Станимир

Разбира се даване на цялостно и изчерпателно определение е абсурдно, но подхождането към въпроса от различни ъгли може да даде добра основа за разбирането и развитието на човешката същност - проявена и непроявена.

Не знам точно за Ванга, но както казах в много случаи предстоящи да се случат на физичцески план събития, вече са започнали да се проявяват на по-финно равнище. Съществуват и варианти, когато лицето предсказващо бъдещето е във връзка с други същества с определена степен на развитие, която им позволява да изпращат съответните впечатления към ясновиждащия, който от своя страна ги получава. Разбира се, възможни са и други варианти, било то от нисш или висш порядък.

Да вземем като пример един лекар. При него идва болен пациент. Лекарят го преглежда и на базата на симптомите съставя съответната диагноза. А тя е примерно, че болестта ще отшуми от съмо себе си, но това ще стане едва след 25-30 дни, през които болестта първоначално ще се усили, преди да започне бавно да отшумява, а на болния през това време никак няма да му е леко. Лекарят дава необходимите указания, при спазването на които човекът би се справил с болестта за 2-3 дни. Пациента от своя страна може да изпълни тези предписания или да не ги изпълни. Също така може да предприеме и други спомагащи излекуването му действия, непредписани от лекаря - позитивно мислене, проява на хармоничност в отношенията, правилен режим, разходка в природата и допълнително да ускори оздравяването си. А може и да предприеме противопоказни действия които значително да засилят болестта. Мисля, че аналогията е пълна. Всъщност много от нещата, които виждат ясновидците, вече са се проявили в астралния план. Разбира се за истинското ясновидство е необходимо наличието на развито съзнание най-малкото на причинно равнище.

Предсказанията представляват само една визия за бъдещето. Те не показват самото бъдеще. Това са следствията, които ще се проявят на базата на вече възникнали причини, които са привели в движение съответните сили. Целта на предсказанията е да покаже моментното състояние на очакваното бъдеще, но все пак е нужно да се осъществят необходимите действия за постигане на желания резултат.

Факти ... отпечатъци в материята - това някак си го асоциирам с паметта. А може би това е паметта на Природата

Да, но само като потенциал. А какви прекрасни творения могат да се направят от пясъка. Но за това е нужен огън ... и много песъчинки.

selsal, истината не е само в обхвата на меча ти. Размахвайки оръжие в мъглата едва ли ще успееш да я разсееш. За това са нужни топлина и светлина. А меча е само за защита и то в краен случай. Но ако държиш да го използваш, можеш да си направиш сепуко. Разбира се, говоря символично.

На мене думата "действителност" много ми харесва. Изразява една идея за всеобхватност, същностност, обективност и в същото време корена и изразява движение, зад което се крие съзнателно планиране и насоченост. Виждате ли разлика между истина, реалност и действителност?

Не знам какво толкова има за обясняване. Имаме разлагаща се плът, неспирни емоционални замърсявания от страна на посещаващите гробищата, въобще изобилие от тамасична енергия. А и самия култ към тялото на умиращия, отчаянието и болката съпътстващи по принцип погребенията създават твърде изопачена представа за смъртта, а оттам и за живота.

6 млрд. население на земята при обща бройка на душите около 60 млрд., при сегашната средна продължителност на живота ... май за хиляда години човек не може да се прероди много пъти. А Сатия юга бих определил като време за напрегнато строителство и утвърждаване. Ако под мир се разбира хармоничност в обществения живот и в отношенията между хората - това със сигурност ще бъде постигнато в немалка степен. Но ако става въпрос за блаженна почивка - това може да стане в Девачан или в Нирвана, но не и в Сатия юга.

А отсрещната страна в спора? Излиза, че тя е просто инструмент за да задоволим егоистичния си интерес към истината (и то само в интелектуалната и част). Целта на споделящия винаги е насочена към другия. Той вече е постигнал истината, която споделя. Споделянето дава възможност на всеки да развие истината сам за себе си, да го направи по начина по който желае и когато е готов за това. При това няма изкуствена намеса в процеса на развиване на истината протичащ при отсрещната страна, както е при спора. Споделянето развива способността за различаване, за съизмеримост и за синтез. Спорът никога не може да надхвърли конкретния ум. Когато става въпрос за духовни истини това което може да се направи е да се даде определен намек, насока или идея - това е и истински ценното в едно споделяне. Останалото зависи от търсещия и никой няма да се опитва да спори с него за да подложи на изпитание позицията му. Това търсещия трябва да направи сам.

Всъщност мога да се позова поне на един Учител, който отхвърля необходимостта да се изчаква три и половина дни преди да се извърши кремирането. Той посочва, че е разумно да се изчака 12 часа, но причините за това не са свързани с етерния двойник или с някое от по-висшите тела. Иначе съм твърдо за кремирането и считам, че практикуването на повечето (да не кажа всички) други погребални ритуали е най-малкото безотговорно и вредно за живота на планетата.

Все пак със selsal имаме нещо общо - и двамата търсим колкото е възможно повече гледни точки. Само че аз не споря за да подлагам на изпитание всяка една гледна точка, която ми се поднася и не приемам само тези от тях, които са преминали през субективния ми тест за аргументираност. Това което правя е, че се опитвам да намеря общото в предложените ми позиции, да открия конструктивния елемент във всяка една от тях и после да се опитам да ги развия чрез разсъждение и медитация.

Знанието е функция на ума. За състоянието на съзнание на душата едва ли може да се каже нещо с думи. Една от причините за която ни е нужно "всичко останало" е за да може душата да получи израз на физически, емоционален и нисшия ментален план с всички произтичащи от това последствия, както по отношение на еволюцията на човека, развитието на телата му, животите от които те са съставени, материята която ги изгражда. Ако се разгледа човечеството като цяло и целта на проявление на неговата душа на земята могат да се направят други интересни аналогии. Ако се разгледа човечеството като част от едно по-голямо цяло, аналогиите могат да се развият още повече.

Всеки от нас е един център на сила. Всеки от нас има в себе си една опорна точка, която може да му послужи като непоклатима основа за всичко което прави и чрез нея да остане верен на себе си дори и в най-тежките моменти. Във всеки от нас има такова място, където сме недосегаеми и в същото време връзката ни със света е по-истинска от всякога. Не зная дали има друг начин да намерим това място, освен чрез медитация. Когато осъзнаем себе си като център на излъчване на любов и сила, център зад който стои един неизчерпаем източник и една велика същност в която всичко е едно цяло, равновесието е неизбежно и истинско.

Личността е тази която е недоволна и тя наистина е различна в различните прераждания. Но както казах тя е илюзорна от гледна точка на душата и е ценна за нея дотолкова, доколкото и осигурява опитност на долните три плана на проявление. Душата избира какви ще са характеристиките на тялото на човека, семейството в което се ражда, условията на живот които ще му се предоставят, някои събития които ще се случат. Всичко това става в зависимост от кармата и качествата на които душата иска да наблегне чрез съответното прераждане. Човекът, чийто съзнание е фокусирано в менталното или астралното тяло от своя страна следва да осигури чист канал за проявлението на душата и да се осъзнае като едно с нея.

Умират само илюзиите. Въплъщаващата се личност е илюзия. Реалността трябва да се търси в душата, а после и отвъд нея. Голяма част от спомените ни не са нужни на нашата душа. Тя приема от живота само най-ценното. Останалото винаги може да бъде възстановено като спомен, но душата не изпитва такава необходимост.

Да, но от времето на Учителя Дънов, интензитивността на живота се е увеличила значително. Това принципно увеличава и необходимостта от сън.

Ами според мене това е най-близката цел, която е напълно достижима за хората - връзката с и проявяването на човешката душа в ежедневния живот.

Първо си постави ясно целите и визуализирай резултата, без очаквания относно постигането му. Ти тъй или иначе не си зависима от този резултат. Това за което мечтае човек изразява вътрешната му същност. Когато мечтаем за хубави и приятни неща това до голяма степен пренася тези вибрации и в реалния живот. Дори и мечтата да е неосъществима, тя спомага за вътрешното ни изграждане. Качествата на характера за които мечтаем да изградим, много лесно могат да се превърнат в реалност.

Изразът "Да бъдем като децата" има още един аспект и това е връзката ни с източника, с истинските ни родители (Бог и Природата), осъзнаване на тази взаимообвързаност и взаимозависимост. После идва моментът когато човек започва да се мисли за достатъчно зрял и че може да се справя в живота сам и без тази връзка.

Аз лично с мислите свързвам осъзнаването и умножаването на желанията, но не и тяхното възникване. Та за желанията корена според мене се крие в инстинкта, паметта, установени навици, емоционални модели и др.(тези неща са свързани с материята, с пътя на най-малкото съпротивление и имат много общо по между си). По-висшите желания произхождат от интуитивните равнища, като ролята на мисълта също е за конкретизирането и осъзнаването им.

Борбата предполага наличието на съпротивление. От характера и източника на това съпротивление зависи дали борбата е уместна, както и от целите които сме си поставили. Борбата никога не трябва да бъде цел.

Неяденето на месо не е само проява на милосърдие. Месото въздейства най-вече върху емоционалното тяло. А на сегашния етап на развитие на човечеството развитието на емоционалното тяло е първостепенен проблем по пътя на духовното развитие. Библията съвсем не може (и не е предвидено) да даде отговори на всички въпроси, дори и ако включим апокрифните евангелия. Има и кармични причини за сегашното отношение между човешкото и животинското царство, но това не оправдава поведението на хората. Еволюцията на животните е насочена към индивидуализация. По-развитите са в процес на доизграждане на емоционалните си тела, но това става на долните подпланове на емоционалния план. При хората индивидуализацията вече е постигната. По време на човешката еволюция освен всичко друго се извършва пречистване на емоционалното тяло под контрола на ума. Това трябва да ви подскаже една от разликите между хищничеството при животните и яденето на месо при човека. Човекът вече притежава самосъзнание и ментално тяло. Механизмите подпомагаща еволюцията на животните са други. Част от тях включват болката и страданията. Все пак трябва да се има предвид, че поради отсъствието на ментално тяло при животните, последните не ги чувстват по начина по който правят това хората. Разбира се това, което казах не оправдава злоупотребата с животинското царство от страна на човешкото. Човека трябва да се превърне в посредник между Божественото и трите дочовешки царства.

Ревността може да съществува само там, където е налице привързаност. Същото не може да се каже за любовта. Привързаността при човека води до желание за притежаване. Ревността е страх, че можем да бъдем разделени с обекта на нашата ревност. Самата дума "обект" казва много. Коренът на ревността е изцяло в егоизма, докато човешката любов наред с примесите има и нещо божествено в себе си.