените нямат линия. Днес в Париж хиляди хора работят върху модата, но те не могат да дадат ония линии, които да отговарят на човешкото тяло. Ние се нуждаем от мода и на мисълта – от правата мисъл. Следователно всеки човек, какъвто и да е3 той, щам изнася прави мисли, трябва да го слушате. Всяка мисъл, всеки извор, колкото малки и да са те, излизат от Бога. Малкото изворче в безводно място принася голяма полза. Малките изворчета се губят пред големите извори, на все пак и те помагат за образуването на големи реки. Като ученици вие трябва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърцето и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, за способностите и добродетелите, с които ви е надарил.“ „Ще ви дам следните мисли: огънят е за металите и за скъпоценните камъни, водата – за рибите, въздухът – за птиците, на земята – животните, а мисълта – за човека. Значи господари на водата са рибите, на въздуха – птиците, на земята – животните, а на мисълта – човекът. Огънят пък е господар на металите и на скъпоценните камъни. Кои са духовете на водата? – Ундините. На въздуха? – Силфите. На земята? – Гномите. На огъня? – Саламандрите. На човека, който мисли? – Словото. Казал е Бог: „Да направим човека по образ и подобие Свое. “ И каквото е казал, това е станало. „По образ и подобие“ – разбирам по ума и по сърце. Наистина, по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. Бог се възмущава на всяка неправда. Лошото в света седи в това, че хората се възмущават на доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той. Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват, както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства. Какво се иска от съвременния човек? – Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента Природата и Животът остават за него затворени.“ Разбиране и съзнание – СС, 1 август 1937 г.