Станимир

Така е до един момент, но после човек осъзнава, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него. Когато си достатъчно осъзнат за да можеш да проследиш събитията в бъдещето и видиш, че нещата отиват към по-добро, въпреки грешките в настоящето, Вярата не само че не страда, но и добива твърдостта и чистотата на елмаз.

Всъщноста от моята гледна точка това твърдение на Венцислав е абсолютно вярно и не виждам никакво противоречие с моето собствено твърдение, че Христос все още е на кръста. Но докато не се научим да гледаме непредубедено на мнението на другия тези две твърдения ще си останат несъвместими. selsal, все ми е едно към коя религия или учение ще ме причислиш. Все ми е едно и какво мислиш за споделянето, за Любовта, за Свободата и за Братството. Не намирам много допирни точки между твоя светоглед и моя, но това също не ме притеснява. Можеш да продължаваш да си спориш, можеш да продължаваш да отричаш гледните точки на участниците във форума (защото именно това правиш в тази тема), но в крайна сметка си сам. Никой не подкрепя логическите ти заключения и май си единствения който им вярва. Според мене им липсва нещо съществено. Сигуренн ли си в основите върху които градиш разсъжденията си?

Всъщност има смисъл ако се разсъждава върху въпросите сами по себе си, без да се абсолютизират нещата. Ако се вникне в смисъла който задаващият въпроса е вложил, ако погледнем от неговата гледна точка и открием отговора който е най-близък до нашето светоусещане, този отговор може би ще ни бъде от полза във всекидневния живот.

Да, за Любовта няма предразсъдъци. Затова очите и са толкова красиви, и гледат красиво. Защото приемат всичко, и се радват на всичко, сякаш е най-безценния диамант.

Да, мисля че е така. Една от причините поради която отворих тема за съзнанието е настоящата тема. Според мене (и не само) съзнанието е резултат от взаимодействието на Духа (на този етап от нашето развитие представен от душата) и материята. Съзнанието изразява степента в която душата може безпрепятствено да се изрази в материалния свят (това разбира се е само повърхностно представяне на нещата). При личностното съзнание гласът на душата е заглушен от въздействията на физическия, емоционалния и менталния план (т.е. човек е подвластен на илюзията). Преодоляването на телата означава довеждането им до такова състояние, че те да не са повече пречка за изявите на душата. Доколкото душата е отражение на Духа, а последния е единен с Бог, човешкото съзнание може да се определи и като степента в която ние лично изразяваме Бог във всекидневния си живот.

Разбира се Бог е навсякъде, но въпросът опира до осъзнаването на този факт - т.е. от степента на развитие на съзнанието.

Замисляли ли сте се какво представлява съзнанието? И по конкретно какво представлява човешкото съзнание? Как се сформира? От какви фактори се обуславя? Възможно ли е съществуването на съзнание без наличието на форма/тяло? Не са ли развитието на формата, нейната чистота и качество пряко свързани с развитието на съзнанието? Как Духът направлява този процес? Виждате ли ролята на съзнанието като свързващо звено между Духа и материята? А като техен резултат? Каква е разликата между съзнание и самосъзнание? Как си представяте Свръхсъзнанието? А груповото съзнание? Станаха доста въпроси, но аз разбира се не очаквам да отговорите на всичките. Някои от тях са изключително трудни (да не кажа невъзможни) за отговаряне. Надявам се все пак да опитате.

Силите на егото не могат да бъдат изчерпани, но могат да бъдат трансформирани. Егоизма не може да победи егоизма - това може да направи само себеотрицанието и децентрализацията на аза, което са качества на човешката душа и стоят в основата на Братството. Има едни други "братя" при които амбицията и егоизма са доведени до краен предел, но въпреки това не са се изчерпали. Човекът не е достатъчен сам на себе си дори и в Духа си. Но да говорим за човешкото същество над нивото на душата е безсмислено - нито мислите ни, а още повече думите са в състояние да изразят висшите реалности. Непривързаността към света на формите не означава отхвърлянето му. Да оставиш Братята си и да влезеш в Нирвана също е проява на егоизъм, а да се откажеш от това - висша проява на състрадание. Затова на изток Бодхисатвите са на почит. А това е във връзка и с истинската жертва на Христос. Или може би грижата за Братята също е проява на егото?

Окултизмът не се изразява в развиване на психически способности. Точно напротив - последните са в по-голяма степен следствие на религиозната отдаденост на мистика, която в един етап от пътя води до силно емоционално поляризиране на неговата личност. Факт е че повечето екстрасенси, медиуми, лечители, гадатели и др. от нисш тип (без осъществена връзка с душата) са със слабо развито ментално тяло. Окултистът се стреми към познанието и разбирането на скритите закони, които направляват света - видимия и невидимия. Той познава вътрешното чрез външното и се опитва да изяви тази своя вътрешна същност в ежедневния си живот. По отношение на качествата които споменах по-преди в тази тема, мисля че те са от значение както за окултиста, така и за мистика.

Ще ми се да вмъкна една корекция в терминологията. Сексуалната енергия е проявление на творческата енергия. Когато говорим за по-висшите планове на съществуването наименованието сексуална енергия не е съвсем удачно. Това което каза Кристиян по отношение на атомичната материя е вярно както за физическото, така и за емоционалното и умственото тяло (по-висшите е неуместно да засягам). Това причистване на телата е целта на вегетарианството - физическо, умствено и емоционално и една от целите на духовния път. Трансформацията на индивида и тази на отношенията му с външния свят и с неговата душа са неразривно свързани. По отношение на това дали сексуалната/творческата енергия присъства на атомичното (под)ниво на определен план (физически, емоционален, ментален) не съм съвсем сигурен. Но по принцип в първия (под)план винаги се съдържат и от него произлизат всички останали планове, както и силите и енергиите действащи в тях.

Максим, благодаря ти за хубавите думи. Поне аз твърдо вярвам в това което каза. Вярвам и в това, че хората, които споделят това мнение никак не са малко. Ян, с риск да бъда обвинен във фанатизъм, ще ти кажа, че Христос още е на кръста. И ще бъде на кръста, докато ние хората най-после да надскочим себе си, и докато не приложим Напътствията Му в отношенията помежду си. Христос дойде в Името на Любовта и Братството и докато не постигнем Любовта и Братството, Той няма да слезе от кръста. От нас зависи - от тебе, от мене и от всички останали.

Като прочетох това за Дж. Бруно ми плъзнаха едни мисли из главата, та реших да ги споделя. Според мене душата трябва да приеме формата за да я преодолее и възвиси. Същото трябва да направи и съзнанието по отношение на страховете си. То ги причиства - в това се състои истинското преодоляване. Страховете (ако причистените страхове могат да бъдат наречени страхове) вече са поставени в служба на съзнанието, а не обратното. Как можем да приемем страховете си? - аз виждам пътят за това в наблюдението над тях и всичко свързано с тях, разбирането им и прилагане на отношение на непротивене (на думи може би изглежда лесно ) Как да ги причистим? ; Как да ги възвисим? - Попитайте душата си - само тя може да го направи. От нас се иска само да станем проводници на светлина и (звучи красиво, а красивите неща са трудни ). В крайна сметка не е логично да очакваме, че можем да преодолеем страховете си без да сме достигнали едно сравнително високо ниво на самоосъзнаване и осъществили вътрешната връзка с душата си, така че последната да може по-свободно да се проявява във всекидневния ни живот.

Хубави думи и верни. Но въпросът е кой как ги разбира. А на мене ми идват наум няколко и то доста различни тълкувания. Надявам се всеки да ги разбере по най-добрия за себе си начин.

Нямах предвид самия филм, а начина по който са представени спартанците. Всъщност опитвам се да разбера кои техни качества приемаш и кои отхвърляш.

Ако трябва да бъдем точни принципите са активен и пасивен. По отношение на вертикалната ос Дух-Материя те винаги са съществували и ще съществуват (поне докато съществува проявената вселена). Активността и пасивността са относителни. Душата например е активна по отношение на тройното тяло и пасивна по отношение на Духа. Това е приложимо навсякъде, но все пак темата е за секса и ще спра дотук.

Посочих няколко необходими качества, а ти прие това за догматизиране. Ако можеш постигни свободата си и без тяхното прилагане. Аз предпочитам да развия тези качества вместо да бъда свободен.

Не съм готов, защото това което съм не ме задоволява. Няма нищо ново, няма и нищо старо - съществува само Вечното. Аз не познавам Вечното, но към него се стремя и до него ще достигна. И няма да пътувам сам - такъв път не ми е нужен. Да бягам от света без да поглеждам след себе си - не мога, нито пък искам. Не ща такава свобода!

Според мене окултистът трябва задължително да добие самоувереност и едновременно с това смирение. На по-късен етап се развиват самоотвержеността и стремежът към служба в полза на Цялото. Окултистът се стреми да култивира чувство за непривързаност, което води след себе си Любовта (в това твърдение съм силно убеден). И преди всичко останало е непричиняването на вреда. Окултистът събира информация от всички възможни източници, като прави това търпеливо и непредубедено. Той размишлява съзнателно и с цялото си внимание над събраната информация, а по-късно използва и медитация, като с течение на времето развива нужното разбиране и способност за различаване. Всичко това поражда и способност за синтез. Изкуствата е желателно да се практикуват от всеки, въпреки че не са свързани пряко с пътя на окултиста. Същото важи донякъде и за религиозната отдаденост.

Доста крайни мнения по отношение на въображението. Как ще го използва човек зависи единствено от него. Малко съжалявам, че засегнах връзката му със страха. В тази връзка споменах и участието на паметта и емоциите. По отношение на това какво представлява материята, някой ако има желание може да открие нова тема (пък може и вече да има такава - не съм търсил).

Страховете ние си ги създаваме (може би думата проявяваме ще бъде по-точна) - чрез въображението. Това е също един вид творчески процес, макар и тотално изкривен от затъналата в материята личност. Колкото и да не ни се иска, въображението може да бъде използвано както в положителна, така и в отрицателна насока. Това не противоречи на мнението, че страховете и болката са присъщи на материята. В последната те са в латентно състояние, а именно чрез въображението, спомените и емоциите при страха, и сетивата и емоциите при болката, те преминават в осъзнато от личността състояние.

Коренът на страха и болката е в самата материя. Докато се отъждествяваме с материята ще сме под тяхно влияние. Въображението е може би най-мощния инструмент за подхранване на страха. То засилва многократно идентифицирането ни с дадени нежелани от нас събития/разултати/очаквания (болка, провал, несигурност и др.) и предизвиква у нас чувството за страх, без реално да сме ги преживяли. Единственото лекарство, което може окончателно да победи страха е светлината на душата. Това е свързано с битката между пазача на прага и ангела на присъствието.

Въпросите предполагат и някаква цел или причина за задаването им. Отговорите са само дотолкова важни за питащия, доколкото са свързани с последните. От тази гледна точка правилния въпрос е този, чийто отговор води до постигане на стоящата зад него цел. Ами естествения въпрос който следва е: каква е правилната цел/причина?

Можем ли да говорим за въображение на личността (като ментално качесто), въображение на душата и въображение на Духа? А за въображение при Бог?

Рано или късно всички страхове трябва да бъдат извадени на повърхността. Въпросът е могат ли психоаналитиците да определят подходящия момент? Според мене подсъзнанието е склад за тези страхове, защитавайки в известна степен човека от тяхното истинско въздействие до настъпването на момента в който последния е в състояние съзнателно да ги преодолее. Т.е. подсъзнанието се явява един вид предпазен механизъм. Този процес не е съвсем безопасен. Мисля, че идеалния вариант е опитен "водач" (може и психолог), ментално-поляризирана личност, осъществена връзка с душата в определена степен (душата също може да влезе в ролята на "водач", но в този случай връзката с нея трябва да бъде още по-ясно изразена).

selsal, харесва ли ти филма "300" ?