Станимир

Хората отдавна са в състояние да оценяват радостта. В това отношение страданието вече е свършило своята работа. Благодарение на страданието и последващия процес на анализ, съотнасяне плюс памет и визуализация, човек се е научил какво трябва да избягва и какво да култивира.

Разбира се когато говорим за крайна цел трябва да имаме предвид определен цикъл (до колкото всеки процес в природата е цикличен в своето проявление), а вечността е последователност от непрестанно следващи един след друг, но крайни по своята продължителност периоди (денят, физическия живот, коренна раса, манвантара и др.). Ще си позволя два цитата които не се отнасят до отделния човек, но последния като неотделима част от Човечеството също е свързан с тези процеси. Не ангажирам никого с приемането на подобни твърдения, още повече, че тяхното крайно осъществяване стои във все още далечното бъдеще.

Има и по-добри учители от болката. Тя е пътят на най-голямото съпротивление в природата. От това не ставаш по-силен, защото по-голямата част от енергията е пропиляна напразно (в грешна посока). Може би най-важния урок, който може да се научи от болката е различаването на правилното от неправилното (като израз на доброто и злото).

Бог ли включва Пространството в себе си или Пространстово - Бог? А може би са тъждествени.

Ревността идва от желанието за притежаване. Тя е свързана и с желанието за власт и със страха от загуба. Най-точно това състояние според мен може да се определи с думата "привързаност".

Да, за тези които се откажат от подобни методи.

Факт е че предлагането на пазара е много по-високо от нуждите на потребителите. Това се отнася както до предлаганите количества, така и до предлаганото разнообразие. Всичко това естествено е за сметка на качеството. Голяма част от това свръхпроизводство просто се изхвърля (или връща за преработка), защото не може да бъде продадено дори и след разпродажбите почти по себестойност, когато пазарния потенциал на продукта е вече изчерпан (отминала мода, остарялост по отношение на техническия прогрес, отминал срок за годност и др.). Производителите започват ново производство и то отново в свръхколичества. Измислят се нови видове продукти, които много често по нищо не се отличават от старите и всичко това "заради потребителите". Разбира се финансите на последните са ограничени и голяма част от стоките остават непродадени. А ресурсите на планетата не са неограничени... Какво мислите за свръхпроизводството? Нужно ли е то на потребителите? Виждате ли възможност за балансиране на производството и потребностите?

Ако ви се чете, тук има нещо.

Не можеш да промениш вибрациите от единия полюс в другия, като просто ги изживяваш. Напротив така само утвърждаваш съответната вибрационна честота. Когато искаш да преодолееш едно състояние трябва да подсилиш неговата противоположност.

Индусите са казали: “Великият Певец е създал света и Вселената е Неговата Песен”

Окончателния вид не предполага ли ограниченост?

окончателен => краен, или греша?

Доста бързаш. Това е така, но като опиташ ще разбереш, че още сме твърде неподготвени за да го постигнем. А как се подготвяме? - като се прераждаме.

Аз лично не възприемам "разумните страдания", като страдание. Те са си наш осъзнат избор и ние сме ги приели, защото това е което ни носи удовлетворение. Това е доброволна саможертва в името на нещо различно от нашата личност и в същото време толкова близко до нашата душа. Личностния аспект отсъства, а страданието обитава точно там.

Първа стъпка - раждаш се. Втора стъпка - живееш в една среда, където моралните ценности имат значение; материалното не е на преден план, а и никога не си изпитвал липса в това отношение; принадлежиш към някаква група с определени принципи (дори и това да е пионерската организация), ходиш на училище, кръжоци и др. извънучилищни занимания. Трета стъпка - държавната система се сменя; пак ходиш на училище; гледаш промените които стават около тебе, обществото е обзето почти изцяло от отрицателни емоции; Четвърта стъпка - попада ти една книжка, ти си само на 14, но тя е написана по такъв начин, че повече нищо не може да бъде същото; разбираш за духовното; разбираш, че то е над събитията в ежедневието; опитваш се да разбереш настоящето от новата гледна точка; опитваш се да се водиш от "новите" си принципи; в същото време се опитваш да разшириш светогледа си, защото знаеш, че той далеч не е идеален. Пета стъпка - ...

Учим ли се от страданията? Учим се. Как се учим? Много бавно. Нужни ли са страданията? Вече не. Вече сме самосъзнателни. Имаме избор. Защо страдаме? Защото не гледаме къде вървим.

Греши този който причинява вреда на останалите. Колко трябва да греши човек за да стане грешник? Не е важно. Какво значи да си праведен? Какво означава да не причиняваме вреда и достатъчно ли е за да се наречем праведни?

Ами, недей!

Кой може да промени математическите отношения? И кой може да избегне тяхното влияние?

Тя пеперудата си е в гъсеницата. Никога не е била някъде другаде. Като види другите да летят, ще се опомни.

Хубави цитати! Нека докато четем разни пророчества за Новата Епоха не забравяме кои са главните действащи лица. За Водолея (на английски).

Мисля, че винаги трябва да се стремим към красивота. Това не е особенно трудно. Трудно е да не обръщаме гръб на останалото.

Сами по себе си мисъл-формите са елемнтали, нашите желания също приемат форми, но в общия случай психичната енергия използвана при създаването им не е достатъчна за да поддържа дълго време тяхното съществуване. Елементалите в природата са несъзнателни (поне от човешка гледна точка) - понятия като добро, лошо, отмъщение и др. са абсолютно несъвместими с тяхната същност. Те изграждат формите - човешки, растителни, на планетите, на звездите, на всичко. Самите те са безформени (доколкото при тях липсва съзнание), като в същото време могат да приемат всякаква форма, в зависимост от съзнанията които ги направляват. Това правят същества на по-високо еволюционно стъпало от хората. Понякога това правят и Учителите. Понякога дори и хората, но тогава резултатите са плачевни. Все пак елементалите не са формите, не са и елементите които ги образуват, а тяхната вътрешна същност. Зад всяка клетка в човешкото тяло стои елементал, зад всеки атом също, зад всяко природно явление. Без посредничеството на елементалите нито една форма не може да бъде проявена и нито едно действие извършено.

Наистина влиянието на семейството при децата е решаващо. Именно в детска възраст, душата е осъществила едва слаб контрол върху тялото и без наставленията и закрилата на родителите не е в състояние да се справи сама. Но с напредването на възрастта действията на личността не се обуславят от възпитанието, а от достигнатата степен на развитие на индивида, т.е. човек може да продължи възприетите от родителите (учителите, обществото) модели или да ги отхвърли, в зависимост от постигнатото от него през този и предишните животи. Но това вече не касае детската възраст. Във филма нямаше нищо за елементалите.

За напредналите ученици стремежът е контактите с Наставника да бъдат сведени до минимум за да не губят от ценното му време и енергия, които Учителя отдава изцяло в полза на Човечеството. При тях връзката с него се осъществява само в краен случай. Но в ранните етапи учениците очакват от Учителя да се занимава едва ли не само с тях и тяхната дейност . Всъщност той прави това, но не директно.