Станимир

Ако един добре обучен "виждащ" прочете което и да е мнение от този форум, ще види единствено възможността която съществува пред неговият автор за разширяване на разбирането му, и ще го насочи по подходящ начин, ако прецени за необходимо. Всеки трябва сам да се пребори със заблудите си. Никой не може да разсее илюзията около човека, освен собствената му душа.

Точно така. Това е картина на Рьорих.

Аз май не съм се включвал в тази тема. Та последния пост на adelaida ме накара да се замисля над аватарите на Cveta 80. Чрез един от предните и аватари (този с пирамидалната постройка) тя сякаш търсеше закрила и сигурност (чрез други хора или посредством духовното си развитие), като в същото време остава (или се стреми да остане) някак си в страни от живота. Предния аватар (със стената и лицето на нея), както и да го погледна го асоциирам с една преграда, която засега не знае как да премине (най-вероятно е човек, но може и да са определени обстоятелства). Cveta 80, тормозят те въпроси (и може би важни въпроси) на които все още не можеш да отговориш. Последния ти аватар е най-хубавия от всички. Това е мечтата която се стремиш да реализираш, но постигането и ти убягва в настоящия момент. Не губи надежда. И се бори за нея.

Идва ми наум една аналогия: В следствие на неправилен живот (предимно емоционален) в човешкото тяло често се пораждат различни болести. Но човекът има възможност да предприеме различни методи на лечение, които ако са разумно избрани ще доведат до много по-лесно и бързо справяне с болестта. Същият този човек може и да остави болестта да отмине естествено, което може да доведе и до нейното изостряне. Може ли тази аналогия да се отнесе към кармата? Може ли кармата да бъде променена (не казвам отменена)?

"Имайте предвид все пак, че СЪЗНАТЕЛНИЯТ аспект е този, който прави формата магнетична, възприемаща, отхвърляща и препредаваща; това съзнание е различно в зависимост от природата на съществото, което информира или работи посредством центъра, бил той голям или малък. Имайте предвид също, че животът, който тече през всички центрове, който оживява всецяло пространството, е животът на едно Същество; следователно то е самия живот във всички форми, ограничаван във времето и пространството от намерението, желанието, формата и качеството на обитаващото Съзнание; видовете съзнание са много и разнообразни и все пак животът остава винаги един и същ и неразделим, защото е ЕДИННИЯТ ЖИВОТ." "Има един момент, който всички вие трябва да разберете - а именно, че прогресиращият ученик не се премества в нови полета или области на съзнание, подобно на простоянно маршируване напред от едно ниво към друго (както визуалният символ на теософската литература би означил). Това което трябва да бъде разбрано, е, че всичко, което Е, съществува вечно. Всъщност нас ни интересува постоянното събуждане на вечно съществуващото Е, което присъства винаги в заобикалящата ни среда, но което обектът не съзнава - поради късогледство." "Нека помним винаги, че всяко поле на съзнанието със своите граници представлява затвор и че целта на цялата работа за освобождаване е да се даде възможност на съзнанието да разширява своето поле на контакти." "Разширяването на съзнанието, пораждането на нарастнала чувствителност и възприемчиво осъзнаване са целта на цялото божествено и йерархично усилие." "Може да се каже, че самото съзнание, което е целта - докато сме на тази планета - на целия еволюционен процес, представлява просто демонстрираният резултат от Науката за Свързването. Също така то е цел в една или друга форма и на един или друг етап на цялото планетарно съществуване в самата Слънчева състема. Развитието на този съзнателен ответ представлява всъщност растежа на сетивното осъзнаване на САМИЯ планетарен Логос. Човешкият механизъм и неговата способност да реагира ответно спрямо заобикалящата го среда (както науката знае добре) се е развил в отговор на вътрешен импулс, присъстващ във всяко човешко същество и във всяка форма на живот, и в отговор на "притеглянато" и магнетичния ефект на околната среда." "Инстинктът, управляващ растителното и животинското царство се развива и преобразува в интелект в човешкото семейство. По-късно интелектът се превръща в интуиция, а интуицията - в озарение. Когато се зароди свръхчовешкото съзнание, тези две неща - интуицията и озарението - заемат мястото на инстинкта и интелигентността." В служба на човечеството - А. Бейли

За първите е най-трудно. За тези след нас ще е по-лесно. Трябва да сме брагодарни на тези, които са проправили пътя преди нас и да продължаваме да утвърждаваме пътя за тези след нас. Това е един ритъм, който ако бъде установен от достатъчно хора индивидуално, ще повлече със себе си и всички останали. Най-важното е да не чакаме, когато действително сме в състояние да направим нещо добро.

Ян, това според мене е позитивно размишление.

Силвия Максим, не съжалявай. И бъди верен на себе си.

Тя Божията Любов ако беше така изпепеляваща... Асоциацията с кафето не ми се струва уместна. Каква асоциация предизвикват у вас думите "жива любов"? А "жив секс" ?

Да, в тази тема не съм изложил аргументи. Може би ще ги откриеш в някои от постовете ми в другите теми и в някои от постовете на Венцислав. Но за целта трябва първо да вникнеш в гледните точки които се опитваме да изразим. Направи асоциация с думите Саможертва и Дух. selsal, в какво според теб се състои човешкото развитие? Какъв трябва да бъде човек за да се развива?

Учим се...или може би изграждаме себе си е по-правилно. Знанието е неутрално - според качествата които притежава човек знанието може да бъде разумно оползотворено, с него може да се злоупотреби или просто да остане неизползвано. Живеем за да придобием тези качества, които дават възможност на божественото в нас да се прояви.

Равновесие трябва да се постигне както във всяко едно от телата по отделно, така и общо между трите нисши тела. Според мене от най-голямо значение е вътрешния покой. Това не е липса на активност, а по-скоро необвързаност. Основния проблем е личностното съзнание, което създава всички илюзорни връзки и зависимости, които водят до дисбаланс в човека. Хубаво упражнение е да наблюдаваме себе си, своите действия, мисли и чувства "отстрани". Това премества фокуса на съзнанието от личността към душата. Да намерим центъра на стабилност в себе си и оттам да контролираме живота си (не събитията, а нашите мисли, действия и чувства). За това са необходими разбиране и опит, както и известно разширение на съзнанието извън личността. Практикуването на вътрешно мълчание е в състояние изключително бързо да възстанови изгубеното равновесие в човека.

Хубава притча. Благодаря ти. Nasr-ed-Din = пазител на вярата. Имало е такава титла и май в един период се е давала и на султана.

А аз снощи сънувах, че си пиша с кодирана азбука. Явно последните постове са ми въздействали доста силно. Винаги съм обичал да правя съпоставки между различните азбуки, формата, подредбата на буквите/символите и съответстващите им звуци. И мога да кажа, че този интерес не е продиктуван само от нумерологията. Още помня основните елементи на знаците от съня ми. Някои от тях се срещаха в почти всеки от тях. Не аз бях измислил азбуката, но имах ключа за разшифроването и пред себе си.

Преди всичко трябва да се открие връзката между тези закони и събитията от ежедневния ни живот. Да се разбере как реално се проявяват. Например имаме някаква слабост, да кажем тютюнопушене. Това е навик, т.е. установен ритъм, който трябва да преодолеем чрез утвърждаване на нов ритъм, несъдържащ този навик. Имаме и цикличност в силата на проявление на този навик. В едни моменти импулса тласкащ ни към цигарите е по-силен, а в други значително утихва. Най-лесно се утвърждава новия ритъм именно в периода на затихване. В периода, когато импулса е твърде силен е необходимо не да се съпротивляваме, а да се опитаме да запазим вътрешно мълчание (да потушим всички мисли и желания) и да изчакаме известен период от време. При правилно прилагане импулса подтикващ ни към пушене, не след дълго ще премине, тъй като енергията следва мисълта, а мисълта не е центрирана върху пушенето. Т.е. извършва се едно прекъсване на потока от енергия чрез който ние подхранваме това желание. Все пак то ще се появи по-късно отново, докато не утвърдим новия ритъм на живот без тютюнопушене, т.е. целия този процес може да се наложи да бъде повторен няколко пъти, но всеки следващ път ще е все по-лесно. Съпротивлението усилва силата на навика, който искаме да променим, тъй като го подхранваме енергийно. Имаме и закон на съответствието, но проявлението му е по-трудно забележимо. Ще кажа само, че тютюнопушенето е разпространено в световен мащаб. Това рефлектира в една мощна мисъл-форма създадена от човечеството. В последните години тази мисъл-форма все повече отслабва в следствие на промените в човешкото мислене и отношение към цигарите.

Благодаря ви за споделените мнения и споделените мисли на Учителя. В тях съзнанието е представено от няколко различни гледни точки, което лично за мен е от голяма полза. Не разбрах всичко от написаното, но именно в това съзирам възможност за разширение.

На кого ще се довери човек и на кого не във всекидневния си живот е личен негов избор. Способността за различаване е качество, което всеки от нас трябва да развие, а дотогава вероятно често ще попадаме в заблуди. Когато говорим за сътрудничество в работата или при следване на определена цел, доверието е задължително условие. В противен случай нямаме сътрудничество, а взаимно споразумение основаващо се на личната изгода. При взаимното доверие между хората, личностния елемент отстъпва на заден план, човек знае, че не е сам, че може да разчита на другия. За да можеш да се ползваш от помощта на другия, ти също трябва да си готов да помогнеш. Когато някой проявява недоверие в една група от хора, които следват някаква обща цел и са зависими един от друг за постигането и, този човек сам се изолира от останалите и работи срещу тях, а оттам и срещу себе си. Силите на този човек отслабват, защото не може да ползва енергията генерирана от групата, а и самото недоверие поглъща голяма част от тях. Братството предполага в най-висша степен проява на доверие. При него имаме обединение до такава степен, че то представлява единен организъм със свое тяло, ум, душа и Дух, с единни цели и взаимосвързаност в развитието на съставящите го единици. Доверието в Братята създава връзки ненарушими във времето и пространството.

Прекрасна е! Има връзка с много от темите във форума.

Целта ми не е да ми се вярва, а всеки от участниците във форума да се опита да примири тези две твърдения от собствената си гледна точка и според собственото си разбиране. Познавам доста учения и не отхвърлям нито едно от тях. Не знам дали го приемам лично, не съм се замислял. Може би си прав. Приеми, че си прав - за тебе това е важно, за мене е без значение. Аз никога не мога да бъда сам - дори и да съм далече от "стадото". Въпросът опира до осъзнаване - групово, неегоистично, но включващо в себе си и индивидуалността. Осъзнаване, каквото при животните липсва (не твърдя, че съм го постигнал, но поне се стремя).

Храм на душата могат да бъдат физическото, астралното и менталното тяло, разглеждани като едно цяло. За Духа няма какво да кажа. В настоящата еволюционна точка на която се намира Човечеството, физическото тяло представлява просто един резултат. Физическото тяло трябва да се подържа здраво и чисто - това е достатъчно и никак не е малко. Много хора допускат грешката (според мене) да му отделят свръхголямо внимание. Наистина значението на това тяло е голямо, но то е второстепенно по отношение на развитието на менталното тяло (защото именно чрез последното може да се осъществи контрол над физическия и емоционалния носител и именно то е в състояние да доведе до физическия мозък и ежедневното съзнание на човека просветляващите въздействия от страна на душата). Същото важи и за емоционалното тяло - то следва преди всичко да бъде пречистено и това може да направи единствено душата с посредничеството на ума (но за тази цел последния трябва първо да бъде достатъчно развит и фокусът на съзнанието да не бъде егоистичен). Нещата са комплексни. В момента от значение е преди всичко развитието на ума и децентрализирането/разширяването на съзнанието (длъжен съм да предупредя, че тези две направления трябва да се следват съвместно и наблягането на едното за сметка на другото може да доведе до неприятни резултати). Това не може да стане без участието на физическото тяло и именно от това се обуславя и неговата важност и нуждата от подържането му в здраво и чисто състояние.

Какво мислите за връзката между молитвата и медитацията? Според мене чистата, неегоистична молитва е и медитация, както и дълбоката медитация включва в себе си и молитва.

Молитвата на първо място е осъществяване на връзка с Бог и с тези които служат на Бог. Осъществявайки връзка с Бог, човек се издига (говоря за вътрешно състояние) и може да стане проводник на необходимите духовни енергии за осъществяването на молитвата. Това е един малко засегнат въпрос. Ние се молим на Бог да се изпълни дадено наше желание, но молитвата предполага самите ние (човек или група от хора) да станем проводници на необходимите за това енергии. Това изисква и наличието на необходимата доза вяра и вътрешна чистота. Молещия се взема участие в процеса на изпълнение на молитвата, а не чака само помощ отвън.

Всички явления са циклични по характера на своето проявление. Благоприятните условия за настъпването на едно явление се заменят със период на намалени възможности. Различни цикли, с различна дължина и значение непрекъснато се застъпват и припокриват. Един цикъл може да е във възход, друг да е в падение; може и двата цикъла да са в запад или и двата да са във възход. На базата на познанието за състояние на влияещите върху даден резултат цикли, може да се избере и най-благоприятният период за постигането му. Когато условията са неблагоприятни, по-добре е да се изчака и да се извърши съответната подготовка в очакване на благоприятния момент.

Важен е и начина по който се приемат или отказват парите. Пари могат да се дават с любов, с разбиране, с нежелание, от милост, но същото важи и за вземането на пари или отказването им. Т.е. както всяка друга енергия, парите трябва да се направляват разумно. И нещо друго: при равни други условия 100 лева дадени от един богат човек носят много по-малък енергиен потенциал от 100 лева дадени от човек, който не разполага с много пари.

Енергията следва мисълта. Ако не се лъжа Учителят Дънов беше препоръчал при безсъние да се концентрираме върху върха на носа си за да заспим. Опитвал съм - действа.