Станимир

Когато убеждаваш някого със сила и заплахи, това не е манипулация. Манипулация е когато другия не осъзнава, че налагаш своята воля вместо неговата.

Не. Манипулация (в тесен смисъл) имаме когато принуждаваме някого да предприеме желаното от нас мислене или поведение, като в същото време той не осъзнава нашето влияние и приема действието си като продиктувано от него самия. В широк смисъл манипулация е всяка една намеса в даден процес и това няма какво да го коментираме. Манипулацията винаги изисква наличието на някого, върху който да наложим волята си, т.е. да го превърнем в изпълнител на своите намерения. Това, което налагаме като поведение може да носи полза или вреда, изобщо или що се касае до манипулирания човек, но същественото е, че ние налагаме нашата воля над неговата. Ние го убеждаваме да приеме нашите възгледи и/или да действа съгласно тях, вярвайки, че той самият желае това. Тук няма никакво значение дали възгледите ни са добри или лоши, дали това, което манипулираме другия да извърши е полезно или вредно – щом сме наложили своята воля над нечия чужда воля и това остава незабелязано, т.е. имаме негласно съдействие на чуждата воля, то имаме манипулация.

Ню Ейдж е доста широко понятие. И да, вътре има много неверни неща. Особено в това, с което се залива интернет пространството през последните години. Разбира се има и много верни неща. Различаването сама трябва да се научиш да правиш. Не слушай разни авторитети за това кое е истина и кое – не, защото много от авторитетите, сами се подвластни на множество заблуди. Приеми това, което е разбираемо и логично, това което отговаря най-много на светогледа и морала ти. Проверявай всичко в живота си и ако намеренията ти са добри, грешките не са чак толкова страшни. Нито едно учение не може да ти даде завършен поглед върху нещата. Нито едно. Едно или друго учение могат да ти разкрият определен аспект от истината, определена гледна точка, да спомогнат за разширяване на съзнанието ти до определена степен, да ти дадат някои идеи и насоки. Определи за себе си кое смяташ за най-съществено, какво действително очакваш от духовното развитие: знание или разбиране, култивиране на духовни добродетели или пък способности... Много от противоречията между различните учения са привидни, но има и много действителни. Но пак важно е кое смяташ за съществено в едно учение. Ако например едни ти казват, че Атлантида е унищожена преди 15 хил. години, а други, че е загинала преди 1 млн. години, то това е абсолютно незаслужаващ вниманието ти проблем. Без значение кое е вярното, това с нищо няма да спомогне за духовното ти развитие и е много вероятно подобни „знания“ да отклонят усилията ти. Важно е да си създадеш една здрава основа, на която да стъпиш. Например аз за себе си съм приел като основа безкрайността на живота (в общ и индивидуален план), безпределността на развитието, вечността на доброто и преходността на злото, неизменността и всеобхватността на космическите закони и тяхната справедливост, цикличността на явленията в Космоса, вкл. закон за превъплъщение, пълно съответствие между причините и техните следствия и др. които сега не ми се изброяват. Но това са моите възгледи и водещи принципи (част от тях де), а ти следва да си съставиш свои, които отговарят на твоето съзнание и да са формулирани според твоето съзнание, защото така, както съм формулирал моите по-горе, много хора изобщо няма да забележат смисъла на голяма част от тях.

Вечно. Като станеш като Буда ще можеш да извикваш по желание определени спомени в съзнанието си. Иначе самото помнене става автоматично. Ти и сега си помниш всичко, само дето не можеш да доведеш всички спомени до съзнанието си. Не. Няма състояние, което да трае вечно. Май не мога да се отъждествя с нито един от трите варианта. Сливане или сътрудничество с Твореца – определено не. По-скоро сътрудничество с тези същества, които действат в полза на всеобщото развитие.

1968 г. 471. (М. А. Й.). Трудността на ученичеството се заключава в това, че пътят на ученичеството е път на постигането. Това означава, че ученикът постепенно се превръща в това, което трябва да бъде. Това не е интелектуално усвояване на едни или други положения, това не е съблюдаване на даден ритуал или някакви предписания и упражнения. Това не е само извършване на добри дела и четене на Учението. Това е, повтарям, превръщане на ученика в този идеал, който го води и преобразява цялата му същност. Това е утвърждаването му в живота посредством указаните от Учителя дела, мисли и чувства и отдаването своето сърце на Учителя. Да станеш носител на изповядваната Истина, означава да я изявяваш със своето поведение и действия, с постъпките си всеки ден. Грани Агни Йоги – Б. Абрамов.

Това ли разбра от всичко написано? Жалко. Не виждам смисъл да продължавам да пиша при това положение и да повтарям безброй пъти едно и също. Ключовата дума е „трансформация“, но щом държиш да ми вмениш желание за бягство от злото и неприемане на отрицателното в живота, то е безсмислено да те убеждавам в каквото и да е.

О, не. Къде видя осъждане? Но повтарянето на грешките не може да бъде прието за нещо положително. Положително може да бъде единствено тяхното неповтаряне, т.е. утвърждаване на такава линия на действие, където грешките вече ги няма. Освен това аз мога да въздействам пряко само върху собственото си поведение. На другите мога единствено да дам съвет или насока. А дали въобще някой ще се вслуша – това не зависи от мен. Но не може да залъгваш себе си и убиеца, че всичко в действията му е наред. Това означава просто да излъжеш. Това не е прошка, това не е неосъждане, това не е любов, това не е да желаеш най-доброто за ближния... Това е бягство. Това не означава, че ние трябва да съдействаме на отрицателното да се проявява в живота ни. Първо ние не бива да правим това индивидуално, второ не бива да забравяме, че сме част от човечеството и ако някой друг човек го прави, това няма как да не засяга и самите нас. Ако едно общество е порочно, какво успокоение може да бъде това, че една определена малка част не са такива. И пак повтарям, тук не става въпрос за осъждане, но когато нещо не е наред, то не бива да бъде прикривано под маската на „нормалността“ и „обичайността“. О, не. Достижим е именно на земята, въпреки че може би не в най-близкото бъдеще. Но ако не бъде дадено начало сега, след един милиард години е възможно човек да е пак в същото положение, ако не и по-лошо, по отношение на духовното си развитие. Има далечни цели, има и близки цели, които са част от пътя към далечните. Разумно е разбира се да се започне от малкото и да се спазва някаква последователност. Но това не означава, че трябва да отричаме далечното. Смисълът на това човек да има един идеал за това, какъв иска да бъде в бъдещето, е в това, действително да започне постепенно да мисли и живее според идеала си. За важността на високия идеал е казано достатъчно. Колкото по-надалеч успеем да отправим взора си в бъдещето, толкова по-малко бреме ще представляват за нас слабостите ни в настоящето, толкова в по-малка степен ще ни привличат. Светлината и тъмнината са два велики полюса между които човек не може да остане неутрален. Няма такова нещо като „над светлината и тъмнината“. Няма междинно състояние. Или утвърждаваш светлината в живота си, чрез мислите, чувствата и действията си, или утвърждаваш мрака – във всяка една секунда, без изключение. Да, злото винаги ще съществува във Вселената. Но ние трябва да го ограничим в себе си като утвърдим светлината в себе си. Ако тръгнем да приемаме злото в себе си и да даваме свобода на проявите му (а това определено е по-лесно) резултатът ще е печален. Инертността е свойство на материята, не на духа. Не че инертността е нещо лошо и ненужно, но когато е на мястото си. В духовното развитие инертността не е на мястото си. Да се задоволяваш с несъвършенството си, вместо да се устремиш към себеусъвършенстване е проява на инертност. Да, но въпросът е какво е тяхното място в бъдещето. Канибалът завинаги ли следва да си остане невеж и безчувствен към жертвите си канибал? Не е ли редно той да се промени? Всъщност в един определен момент еволюцията ще изиска неговата промяна. В противен случай той просто ще отпадне от нея (а това е ужасяваща участ за духа). Природата си служи с методи, които разумния човек може да избегне. Но това са крайни варианти. Разумното е те да бъдат избегнати. Ти току що отрече съществуването на добро в света. Ти пренебрегна въобще възможността за съществуването му, но утвърди отрицателното като истинско, неприкрито и откровено... Да, когато някой ти каже, че те мрази, той най-вероятно казва това, което мисли, но колко много неща остават прикрити покрай тези думи – неща, които оказват своето невидимо разрушително въздействие най-вече върху самия него. Духовните качества са качества на духа, а не на личността. Духовните качества съпътстват духа през цялата вечност. Възможностите за тяхното развитие и задълбочаване са неограничени, затова и не можем да говорим за някакъв абсолютен мащаб. Но в момента ние сме на Земята и следва да се развиваме съобразно възможностите, които ни се предоставят тук и сега. В бъдеще ще имаме още възможности за още по-широко и непонятно за сегашните ни представи развитие, но това ще стане след и само ако преминем пътя си тук, колкото и ограничен да е той от гледна точка на Безкрайността.

Въпросите може да са просто провокация. Те могат да са насочени да разкриеш отношението си към хомосексуализма, да се види емоционалната ти реакция, на това например, че те наричат женствен, да те накарат да разкриеш повече от това, което казваш. Реакцията ти за един опитен психолог може да покаже много. Ти сам споменаваш, че психологът при който ходиш може по снимка да различи основни черти от характера на човека. Същото, само че в дълбочина може да се опитва да направи с тебе – да те накара да изразиш колкото се може повече от твоята същност в реакциите си и така тя да ги „улови“.

Тук ще се опитам да отговоря на няколко въпроса, които възникнаха в една друга тема по отношение на едно мое мнение. Там при всички случаи отговорът ми няма да бъде на място, затова ще пиша в тази тема. Пиша от собствен опит – да. Но аз не мога да ти дам доказателства. Последните ти следва да откриеш за себе си. Моят опит не може да ти послужи за доказателство, за верността на описаните методи. Биха могли, ако ме познаваше и си била свидетел на промяната която съм осъществил по отношение на едно или повече мои качества, но при теб случаят не е такъв. Остава възможността да провериш написаното сама (естествено ако държиш да получиш исканото от теб доказателство, ако не държиш, просто не предприемаш нищо и въпросът е „решен“). Аз не държа да доказвам нищо. То не е и възможно. Ако беше има къде къде по-опитни от мен по отношение на вътрешната си трансформация адепти и учители, които не биха пропуснали възможността да докажат на невярващите верността на думите си, ако такава възможност съществуваше. Това което пиша не е само моя опитност. Да, има го и в някои книги и там също в част от случаите не е само теория, но и опитност на автора. Ако не го бях прочел някъде, нямаше да повярвам, че е възможна промяна по описания начин и нямаше да положа необходимите усилия за да я осъществя по отношение на част от нещата, които не харесвам в себе си и да вярвам, че ще я осъществя по отношение на останалата част, за която считам, че не съответства на идеала ми за духовност. Защо да не може? Ти опитвала ли си? Тук е място аз да ти задам въпроса: доколко си приложила това, което пишеш или е само прочетено от един или друг източник? Сега за ползата. Нека разгледаме един краен случай за да могат нещата да станат ясни. Например да разгледаме един педофил или един канибал. Негативният модел е налице. В дадените случаи вредата, която човек нанася следвайки този модел е очевидна, но всъщност вреда има при всички отрицателни модели на мислене, просто не е толкова видима, толкова директна и невинаги е толкова голяма. Значи излиза, че въпросния педофил трябва просто да приеме желанията си за част от себе си и въпросът е решен. Да предположим, че има някаква морална спирачка и той не осъществява практически желанията си, но продължава да ги желае. Тогава вредата е „ограничена“ само до астралния и менталния свят. Но въпросът е: решава ли се проблемът по този начин? Ако приемем, че човек живее само един живот – да, нещата се решават. Ще си кажем: „К'ви са тия ментални, к'ви са тия астрални светове. Няма такова нещо. Важното е децата да са добре, а педофилът да мре. То всички и без това ще умрем“. И въпросът е решен. Но, действителността не е такава. В следващото въплъщение ще имаме друга комбинация от скандхи, т.е. сексуалните желания на педофила може и да не са чак толкова ярко изразени, но те в никакъв случай няма да изчезнат и да се трансформират от само себе си. Просто е възможно да бъдат отложени за някое по-следващо въплъщение. Т.е. проблемът ще си остане. И какво сега, цяла вечност ли трябва да бъде носен този проблем? Не, отрицателните качества (вече говоря общо за всички качества) следва да се трансформират, когато се появи възможност за това. Дори и ако оставим настрана последствията, които те често предизвикват в надземните светове и могат да станат причината за буквално адско съществуване на проявяващия ги човек, те просто нямат място в човека, такъв, какъвто той следва да бъде в край на съответния космически цикъл. Времето не е точен измерител. Да, енергията, която е била необходима за развиването и поддържането на едно отрицателно качество е необходимо да бъде неутрализирана със също толкова енергия за утвърждаването на съответното положително качество. Но отрицателните качества обикновено се пораждат и развиват несъзнателно, а съзнателните усилия накопляват много повече енергия от безсъзнателните. Силната вяра, целенасочеността, равновесието, будността, вниманието и още мн. са все неща, които правят разликата осезаема. Друго, което трябва да се спомене е, че духовното развитие е бавен процес. Това, че за развитието на едно или друго качество може да са необходимо десетки години или няколко живота, не е причина да се отказваме от въпросните качества. Не, ние следва да започнем работата си над тези качества без да се плашим от привидната им недостижимост. Тук разбира се е нужно съзнание, което да е надхвърлило рамките на физическия живот и да е приело мерките на духа. Но все пак, когато говорим за духовно развитие, то именно мерките на духа са меродавни и именно тях следва да утвърждаваме. По-лесното не означава по-полезно. Написаното е вярно само дотолкова, доколкото приемането на себе си такива, каквито сме, означава да не хабим излишно сили в самообвиняване, в съжаление за изпуснатите и неосъществени възможности, за допуснатите грешки, а да използваме въпросните сили за да осъществим промяна в себе си. Ако липсва промяна, всякакво приемане на недостатъците ни е просто признаване на тяхната победа, т.е. утвърждаването им като по-ценни за нас от духа. Правилно е да признаем съществуването на отрицателните качества в себе си, но винаги да пазим в съзнанието си идеята, че тяхното присъствие е само временно, че те са нещо, което в необходимия момент ще отпадне и то не без активното наше участие. Действителността е такава, каквато е, но тя не включва приемането на отрицателните качества като постоянна част от духа. Да спреш да се бориш е лош съвет, когато става въпрос за борба с нещо лъжливо, илюзорно и ненужно. Когато тъмнината вземе връх над светлината разложението е неминуемо. Когато има разбиране на природата на вредните навици, когато има осъзнаване на необходимостта от тяхното изкореняване, то и възможностите стават възможни за различаване. Мисълта на човек може да се отличава с гъвкавост или с шаблонност, но това също зависи от самия човек.

Хората са несъвършени. През живота си всеки е допускал немалко грешки. Сигурно и за напред ще е така. Човек трябва да приема себе си такъв, какъвто е, но в същото време той трябва да пази един висок идеал за своето бъдеще. Приемането на себе си, на слабостите си, не означава, че ние трябва да продължаваме да носим тази тежест със себе си. Покаянието е ценно само и единствено когато то води до промяна. Само и единствено тогава то е истинско. В противен случай нашето покаяние е една лъжа. Каква истина би имало в покаянието на един крадец, ако на следващия ден той открадне отново? Никаква. Щом липсва стремеж за промяна, това би било просто една лъжа или самоизмама. Покаянието не е с цел човек да се самообвинява и самонаказва, а да признае наличието на определен проблем в неговата психика, на дадено несъвършенство в мислите и постъпките му. Само признаването, че проблемът съществува, може да доведе до решаването му. Ако считаме себе си за безгрешни, как ще изправим действията си? Покаянието е признаване на нашите грешки и наред с това то е стремеж към тяхното неповтаряне, т.е. изправяне. Да, това е трудно – далеч по-трудно от представите на много хора за покаянието и прошката, но думите без дела струват малко. И ако човек не положи поне някакво усилие да промени негативното в себе си, то всякакво словесно покаяние е безсмислено. Желанието за промяна рано или късно ще доведе до промяна, стига да го има и да гори непрестанно.

Вероятно не е само тази причината. Един живот може да се окаже недостатъчен. А и с течение на времето, много неща, които не ни изглеждат вредни на сегашното ни ниво на съзнание, може да попаднат в тази категория. Не мисли за всички подсъзнателни вредни модели, а обърни внимание на тези, които ти правят най-ярко впечатление. Започни с едно две неща, които смяташ за съществени. Един негативен подсъзнателен модел може да бъде изкоренен, само когато го замениш със съответстващия му положителен модел. Ти няма как да работиш директно върху отстраняването на отрицателния модел, без да го потиснеш. Мисълта ти само ще го подхрани. Мисълта ти следва да е насочена към това, което желаеш да утвърдиш на мястото на отрицателния модел, а не върху отрицателния модел. Другото е практика, упоритост и настойчивост докато успееш, без да ти пука от провалите (каквито може да има и то не малко, когато се опитваш да се справиш с някои много дълбоко залегнали в подсъзнанието ти модели). Само с осъзнаване на нейната илюзорност. Не знам за друг начин. Започни от малкото. И не бързай. Трансформацията на отрицателните модели в положителни е изключително бавен и труден процес. Дори и с помощта на психотерапевт или пък духовен наставник, процесът пак е изключително бавен и труден. Време имаш, не е нужно да пришпорваш нещата, просто започни от някъде – от дадено качество, което смяташ, че ти пречи най-много или пък от друго, което най-много желаеш да имаш и се опитай да наложиш положителното качество в мислите и живота си. Работата с отрицателното качество е същата – открий неговото положително съответствие и отново се опитай да го утвърждаваш винаги когато ти се отдава възможност. Просто действай така, сякаш действително притежаваш въпросното качество. Ако някой път забележиш, че не си действал според желания от теб начин, преиграй в мисълта си ситуацията отново един или няколко пъти, но вече по начина по който желаеш. Намираш опора под краката си. Представи си, че имаш пред себе си огромна купчина с камъни. Това са мисловните модели в твоето подсъзнание. Няма как да ги вдигнеш и изхвърлиш всичките наведнъж. Това, което можеш да направиш е да започнеш да ги изхвърляш един по един. Някои камъни и сами по себе си ще се окажат прекалено тежки. Започни от по-леките и с течение на времето, когато придобиеш опит и сила, тежките също няма да са проблем. Тези, които са на повърхността на купчината, могат да бъдат взети и изхвърлени най-лесно – нормално е да започнеш от тях, а не да се ровиш и да търсиш надълбоко. Когато махнеш горните камъни, тези отдолу сами ще се покажат. От теб зависи.

А дали любовта и вярата не са взаимозаменяеми? Из „Първата песен“ – УС, 14 ноември 1937 г.

Вярата е основна предпоставка за постигане на всичко. Без вяра няма стремеж, а без стремеж няма достигане. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. (Йоан 15:7) До сега нищо не сте искали в Мое име; вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. (Марк 11:24) Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. (Йоан 16:24)

В темата за търпението е добре обяснено. Обърни внимание на мнение #7 от Таня. Там са дадени най-много насоки за същността на търпението и какво е необходимо за развиването му.

Добре, нека да разгледаме едно качество, например искреността. Тя няма нужда от кой знае какви специални усилия за развиването й. Просто е необходимо да сме откровени и да казваме истината така, както я разбираме (естествено като се съобразяваме със ситуацията и нивото на съзнание на човека отсреща). Ще последват удари, това е неизбежно. Вероятно ще бъдем поставени в ситуация, когато дори ще ни се наложи да понесем известна загуба ако се придържаме към искреността си. Подобни изпитания са задължителни и без тях желаното качество няма как да бъде действително утвърдено. За да приемем новото (в случая това да сме винаги искрени), ние следва да отхвърлим старото (лъжата, дори и когато на пръв поглед това не ни е изгодно и ни коства усилия). Идентифицирането с въпросното качество не е задължително. Не е нужно постоянно да си повтаряш „аз съм искрен“, „аз винаги казвам истината“, „колко съм велик, че винаги казвам истината“ и др. под. Това реално няма нищо общо с развиването на искреността. За да бъдем искрени е достатъчно да не лъжем, а дали се самоопределяме като искрени няма никакво значение. Ако в нас се спотайват гордост и тщеславие, то вината не е в искреността. Развива се това умение, което се явява най-сериозна пречка за развитието ни. Това, което ни дърпа най-много назад. Разбира се, това, което правим следва да е съобразено със силите ни. Отрицателните и положителни качества в действителност са взаимосвързани в комплекси от качества. Това важи както за отрицателните, така и за положителните качества. Например ревността, подозрителността, недоверието, омразата, злонамереността, прекалената взискателност и др. лесно могат да се проявят едновременно. Също спокойствието, търпението, равновесието, стабилността, ако говорим за положителни качества. Ние не можем да постигнем равновесие, ако не сме придобили търпение, спокойствие, вътрешна независимост и редица други „по-малки“ качества. Тогава разбира се ще започнем с някое от въпросните „по-малки“ качества, преди да достигнем до съвкупното, обединяващо ги качество. Когато трансформираме едно отрицателно качество, както казах, добре е да се избере това, което преценяваме, че най-много ни спъва към настоящия момент, но ние трябва да се съобразим със силите си. Ако преценим, че силите ни няма да са достатъчни, ще работим в посока, където смятаме, че силите ни ще стигнат, а въпросното пречещо качество ще оставим в съзнанието си като една по-следваща цел. Отрицателните качества са просто полюс на положителните. На всяко отрицателно качество съответства неговата положителна противоположност. По-добре е да се работи с последната, защото едното трябва да отстъпи на другото. Няма как отрицателното качество да изчезне, ако не бъде заменено със съответното положително качество. Енергията и вниманието ни е добре да са насочени към положителното качество и към неговото нарастване.

Аз и нищо не те карам да правиш. Но ти се интересуваше от думите: „Направете една крачка към нас и ние ще направим десет крачки към вас“. А за да ги разбереш е необходимо наистина да направиш въпросната крачка. Дали го искаш или не, дали ще го направиш или не, си е твое решение.

Няма как – ще се получи пълен хаос в последователността, защото датите на мненията от едната и другата тема се преплитат.

Просто направи крачката. Резултата сам ще го видиш. Но нека крачката да е действителна. Можеш ли да направиш някаква истинска жертва в името на духовното си развитие? Нещо, което ще ти е от полза и в същото време ще ти е изключително трудно да спазиш? Ако не се сещаш, мога да ти дам няколко варианта.

Става въпрос за въздействие върху творческото мислене, за предаване на идеи, за въздействие върху въображението. Книгите определено го правят. Разбира се не е достатъчно само да четеш хубави книги, да слуша произведения на велики композитори или да гледаш картини от велики художници за да се научиш да пишеш, композираш или рисуваш, но мисленето, усещането за красивото и въображението така се разширяват, а те са основата при творчеството. Да, разбира се е нужно наред със споменатото да откриеш своя индивидуален подход към изкуството, да не се превърнеш просто в имитатор, но точно човек, който се е докоснал до множество разнообразни произведения на изкуството, до различните гледни точки на техните автори ще прояви своята индивидуалност, а не този, който е нямал този контакт. Тук вече става въпрос за гъвкавост и свобода на мисълта.

Мързел? Зависи какво четеш. Защото много книги за да бъдат разбрани изискват мислене и то много сериозно мислене. Някои книги изискват и нещо повече от обичайното мислене. Много книги не просто служат за загуба на време, но те вдъхновяват, придават ти един силен импулс в определена посока, дават ти сила. Книгите не са просто банки за информация. Писането на книги е изкуство, а книгите са произведения на изкуството. И как тогава може да се твърди, че именно книгите пречат на творческото мислене? Не, точно обратното. Ако в някои това мислене е слабо-изявено, то причината не е в книгите, които чете.

Ами тя помощта си я има и то в максимално-възможната степен. Но хората искат да пригодят духовния живот към земния си живот, т.е. да открият някакъв компромисен среден вариант, позволяващ им едновременно да продължат да живеят със старите си мисли и желания, и наред с това да бъдат духовни.

Замени „масоните“ с „черната ложа“ и ще се получи вярно твърдение. Черната ложа не се ограничава в една или друга организация. Дали действието им е премислено? Да. Те съзнават възможните последствия. Но наркоманът също осъзнава, че това го убива и въпреки това продължава да желае поредната доза.

Е, то никой не е казал, че вярата трябва да е сляпа. Всъщност в българския език има проблем, защото например в английския от раз се сещам за три думи: belief, faith и trust, като първата особено няма нищо общо с истинската вяра, а е по-скоро вярване, в голяма степен и суеверие. В разговорния език обаче и там нещата са тотално смесени.

Отговорността е според съзнанието. Може би и реалната власт е според съзнанието. Този, който управлява не поема кармата на управляваните. Всеки носи отговорност за своите си мисли и действия и за резултатите от тях. Властта утежнява кармата когато се злоупотребява с нея. Доколко? – Според съзнанието на злоупотребяващия.

Всяка еволюция във Вселената е в една или друга степен зависима от останалите еволюции. Това, което някой дължи или не дължи се регулира от закона за кармата. Заемите са изобретение на банките, не на космическите закони. Трябваме ли му? Или това е заради самите нас? Донякъде днес засегнах въпроса в една друга тема. Тук става въпрос за вяра, за признателност, за любов, които единствено могат да въведат човека в сферата към която е устремен. Не. Какво значи да направят десет крачки към нас? Ние трябва да се издигнем до тяхното ниво, а не те да слязат до нашето. Иначе какво развитие ще е това? Импулсът за възход, за развитие, трябва да идва от самия човек, иначе ще имаме насилие. Човек трябва да повярва във висшето за да се устреми към него. Правиш предположение и задаваш въпрос въз основа на направеното предположение. Къде остана законът за кармата?