Станимир

Ами те състоянията след смъртта могат да са доста разнообразни за различните хора. Но обикновено хората си остават затворени в сферата на Земята.

Значимостта е нещо твърде относително. Да, има я, но тя се отнася за някаква сфера в която действаме съзнателно и почти я няма извън тази сфера. Например, една пчела-майка е от изключително значение за кошера, но за човека значимостта й е нищожна. Значимостта на човека в най-добрия случай също се отнася до живота на планетата и то в редки случаи. Обикновено сферата в която човек е значим е далеч по-малка. Да, вярно е че човек е част от вселената, но той не живее съзнателно живота на вселената. И да, последствията от човешките действия могат да са осезаеми за по-висшите същества от хората, но това не ни прави значими. Ние също чуваме лая на кучето на съседите, който ни буди нощем, но това прави ли въпросното куче значимо за нас? Значимостта се определя от сферата в която можем да действаме съзнателно и да постигнем някакви резултати. Значимостта се определя от сферата в която можем да окажем някакво влияние. Някой може да си мисли, че щом има безсмъртен дух и е неразривна част от Космоса, това го прави значим в космически мащаб. Не, човек е точно толкова значим, колкото е обхватът на съзнанието му. Значимостта на мравката не може да надхвърли мравуняка в който живее. Тя съзнателно живее живота на този мравуняк, но за живота на Земята, така както го осъзнава човека, тя си няма представа и значимостта й е в съответствие с това. За една мравка може да е голямо геройство да занесе едно зрънце в мравуняка, но това действие е значимо само за нейните мащаби. За човека това действие е несъществено – сферата и критериите вече са други. Нашата значимост за Космоса не е повече от влиянието, което можем да му окажем – общо взето никакво. Нашата значимост е там, където можем да действаме и да постигаме резултати съзнателно.

Всеки, който е готов да получи помощ, следва да я получи. И да, обикновено това са най-силните в дадено отношение. Но тук има два подварианта: оказващият помощта може да е над или под нивото на развитие на този на когото се оказва помощ. Учителите си сътрудничат най-ползотворно с най-добрите си ученици и няма да се намери духовен учител, който да се опитва да разяснява на обикновените хора същите неща, които на учениците си. Но това различно отношение не означава, че на едните се помага повече, а на другите по-малко. Става въпрос за целесъобразност. Учениците от своя страна също помагат на обикновените хора и в крайна сметка учителят наставлявайки учениците си също помага и на обикновените хора. Учителят помага на обикновените хора и с други средства. Но пряката помощ се дава там, където е най-вероятно да бъде оползотворена и там където има готовност да бъде получена.

Има хора, които на пръв поглед живеят по-леко и добре от другите. Те могат да са по-умни, добродетелни, силно-волеви, упорити, но често се случва и да са пълни отрепки. Важен е преди всичко човекът и едва след това условията в които живее. Така и самочувствието на човека следва да се определя от това как човек гледа на себе си, а не на отношението му към условията на средата. Вярата в себе си, любовта към себе си, са неща, които вероятно не ти достигат. Цениш външната страна на нещата, а това може да спре само когато осъзнаеш илюзорността на обстоятелствата, и че единствено важен и ценен е самият човек, т.е. ти.

Отрицателните чувства и емоции са индикатор. Те показват, че нещо не е наред в отношенията ни към света и към околните. Те показват дисбаланс в емоционалното ни тяло. Борбата с отрицателните чувства всъщност означава промяна на отношението ни към това, което ги предизвиква. Самите чувства са последствие.

Да, но ето, забравил си миналия си живот. Защо не държиш толкова на него? С какво този ти живот е по-важен от миналия, който не помниш?

Наясно сме с отношението ти към официалната медицина. Но това какво общо има с темата за рака??? Преди време, когато в един период в темите от подфорум хомеопатия се задаваха доста въпроси подлагащи на съмнения методите й, не ти беше особено приятно, но ти редовно подхождаш по абсолютно същия начин, към алопатичните методи за лечение и особено към официалната медицина. Просто не е коректно, след като си издействал забрана за мнения срещу хомеопатията, да публикуваш подобни мнения.

Принципи Честно казано напоследък доста често във форума ставаше въпрос за сугестопедията, изгледах няколко филмчета, но въобще не ми ставаше ясно за какво става въпрос. Всичко беше общи приказки. Линкът горе е първото нещо, което ми даде някаква обща представа за какво точно става въпрос, подкрепено с някаква аргументация, а не само с гръмки изявления. По-късно може да задам някои въпроси свързани със сугестопедията и дано да има запознати с нея в дълбочина евентуално за да ми отговорят.

На знам защо точно в тази тема започнахме да обсъждаме сугестопедията, след като има отделна тема. Има ли сугестопедията някакво особено отношение към четенето на книги?

Или причина за щастието? Често се случва. И какво става с щастието след като превъзбудеността на нервните центрове утихне и след като астралът се успокои? Това реално чувство ли е? Истинските чувства не се сменят от своята противоположност след като вълната им отмине. Истинските чувства не заглушават съзнанието. Истинските чувства не изкарват човек от равновесие. Истинските чувства не водят до зависимост.

Те не навреждат на хората с неправилни действия. Изобщо не е правилно да се твърди, че навреждат. Нещо може да се осъществи с полза и пак тази полза да не е оптималната възможна.

Из "Сатанинската библия", гл."Адът, Дяволът и как да продадеш душата си". Автор : Антон Шандор Ла Вей. Ако въпросните сатанисти бяха толкова силни, щяха да свършат сами това, което искат да свършат, вместо да прибягват до инвокации. А така или иначе, не става ясно за успешността на въпросните инвокации, т.е. доколко осъществяващите ги постигат целите си. Критерий може да бъде само крайният резултат. Ако можеш да го постигнеш без инвокиране ти си на прав път. Ако можеш да го постигнеш с инвокиране на второстепенен дявол - „добре“. Ако можеш да го постигнеш с инвокация на първостепенен дявол - пак „добре“. Ако се опиташ да изкопаеш една градинка два на два метра с багер, разумно ли ще е? Е как тогава може да се очаква инвокирането на първостепенен дявол винаги да е по-добра от инвокирането на второстепенен? Твърдението в цитата е нерационално дори и да се абстрахираме от това, че в методите, които са засегнати няма нищо светло.

Обхватът им е доста ограничен. И каква полза може да има един човек стремящ се към духовно развитие от подобни заповеди? Не виждам какво има да им се коментира и да се ограничаваме с тях. Безполезно е.

Грешки? По-скоро несъвършенства – не правят нещо по оптималния начин. Те, колкото и съвършени да ни изглеждат, също се учат и развиват.

Серотонинът е само следствие на определени процеси извършващи се в астралното тяло. Да той прави щастието осезаемо и на физическо ниво подсилвайки по този начин усещането за щастие, може да предизвика усещане за екстаз и еуфория, но именно тук вече се отклоняваме от истинското щастие.

Има Ариел. Това "анд" отпред не виждам смисъл от него. Името Ариел си има своето значение и превод, и добавката на "анд" отпред просто не се вързва. В нито една религия не видях "Андариел" в списъка с Архангелите. Може да го има като Ангел, но и за това се съмнявам.

Не мога да потвърдя за нито един от текстовете, че е казан от П. Дънов. Някои неща съвсем очевидно са лъжа, като третият текст (под този на Мария Райчева). Явно се търси сензация.

За много неща е по-добре да ги изживеем във въображението си отколкото в действителност. Книгите не са бягство от реалността повече отколкото всичко друго, което правим. А за казанчето на тоалетната сигурно трябва да мислим по цял ден? Да, ще си оправя казанчето на тоалетната, но то на физически план постоянно възникват проблеми. Трябва ли съзнанието ми да е ангажирано постоянно с тях? Ами много ясно, че ще отделя време за книга и не за да избягам от реалността, а защото получавам нещо ценно и истинско. Е, не с всяка книга е така, но има книги за които написаното е повече от вярно. А казанчето просто ще го оправя между другото.

Когато написах че на много народи каквото и да правят няма да им бъде позволено да постигнат висок стандарт имах предвид нещо съвсем друго. Историята си е история. Случилото се не може да бъде върнато. Но аз имах предвид икономическата и по-точно финансовата и банковата система управляваща света. Все едно един обикновен човек да реши да се съревновава с големите корпорации в даден отрасъл. Ами няма как да стане, без съдействие от страна на въпросните корпорации. Има няколко изключения, но и там не се знае кой какво съдействие е оказал. Или пък един български певец да достигне славата на един американски. Какви са шансовете? Има ги, ама са нищожни и съвсем не всичко зависи от таланта и положените усилия, а от външни фактори. Просто някой от големите музикални компании трябва да реши, че въпросният певец ще му донесе печалба (талантът реално няма първостепенно значение). Нещата навсякъде, на всички нива засега са едни и същи. Това е просто манталитетът на управляващите.

Някои държави са станали водещи като се експлоатирали колонии. Китай са 1,5 млрд. Те са си сила без значение дали някой иска това или не. България не е неудобна на никого, просто никой няма интерес от развита икономически България. Затова и не е. Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Белгия - ами те са си били силни монархии в миналото. Управлението може и да се попълва с хора от населението, но в тези случаи това става със съдействието на управляващите. Тука нямам предвид само политическото, но и икономическото управление.

Не съм много съгласен. Има държави където каквото и да прави населението, просто няма да им позволят да се развият колкото водещите икономически държави. Силните винаги са експлоатирали слабите и докато това продължава да е така, слабите няма как да имат стимул да се развиват. А дори и в развитите държави нещата се диктуват от шепа хора, като потребностите на населението се задоволяват само колкото да ги прилъжат. Германия излязоха от кризата защото другите водещи държави поискаха Германия да излезе от кризата. Иначе в момента с неудобните знаем какво се случва – ембарго, заплахи, икономическа изолация и какво ли още не, пък ако си съвсем слаб може и до война да се стигне.

Чисто практически за мен водеща трябва да е волята на учителя, а изпълнението й се изразява в прилагане наставленията на учителя.

Животните също не са направили нищо в този смисъл, но още не са станали човешки същества. Явно все пак хората сме направили нещо за да сме човешки същества. Явно трябва да направим нещо и за да постигнем йога (каквото и да се разбира под това). А защо чрез кундалини? Кундалини е просто енергия действаща в човешкия организъм. Издигането й може да стане естествено като следствие от духовното развитие, но издигането на кундалини не може да предизвика духовно развитие. Това е все едно да се твърди, че слънчевите лъчи са причина за това слънцето да свети. И ако въпросната йога школа е насочена към работа с кундалини, то в нея няма нищо естествено.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12473&view=findpost&p=156426

Вероятно би могъл по изключение. На мен с месото ще ми е трудно, а с алкохола определено не искам (дори и глътка вино за новогодишната наздравица), но пък ми се е случвало примерно с кафето. От 2-3 години не пия кафе. Преди това пиех задължително сутрин и следобед. Сега сутрин пия мляко с мед, а следобед нищо. Но ето, преди няколко дена, бях на гости и приех предложението за кафе, просто защото ми беше ясно, че друга напитка не може да ми бъде предложена. И преди това още на 3-4 пъти ми се е налагало да пия кафе без да го желая особено. Общо взето проблем за мен няма. С месото не мога да го направя, защото просто няма да издържа да го преглътна. Виното или друг алкохол също не биха били проблем ако ми се наложи да употребя, но поради вредата от алкохола бих го направил само в изключително краен случай, а такъв още съм нямал. Иначе ако говорим за духовно развитите адепти, то те могат да погълнат и чаша с отрова и да неутрализират последиците. Това не означава обаче, че ще го направят без сериозна причина. Нека не бъркаме изключителните случаи с това, което адептите обичайно консумират. П.П. Отговорих на този пост, защото не ми се търсеше поста на Божидар, където първоначално беше поставен въпросът. Но отговорът тъй или иначе е валиден и за него.