Станимир

Под осмисляне вероятно се има предвид разбиране. Мисълта... Първо е необходимо да обикнем мисълта. Ако съществуват някакви ограничения, те не са в мисълта ни, а в нас самите. Границите в мисленето ни са граници в нашето съзнание; свободата в мислите е свобода в съзнанието ни; широтата на мислите ни е широтата на съзнанието ни. Пиша това, защото за разбирането е необходимо да обхванем това, което искаме да разберем със съзнанието и мислите си. Ако не можем да го обхванем в цялост, от всички възможни страни и с всичките му взаимовръзки с обкръжаващия свят, то ние не можем да го разберем напълно. Конкретният ум работи предимно анализирайки, но разбирането идва със синтеза. Само така парчетата информация могат да бъдат сглобени в цялостна и по-пълна картина. Механизъм няма. Има вместимост на съзнанието. Ако тя не достига, и разбирането ще е слабо. Ако мисълта ни е ограничена, и разбирането ни ще е ограничено.

Не. Разбира се не ангажирам никого с мнението си. Тук отговорът е по-сложен. Съзнанието и съответно възприятията съществуват. Един обект не зависи конкретно от моето възприятие и съзнание за да съществува. Но ако въобще навсякъде във вселената няма нито едно съзнание, което да го възприеме, то обектът не би могъл да съществува. Самият обект, форамата се образува като резултат от въздействието на съзнанието върху материята. Обектът няма как да се появи, ако липсва съзнание, което да го прояви или пък самото съзнание да се прояви чрез него. Проявеният свят, светът на формите съществува защото духът може да се прояви единствено по този начин. Съзнанието може да съществува единствено по този начин. И формите, и сетивата (възприятията) са следствие на съзнанието. Тук ми се иска да добавя нещо по втория въпрос. Разглеждайки един обект като нереален, само защото той според нас съществува само за определен кратък период, то следва да отчетем паметта на пространството - акаша. Всичко, което някога се е случвало, случва се и ще се случва, оставя своя вечен и неизличим отпечатък в пространството. Така че разглеждайки дори и най мимолетното явление като нереално, ние следва да знаем, че всъщност това явление е запазено завинаги и всъщност то съществува във вечността също така, както и всяко друго явление.

Когато някой ми казва, че не мога нещо, той се опитва да ми отнеме свободата. Това е вид опит за програмиране на съзнанието ми - изказва се твърдение, което аз следва да приема без при това да вземат участие умът и волята ми, т.е. сляпо. И как изведнъж промяната на заглавието от едно отрицателно твърдение във въпрос се оказва толкова голям проблем?

Това се нарича черна магия. Като оставим настрана уточнението, което направих, има малка разлика между заглавието и поста с който откриваш темата. Когато искам да узная нещо, търся начин да го науча - от книга, интернет или друг източник, а това става чрез волята. Няма как например да прочета нещо по даден въпрос, ако първо не пожелая това. Ако хората чакаха знанието само да дойде при тях, още щяхме да сме в каменната епоха.

Реалността и илюзията зависят от възприемащия ги човек. Ако аз изпитвам болка тя е реална за мен, въпреки че за другите не съществува. Това, което не зависи от съзнанието на човека е действителността. Има само една действителност и безброй реалностти отразяващи индивидуалното възприемане на тази действителност от различните хора.

Лично според мен законите не могат да бъдат променяни. Ако говорим за вечна и неизменна същност на всичко съществуващо, то тя следва да се изразява под някаква постоянна неподлежаща на промяна форма.

Разбирам те какво се опитваш да кажеш, но то не отменя свободната воля. Волята свършва дотам докъдето момичето изпива хапчетата. Това, което се случва след това не отменя волята, т.е., това, че желанието за самоубийство остава нереализирано. Родителите също имат свободна воля, а и може да има намеса "отгоре" (която забележи не е задължително да се окаже успешна - момичето е можело въпреки това да почине).

Надявах се ти да ми отговориш, но и това върши работа. Поне успях да се убедя, че това, което пишеш за ума не е съвсем същото като това, което току що цитира.

no_self, а какво мислиш за манас (понякога се превежда като интелект, понякога като ум)? Той илюзия ли е? Ти лично правиш ли разграничение между двете?

Остава въпросът, дали природните/вселенски закони могат да бъдат променяни, и ако не могат в какво точно се изразява Божията Воля?

Значи умът следствие на индивидуалността ли е или е обратното? Ако е първото: как може да започне програмиране на ума, след като ум без индивидуалност няма? Ако е второто: как се е появил умът?

О, не. Моята индивидуалност не съществува само в моя ум. Другите също ме възприемат като отделен индивид. Ти също ме възприемаш като отделен индивид, въпреки че може да го отречеш на думи. Но как се е породила първоначално илюзията за индивидуалност? Как така съвършената вечна и неизменна същност е започнала да се самозаблуждава? Отговори ми.

Свободната воля е причината, кармата е последствието. Човек е свободен да създава причини, но не е свободен от преживяването на последствията от създадените от него причини. Дали ще са добри или лоши последствия - няма значение - те следва да бъдат изживени, те са наше творение. По начина по който човек посреща последствията от изминалите си действия, човек определя своето бъдеще. При една и съща ситуация, ако двама човека реагират абсолютно еднакво физически, те пак могат да създадат коренно различни последствия. В духа човек винаги е свободен, винаги има избор, каквито и физически ограничения да съществуват пред него.

Не твърдя, че индивидуалното съзнание е вечно и неизменно в смисъла на будизма. Обясних защо нашата индивидуалност никога няма да престане да съществува под една или друга форма. Това е все едно да прекратиш една причинно-следствена връзка - невъзможно е. Всяко наше действие ще предизвика своето следствие, колкото и безпристрастно и безлично да го направим. Все пак ние сме неотделима част от света и нашите действия му влияят и предизвикват неговата ответна реакция. Човек може да осъзнае съществуването на своята вечна и неизменна същност, която е в основата на всички негови проявления, но да се откаже от индивидуалността си означава да се откаже от всякакви проявления. Това е невъзможно, но ако ти мислиш по-друг начин, това си е твой избор и можеш да опиташ да го реализираш в действителност. Ако успееш, това ще е доказателство за твоята правота.

Съзнание без осъзнаващ. Съзнанието е просто атрибут, способност на осъзнаващия. Също и волята, и мисълта, и чувствата... Аз мога да не бъда Станимир. Но аз винаги ще си бъда аз. Да предположим, че нямам никакви спомени и съм забравил този си живот. Също така не помня и миналите си животи, нито периодите между тях. Но аз пак съм си аз. Освен ако не предположим, че съм с психическо отклонение, моите умствени способности, склонности и предразположения ще останат същите. По точно ще бъдат продължение, следствие от същите ми способности в миналото. Това, което съм аз в настоящето е следствие от действията ми в миналото - следствие, което се регулира от строго определени и неизменни закони. Именно тази абсолютно и неизменно регламентирана връзка между мене в миналото и мене сега, како и между мене сега и мен в бъдещето гарантира моето вечно съществуване, като в същото време аз не съм един и същ, а се променям и развивам. Аз може и да се променям, но винаги ще бъда следствие от моите мисли, чувства и постъпки в миналото. Не нечии други постъпки, а моите. Тук в случая под "аз" разбирам индивидуалното съзнание. Ако разгледаме съзнанието от гледна точка на закона за причината и следствието, то ние ще видим, че в природата движението е от липса на индивидуално съзнание при елементалните царства и минералите към все по-силна индивидуализация при растенията, нисшите животни и още повече при бозайниците, до достигането до пълна индивидуализация при хората. В този случай мисля, че е неразумно да се говори за илюзия, след като при еволюциите, които са с много по-ниско съзнание от човешкото подобна "заблуда" липсва. Ако приемем, че съществуването на отделна индивидуалност в човека е илюзия, то каква е причината за тази илюзия? Невежество? - То съществува и при животните в много по-голяма степен. Развитието на ума? Но тогава, каква е причината умът да се развива? Ако умът е факторът, който в крайна сметка прави индивидуализацията пълна, то... Не, не мисля, че да се върви срещу еволюцията е разумно. И то не само човешката, но и на всичко живо.

Как така ме няма, а в същото време мисля и дори се отъждествявам с мисълта си? Как така ме няма и в същото време чувствам ужаса от преживяването на собствената ми липса? Подобен нихилизъм като твоя никъде го няма - нито в будизма, нито в някоя от известните индийски школи. Не знам от какви източници черпиш информация, но явно са само интерпретации върху въпросните източни учения и то за мен с доста съмнителна точност. Ти какво от това за което пишеш си постигнала и преживяла?

no_self, уважавам желанието ти да бъдеш никоя, но съвсем не мога да приема подобна съдба за себе си. Мога да си представя отказ от егоизма, от личното благо в полза на общото, но не и отказ от своята индивидуалност. Свят лишен от индивиди, всеки уникален по своя си начин е все едно картина без бои. Или красотата се оказва ненужна? И този престорен смях... Буда дали се е смеел пред човешкото невежество? О да, забравих: Любов, Любов, Любов и Състрадание.

Нека да го направи - ще се радвам. Но ти защо пишеш след като очевидно нямаш какво да кажеш?

Добре, да приемем, че ни спасява Божията Воля. Но има хора, които въпреки това се поддават на мислите изпращани от тъмните. Защо в едни случаи Божията Воля помага, а в други - не? Значи все пак трябва да приемем, че човекът избира реално и с избора си предопределя своето бъдеще. Някой може да каже: в дългосрочен план всичко завършва добре. Обаче това съвсем не е така. Или може би няколко милиарда години не са достатъчно дълъг период и е все едно дали ще завършиш развитието си за дадената манвантара успешно или не. То нали има следващи манвантари, неуспелия пак ще продължи развитието си, тъй че Божията Воля пак ще се наложи. Какво толкова - няколко милиарда години страдание в резултат на човешката воля нищо не са (естествено когато страда друг). Тя волята ни е голяма илюзия. Хайде сега да си поговорим за Любовта.

Може и да има друга тема за илюзиите някъде из форума, но не успях да я намеря и затова ще споделя някои мисли тук. Хората, и особенно тези докоснали се до ученията на изтока, започнаха все по-често да говорят за илюзорността на света, превръщайки го едва ли не в нещо несъществуващо. Всъщност в основата на концепцията за Майя стои изменчивостта на формите, на външното; преходността на събитията в живота ни. Но промяната е движение, а движението е живот - това никога не бива да забравяме. Каквото и да се случи с нас, то не може да окаже влияние на нашата духовна същност, освен ако ние не позволим това. Каквито и нещастия или радости да ни споходят в живота, нашият дух не може да бъде засегнат от тях. И единствено в зависимост от нашето отношение към дадените ситуации зависи бъдещата ни карма. Светът именно затова е илюзорен, защото той не може да окаже влияние върху същността ни. Но светът съществува. Всяко събитие е напълно реално в дадения пространствен и времеви отрязък в който се осъществява. Поради тази причина то може да бъде регистрирано от наблюдаващите го хора по един и същ начин (разбира се това възприемане е повече или по-силно модифицирано от съзнанията на наблюдаващите). На изток често се прави предположение ученикът да си представи себе си седящ на брега на течаща река. В случая реката представя живота с всичките му изменящи се форми и събития, а човекът стоящ на брега е човешката вечна и неизменна духовна същност. Реката е илюзията от която човек следва да се разграничи, да осъзнае нейната преходност, но в същото време той трябва внимателно да наблюдава събитията и да се учи от тях. Това състояние, да бъдеш в света, но не от света, всъщност показва победата над илюзията. Реката няма да престане да тече - тя е там, съществува си независимо дали ще я наблюдаваме или не. Никъде не се говори за нейното несъщесвуване, а само за разграничаването на вечната ни същност от променящите се събития в живота. Всъщност става въпрос за независимост. Илюзията е именно в нашата зависимост от случващото се с нас в света. Да, живеейки в света действията ни в него са зависими от законите и условията на обкръжението, но не и нашия дух. Мерките на духа са други. Той е извън времето и пространството.

Механизмът е прост: пространството бива наситено с определени мисъл-форми, въплъщаващи съответните идеи, които хората следва да възприемат. Който може ще ги възприеме директно. Който не - ще трябва да почака или докато успее, или някой друг човек да ги възприеме и да ги "свали" на физически план, например пишейки книга. Но аз никъде не твърдя, че идеите се създават от хората. Тъкмо напротив. Но волята е в изборът на това кои идеи да бъдат реализирани и кои - не. Ами те тъмните също насищат пространството със своите си идеи. Ако човек нямаше свободен избор, какво щеше да го спре да изпълни и техните поръчения? Пространството е наситено както с едните мисъл-форми, така и с другите. (Да разбира се силата на тези мисъл-форми не е еднаква и едните са заложени на причинно ниво, но всъщност възприемането им от страна на хората зависи не толкова от силата на тези мисъл-форми, а от сходството не техните вибрации с тези на съответния човек.

Добре де, един прост въпрос: ако аз убия някого, това илюзия ли ще е или Божията Воля? А последствията илюзия ли ще са или нещо реално предизвикано от Божията Воля? Всеки в някаква степен може да прецени дали действията му са правилни или не, дали ще донесат полза на другите или вреда и колко голяма ще е тя. Всеки е свободен да избере дали да донесе вреда или полза и ако въпреки желанието да донесе полза, нанесе вреда, то виновна няма да е волята му, а неговото невежество. Може да се говори за еднаква посока на две воли. Можем да говорим и за доброволно следване на нечия воля (но и това само що се отнася до някакъв отделен въпрос или кръг от въпроси за които нашите знания и други способности не достигат, а не за всичко, с всичките подробности и детайли)... Останалото е обсебване. Когато реша да си купя някакъв плод за обяд, Божията Воля изобщо не ми е необходима, нито нечия друга воля. Така преценям, решавам и го правя. Това е волята - това, което превръща намеренията в действия. Сами по себе си желанията не са воля или резултат от волята, а действията предприети по осъществяването им.

Знам, че се повтарям, но моето учудване ме кара да попитам кое те кара да мислиш, че можеш да виждаш?! Все пак говоря за физическо зрение и такова знам, че имам. Всяко растение си има своята физическа форма подобна на тази на човека и на животните. И тъй като поне за себе си съм сигурен, че съм само аз в тялото си, то нищо не ме кара да предполагам нещо различно за останалите хора, растенията и животните - проста аналогия. Ако ти чувстваш нещата по друг начин, ще се радвам да го опишеш.

Всъщност, като се замисля това, което отричаме, може да се каже, че за нас не съществува. Ако отричаме съществуването на свободната воля, тя за нас наистина съвсем няма да е свободна. Самият живот ще ни постави в множество ситуации (които всъщност създаваме самите ние със силата на мисълта си), които допълнително ще ни убедят, че свободата на волята ни е една илюзия. Ако ние отричаме полезността на нещо друго, примерно мисълта, нещата отново са същите. Ами как при това положение ще развиваме мисълта си и ще я използваме разумно? Не, нашата мисъл ще стане точно такава, каквато искаме - тя ще деградира. Или пък вярата. Ако не сме убедени в силата на вярата, тя наистина няма да има никаква сила за нас. Човекът твори своя живот в множество аспекти и на мен ми се искаше да покажа един от тях. А за пагубното въздействие на отрицанието се надявам, че няма нужда да убеждавам никого. Дори и да се съмняваме в нещо, ние поне следва да допускаменем възможността за неговото съществуване, освен ако нямаме наистина сериозни аргументи в обратната посока, най-малкото защото вредата, която можем да предизвикаме по този начин за себе си и околните, може да се окаже огромна.

Виждал съм растения и знам как изглеждат. Знам как се изграждат телата им, как растат и се развиват. Виждал съм семенцата от които покълват, също както при хората и животните - всяко растение от едно семенце. Навсякъде е едно и също - имаме една монада, около която се сформира едно тяло за нейното проявление. Изключения като сиамските близнаци не поставят правилото под съмнение (но да не се отклонявам от темата).