Станимир

Хората търсят причини за да бъдат щастливи, търсят и начини за да бъдат щастливи, а такива просто не са им нужни. Доволството отразява вътрешните условия в човека. Тези вътрешни условия при повечето хора и в различна степен са зависими от външните условия. Значи ако човек успее да запази позитивно вътрешните си състояние без да се влияе от обкръжението, ще чувства вътрешна удовлетвореност при всяка една ситуация. Това от своя страна подпомага справянето със съществуващите проблеми, защото цялостния му светоглед става по-избистрен. Разбира се това разграничаване на вътрешното от външното се постига с нужната доза разбиране и волево усилие и може да се окаже не много лесно, но при всички случаи усилието си заслужава пред перспективата да се подадем например на едно лошо настроение и да прекараме така целия ден. Просто бъдете щастливи, без да питате как и защо и без да казвате "не мога".

Аз лично за себе си съм забелязал известна промяна в мислите и желанията си в зависимост от това, което консумирам. Цялостната настройка на организма ми се променя и той ствава по-възприемчив към определени настроения съответстващи на храната, която съм приел. Може да опитате. Една храна след като влияе отрицателно на здравето (физическо, емоционално и ментално) не е подходяща за съответния човек. Това е очевидно за всеки, но го повтарям, защото начина по който трябва да стане прехода от месоядство към спиране употребата на месо може да бъде твърде различен в отделните случаи и определен метод да се окаже нездравословен за хора с определени физически дадености. Значи промяната трябва да е контролирана. Когато става въпрос за самия мене, мога да се доверя и на интуицията си. Важното е да не се настоява с определен метод след като реакцията на организма не е благоприятна. Малката промяна също е от полза. След време може да продължите и да промените още нещо в храненето си, но организма трябва да се щади и да не се бърза. Ако сме се хранили предимно с месо, при спирането му реакцията от страна на организма ще е прекалено голяма и ще възникнат предпоставки за болест. При някои хора е също толкова трудно да консумират месо, колкото и на месоядците да се откажат от него. Въпрос на навик. Ако кажа въпрос на вибрационна съвместимост също ще бъда прав. Човек трябва да се стреми да повишава своите вибрации. Разбира се за да направиш от черното бяло е необходимо да преминеш през всички нюанси на сивото. Добре е също при решение за промяна на режима на хранене, да има и подпомагане от страна на емоционалната и менталната ни природа, тъй като те също влияят до голяма степен върху физическия организъм.

Колкото и да бягаме от физическия живот, пак ще се върнем. И ще продължим точно оттам докъдето сме достигнали. Безсмислено е да преследваш смъртта. Астралния сват не е по-хубав от физическия. Девахан, колкото и да е красиво като състояние, от гледна точка на духовното ни развитие може да се приеме за забавяне (оправдано или не според случая). Нирвана от своя страна може да се приеме като проява на егоизъм. Единственото решение за Човечеството е да изгради Божието царство тук на Земята и то на всички планове на проявление (физически, ментален и емоционален). Бягство не може да има - просто няма къде да избягаме. И никой няма да свърши тази работа вместо нас, а физическия живот ни е даден точно за това.

"В първоначалната форма на Учението липсват отрицателните постулати" Те не са необходими за да се утвърди едно Учение. "Времето е най-добрия съдник." "По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш." "Три века след заминаването на Благословения Учението вече бе пълно с религиозни спорове. Не мина дори и век, когато християнството прояви крайна нетърпимост. Последния зов на Мохамед започна с фанатизма. Религиозните спорове унищожиха смисъла на Учението. Затова днес Ние зовем към особена толерантност, отклонявайки всички спорове." Знаците на Агни Йога §469 И в добавка: Как да защитавам истината в спор, когато дори не съм изложил (и нямам намерение да го направя) всичко което знам по нито една от темите във форума. Спорът предполага включване на всички аргументи. При споделянето можеш да кажеш само толкова, колкото прецениш за уместно.

Хубаво е човек да мечтае за нещо по-добро, дори и надеждите му да го постигне да не се ограничават само с физическия му живот. Но първо трябва да си постелим, защото не се знае върху какви тръни ще ни се наложи да легнем.

Мъдрия човек формулира така речта си, че всеки да може да разбере само такава част, отговаряща на съзнанието му и при дълбок размисъл и медитация върху казаното, да задълбочи разбирането си относно предмета на разговор. Ако не се лъжа, Буда е давал едно упражнение на учениците си, при което те е трябвало да произнесат едночасова реч по дадена тема и след това да резюмират тази реч във две-три минути. Много Учители дават ученията си на пръв поглед разбъркани и несистематизирани. Т.е. говори се малко по една тема, после се преминава към друга, без видима връзка с първата, после към трета и т.н. След известно време става завръщане към това което се е разисквало по-рано, като често се повтаря казаното, понякога с незначителни изменения. Та всичко казано по дадена тема се оказва разпиляно на малки порции, размесено с останалото. Разбира се това се прави съзнателно, като символа на спиралата най-добре илюстрира замисъла стоящ зад това. Ритмичността затвърждава казаното, а всеки следващ път се добавя нещо ново и така се постига естествено развитие на съзнанието. Самия слушащ/четящ всеки следващ път е в състояние да погледне от малко по-различен ъгъл върху казаното и да навлезе на по-голяма дълбочина в предмета. Затова се препоръчва и препрочитане на книгите с дадено учение през определен период, стига четенето да не става механично.

Божията Воля се познава (т.е. трябва да разберем каква е), а може да я познае само този който е готов да я изпълни. Ако не е готов да я изпълни, човек просто остава в неведение относно целта изразена чрез тази Воля. Колкото по-дълъг път в развитието си е извървял човек, толкова в по-голяма степен е запознат с Божествения Замисъл. Божията Воля е точно това - Замисъл или Цел. Значи напредналите по пътя (примерно Учителите) са запознати с една част от Целите на Бога, имат и някои основни идеи (впечатления е по-точна дума) относно изпълнението им, но нищо повече. Останалото е резултат от техния собствен избор. Те от своя страна заедно със своите приети ученици предприемат нужните действия (които пак повтарям те сами определят съгласно целта) за изпълнението им. Също така провеждат Божествената Воля "надолу" във форма приспособена за разбиране и съобразена със степента на развитие на Човечеството.

Може би целта на молитвата преди хранене е точно тази която adelaida спомена. Т.е. с молитвата ние се очистваме от вредните емоционални и мисловни натрупвания и можем да пристъпим към храненето по-"пречистини" и вътрешно успокоени. Аз лично предпочитам да се храня сам, колкото и това да не се харесва съвсем на другите. Не се моля преди и след ядене, но винаги се страмя да съм вътрешно уравновесен когато сядам на масата.

Според мен, един от аспектите по който се различават съществено спокойствието от равнодушието е целенасочеността. При спокойствието имаме насоченост на енергиите в организма. Различните мисли, емоции и желания, които предизвикват енергийните потоци не са насочени една срещу друга, а действат в една посока (като река). Спокойствието не е резултат от статичност, а от координация в движението. При равнодушието също липсва напрежение, но то е резултат от липсата на енергии, които да си противодействат. При третото състояние имаме активна умствена и емоционална дейност, но противопоставяне на цели, страхове и притеснения относно постигането на тези цели, въобще вътрешен конфликт.

Смирението предполага постигане на хармония. При хармоничното състояние силите са балансирани. Именно хармония трябва да потърсиш.

Духовният път е една безкрайна вътрешна трансформация. Той е безконечно рафиниране на съзнанието, за да бъде то адекватно към условията в по-висшите светове, през които преминаваме. Духовния път е неуморно трупане на необходимите качества, помагащи ни да продължим пътуването си към Безпределността.

Мисля, че различните Учители са дали изчерпателен отговор на този въпрос - количество, видове продукти и съчетаването им, време за приемане и др. Основното различие, което съм срещал е по отношение на млякото (доколкото помня Учителят Дънов препоръчва да се избягва след детска възраст, но други Учители препоръчват млякото и след това). Аз лично не отделям голямо внимание на спазването на нужната хранителна дисциплина и за това засега ще се въздържа от по-нататъшно обсъждане по въпроса.

Мога да го опиша само с една дума - ВЪЛШЕБСТВО Благодаря ти!

Сънуват своите дечица - семенцата, които са дали на света. Семенцата които са отпътували във всички посоки, незнайно накъде и за колко дълго. Представят си техния живот и мислено са с тях в любовта си. Някои може би са пораснали и станали големи дървета - по-големи дори и от тях самите. Други са все още слаби и немощни, но продължават да растат и един ден ще настигнат батковците си. Трети - най-малките - лежат в прегръдката на Майката Природа и чакат пролетта, когато ще видят света, за който само са чували. След това дърветата сънуват своите родители. Тези, които са напуснали в миналото и които сигурно все още мислят за тях. Изпълват се с любов и уважение и им изпращат своята благодарност по вятъра. И най-накрая сънуват денят, когато ща се завърнат в къщи и ще разкажат за приключенията си. И след това техните собствени деца на свой ред ще направят същото. И този ден ще е най-радостния, защото всички ще бъдат отново заедно.

За някой може да изглежда като парадокс, но за мене и двете твърдения са верни и зад тях е скрит целия Закон за Еволюцията на съзнанието.

Според мене физическото тяло трябва да се подържа в такова състояние, че преди всичко да не пречи на духовното усъвършенстване на човека. Ако са замислите ще установите, че това никак не е малко. Прекаленото внимание което някои хора оказват на тази част от личността си, може да се окаже не дотам полезно за развитието им.

Аз лично ако бях лекар, никога нямаше да се съглася да направя евтаназия на пациент, освен ако последния не е в клинична смърт. Но дори и тогава бих обмислил много внимателно всички обстоятелства свързани с конкретния случай. Иначе не съм против използването при необходимост на обезболяващи медикаменти.

Вярвам, че всички ние се стремим към духовно усъвършенстване. Но това предполага развиване на определени духовни качества от наша страна. В тази връзка мисля, че атмосферата на споделяне развива качества, които по никакъв начин не биха могли да се развият чрез спора. Последния може да спомогне за подобряването на някои положителни аспекти на личността, но това може да стане и по други начини без да се създава конфронтация. Убеден съм, че рано или късно споровете ще бъдат отхвърлени от нас хората като ненужни.

Точно, ясно и кратко.

Винаги трябва да се стремим към истината и да я споделяме с другите, но когато започнем да я налагаме, извършваме насилие над свободната воля. Дали това което чета във форума е повече или по-малко вярно или пък погрешно, за мене няма особено значение. Важното е, че всеки споделя това което мисли. Аз мога са приема тези идеи, които са съвместими с моя светоглед, да допусна една част като вероятни и да отхвърля останалите. И в повечето случаи никой не знае коя част съм приел, коя съм допуснал и коя съм отхвърлил. Просто никой друг няма полза от моята истина. Аз мога да изразя някоя идея, която смятам, че ще ви бъде от полза и ще ви насочи, но не бих си позволил нищо повече, дори и ако мисля, че някое мнение е погрешно. Казвам всичко това, защото мисля, че взаимното уважение е по-важно от това дали някой знае "истината" или не.

Това най-лесно става когато човек се занимава активно с някакво изкуство. Сексуалната енергия е отражение на творческата енергия на по-ниско ниво. При творческия процес енергията се изтегля от сакралния център в етерното тяло на човека и се насочво кам центъра в гърлото. Така сексуалния нагон най-лесно може да бъде отслабен и поставен под разумен контрол без да се подтиска. Това не означава, че желанието за секс ще изчезне, а че ще бъде овладяно - т.е. няма да сме зависими от него.

Според мен, по-скоро насочваме умствения процес в неправилна посока. Анормалното състояние се появява в резултат на това. Супер! Първо трябва да се научим да ги забелязваме (отрицателните емоции и мисли). Да наблюдаваме потока от мисли и емоции, които преминават през съзнанието ни. Когато сме ядосани или изнервени, никак не е лесно, но точно тогава си заслужава най-много.

Разбира се най-голяма част от кармата ще се понесе от лицата планирали и предизвикали конфликта. Но в случая с войните се формира и друга карма, която ще бъде понесена от цялата нация, която ги е предизвикала - от всеки един неин член (? дори и от тези които в момента не са във въплъщение ?). При действията на обикновения войник в битка, от съществено значение са мотивите и нагласата с които той влиза в бой. Някой войник може да не е успял да убие никого, защото той самият е бил убит преди това, но ако е влязъл в битката със силно желание да убива и отмъщава на противника, кармата му никак няма да е лека.

Да, колко много красиви думи и символи са обезличени от постоянното им и безсмислено повтаряне.

Вратите се отвориха. Децата радостно се втурнаха навън. - Детска му работа. - Още са малки - разбират само от игри. - Ех, безгрижен живот! А ние... ... Времето минава неусетно. Всички са унесени от разговора. А детските смехове продължават да се чуват зад широко отворените врати.