Няма да изказвам мнение за и против донорството. Но ако говорим за влияние на присадените органи върху човека, то според мене е голямо, дори и в случаите на преливане на кръв. Все пак с течение на времето, това влияние може да бъде редуцирано и преодоляно. Става дума за несъвместимост между енергийното равнище (честота) на клетъчния живот, присъщ на материята на трансплантирания орган и оживотворяващото влияние на душата, които трябва да бъдат хармонизирани. Душата на реципиента трябва да поеме контрола върху индивидуалния и съвкупния живот на клетките съставляващи присадения орган, които до този момент са били хармонизирани с душата на донора. Тука от съществено значение е равнището на съзнателност, което са достигнали двамата (донор и рецепиент). Лично мое мнение е, че е за предпочитане, донора да е на по-ниско ниво на развитие от реципиента. Причината е в по-ниската степен на индивидуализация на по-несъзнателната личност и по-добрата възможност да се постави трансплантирания орган под контрол. В заключение ще добавя и това, че материята на органа може да бъде тотално обновена за период от седем години.