Станимир

Ян, не мисля, че става въпрос за въплъщение, а за вид обсебване.

Защо "голо"? Това което споделяме може да бъде поне отчасти добре аргументирано и съобразено с този с когото желаем да го споделим. Наистина по твоята дефиниция това няма да е "същинско споделяне", но лично за мене целта на споделянето не е да се откриеш пред другия, а това което споделяш да е поне в известна степен от полза за него. Смелост или глупост - въпросът опира до целесъобразност. Опасен за кого? Аз си мислех, че опасността в споделянето зависи от знанието, което се споделя, защото всеки носи отговорност за последствията - съзнавани или несъзнавани - от своите думи.

Целта на животинската еволюция е постигането на самосъзнание, т.е. индивидуализация. Хората не могат да се върнат назад към животинското царство, тъй като вече са постигнали тази индивидуализация. За хората няма уроци, които могат да научат в животински форми, дори и най-деградиралите хора. Ян е прав за менталното тяло. Буда също няма какво да научи от въплъщението си в човешко тяло, но това не е инволюция, а съвсем съзнателно и доброволно решение.

За пълнолунието в Близнаци

По отношение на интуицията, впечатления е по точна дума от внушения. На базата на тези впечатления, абстрактния ум изгражда идеи, които конкретния ум в последствие възприема и препраща към мозъка със или без да ги изкривява. Изкривяване може да се получи и от емоциите. Източникът на тези впечатления също може да бъде твърде различен. Иначе при внушението и самовнушението абстрактния ум не взема участие, а се въздейства на конкретния ум и емоциите.

безпристрастие = непривързаност -> човек не е привързван към събитията от света емоционално, но те не са му безразлични. Просто има едно осъзнаване на границите в които той може и е целесъобразно да им въздейства, и разбиране на факта, че влиянието на външната среда не винаги може и трябва да бъде избягвано. Всичко това е продиктувано от едно желание за индивидуално и групово развитие, за постигане на по-хармоничен живот, за култивиране и утвърждаване на определени добродетели, постигане на бистрота и независимост на ума, пречистване на чувството за справедливост и целесъобразност и в крайна сметка за проявяване на качествата на душата във всекидневния живот. Т.е. непривързаността е продиктувана от един стремеж към по-възвишен живот. При безразличието и равнодушието липсва този стремеж - няма цел, няма движение, няма усилие. Състоянието на безпристрастност се поддържа съвсем съзнателно и постоянно, и със съответното усилие и разход на енергия, поне до момента в който човек установи една по-стабилна връзка със своята душа.

Смисълът на живота е проява и разгръщане. В случая на човешкия живот - проява и разгръщане на душата. Когато потенциала на тялото за това е изчерпан, душата се отегля и формата се разрушава.

Съзнанието на децата е доминирано почти изцяло от емоциите, а родителите твърде често се опитват да им въздействат чрез логически доводи, които децата, съвсем естествено, не разбират. Остава въпроса как може да се упражни желаното емоционално въздействие върху децата, без да се стига до агресивни действия (физически и психически) от страна на родителите и без да се нарушава свободата на детето (в крайна сметка това не винаги е възможно, но поне трябва да се опита). При всички случаи е необходимо родителите да са наясно с гледната точка и желанията на детето. Останалото е въпрос на разбиране, творчество и търпение (в тази последователност). Важно е да се осъзнае и факта, че детето се променя и развива само, а родителите единствено го предпазват и насочват.

Мога само да предполагам за причините. Но точно тези хора ще бъдат от изключителна полза за България ако се завърнат. И тогава ще се окаже, че заминаването им зад граница не е било напразно. Всъщност енергията трябва да тече и в двете посоки (или по-точно кръгообразно), иначе се получава дисбаланс.

"Последователя разбира, или се научава да разбира, че той не е това или онова, а самият Живот. Той не е физическото тяло или емоционалната му натура; той не е в крайна сметка (съвсем окултен израз) умът или онова, чрез което се познава. Той научава, че трябва да се издигне и над това и да го замени с разумната любов (която е възможна единствено когато умът е развит) и започва да осъзнава себе си като душа. По.късно идва онзи ужасен "момент във времето", в който, увиснал в пространството, той открива, че не е душата. Тогава какво е той? Точка от божествената динамична воля, съсредоточена в душата и достигаща до осъзнаване на Съществуванието, използвайки форма. Той е Воля, владетелят на времето и организаторът - и на време, и на пространство." Посланията на тибетеца - А. Бейли

Как мислите добре ли е това за света или не?

А аз харесвам еднорозите.

Необходимо е да се помни, че душата винаги е добра; може да и липсва опитност в трите свята и по този начин да е непълна; но тя не съдържа никакво зло. Материята е средството за проява на душата на това поле на съществуване; душата е средството, на едно по-високо поле, за проява на духа, а трите са триединство, синтезирано от живота, проникващ във всички тях. Душата се разгръща, използвайки материята, и намира своята кулминационна точка в човешката душа. Самоосъзнаващата душа на човека е във връзка с душата на всички неща. Тя е интегрална част от всемирната Душа и поради това може да осъзнае съзнателната цел на Божеството; може разумно да съдейства на Божията воля и по този начин да работи с плана на Еволюцията. Душата е качеството, проявено от всяка форма. Тя е онова фино нещо, което разграничава един елемент от друг. Тя е неосезаемата същинска природа на формата, която в растителното царство определя дали ще се пови роза или цветно зеле, бряст или кресон; това е един вид енергия, разграничаваща различните видове в животинското царство, и прави един човек различен от другите по външен вид, по нрав и по характер. На полето на съществувание на душата няма разделение. Няма "моя душа и твоя душа". Само в трите свята на илюзията и на майа мислим от гледна точка на души и тела. Човечеството е проявление на два аспекта на душата - животинската душа и божествената душа, - които, като се съчетаят и споят в човека, съставляват човешката душа. Това е причината за специалните проблеми на човека, а тези два аспекта го въвличат в дългата борба, завършваща с освобождаването на божествената душа чрез възвисяване на животинската душа. В тези думи се крие много храна за размисъл. Душата на човечеството е не просто едно създание, свързващо духа с материята и посредничещо между Монадата и личността, а тя изпълнява една уникална функция на връзка между по-висшите три природни царства и по-нисшите три. Доколкото човек се намира под влиянието на душата, а след това под контрола на душата и накрая - в отъждествяване с нея, само дотолкова той ще се приближава към центъра на сливане. Като се увеличава любовта ви към човечеството, а интересът ви към самите вас намалява, вие ще се продвижвате към онзи център на светлина и любов, където Учителите съществуват духовно. Езотерична психология, Посланията на тибетеца, В служба на човечеството - А. Бейли

Да зависи от гледната точка. Но този по чийто адрес е отправена обидата, няма как да се обиди от нещо за което не знае. Т.е. неговото вътрешно състояние няма да се промени, а обиждащия си плаща при всички положения, дори и ако обидата е само мисловна.

Смъртта не може да събуди никого. Правото да се пробудиш трябва да се завоюва.

Ами за плача на Христос мога само да предполагам. Когато хората плачат винаги присъства личностния елемент, с доминиране на силните емоции - положителни или отрицателни. При Христос такова нещо не може да съществува. Когато успееш до такава степен да почувстваш ненарушимото единство което съществува на нивото на съзнание на душата и над него, единственото което има значение са другите. Плачът на Христос е предизвикан от състрадание и съпричастност. Плачът му е може би предизвикан и от пропуснатите възможности от страна на човечеството (времето е безкрайно, но не е без значение).

Човек може да се обиди и за неща които нямат никаква връзка с него самия. Аз вчера писах в една друга тема, че човек се обижда когато почувства личното си пространство нарушено. Когато това се случва в по-малка степен, човек изпитва единствено неприятно усещане и дискомфорт, но когато "прозре" зад своя дискомфорт влиянието на някой друг (чрез думи или поведение) се появява обидата. Тя може да е съчетана и с други чувства като например гняв, ревност, разочаровение. При обидата винаги има и отправено обвинение към този който ни е обидил. Дали е обосновано или не е друг въпрос. Ако не обвиняваме, няма да се обидим; най-лесно можем да възстановим равновесието си, като спрем да обвиняваме.

Любовта е много по-широко понятие от доверието. Любовта е всеобхватна, докато доверието може да се отнесе само към определен кръг от хора, на които мислим или чувстваме (на база на мнението което сме изградили за тях), че можем да разчитаме. При доверието правим винаги оценка на този на който се доверяваме. Любов без доверие може да съществува, стига да имаме разбирането, че всеки прави грешки и че ако някой в момента не е развил необходимите качества за да можем да му се доверим, то след време ще ги развие. Но когато се доверяваме на някого се създава една обединяваща връзка, в която любовта също присъства, но тя е на по-високо ниво и често дори не я осъзнаваме като любов.

Можем ли да наречем някого истински приятел, ако не му се доверяваме? Или приятелството е само среща на интереси. А вашите семейства - какво ви свързва заедно? - Любов лишена от доверие?

Човек реагира на обидата, когато почувства, че неговото лично пространство е нарушено. Съображения от типа "не съм виновен/виновна, че той лесно се обижда" служат само за оправдание на агресията (дори и добронамерена). Щом видим, че сме нарушили чуждото пространство ще се отдръпнем, иначе отнемаме свободата на другия. Мона явно се имаш за голям психолог и може би имаш основание за това, но кой ти дава право да решаваш, че трябва да отключваш подтиснати чувства или спомени на човек, който дори и не познаваш лично? Още повече, че никъде не забелязах Анелия да те е молила за това. Иначе за мотивите ти съм дълбоко убеден, че са доброжелателни.

Преди малко прочетох един пост, където се споменаваше за плача и тъй като видях, че няма отворена подобна тема, реших да го направя. Ще се радвам ако споделите какво е вашето мнение за плача. Ето някои насочващи въпроси, разбира се бих желал да не се ограничавате само с тях: Защо плачат хората? Катви са различните причини за плача? Какво е отношението ви към плача - доколко може да се определи като полезен или вреден? Какъв е ефекта на плача върху емоционалното и общото здравословно състояние на човека?

Има различни начини и пътища да се изкачим по Дървото на Живота. Никой не може да се изкачи вместо нас, но може да ни покаже как по-лесно да го направим. По пътя може да има и опасности, за които е хубаво да знаем предварително. Може да сме тръгнали с прекалено много ненужен багаж или недостатъчно добре екипирани, а изкачването по Дървото на Живота е дълго и да се изкачваме сами ще ни е малко тъжно.

Ако можем да погледнем на себе си отстрани и обикнем това което виждаме, значи сме приятели със себе си.

Има ситуации в които трябва да покажеш на човека отсреща, че те е обидил, просто защото обиждащия не винаги съзнава това. Аз лично не съм се чувствал чак дотолкова силно обиден, че да не забравя за обидата до няколко минути и да продължа отношенията си с този който ме е обидил все едно, че нищо не се е случило (това при положение, че обидата е била несъзнателна. При съзнателна обида трябва да се подхожда според случая - няма стандартно решение). Когато казвам, че ми минава до няколко минути, не мога да кажа точно, че прощавам на този който ме е обидил, а просто преставам да се чувствам засегнат и да виждам някаква вина в него (т.е. прошката става безсмислена когато вече не виждаш вина в човека отсреща). Пак повтарям всичко това е при положение, че обидата е несъзнателна. Ако обидата е съзнателна от значение е доколко близък е човекът който ни е обидил, зависимостта ни един от друг, дали е безопасно да отвърнем на обидата, дали е инцидентен случай или не, дали можем да накараме другия да разбере грешката си и сигурно много други неща. Все пак вътрешно дори и в тези случаи трябва да се стремим да възвърнем хармонията си максимално бързо. Един човек който подържа телата си в относително висока вибрационна активност и съзнанието му е фокусирано в известна степен към надличностните реалности, не може да задържи обидата в себе си и да я акумулира подсъзнателно. Обидата не може да издържи на високите вибрации. В същото време в масовия случай нанесената обида (разглеждана като мисъл-форма) сериозно намалява честотата на вибрация на този който и се поддава. Казвайки всичко това за чистотата на телата и развитието на съзнанието, нямам предвид някакви недостижими свръхчовешки състояния, а просто по-инклузивен и духовно ориентиран живот.

Ами нея - Епохата на Водолея - всеки си я носи в себе си и кога ще започне да си я изживява е личен негов избор. Въздействието на космичните лъчи, злоупотребата с които подхранваше фанатизма и сепаратизма затихва. Появяват се нови възможности за установяване на ред и законност, както и на хармоничност в отношенията между хората. Това не е пророчество, а настоящето в голяма степен показва, че тези влияния вече се усещат от човечеството. Как ще се възползваме от благоприятните условия зависи единствено от нас хората и никакви "пророци на злото" не могат да бъдат от значение.