Станимир

Ами прецени - лесно ли е или трудно да бъдат наблюдавани изключения, възможно ли е да бъдат именно наблюдавани? И да не забравяме, че тези два "основни принципа", въпреки името, което си им дал, на практика също са непотвърдени хипотези. Наистина не може да се докаже, че принципите, които споменах са винаги валидни, но наблюдения потвърждаващи тяхната валидност има безброй и всъщност всеки сам може да даде хиляди потвърждаващи ги примери от реалния живот. В същото време липсват наблюдения в обратна посока. Сигурна ли си, че е възможно създаването на друга математика? Дай пример. С удоволствие - Евклидова и Неевклидова геометрия. И къде е разликата между двете? Те не са две де, но къде е разликата? Просто самите равнини (ако приемем, че можем да наречем повърхността на сфера примерно равнина) в които са разглеждат обектите са различни.

Щом се налага. Приемлив е всеки аргумент, който по някаква причина не мога да отхвърля.

Човекът сам е този, който оценява дадени свои мисли като проблем. Веднъж оценил определени мисли като проблем, човек търси начин да се освободи от тях, с което разбира се само усилва вниманието си върху тях, те също се усилват; в човека се появява страх от тези мисли, те се усилват още повече... и разбира се се получава един порочен кръг. А натрапчивите мисли са просто един навик. Те по нищо друго не се отличават от останалите мисли, освен, че са нежелани. Обичайното мислене при повечето хора тъй или иначе е до голяма степен навик. Хората мислят предимно за едни и същи неща и някаква промяна в тази посока е трудна не само за хората с натрапчиви мисли, но и за останалите. Това с което сме свикнали обикновено е трудно да бъде заменено с нещо непривично. Същото важи и за нашите мисли. Трудно е да се приемат думите, че някой е свикнал с натрапчивите си мисли, защото той всъщност не ги желае, но независимо от това, в следствие на периодичното им повтаряне и отделената им енергия те вече са прокопали своите канали през неговото съзнание и мислите, подобно на водата лесно следват прокарания път. Както при натрапчивите мисли, така и при медитацията, от значение е преди всичко да се разграничим от своите мисли. Ние не сме мислите си. Не е нужно да ги спираме. По отношение на натрапливите мисли е достатъчно да оценим мислите като съответстващи или несъответстващи на нашия светоглед и морал. По отношение както на натрапливите мисли, така и на първо време по отношение на мислите по време на медитация, е добре да се научим да ги наблюдаваме: да регистрираме тяхното запалване, съществуване и угасване. Така можем да вникнем в природата на мисълта, да я опознаем.

Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си. А какво те спира да приемеш, че може да има и други положения на нещата? Липсата на приемливи аргументи (приемливи за мен) в тази посока. Принципно не отричам възможността такива аргументи някога да се появят, но докато не са се появили не мога да приема тяхното съществуване и, докато не се запозная с тях, не мога да приема тяхната адекватност.

Това са само твърдения, обслужващи определен светоглед. Некоректно е да бъдат изказвани толкова категорично. Това е отговор на зададен въпрос. И понеже въпросът е зададен към мен, т.е. търси се моето мнение, а не нечие друго, аз съм напълно в правото си да изразя своята категоричност.

Да разбирам ли, че си информиран за всички наблюдения на всички хора? Не, но докато не получа някакво свидетелство, че някой някога е наблюдавал въпросните изключения, аз няма как да приема съществуването им за действително. Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си. Съществуването на другите положения от твоите основания ли зависи? Или могат да съществуват въпреки твоите основания? Въпросът ти е некоректен,защото излиза от контекста на това, което цитираш. Ще перефразирам думите си: Това, дали ще допусна едно или друго положение на нещата, зависи от моите основания за това дали да го направя. Ако нямам основания – няма да го направя. Някой друг може да го направи без основания или на базата на някакви валидни за него си основания – това е въпрос, който засяга него, не мен.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече? ... Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа: 1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето. 2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън. Кой е казал, че тези "основни принципи" са верни? Няма значение кой го е казал. Досега изключения от тези принципи не са наблюдавани. Това не доказва, че такива не съществуват, но за да се твърди подобно нещо, то е необходимо да има поне някакво реално основание, а не само непотвърдени от нищо хипотези. Сигурна ли си, че е възможно създаването на друга математика? Дай пример. Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си. Несигурността не ме плаши. Има много неща за които съм наясно, че не ги знам, но аз не пиша за тях. Винаги се стремя да се аргументирам, когато изказвам едно или друго мнение, и ми е все едно кой как ще го приеме. Всъщност вече рядко пиша други мнения, освен отговори на зададени въпроси. Така този, който задава въпроси, сам си поема риска от това да бъде убеждаван. А когато след мой отговор на нечий въпрос, се появят мнения, че се стремя да го убедя в правотата си, то подобни предположения ми се струват безпочвени. Ако имам съмнения за верността на нещо, което пиша, то винаги гледам да спомена за това съмнение. Когато предлагам нещо като непоклатимо, то е защото за мен то действително е такова. А аз не мога да приема нещо като основа, ако имам някакви съмнения свързани с него. Не мога да ангажирам никого с възгледите си, но не мога и да ги представя като съмнителни, след като твърдо вярвам в тях. Ако това, че изразявам моята увереност по даден въпрос, не се харесва на някого, нека се знае, че предпочитам да изразя истинското си отношение към нещата, вместо това да бъда харесван.

Няма абсолютна първопричина. Няма и не може да има. Всяко начало е такова само в относителен смисъл. Космосът в който живеем е такъв, какъвто е. Той не може да бъде друг. Няма причина поради която той е какъвто е, а просто е израз на своята същност.

Отговорих ти в друга тема.

Да разбирам ли, че ти знаеш много добре какво означава "от нищото"? Би ли споделил? http://en.wikipedia.org/wiki/Ex_nihilo Тук пише. Можеш сам да разгледаш аргументите, подкрепящи идеята за сътворение от нищото и сам да прецениш адекватността им. За мен приложените аргументи са смешни, но това е друга тема. Не ставаше въпрос за аргументи. Просто много е учудва това, че хем не знаеш какво представлява нищото, но правиш изводи за това какво може и какво не може нищото?! Нищото не представлява каквото и да е. Нищото не може каквото и да е. Нищото е просто едно отрицание на съществуващото. Нищото е една несъществуваща измислица, породена за да задоволи някои празноти в разбиранията ни. Няма празно пространство, няма нищо, всичко и навсякъде е. Да вземем за пример един стол. Имаме стол и го изгаряме. Вече нямаме грубо-материален стол. Това нищо ли е? – Не. Материята изграждаща стола продължава съществуването си под друга форма. Идеята за стола си остава в нашето и не само нашето съзнания, а извън съзнанията тя си съществува като архетип в света на идеите. Какво унищожаваме? – Просто предизвикваме промяна в нещо съществуващо. Къде е нищото? Какво е нищото? – Една дума без положителен смисъл, т.е. това, което тя изразява е нещо абсолютно недействително. Твърдението, че нищото може да съществува, противоречи само на себе си.

Да разбирам ли, че ти знаеш много добре какво означава "от нищото"? Би ли споделил? http://en.wikipedia.org/wiki/Ex_nihilo Тук пише. Можеш сам да разгледаш аргументите, подкрепящи идеята за сътворение от нищото и сам да прецениш адекватността им. За мен приложените аргументи са смешни, но това е друга тема.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече? ... Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа: 1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето. 2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън.

Въпросът, който остава отворен е, защо при кандидатстване в някои учебни заведения, се прави отделно класиране за момчетата/мъжете и за момичетата/жените? И докато наистина при кандидатстване за гимназия или техникум, може да се говори за някаква разлика в развитието на децата, породена от спецификата на половете им, то при кандидат-студентите тази разлика не съществува. Интересно е да разгледаме нещата и в исторически план. В миналото подобна мярка може би е била даже в полза за жените, защото на образованието не се е гледало като на нещо важно за тях. Сега нещата определено са много по-различни, а отделните класирания по полов признак определено облагодетелстват момчетата/мъжете (поне реалността в България е такава, за другите държави може и да не е същата).

Хората съзнателно или не търсят сигурност. В това направление постоянният партньор дава по-големи възможности. Освен това, след известно време прекарано заедно, хората се опознават в по-голяма дълбочина и всеки си намира този, който му хармонира в най-голяма степен, докато първоначалните, повърхностни импулси угасват.

„Духът на всяко едно същество е несътворен“ означава, че сътворяване на този дух е невъзможно нито за мене, нито за Бог (без значение кой какъв смисъл влага в понятието). Невъзможното си остава невъзможно. Това, което е несътворено, вечно и неизменно (примерно принципите ръководещи Битието), нито аз, нито някой друг може някога да промени.

Поискай същото и от Бог. Духът на всяко едно същество е несътворен, затова че аз не мога да изпълня молбата ти, нито някога ще бъда в състояние да я изпълня. Виж за сътворението на формите и сега се грижат различни класове същества.

Сам(а) си го написал(а): появяват се след по-емоционални преживявания. Това предполага, че трябва да работиш върху емоциите си.

Манията за величие предполага да мисля себе си за по-велик от другите или да се стремя да стана по-велик от другите. Не се сравнявам с никого. Ти осъзнаваш ли, че ако се допусне, че Бог може нещо, което аз не мога, това означава принципно различие по между ни, абсолютно непроходима пропаст помежду ни, тотална несправедливост и неравенство във вселената. Значи Бог ще е съвършен, ей така, поради някаква си незнайна за никого причина, без да е положил никакви усилия за това? И не, не пиша това, защото евентуално бих могъл да завиждам на подобен Бог. За мен подобна „божественост“, несътворена от човешки ръце и пот, дори и да съществуваше, не би имала никаква стойност.

Ще го кажа така: Абсолютно всяко нещо, което някой (Бог или не-Бог) е направил, прави или може някога да направи, е и в моите възможности да направя, ако не сега, в бъдеще. Бог ли съм? – Не, аз съм като всички останали. Има ли Бог, принципно различаващ се от всички останали? – Не. Всяко нещо, което човек може да направи, е плод на съответстващи усилия от негова страна за да го постигне. И твърдения, че има Бог, който е абсолютно съвършен, не само като потенциал, но и като реализация на този потенциал, без да е положил никакви усилия за това, за мен са нелепи.

Примерът, ако положиш усилия, сам ще си го намериш. Ако аз ти дам пример, ще го отхвърлиш, но ако ти сам го намериш, тогава това ще е точния пример за тебе. Изключително неточна аналогия. Какво общо има просветлението? Аз смятам, че трябва да различаваме красивото от грозното, доброто от злото, мъдростта от невежеството и действително се стремя към такова различаване. Ти считаш, че разлика между красиво и грозно, добро и зло, мъдрост и невежество не съществува. То тогава и просветление не трябва да съществува, защото просветлението и състоянието на заблуда също са противоположности. Т.е. ти си този, който отрича и то вероятно на базата на чужд опит, а аз пиша това, което преживявам. Сега дали е вярно това, което пиша или не, е отделен въпрос, но аз пиша това, което изживявам. Може да е илюзия, може и да не е. Но ако ти твърдиш, че за тебе красотата и мъдростта нямат значение, то аз се съмнявам, че си искрен и действително живееш по описания от теб начин на неразличаване.

Да де, Бог може да греши в планирането. Може и да е възможно И как стигна до извода, че става въпрос за грешки? Плановете се променят поради свободната воля на хората. Добре, но защо си мислиш, че точно Бог прави тези индивидуални планове. На тебе министърът на земеделието ли ти полива цветята у вас.

Е нали точно това пиша, че може нещо да е планирано, но то да не се случи така, както е планирано. П.П. Аха, Бог специално прави план за всеки човек.

Ами то е ясно, че казвам, че е илюзия. И казвам дай пример за красива, усмихната и добра жена, защото честно не можеш да дадеш такъв пример за нещо, което е илюзия. Та, пример имаш ли? ) Значи няма красиви и умни жени. И красиви и умни мъже сигурно няма. Сигурно няма също грозни и глупави. Доста непрактичен възглед. Всяко нещо в проявения свят се отнася по някакъв начин към всичко останало. Не можеш да избягаш от относителността. Не можеш да спреш да различаваш доброто от злото, защото ще се превърнеш в чудовище; не можеш да спреш да различаваш мъдростта от заблудата, защото ще се превърнеш в глупак; не можеш да спреш да различаваш красивото от грозното, защото това, което ще сътвориш ще е ужасяващо. Да, красивото за едни е грозно за други, а и мнозина принизяват и осъждат това, което не им харесва. Но трябва ли да ни липсва различаване?

За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността? Продължителността на живота доколкото знам е предварително запланувана. В някои случаи е възможно да бъде планиран дори и начина по който ще се умре. Но който си е правил планове знае колко често нещата не се осъществяват според тях. Висшите планове рано или късно се изпълняват, но това не означава, че преди това те не могат да претърпят множество корекции в детайлите. Човек може да е предвидено да живее 80 години, но да умре на 50 от катастрофа. Все пак човешкото тяло е изключително лесно-наранимо, а и това, че човекът е починал по-рано не влияе особено на еволюционния му път. Просто едно прераждане от многото приключва по-рано.

Енергията се движи възоснова на определени принципи. Няма значение дали ще направим това съзнателно или несъзнателно, но ако осигурим необходимите условия за протичане на енергията в желаната от нас посока, тя ще я последва.