Станимир

Ти не познаваш нито волята на Първопричината, нито можеш да разграничиш Майя от действителността. Във всеки един момент човек е поставен пред няколко възможности и той без значение дали иска или не избира някоя от тях. Доколко изборът е свободен е въпрос, защото влияние оказват множество фактори, но нещата са прости, без значение дали решението е в съгласие или не с божията воля, човек го осъществява. Човек винаги избира една от предоставените възможности. Свободата е единствено в рамките на възможното. Няма как волята да прехвърли тези рамки. А възможностите може да са кармично определени, може да имат участие волите на други същества и т.н. и т.н. Разбира се когато човек действа познавайки космическите закони и в съгласие с тях, то и свободата му ще се увеличи. Но това не означава, че човек няма свобода на избор в обратния случай. Не, просто тя е по-ограничена, възможностите са по-малко, но пак има поне две. Когато човек дотолкова се отдалечи от пътя на еволюцията, че няма никаква възможност за избор, т.е. единствената посока, която му остава е надолу, монадата просто се отказва от съответната душа и последната бива изгубена завинаги. От тази гледна точка могат да се разгледат и цитираните думи:

То между възмездие и отмъщение няма голяма разлика. Е да, възмездието се смята за справедливо, но когато хората поемат функциите на закона за кармата, за справедливост трудно може да се говори.

Който напише още едно мнение свързано с темата за ромите ще получи бан. После да не кажете, че не сте знаели.

Да, на нарушено равновесие в нечия психика, като възмездявайки човек се самозаблуждава, че ще възстанови въпросното равновесие.

Май една част от пишещите отдавна забравиха всичко свързано с коректността и добрия тон. Констатациите и разискванията са разрешени само в рамките на правилата на форума, т.е. изключени са всякакви консатации подранващи личния престиж на някого (бил той участник или не във форума), както и негативни оценки към някоя съществуваща етническа, религиозна или политическа група. Това очевидно не се спазва досега в темата, затова я затварям.

За колко Велики Духовни Учители говорим? Когато днес написах нещо в една друга тема, което може би е провокирало тази, аз имах в предвид точно определени Учители за които наистина не ми е известно да са се въплъщавали като жени тук на Земята. Просто функциите, които изпълняват са такива свързани с проявлението на мъжкото начало. Разбира се женското начало също си има своите проявления в космическата йерархия на всички нива, но като че ли специално що се отнася до Земята аспектите му остават скрити. От всеки става духовен учител при покриване на съответните условия. Духът няма пол, въпреки че, както споменах, индивидуалността може да служи за проявление на едното или другото начало в преобладаваща степен. Всъщност доколкото знам същността, която ръководи споменатите от мен Велики Учители е проявление на женското начало, но не и самите Велики Учители. Всъщност цялата тема за началата и това как биват проявлявани от съществата намиращи се над нивото на човечеството в космическата стълбица е доста съкровена и очевидно повечето неща ще останат неизвестни още дълго време.

Май станахме като американците. На думи всеки отрича расизма и дискриминацията към негрите, ама на практика картинката е съвсем друга, дори и в настоящето. Да, знам, че сега всички ще се изредят да пишат как нямат нищо против циганите, ама май не е точно така. Щом възприемаме доброто поведение като изключение, явно вече сме ги осъдили. Явно е и че проблемите с интеграцията на ромите няма да се решат от сегашното поколение, въпреки че решението не е сложно (може би ще има леко политическо противодействие от някои чужди страни, но то едва ли ще е сериозно).

Така, както аз си представям нещата, едни същества могат да проявяват мъжкото начало във връзка с някаква дейност или се знам точно какво, а други - женското. Ролята на мъж и жена в семейството имаща за цел раждането на деца, при ангелите (или каквито и да са там по-висши същества) няма как да съществува. Великите Учители винаги са мъже, и това не е случайно. Просто функцията им спрямо човечеството е такава. Те са активни, отдаващи, ръководещи...

И циганите работят много неща, които обикновено българите отказват. Например в строителството.

В някои други цивилизовани държави разсъждават по същия начин за имигрантите. Само че забравят, че тези имигранти са същите хора, които те някога са колонизирали и експлоатирали, и на които дължат богатството си. Никакви мерки и ограничения не могат да помогнат, когато причините за нещо са кармични. Когато един човек трябва да се роди в някаква държава, той ще се роди в нея, без значение в какво тяло. И ако този човек не притежава висок интелектуален потенциал, то тялото няма да му помогне да си го набави. Има предостатъчно български семейства, където царува простащината. Не знам дали стана ясно това, което се опитвам да кажа, но това не са неща за които мога да си позволя да говоря директно.

Знанието за последствията далеч не винаги се оказва достатъчно да възпре човек от извършване на отрицателни действия. А и не всеки възприема в нужната дълбочина принципите ръководещи битието. Прекаленият егоизъм заслепява човек до степен, че истината бива изкривена до неузнаваемост. За един тъмен брат съобразяването със закона за кармата може да изглежда като слабост. Той е възможно да вярва, че е по-силен от закона и съответно тази негова вяра да му дава надежда, че действителността е именно такава, каквато вярва. Има безброй начини човек да бъде заблуден. Е, в един момент въпросният тъмен брат може да осъзнае, че е сгрешил, но дали ще има сили да се измъкне от блатото в което е затънал? А една егоистична личност при това положение ще пожелае да повлече и други след себе си...

Това, което може истински да даде цел в живота на човека, въпреки всичко случващо се на земята е не вярата в Бог, а вярата в безкрайността и вечността на човешкия дух. Животът губи всякакъв смисъл ако ограничим възможностите на духа по някакъв начин, ако го направим (духа) краен, смъртен и зависим от нещо външно, пък било то и Бог. Това не означава, че трябва да поставяме човека и себе си в частност на пиедестал, а просто да развиваме безкрайния си потенциал така, както са го развили до непонятни за нас висини много същества преди нас. А Бог - да, който иска нека вярва в Бог, но не е ли тази вяра в крайна сметка също израз на нашето желание за бъзсмъртие и за вечно щастие (кой както го разбира)?!

Ползата и самите учени едва ли я знаят. Но за да изградят приблизително вярна теория, учените се нуждаят от наблюдения и събиране на информация, а новата частица е едно камъче в мозайката.Колкото до субатомните частици, доста изчерпателен материал написан на лесно-достъпен език има тук. Нещо за хигс бозона на същия сайт тук. Става ясно, че съществуването на въпросната частица е прогнозирано отдавна, а доколко тя действително е открита от учените в ЦЕРН вероятно скоро ще стане ясно. Колкото до важността, тя определено се изразява в това, че учените се надяват чрез наблюдения върху въпросната частица да си обяснят съществуването на масата на телата и на гравитационната сила.

Какво значи "да се увеличи светлината"? Ако аз извърша една добра постъпка, с това увеличавам ли доброто в светта? Да, увеличавам проявеното добро. Но самото добро е нещо безкрайно. Аз не мога нито да го увелича, нито да го намаля, а единствено да го проявя чрез действията и мислите си. Възможности съществуват и в двете посоки: както да проявя доброто, така и да проявя злото. Често действията ни проявяват и двете, къде поради невежество, къде умишлено. А иначе всяко действие предизвиква съответните последтвия, вкл. и известно противодействие. Мрак, зло, хаос не са синоними, въпреки че разглеждани като символи в известен смисъл се припокриват.

Аха, а при правнуците по 1000. Нататък всеки може да си пресметне . Истината е, че всички неотработени и неизживени желания и стремежи в астралния и менталния свят, след смъртта на човека, се усилват в много голяма степен. И човек страда за тези си желания изключително много, понеже не разполага с физическо тяло за да ги удовлетвори. За тези изгарящи човека стремежи и желания е казано, че се усилват стократно. Но това е карма, която изживява самият породил я човек, наистина след смъртта си, а не синовете и внуците му на земята. Как тази истина се е изкривила в по-горното твърдение, лесно можем да си представим.

Съзнанието живее живота, а не го създава. Колкото до смисъла на живота, съзнанието е това, което го придава и намира, и за това въобще не е нужно то да го създава. А вече мисля, че стана въпрос за абсурдността на заглавието. "Крайна цел" на живота предполага, животът да приключи след постигането й.

Науката е длъжна да се основава единствено на проверени факти, а всяка научна теория да бъде доказана преди да бъде приета. Разбира се, науката допуска и множество хипотези, но това не е научно знание, а нещо подлежащо на доказване. В астрологията, хомеопатията и т.н. също може да се използва научен подход, но само в известна степен. Все пак емпиричните данни, които могат да се съберат са факт. Доколко тези данни могат да получат научно обяснение при сегашното развитие на човечеството е въпрос. За в бъдеще ще могат. При всички случаи чудеса не съществуват. Всичко се основава на едни или други, строго определени принципи и закони. Единственото, което остава е те да бъдат открити, доказани и разбрани. Второто (доказването) е приоритет на науката.

Ти сериозно ли мислиш, че това е тема за "Философия"?! Промит мозък се използва в случаите когато нещо се повтаря на някого дотолкова, че въпросните идеи да обземат напълно съзнанието на човека. Тук водещо не е това, дали въпросните мисли ще бъдат верни или погрешни, а това, че чрез повторението и други методи се прави опит да се заобиколи способността за самостоятелна преценка на манипулирания. Упорито и незабелязано се втълпяват "истини" често още от най-ранна възраст.

Всъщност, не съм си задавал този въпрос. Тук съм, това е факт, който приемам и от който всъщност не изпитвам никакво неудобство. Сигурно е можело да имам и по-лесно въплъщение, както и много по-трудно.За мен от значение е начина по който посрещам случващото се в живота ми как си решавам проблемите, а не защо се е стигнало до тях (имам предвид тези, чиито причини излизат отвъд рамките на една инкарнация и не мога да проследя).

Това пък ми е съвсем чуждо. Пък и подобни хора понякога малко ме дразнят.

Не, не си правя труда да заговарям някого, само заради това евентуално да не се почувства неудобно. Наистина много хора виждат проблем в мълчанието, особено когато са с други хора и търсят всякакъв начин да подхванат разговор (в което няма нищо лошо, ако става въпрос за смислен разговор).

Не намирам за необходимо да афиширам духовните си интереси. Който трябва ще разбере за тях и без да му ги натрапвам. Разбира се най-близките ми знаят какво чета и т.н. Колкото до качването на главата, не виждам как може да стане това. Ако някой има някакви неоснователни очаквания към мен, проблемът си е негов.

Видя ли как таванът се приближава към теб или просто усети, че се издигаш докато спиш? После почувства ли как изведнъж падаш обратно на леглото?

Ха-хах, евтини квартири. Че те панелките след 5-10 години ще стават ли още за живеене? Аз лично очаквам жилищна криза и то сериозна. Иначе историята с извънземните много като разказ за нещо сънувано ми звучи.

В този си вид написаното също не е вярно. Първо зависи от каква позиция отхвърляш: от тази на изживения опит и знание или от позицията на незнанието. Ако аз съм запознат с вредата от прекомерната употреба на сладки храни, мога спокойно да отхвърля правилността на подобно поведение по отношение на себе си или на някой друг. Какво ще привлека по този начин? Ако отхвърлянето ми е съпътствано от отрицателни емоции, то аз ще си създам неприятности за в бъдеще. От значение е емоционалния заряд на моите мисли. Емоционалната оцветеност на моето отношение към прекомерната употреба на сладки храни. Спомена се любовта, но тя всъщност е едно положитело чувство, т.е. едно положително отношение към разглеждания проблем. При наличието на любов проявата на отрицателни емоции е невъзможно. Но, дори и проявявайки любов ние можем да получим нещо съвсем различно като реакция. Проявявайки любов, ние ще получим любов от едни хора и съпротива от други.