Станимир

Броят и силата на враговете се определя от силата на човека, а не от нагласата му да воюва. Колкото по-силна е светлината, която човек излъчва, толкова по-голямо внимание ще привлече към себе си от страна на тъмните сили, които ще се опитат да потушат огъня му. Тук може да няма никакво желание за воюване от страна на човека, въпреки че е нормално да има готовност. Можем да разгледаме още една битка в Библията, и това е когато самият дявол изкушава Христос в пустинята. Къде тук е желанието на Христос да воюва. И въпреки това го прави, просто защото със своята сила, той привлича дявола като свой противник. Това са неизбежни сблъсъци просто защото проявата на единия полюс води задължително след себе си аналогична проява от страна и на другия полюс. Колкото по-силно човек проявява доброто и светлината, толкова по-яростно ще е противодействието на злото и тъмнината.

Мислех да ти отговарям, но ти в действителност нямаш никакво желание да ти бъде отговорено. Естествено пак използваш методи на едно друго братство в мненията си, т.е. тотално изопачаване не прочетеното с цел да го изкараш невярно. Хайде научи се първо на най-елементарна обективност и акуратност при представяне на чуждите мнения, и тогава може да ти отговоря на въпросите. Ама така да отговарям на въпроси при положение, че съм сигурен, че няма да направиш никакъв опит да вникнеш в тях, а напротив, само ще се опиташ да ги изопачиш – няма да стане. П.П. Ти какво мислиш, трябва ли човек да си възпитава децата, въпреки очевидната човешка простотия, или трябва да оставим това на природата?

И сам можеш да си отговориш.

Не помня да съм отговарял на въпроса естествени или изкуствени са природните сили. А и акцентът беше върху решенията, които хората вземат. Да, когато е направлявано от разумни същества, каквито се очаква да бъдат и хората.

Нещо интересно за смъртта. Май битката едва тогава започва . Смъртта не е нищо друго, освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: Победих, и отново живея! Сам извоювах свободата си. Ето защо, като умираш, извади ножа си и бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямото, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в небето, като герой. Ще ти турят венец на главата. Ако не победиш, никакъв венец няма да получиш. Ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш. (Първият предвестник) Интересен аспект на неизбежната борба с Пазача на Прага е описана тук. А от нея няма отърване, колкото и да ни се иска.

Защо? Търговците просто нямат място в храма. Какво противоречи изгонването им с любовта? Десета глава от Матей вече сме я коментирали. Има отделна тема за нея. 34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир, а нож. 35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; 36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му. 37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; Написаното по никакъв начин не противоречи на любовта. То просто означава, че всяко нещо трябва да е на правилното си място. Ако искаме в нас да настъпи някаква положителна промяна, ние трябва да се откажем от нещо, старо, което е заемало въпросното място. Не може едновременно и Христос, и близките ни да заемат първо място в съзнанието ни. Първото място е или за Христос, или за близките ни, но не и за двете заедно. Ако желаем да утвърдим една добродетел, ние трябва да се откажем от съответстващия й порок. Двете не могат да съществуват едновременно в нас. Ако искаме да утвърдим едно желано от нас бъдеще, ние трябва да се освободим от нещо в миналото. Вчера пуснах едни мисли в една друга тема: Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи, да стане човек господар на своето минало? Това значи, да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот. (Правилно разрешаване)

Май трябва да отидем да живеем в гората. За по-естествено. Сигурно и децата не трябва да възпитаваме – тя природата ще се погрижи за всичко. Хората правят грешки – нормално е за нивото на което се намират. Но само опитвайки човек може да се научи. Няма друг начин. И кой може да каже кога човек е готов и кога не е? Само опитвайки човек може да си отговори. Темата за това кое е естествено и кое е изкуствено е доста по-сложна отколкото се предполага. Какво излиза, че духовното, разумно начало е неестественото, а слепите природни сили са естествени?! Очевидно не. Без разумното начало, действието на природните стихии винаги води до упадък и непригодни за еволюцията резултати. Човекът е разумното начало що се отнася до тази планета. Това е функция, която хората следва да се научат да изпълняват. И тука няма: ама хората не са готови, и др. под. Те вече са поставени в тази позиция и трупат съответстващите им последствия, които сами ще изкупуват. Готови са, и това, че го отричат, няма никакво значение. То иначе ако зависи от нас, може и още сто милиона години да се залъгваме, че не сме готови. Не, от много време насам хората носят отговорност за действията си и сами отговарят за това в каква посока ще заживеят живота си индивидуално и колективно. И да, човечеството няма силата да промени еволюционния план що се отнася до слънчевата система например, но по отношение на планетата Земя има доста голямо влияние. А що се отнася до индивидуалната еволюция, то човекът се превръща в основния фактор.

Всеки минава по този път. Иначе търговците сами няма да си тръгнат от храма.

Като окултни ученици, вие трябва да знаете, че съдържате в себе си семената на всички добри плодове. Ако днес не сте още окултни ученици в пълния смисъл на думата, някога ще станете. Ако днес не сте светии, някога ще станете. Вие носите в себе си всички възможности за доброто в зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семките на добрите заложби в себе си и да чакате времето на тяхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човек да стане светия. Според мене най-красивият и велик живот е животът на светията. Той се придобива най-лесно. По-мъчно е да станеш гений, още по-мъчно да станеш талантлив или обикновен човек. Слезеш ли до положението на грешник, това е най-мъчно. Хората мислят, че лесно е да станеш грешник. Не, това е най-мъчната наука и изкуство. Колкото е мъчно да стане човек грешник, толкова е лесно да стане светия. ... Една от основните мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. За Божественото той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен всеки момент на работа, да помага на своите малки братя. Както очаквате деня на пролетното равноденствие - 22 март, така очаквайте събуждането на Божественото съзнание, придобиването на нов живот. Днес всеки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъфтяване на съзнанието. Сегашните хора знаят, какво значи разцъфтяване на съзнанието. Те са го изпитали върху себе си, но не могат да го задържат - скоро заспиват. И съзнанието им ту се пробужда, ту заспива. Щом се прояви Божественият живот в човека, той минава в категорията на светиите. Аз не говоря за онези светии, които се раждат и умират. Аз говоря за светии, за които може да се каже, че са родени от Дух и вода. За тях пък Писанието казва: ”Ако не се роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.” За да дойде до новорождението, човек трябва да изучава новия живот, т.е. живота, който Бог е вложил в него. Що се отнася до живота на миналото, там няма какво да се случи. Миналият живот е пълен с отрицателни прояви, а сегашният води човека към положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате в него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналият живот се проявява, детето изглежда като старец. Щом се прояви настоящият живот, лицето на детето става светло и красиво. Божественото е в настоящето. Миналият и сегашният живот в човека са в постоянна борба. Слушате някой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия ден го виждате с потъмняло лице, недоволен от себе си и казва: Тази работа не е за мене. Той ту пада, ту става, докато един ден се освободи от старото и влезе в новия живот. Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи, да стане човек господар на своето минало? Това значи, да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот. Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Най-после дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповядал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Турил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: Досега ти ми беше господар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих. Той сложил настрана чашата с виното и казал: Отсега нататък аз ще ти бъда господар! След това дигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата, той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде господар на своите слабости. Следователно, разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си. Човек не може да нарушава ония закони, които Бог е поставил в живота. Човек не може да изменя Божествения план. Като знаете това, всички трябва да работите за реализиране на този план. ... Правилно разрешаване.

Всеки може да си направи един прост опит: да си направи градинка в която да отглежда някакви цветя или зеленчуци. Да я поддържа две-три години и после да я остави на природните сили. Какво ще се случи с градинката ако човекът спре да я поддържа? Толкова за отстояването. Всяко постижение има нужда от период в който това постижение да бъде затвърдено. Човек следва не само да достигне, но и да се задържи на по-високото ниво. А това е далеч по-трудното. В природата процесите се развиват циклично, на приливи и отливи. И ако възходът е равен на последващото падение, то реалния резултат е нулев. Значи използвайки възходящата дъга на даден цикъл, ние трябва да се стремим да задържим достигнатото равнище при низходящата. Това е отстояване. Например, всеки може да е учтив и добронамерен, когато е в добро настроение. Но да се задържи това състояние и когато човек е в тежка ситуация, вече далеч не е по-силите на всеки. Тогава наистина учтивостта и добронамереността трябва да са проникнали дълбоко в човека. Това също е отстояване. Когато външните условия са неблагоприятни за желаната от нас линия на поведение, но ние въпреки трудностите следваме вътрешния си подтик, това е отстояване.

Комбинацията от скандхи, с която човек се ражда, не е точно предписание за живота. Той е свободен да действа както намери за добре с наличните му физически характеристики, предразположения, интереси, слаби и силни страни на характера. Трябва да се научим да разграничаваме духовните натрупвания от личностните. Например ако имаме трудности в общуването в резултат от поредица минали събития (от предишни или от този живот), то това при всички случаи е нещо с което следва да работим и да се опитаме да променим. Ние се раждаме с тази предразположеност към стеснителност и нервност в общуването, дори и страх, не защото е предопределено да сме такива, а напротив, за да се изправим пред проблема и да го решим. Разбира се, пак ще спомена от необходимостта това да стане с правилните методи и правилно насочени усилия от наша страна. Това да си кажеш: щом съм се родил такъв, значи така е предопределено да бъде, не е решение. То в действителност е отстояване на един навик, който не е част от истинската ни същност.

Нищо от написаното не беше написано без причина. Пишеш: „ако се развива, както трябва да се развива“. Добре, да предположим, че наистина преди да се въплъти, човешкия дух предопределя посоката в която човек трябва да се развива. Но човекът се въплъщава и не помни нищо от предопределеното от духа му. Кой тогава взема решенията какво и как да осъществим в живота си, каква посока да предприемем? Всичко решаваме тук и сега. Затова ни е тази воля тук и сега. Да, има някакви рамки, но те са очертани от моментните ни възможности. Ябълката няма как да стане круша, поне в този си живот. Тези граници могат да бъдат преодолени в по-дългосрочен период. Но и това, което е във възможностите ни в краткосрочен план е достатъчно. Темата за астрологията е интересна. Ние се раждаме с определени склонности, предразположения и др. неща източния термин за които е самскари, които от своя страна са една от петте/седемте скандхи. Заедно последните образуват личността на човека. И да, това е отразено в разположението на звездите по време на раждането. Няма как в една личност да се проявят всички качества, навици, склонности, предразположения, зависимости (положителни и отрицателни) натрупани от човека във всичките му минали въплъщения. А и съзнанието му не би му позволило да се справи с всичко това наведнъж. Затова човек се ражда с една част от тях. Те ще определят това, което ще го влече в живота, ще представлява интерес за него. И няма никаква пречка човек да работи успешно и върху това, което не го влече, но това вероятно се случва рядко, просто защото липсва интерес. Понякога хората желаят неща, които са леснодостижими, друг път – за труднодостижими. Нещо може да ти се отдава, ако имаш съответните натрупвания от миналото и да те влече, но може и да ти се отдава и същевременно да не те влече. Тогава пак имаш нужните натрупвания от миналото, но нямаш съответното предразположение към даденото нещо. И това е добре за развитието на човека, защото да вземем за пример един гениален пианист и композитор. Ако предразположението му към музиката присъства във всяко негово въплъщение, той ще се занимава едностранно само с музика и няма да развие в достатъчна степен останалите качества на духа си. Затова в следващото прераждане комбинацията от скандхи съставяща личността му ще е различна. Той пак ще има усещане за музиката, съответните творчески способности и др. качества, които е изградил като музикант, но няма да го има това силно влечение, което да предопредели посоката в живота му да бъде отново свързана с музиката. Понякога човек изпитва влечение към неща, които не му се отдават. Това не са редки случаи. Просто все някога трябва да бъде направена първата крачка по отношение на някои неща. Постиженията в тези случаи може да изглеждат малки, но те са добро начало. Никой не е казал, че това, което желаем ще бъде постигнато в желаната от нас степен още в този живот. Но ние трябва да поставим началото и да повярваме, че един ден това ще даде своя резултат.

В кутията на Пандора, наред с всички нещастия се е намирала и надеждата. Това показва, че докато човек вярва, всичко е преодолимо. Съмнението и неверието са гасители на надеждата. Отричащият заключва вратите пред себе си. Каже ли си човек: „Не мога“, наистина вече няма никакво значение дали може или не може; дали казва истината или се заблуждава. Много по-добре е човек да се заблуждава, че може нещо, отколкото да отрича възможността пред себе си. „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат 7:7). Защо ли?

Обикновено много хора тълкуват думата его съвсем погрешно, изхождайки в тълкуването й от думата егоизъм. Егото е начина по който човек възприема себе си; оценката, която дава сам на себе си. Често се използва изразът раздуто его. Това означава, че човекът има високо мнение за себе си – прекалено високо. Този човек се надценява и се има за нещо повече от останалите. Но това съвсем не означава егоизъм.

Къде е разликата? Ами няма разлика. Правилно го забелязваш. Дали си е предписал или му е предписано няма разлика. По едно време е бил Едно. Но и в двата случая има предписване Въпросът е, че на земята като си вече, няма как да измениш предписанието нито да си въобразяваш, че може да си сложиш ново. Така че вече не можеш да бъдеш, какъвто си поискаш Важни са мислите ни, желанията ни и това, което правим тук, на земята. В надземното е светът на следствията. Не обръщай нещата наопаки. Там само следваме посоката, която сме избрали тук. За каквото мислиш преобладаващо тук, за това ще мислиш и после там. Промяната е почти невъзможна. Там се избира в какво семейство и среда да се родиш, каква комбинация от сканди ще състави личността ти и по този начин се раждаш с определени предразположения, които имаш възможност да развиеш, ако са положителни, или да трансформираш, ако са отрицателни. Да, определя ти се характера, но за да работиш над него. Другото, което предопределя живота ти е кармата. Тя разбира се следва да бъде изживяна. Но ние творим кармата си също тук – на земята. От значения са мислите и стремежите ни тук, а не там. Там карма не се твори. Въобще тези опити да се омаловажат мислите, стремежите и решенията ни докато сме въплътени, са ми много непонятни.

Възможно е, да. На някои им се отдава в по-голяма, на други – в по-малка степен. Всичко е въпрос на правилни усилия. Върху възникването на навиците влияят множество фактори. Принципът, който ги поддържа е един: паметта на материята (пространството), т.е. влагайки енергия в дадена своя мисъл или действие, ние прокопаваме канал в пространството, през който в последствие енергията става все по-лесно и по-лесно да протича. Навикът не е нищо друго освен следване на вече утвърден модел на мислене (съотв. на поведение). Ако утвърденият модел на поведение възпира развитието на човека, то този навик може да се определи като вреден. Възможно е, но това не е причина да подхранваме лошите си навици. Тази предразположеност към въпросния друг лош навик, освен пушенето, най- вероятно си я има от преди. Тя просто изплува на повърхността, когато вниманието вече не е насочено към пушенето. Все пак изкореняването на един вреден навик не означава, че човек изведнъж ще стане съвършен в мислите и желанията си. Правиш допускане, че човек може да желае да се освободи от определен свой навик, без това да е негово истинско вътрешно желание. Допусни и другата възможност. И съвсем не съм убеден, че тогава навиците ще си отпаднат сами, безпроблемно и без волево усилие (за което останах с впечатлението, че по-горе използва думата „насилие“). Един модел на поведение може да бъде заменен с друг само ако във въпросния друг модел се вложи повече енергия, отколкото е била вложена в първоначалния модел. Един вреден навик се изкоренява като се подхранва противоположна умствена нагласа към него. Когато твърдо сме установили отношението си към този навик, осъзнали сме вредата от него и сме решили, че той не отговаря на нашите сегашни възгледи, то справянето с навика става възможно. Важно е разбира се познаването на подсъзнанието ни, на това какви илюзии използва за да ни убеди, че ние желаем това, до което се отнася навикът.

Къде е разликата?

Аз не бих определил един лош човек като велик, въпреки че ще му призная наличието на някои съответстващи на величието качества. Други биха го признали за велик, въпреки това, че злоупотребява със силата си. За мен това е недостатък, който е несъвместим с величието, за други не е.

Всеки човек в своята същност е един безпределен океан от възможности. Какво е животът, ако не един непрестанен стремеж за уравновесяване между вътрешното и външното, между безпределността и проявлението, тласкащ съзнанието и всички проявени форми към одухотворяване и усъвършенстване? Целите всеки сам си поставя... Преди се говореше за всестранно развити личности. Е, личността няма как да бъде всестранно развита, но възможностите за развитие на индивидуалността са неограничени във вечността. За даден отделен космически цикъл са ограничени и има неща, които е невъзможно да бъдат постигнати, но във вечността са неограничени.

Човекът е творец. Той може да бъде такъв, какъвто поиска. Може да бъде пример за чистота и духовност, може да бъде и сериен убиец. Разбира се да бъдеш такъв, какъвто искаш не винаги е лесно. И какво, трябва да се примирим, че сме такива, каквито не искаме ли? Не, всичко е достижимо и наистина бъдещето трябва да бъде утвърдено и отстоявано пред навиците на миналото. Ако следваме линията на най-малкото съпротивление, това е разложението и упадъкът. Ако отстояваме навиците си, особено вредните, това е против нас самите. Но, някои именно това отъждествяват със себе си. Тук вече е от значение, кой какво разбира под „себе си“. Истината трябва да бъде отстоявана. Истинската същност на човека, трябва да бъде отстоявана. И не, че нещо ще и се случи, ако не бъде, не, че човекът ще престане да съществува, но тя има нужда да бъде разгърната в живота. Целият живот е разгаряне и разгръщане на духа, преодоляване на прегради, смяна на старите форми с нови. Отстояване на аза... Бих казал: по-скоро утвърждаване. Отстоява се старото, вече постигнатото. Идеалите се отстояват чисто ментално, но ако говорим практически, те се утвърждават в живота чрез прилагане. А веднъж утвърдени, идва и техния ред да бъдат заменени с нови. Ако продължим да ги отстояваме и след това, те вече се превръщат в преграда за разгръщането на духа. ...

Воля, желание. Българска си е думата. Може би е малко поостаряла. п.п. Видях в речника, също заповед, повеля.

Ще започна с това, че според мен величието не може да бъде постигнато със случайни действия, колкото и велики да ни изглеждат тези действия. Истинското величие не може да бъде епизодично, породено от определена ситуация. Ситуацията спомага са проявата му, но култивирането на изграждащите величието качества става във всеки един момент, без значение дали ще го оценим като важен или несъществен. Величието е нещо постоянно присъстващо, въпреки че не винаги бива изявявано поради липсата на необходимост.

Не мисля, че може да говорим за фалшива оригиналност. Това е оксиморон. Ако някой се стреми да бъде показно оригинален, то той най-вероятно копира някой друг. Това, че представяш нещо, което е непознато и ново за другите, не те прави оригинален, ако самият ти си го копирал. Оригиналността, не бих казал, че е невъзможна, но е доста рядко срещана. Хората почти изцяло са затънали в стереотипи на мислене и поведение.

Това не е съвсем така. Да, духът е неунищожим, но защо пренебрегваме важността на физическото тяло? Как може един дух да осъществи необходимото развитие, ако се пречи на правилното функциониране на носителите му? И тук става въпрос за влияние върху нещо толкова съществено, като мисълта. Ако върху човека се въздейства с определени лъчи, без значение колко е духовен, това ще окаже своето влияние. Най-малкото телата му могат да бъдат увредени до степен да не може да функционира нормално в тях. А за средния човек влиянието е много по-голямо. Това са болшинството от хора и е добре това да се има в предвид, защото човечеството е едно цяло. Дори и тези, които са по-развити духовно пак са зависими от това, което се случва с цялото.

Има да. Не точно списък с качества, които се развиват по схема, защото всяко едно от духовните качества само по себе си може да бъде развивано и усъвършенствано до безкрайност. Но има критерии, по които строго може да се разграничат душите според духовното им развитие. Това, което се очаква от хората в настоящия етап от еволюцията е точно определено. Например постигането на непрекъснатост на съзнанието, което предполага осъзнаване на човека като своята прераждаща се индивидуалност, а не като въплътената личност. Това предполага и свободно движение в трите свята, което пък предполага определен състав на телата с които човек се проявява в тези светове (т.е. тези тела да бъдат съставени от по-светла и одухотворена материя, а не груба и хаотична, а това от своя страна става според характера на мислите, желанията и действията на човека).