Станимир

А може би неудобни са отговорите?Или пък реакцията? Сам наричаш въпросите си неудобни, защото очакваш те да предизвикат неудобство. Отговор ли търсиш или е по-скоро желание да разклатиш и изпиташ нечия (в случая моята) позиция? Аз поддържам принципа, че всеки сам гради светогледа си. Това обсъждане, сравняване на позиции, доказване не винаги е възможно и удачно. Защото всеки един мой възглед е обвързан с множество други. Когато видя, че няма обща база по някой въпрос, може само да изложа позицията си и то не в цялата й дълбочина. По-подробно ще я изложа само ако видя, че отсреща са възприели близка до моята позиция. Ти от своя страна си мисля, че търсиш сблъсък между различните позиции. Очакваш насреща защита, аргументи, доводи. Искаш въпросът да бъде засегнат от всички възможни ъгли и да достигнеш до окончателен отговор, без да останат никакви противоречия. И очакваш същото и от другите. Затова бяха въпросите в началото.

Не. Това са принципни разсъждения, че Бог може да изяви само себе си. Те са валидни и без да се посочва някакъв първоначален момент за начало. Говорейки за абсолютна първопричина, не мога да си представя такава. Така че не искам и няма значение как ще я нарека.

Точно с този закон не е в противоречие. Защото според него първа причина не може да има. Какво общо имат йерархиите в случая? Всъщност всяко нещо може и изразява единствено себе си. Така че ако използваме аналогия, Бог при сътворението не може да изрази нищо друго освен себе си. Частично разбира се. Мое лично мнение е, че светът не може да бъде друг освен такъв, какъвто го виждаме. Имам предвид неговите принципи и закономерности. Бог не създава света, а чрез света един вид разкрива себе си. И това е безкраен процес. Няма начало, няма край. Да, за много е неприемливо, загадка (то и си е загадка, чието разгадаване вероятно ще породи нова още по-дълбока такава - безкрайността затова е безкрайност).

Въпросът няма конкретен отговор. Мога да кажа примерно, че причината е в стремежа или пък в необходимостта духа да изяви себе си, да се репликира и съответно да се опознае. Какво е вселената, освен един непрекъснат процес на разкриване на скритата същност на нещата, проявяването и опознаването им? И за какво начало на безграничното може изобщо да се говори? Началото предпилага завършек, а познаването на едното, познаване и на другото. Това за мен е възможно само в относителен смисъл, отнесено за един или друг световен период.

Първопричина за какво? Да вземем съзнанието примерно. Ако Бог е сътворил съзнанието, означава ли, че Бог е бил несъзнателен? Ако Бог го е притежавал, как може да го е сътворил? Ако съзнанието е резултат от случайна комбинация от елементи, то не би могло да се развива. Ще се появи и ще изчезне още докато е в най-примитивната си форма. Излиза, че съзнанието трябва да се приеме за несътворено в същността си, а за начало и край можем да говорим само в относителен смисъл. Никъде, в нито една религия не се говори за абсолютно начало. Винаги се има предвид някакъв космически или по-малък цикъл. Често се използва думата "вечност", но тя просто показва, че става въпрос за много дълъг от гледна точка на обикновения човек период. В християнството тя идва от думата "еон".

Това е крайност. Защо трябва да се намесват крайностите? Разумността и свободата са в правопропорционална зависимост и това е важното за мен. Нарастването на първото води до нарастване и на второто. От значение е реално да се достигне до по-голяма свобода. Винаги може и трябва да се търси такава.

Когато човек прави избор, от основно значение е, дали притежава нужните познания и разбиране, за да може да предвиди резултата от действията си. Това е основното - да се знае кое действие, какво ще предизвика. И, да твърде възможно е, да няма решение, което напълно да удовлетворява въпросния човек. Освен това животът е динамичен. Ситуациите се променят; другите хора също вземат решения, които могат да попречат на реализирането на нашите намерения. Що се отнася до Бог или действията на духовните йерархии имащи отношение към хората, те са по-скоро като една рамка определяща развитието ни в дългосрочен план. Човек може да действа еднопосочно с тях и така тези действия да се окажат в негова помощ (каквато са си те всъщност). Може и да реши да следва друга линия в живота си. Основата така или иначе е познанието за това къкъв ще е резултата и какви са възможностите той да се реализира. Ако проследим различните еволюции ще видим, че с разширяването на съзнанието расте и свободата и възможностите. При хората тези възможности за разумен избор далеч надвишават тези при животните. Дори и в границите на човечеството се вижда, че информираният избор е за предпочитане от този основан на невежество. Като част от света в който живее човек трябва да познава законите му и няма как да остане независим от тях.

Подобни изводи подсказват, че авторът им лети в облаците. Иначе наистина има добри разсъждения, върху които си заслужава да се помисли. Ти самата интуитивно предусещаш, че не всичко обаче е чак топкова идеално.

Ролите са в зависимост кой на кого служи. Майката може да е служи на децата си, така че егоизмът не е задължителен. И Бог може да е в ролята на слуга, като служи на хората, така както светията служи на Бог. Ясно е, че влизайки в различни взаимоотношения, един и същ човек може да е в различни роли. Може да е господар служещ на себе си или брат - на братята си.

За моста са нужни два бряга. Ако ти на единия бряг не съдействаш за построяването му, то това няма как да стане само от другия бряг.

Ами всяка раса, народ или етнос са си на различен етап от своето развитие. Нормално е едни да са в упадък, а други в разцвет. От около век и половина се наблюдава подем в духовността на запад. Успоредно с това върви и техническия прогрес. Светът като цяло все още е преобладаващо материалистичен, което е нормално за периода в който се намира. За да има духовен импулс в един народ или в дадена част от света, това трябва да е предизвикано от действията на някоя духовно-напреднала индивидуалност. Сега с интернет нещата доста се променят, но така или иначе си остава необходимостта всеки импулс да бъде иницииран от някого, а влиянието му да е съобразно със силите на инициатора. Къде и кога ще стане това зависи от кармата на народите сред които става това и от тяхната готовност да приемат това духовно влияние. А сигурно влияние оказват и други срокове, които не познаваме. Но така или иначе всичко си има своите причини и е логично.

Виждам известно противоречие в написаното. Мисля си, че осъзнал себе си като частица от Христовия Дух, човек никога не може да напусне повече това състояние на съзнанието. Той е станал едно с Отеца завинаги (видял го е, както е изразено в Библията). Това е нирвана, просветлението, освобождението на изток, от които завръщане няма - завръщане към старото съзнание. Разбира се тук си говорим за нещо, което не сме изпитвали. Изпитвали сме само определени негови аспекти и само частично. Така да се каже, изпитвали сме само отражението. Едва ли можем да кажем нещо по-различно за Христовото съзнание освен, че то е нравствена чистота, състрадание, всеобхватност, хармония и единство и, че при него личното престава да има значение.

Желание е точната дума. Нужда - не е. И не мислиш ли, че именно прекомерното желание да споделиш; да представиш гледната си точка пред другите; да бъдеш правилно (според твоята представа) разбран - са ключът към действителния проблем? Всичко, за което искаш да пишеш, можеш да го напишеш и виждам че го правиш. ОК. Това е важно за теб. Това е свързано с твоето желание. А аз ако видя, че мога да напиша нещо полезно, ще го направя. Няма ирония. Ти я виждаш, защото очакванията ти не се оправдават. Май обичаш да определяш посоката на разговорите. Виждам няколко посоки към които правиш това. Обичаш и засягане на въпросите в тях колкото се може по-подробно. Е, аз напоследък пиша кратко. Невинаги отговарям. Дори и да видя допуснати грешки в нечия позиция, не държа да ги посочвам или поне не директно. А и изобщо в момента се занимавам повече с четене и разсъждения върху прочетеното, а писането във форума не ми е приоритет.

Оценявам на базата на това, че не виждам нищо свързано два от въпросните седем принципа в това, което съм чел от Юнг. Както сам казах, то не е много, но това не означава, че не мога да си правя определени изводи на тази база. Ако за теб "езикът" на Юнг е близък, за мен той не е такъв. Всичко, което той описва аз трябва да "приведа" към други системи и други термини с които съм свикнал. И в крайна сметка не намирам нищо, което вече да не е казано в последните. Даже напротив. Това разбира се си е мое мнение, което не държа никой да споделя. Всеки сам си търси и съответно намира адекватните за самия него възможности за израстване. Много често това, което е адекватно за едни, не е адекватно за други и обратно.

Това, което съм получил като представа за акашовите записи е, че става въпрос за излъчвана и отразена светлина от едно събитие. Разбира се това трябва да се разглежда не само на физическо, но и на умствено и емоционално нива. Най-просто казано, слънцето осветява един обект и отразената вълна пътува в пространството неограничено (поне в рамките на настоящата манвантара). Светлината е с фиксирана скорост и отражението от събитието ще е на определено разстояние (да невъобразимо далеч) според отминалото време. Но за духа разстояния не съществуват. В основата на светлината е умът и лъчите могат да бъдат проследени от него. Миналото не може да бъде променено, но отделната форма не трябва да се разглежда статично към определен момент, а и във времето.

Юнг е само психолог. Всичко, което разглежда е на едно по-ниско, по-близко до практиката равнище, съответно и по-ограничено, защото няма как да излезе извън рамките на наблюденията. А много неща не могат да бъдат наблюдавани от хората. С диференцирането на единицата и появата на двойката, автоматично се появява и тройката. После става отражение на целия триъгълник, като се образува този с върха надолу. Взаимодействието между двата се изразява със звездата на Давид. Обединението на всичките шест дава седмицата. Съпоставката на тази седмица с описания от теб квадрат не е толкова лесна. Въпросните триъгълници с върха надолу или нагоре не се припокриват при двете схеми. Имат общи неща, но и доста разлики. Триъгълникът с върха нагоре при Дънов, може би е само точката най-отгоре в квадрата на Юнг. Но не съм сигурен, защото не съм запознат добре с последния. Чел съм Еон доста отдавна. В Дървото на Живота в кабала пъке представена една още по-подробна схема на микро- и макросвета, вкл. и човека.

Това някакво съревнование чии грешки са по-леки ли е? Остави аргументите, търсенето някой друг да те подкрепи в решението ти. Позволи на интуицията да те води, вместо притеснението, че ще допуснеш някаква фатална грешка.

Оценката за добро и зло няма как да не е основана на критерии. И да, добро и зло са морални категории. Не може да се каже, че материята е сама по себе си зла или преобладаващата в нея пасивност и инертност е зло примерно. Също и тъмнината, която се свързва с непознатото, скритото, неизвестното, несъзнателността, неразбирането, заблудата... Тези неща не могат да бъдат цел на никой, който се стреми към разширяване на съзнанито си, но те съществуват и всъщност без тях нямаше да има накъде да се развива въпросното съзнание. Извън конкретното намерение и действие не мисля, че може да се говори за добро или за зло. Веднъж задвижен един процес вече следва определени закони и промяна е възможна само ако има нова намеса на нечия воля. В основата на злонамереността стои невежеството и неразбирането - непознаването на реалността. Егоизмът също е вид невежество. Ако няма конкретна проява със съответните последствия, то за какво добро или зло може да се говори? Човек има потенциал както да постъпва правилно, така и да причинява вреда и докато няма проява на волята в една или друга посока, то няма нито добро, нито зло. Когато се говори за влияния, то следва да се има предвид, че влияния има и в двете посоки и човекът е който трябва да определи кои са полезни и кои - не. Когато се казва, че Бог е добро, то най-малкото се разбира, че става въпрос за съзнание, което надхвърля човешкото и съответно стремежът към Бог винаги е стремеж водещ до развитие на човека, тъй като така човек се свързва и усвоява енергии от по-висок порядък.

На каква база го определяш като зло? Какъв е критерият?

Смесваш християнството с някои митологии. Тези влияния, които Юнг разглежда са представени като определен клас същества в митологията - полубогове и титани, също и кабири и др. в гръцката. В окултизма това са определени елементали. Но това не е важно. За човекът това са определен тип влияния върху психиката и единственото от значение е дали ще им се поддаде механично и несъзнателно или съзнателно ще прецени съответните влияния и ако ги намери за неподходящи, ще ги пресече с волята си и най-вече чрез контрол върху себе си. Бог е дал на човека избор и воля да осъществи избора си. Дал му е разум за да различи правилно от неправилно. Дал му е любовта като чувство с което да усети съпричастността и взаимовръзката си с другите. Оттам нататък човекът е този, който трябва да се научи да бъде свободен (защото изборът не е свобода, доколкото може да доведе до нежелани последствия и страдание) и да бъде щастлив живеейки в разбиране и хармония със света. Ако в човека няма никакво предразположение да направи нещо различно, то каква свобода ще е това? И как би могъл да се променя? Примерно в определен момент един иначе спокоен човек може да допусне да изпадне в състояние да започне да крещи и да чупи всичко наоколо, но това е поради невладеене на себе си и натрупано психическо напражение, което е натрупал самия той, а не някой друг, чрез отношението си, желанията си, мислите си или по друг начин. За да го има това психично предразположение, то трябва да бъде подхранвано по някакъв начин от самия човек. Иначе тези архетипи, които си съществуват в природата, са си на място.

Не е необходимо да е изцяло. Точно докъде желанието ти е разумно и откъде започва зависимостта и напразното пилеене на усилия сам ще определиш с времето.

Единственото, което мога да те посъветвам е просто да опиташ да приложиш написаното. Възможно е да постигнеш успех, но той не ти е гарантиран. Преди всичко е нужно да имаш вяра и стремеж да узнаеш търсеното от теб нещо, но то да е съчетано в същото време с непривързаност и безпристрастност. Просто трябва да се концентрираш (но без пренапрягане, запази в ума си една съвсем бегла идея, която да използваш като връзка) върху събитието, някоя от участващите личности или нещо друго свързано с търсената информация, да изпразниш съзнанието си от всякакви други мисли и евентуално в него може да се отпечата определена мисъл или идея свързани с това събитие. Това е по-скоро метод свързан с медитация. Можеш да използваш нещо подобно преди сън, като също насочиш мисълта си към въпросното събитие. Можеш да използваш и самовнушение като си повториш няколко пъти на ум, че през нощта ще потърсиш информация за него. За астралното тяло това не би трябвало да е проблем, но въпросът е, че съзнанието на астралното тяло обикновено е отделено от това на физицеското и споменът най-вероятно ще е изкривен и неясен, ако го има. Преценката на достоверността обаче трябва да си направиш сам - съпоставяйки новополучената информация с вече известната ти, разглеждайки безпристрастно възможностите и с помощта на интуицията.

На думи е лесно да кажеш кое е правилно, но всичко с което човек не се е сблъсквал и не е преживявал е трудно. За подчертаното, сама си написала "толкова не искам да се случва". Но нещата не стават защото ти искаш или не искаш, а защото определени причини са довели до това те да се случат. И както сама написа по-рано, трябва да се открият и разберат тези причини. Т.е. ако искаш нещо да не ти се случва, освен желание трябва да създадеш и условия за това. А Бог/вселената са създали условия без които сигурно хората още щяхме да сме в каменната ера, ако бяхме оставени сами да се развиваме, без помощта на други по-развити същества. Но има неща, които друг не може да свърши вместо нас. Живеем в свят в който всеки е зависим от всички останали, и ако не се научим да живеем единно, в хармония и солидарност, то "добруване" не може да се очаква. Все пак идеята е да живеем активно и разумно, а не в някаква красива илюзия в полусънно състояние, изпитвайки също толкова илюзорно удовлетворение.

Не мисля, че трябва да сме благодарни точно за болката, а просто да разберем защо се случва, какво ни показва и какво можем да променим. Болката е знак, а ако има нещо, на което трябва да сме благодарни е на силата, законът или умът (зависи кой как възприема нещата) даващ ни въпросния знак. Но тази благодарност за мен трябва да я има винаги; тя е извън конкретиката на едно или друго събитие в живота ни. В конкретното събитие ние трябва просто да открием причините и смисъла на случващото се. Молитвата преди всичко е средство да се изгради връзка с Бог. Молитвата в дадена тежка ситуация е един вид желание да преминеш през тази ситуация запазвайки връзката си с божественото, с духовното по-правилния от духовна гледна точка начин; да потърсиш помощ, но без да определяш в каква форма да е тя. Нормално е човек да се опита да предотврати болката, но в същото време не трябва да се страхува от нея и предотвратяването не трябва да е на всяка цена. Да приемеш, че нещо трябва или е трябвало да се случи в живота ти, не означава, да не се опиташ ако е възможно да го промениш. Все пак волята ни е дадена за да я използваме и ако сме се научили да я използваме правилно, то и последствията не бива да ни плашат.

За мен гордостта е един вид положителна самооценка. Нищо повече. А в това виждам проблем, защото илюзиите и капаните, в които човек може да попадне самооценявайки се, са твърде много. За разлика от гордостта, която е свързана с вече постигнатото, увереността е насочена към бъдещето. Едното е резултат, другото дава импулс за ново начало. За достойнството споменах, но тук ми се иска да направя още една съпоставка с гордостта - гордостта е самооценка, докато оценката при достойнството е по-скоро извънличносттна, надличностна. При рицарите оценката за чест и достойнство се дава от Бог и е свързана преди всичко с морала. И само тази оценка е важна. При ученичеството важна е само оценката на Учителя.