Станимир

Важното е да се учим от грешките си, нещастието не е необходимо. Не можем да знаем кога в миналото са посяти семената на настоящето ни. Човек сам гради съдбата си. А за подаръците - какъв по-голям подарък от Живота.

Моята цел в живота е всеки ден да бъда поне с мъничко повече човек от предходния. Разбира се имам и други цели свързани със семейството и близките ми, моята работа и други аспекти на личностния ми живот, но се стремя да ги хармонизирам с целта която считам за водеща. Колкото до крайната цел - тя е само за тези които виждат края.

Според мен да бъдем щастливи означава да сме постигнали. Може да е нещо малко, но то е извървяна крачка и колкото повече сме дали за тази крачка, колкото повече усилия ни е струвала, толкова по-истинско е щастието. Тук самодоволството е несъвместимо - успехът не е само наш, заслугата също, но щастието е справедливо и заслужено. Направили сме крачка, започваме нова - пътуваме. Накъде? - към Безпределността. И сме щастливи!

Ако мислите, че имате нужда от подобни практики - добре. Може би дават някакъв положителен резултат. Аз лично съм против.

Наистина, може би е точно така. В много езотерични учения се споменава, че времето е илюзия (относително и не такова каквото го възприемаме). В своята същност то представлява последователност от събития. Т.е. представата ни за време е свързана от една страна със активността на съзнанието ни и от друга с интензитета на нашия живот.

Значи проблема е в критериите. В действителност всеки човек сам си изгражда критерии за грешност. В повечето случаи това са общоприети критерии по въпроса, които биват пречупвани през призмата на съзнанието и адаптирани към мирогледа на личността. В глобален мащаб критериите за грешност могат да бъдат религиозни, политически и социални. Това са три различни гледни точки от които може да се подходи към проблема. А колко подразделения (често противоречащи по между си) има във всяко от изброените направления? Наистина има и Божествени критерии, но колко усилия ще са необходими религията да прерастне в Любов, социалните и икономически отношения да прерастнат в Мъдрост, а политиката - във Воля за Добро.

Дълбока съкровеност обгръща понятието Братство. Огромна радост изпълва съзнанието при мисълта за съществуването на Сътрудничество в името на Знанието. Тази мисъл утвърждава: някъде в света живеят Верни Сътрудници. Нека си припомним основите, които ще ни отведат при БРАТСТВОТО.

Искам да обърна внимание, че хармонията не означава непременно добро. Например мислите на двама престъпници, планиращи банков обир също са в хармония. Те имат нещо общо по между си - нещо което ги свързва. В същото време двама политици може искрено да желаят да бъдат от полза за обществото, но подходите и политическите им принципи коренно да се различават. Те не биха могли да действат в сътрудничество (поне докато не направят сериозни компромиси). Ние трябва да се стремим към по-възвишена хармония, основявяща се на любовта и истината. Първо трябва да я постигнем вътре в себе си. Нашето съзнание да е в синхрон с духовната ни същност. Разбира се пълния синхрон е все още далечна перспектива, но като за начало и стремежът е достатъчен.

Любовта е хармония, светлината е хармония и силата е хармония. Ритъмът и постоянството водят до утвърждаване. Нека утвърдим Хармонията в себе си!

Божествените закони съществуват и ние не сме в състояние по никакъв начин да ги променим (за щастие). Ако не можем да живеем в хармония с тях, значи хармония въобще не може да съществува. Колкото до човешките закони, наистина те са несъвършени и отразяват общото състояние на човешкото развитие към момента. Това обуславя вътрешното състояние на човечеството, разглеждано като цяло, като нехармонично. С духовния напредък на хората, законите ни все повече ще се доближават до Божествените, а човешките отношения ще стават все по-хармонични. Колкото до хармонията като понятие, според мен тя представлява сходство във честотата на вибрационна активност на две системи. Като се замисля, хармонията би могла да се отъждестви и с пътя на най-слабо съпротивление.

Мисля, че проблема в това да обичаш враговете си идва от факта да отъждествяваме хората с техните действия и постъпки. Ние виждаме човека, а не Човека. Някой ни е направил зло. От нас не се иска да харесаме постъпката му, нито да го обичаме за това, че я е извършил. Ние трябва да го обичаме, защото Бог е в него. И ако този човек не е успял да изяви Бог чрез действията си днес, може би след време, като поотрасне ще успее.

Неправилното хранене, тютюнопушенето, употребата на алкохол, недоспиването, липсата на движение и др. са фактори, които оказват в по-голяма или по-малка степен негативно въздействие върху физическия и емоционален механизъм на човека. Особено при употребата на месо и алкохол организма приема елементи с изключително ниско качество и вибрация. При такива условия не само, че не може да се говори за справяне със стреса, но той е неминуем. Със психодуховните техники вътрешната дисхармония може да бъде овладяна в различна степен, в зависимост от вида на техниката и доколко качествено я изпълняваме и да се балансира отрицателното влияние на нездравословния начин на живот. Но само до някъде. При нездравословен начин на живот, за да се получи пълно компенсиране, усилията на човека от психическо и духовно естество следва да бъдат наистина огромни. Разбира се, не е разумно да изразходваме духовните си енергии за нещо, с което можем да се справим на чисто физическо ниво.

xameleona, напълно съм съгласен Хората имат правото да грешат. То е тяхно божествено право. Те притежават дара на Свободната Воля. Това не означава, че трябва да правим каквото си искаме, а че можем да решаваме. И ако не ни харесва начина по който другите се ползват от правото си на избор, нека не забравяме откъде идва това право и продължим да ги обичаме, а ако наистина грешат има кой да въздава правосъдие.

Според мене стресът е следствие от вътрешната дисхармония, както и от дисхармонията между човека и обкръжаващата го среда. Когато напрежението достигне определени граници, то предизвиква забележима реакция, най-вече от страна на емоционалната природа на човека. Има много начини да се справите със стреса - ето едно предложение: Наблюдавайте своите емоции и усещания, без да ги възприемате за свои и без да им се съпротивлявате - просто ги регистрирайте и ги оставете да си отидат. Може да опитате да направите същото и със своите мисли (поне за кратко). Когато мислите, че сте успели да постигнете това в някаква степен, може би ще успеете да разберете и да се справите с обстоятелствата предизвикали стреса по-сполучливо. И още нещо, което знам от собствен опит: Когато забележите, че човекът насреща е в стресово, неспокойно или раздразнено състояние, успокойте първо себе си, защото другият ще долови вашето спокойствие и поне частично ще го пренесе върху себе си. Забелязал съм (включително и когато аз съм бил в позицията на стресирания), че в много случаи думите на успокоение могат да имат точно противоположен на желания ефект. Ако забележите това не бъдете настоятелни и проявете търпение.

Здравейте, прочетох написаното във форума през днешния ден и... Какво да кажа - нямам думи ! Красота! Разбрах, че не сме чак толкова различни, когато опознаем другия по-добре. Нека мисълта за Братство не ни напуска !!!

Попадал съм на много литература по въпроса. Така или иначе по-голямата част от темата си остава езотерична (в истинския смисъл на думата). Който претендира за пълнота на написаното от него за еволюцията, циклите, расите и т.пр. просто заблуждава себе си и околните. Но все пак е писано много (и понякога доста противоречиви неща, а и използваната терминология в много случаи е различна). Дотолкова, доколкото аз съм разбрал нещата инволюцията от гледна точка на духа е процес на изграждане на материална форма за неговото проявление. Една по една се оформят различните по плътност обвивки, докато се стигне до най-грубата - физическата. Изградената форма съответства на достигнатото състояние на духа от предходния цикъл, т.е. най-подходяща за предстоящата еволюция (завръщане)... Това е изключително повърхностно и механично становище по темата, но желанието ми е да изразя доколкото мога мнението си за инволюцията, която струва ми се много хора възприемат негативно. Всъщност самата тема за космическите цикли, планетарни вериги, кръгове, глобуси и човешки раси (не съм сигурен чия терминология използвам, за което моля да ме извините) е изключително механична и интелектуално насочена, като предизвиква повече любопитство, отколкото духовни постижения.

Здравей, Мона! Истинските неща не могат да бъдат изгубени. Кои са истинските неща? Те са вечно с теб - в добро и зло, в болка и радост. Не ги търси - те сами ще дойдат при теб, когато се научиш да живееш правилно. Какво е да живееш правилно? Не съм в състояние да отговоря на този въпрос. Като начало забрави миналото си (това не е като да забравиш опита който си придобила - той е безценен). Постави си цели, малки или големи няма значение - важното е да ги следваш (разбира се без да вредиш на околните). Радвай се на успехите - дори и най-незначителните, радвай се и на неуспехите - ти си научила много от тях. Да се смееш пред нещастието си е Сила - не е лесно, но като за начало една усмивка е достатъчна - тя ще затрепти в пространството и всеки път когато се усмихваш, тя ще се връща при тебе по-жизнена и по-силна. Това което написах няма да реши проблемите ти, ако мислиш, че имаш такива. То няма да реши ничии проблеми, но все пак мисля, че е необходимо. Ако трябва да бъда честен това писмо не се отнася само за теб (може би въобще да не се отнася за теб - сама прецени).

Хората приемат физически впечатления от своето обкръжение чрез своите сетива. Долавят желанията и мислите на околните. Но как ще интерпретира тези въздействия зависи изцяло от човека. Той може да влезе в контакт с тях, но те дори и да допринесат за неговото самочуствие, то ще е временно - измамно. Или може да ги отхвърли и замени с нещо по-възвишено, идващо от истинската му същност и да затрепти в унисон с Него - истинското си Аз, в унисон със своите Братя, в унисон с Учителя. Животът е изпълнен със Светлина, другото е илюзия. Сърцето няма да ни подведе! Нека му се отдадем!

Великолепна тема! Великолепни разсъждения ! Изключително полезен форум ! Благодаря на всички ! Чисти постъпки, желания и ум; Мълчание; Равновесия и Хармония; Тишина; Глас; Устрем; Служба; Откриване на Себе си; Завръщане; Единение ...

Истинското щастие не зависи от външните условия, а е вътрешно състояние. Бурите преминават. Глупостта на човека прави всяка следваща буря все по-силна, докато човек не научи урока си. Тогава той става по-силен и преминава през живота като победител - победител над себе си. Болките отминават, миналото дава своите плодове и бива забравено. Човекът расте. Животът е борба - красива, славна, свещена и вечна ! Пишете Бъдещето си ! Бъдете щастливи !

Сублимацията може да се приложи, както по отношение на човека, така и по отношение на човечеството и на всичко останало. Според мен в това се състои смисълът на живота. Това е непрекъснато разгръщащ се процес на самоосъзнаване и тъй като в своята същност всичко е единно, се развива чувство за осъзнаване на по-голямото цяло (в случаят с човека - на човечеството). В крайна сметка истинските духовни постижения се постигат, когато фокусът се премести над личностните интереси и индивидуалната сублимация прерастне в общочовешка.