Станимир

Вече писах, че съм прегледал няколко превода от различни автори и не виждам сериозни разлики. Не знам какъв източник ползваш и защо смяташ, че трябва да му се има повече доверие, но решението си е твое. Колкото до противоречията, то е едно и го засегнах по-рано. Явно всички други преводачи, освен този, който ти ползваш са пълни идиоти. Но на какво основание очакваш да приема твърдението ти? От сляпо доверие? То всеки може да каже всичко...

Без тях още щеше да виеш срещу луната по пълнолуние (знам, че звучи грубо, но така виждам нещата в невежеството си). А и какъв е смисъла от това, което пишеш и какво е то според теб? Нещо не ми е ясно - това, което пишеш с какво се отличава от духовните наставления? И защо го правиш, ако смяташ, че така затвърждаваш индивидуалността си?

Аз нямам претенции, че съм неагресивен. А ти защо имаш претенции да не бъда агресивен, след като по собствените ти думи това е заложено генетично и аз нямам никакъв контрол върху него? Кого, Бог ли обвиняваш или се съмняваш в написаното от самия теб?

Ето, ти пак привеждаш цитати, с които се опитваш да противопоставиш смирението, липсата на агресия и желанието за ненавреждане с победата. Аз ще приведа, някои други цитати: Бих казал, че отношението към победата и към пълководците и военните е доста положително, стига те да спазват определени принципи.

Ако човек можеше единствено да затвърждава индивидуалността си, то той не би могъл да прави нищо друго. Следователно това състояние би следвало да продължи вечно, без възможност за промяна, което само по себе си обезсмисля всякакви духовни практики, учения и наставления. Крайностите, вкл. и в изказаните думи, много често ни отдалечават от истината. Дори бих ги определил като агресия.

Тук има очевидно невярно заключение. Победата не се обуславя от настъплението или отстъплението. Тя е възможна и при двете. Затова и изводът, че победата носи падение е погрешен. За да говорим за победа, то тя трябва да носи някаква полза на човекът, който я постига. Употребата на думата "победа" в някакъв друг смисъл, като нещо носещо вреда на човека, вече е злоупотреба със смисъла й.

А как разбираш дали си се отървал от илюзията и че си престанал да бъдеш робот? Аз знам, че когато някой ми излиза с твърдения от типа "всичко друго е заблуда" обикновено е заблуден фанатик. Но ти сигурно си изключение. Всъщност ти с това си мнение се поставяш в позицията на гуру, надскочил илюзията. Ами бих казал много гордост, много заблуда и много, ама адски много ум (и то точно от този вид ум, който заклеймяваш). Нищо лично (въпреки че няма да ми повярваш), но пък и аз какво се оправдавам, след като в момента само изпълнявам генетично заложената ми програма и не нося отговорност за нищо, което ти пиша.

Нищо не каза.

Тебе ако те слуша човек, трябва да се самоубие от отчаяние. Всичко не ни е наред, всичко ни е объркано и то безвъзвратно... Това ли ти е посланието? А и никът ти - това, което пишеш в последните дни няма нищо общо с даосизма. Там се дават реални съвети и решения, а не някакви умопомрачителни заключения.

От Пътят на добрите постижения Подчертаното е за да обърна внимание на това, че никой не става престъпник и не извършва зло по божията воля.

Не мисля, че да не го забелязваме е решение. Можем да не се дразним, но не и да се заблуждаваме, че няма проблем. Просто не бива да позволяваме това да ни влияе. Човекът излиза неумит, невчесан, неподходящо облечен - това е най-малкото невъзпитано и може да се окаже неприятно за хората отстрани. Ако случаят е единичен, то може да го пренебрегнем, но ако системно се повтаря, то най-малкото следва да си направим съответните изводи за въпросния човек. Да го променим едва ли е възможно, но все пак можем да окажем известно влияние и то само с присъствието и спокойствието си и да го накараме да се почувства неудобно заради самия себе си. Случвало ми се е, не точно в такива случаи, но с хора, използващи цинични изрази. Разлика няма. Просто човека отсреща разбира, че не е на ниво, и то не поради някаква външна причина, а поради нещо, което зависи изцяло от него самия и е във възможностите му да промени. Но за да можем да дадем на някого личен пример, то ние следва първо да придобием нужния респект и уважение. Това няма как да стане с негативно отношение и нервни реакции. Когато другите ни уважават, те ще бъдат по-склонни да бъдат като нас и то без ние да го изискваме от тях.

То си е твоя работа.

Не мислиш ли, че индивидуалността не само се отрича, но се поставя на една доста висока позиция в цитираните думи?

П.П. Предпочитам вятъра пред реките. А ти ако предпочиташ реките, успех в поставянето на себе си под всичко. С теб съм и вярвам, че някой ден ще успееш.

Разсъжденията са верни ако допуснем че потенциалът е ограничен. Когато говорим за безграничен потенциал, какъвто се очаква да е потенциалът на цялото, на същността на всичко съществуващо, тази зависимост между кинетична и потенциална енергия не може да се ползва като пример.

Кое е това "всичко" щом няма индивидуалност. (Тук ще се абстрахирам от значението на думата "индивидуалност" означаващо нещо, което не може да бъде разделено). "Всичко" е понятие, което губи смисъла си, ако го лишим от частите, които обобщава.

Веднага ще направя една аналогия с пътищата и автомобилите. Принципите управляващи битието са като пътища, т.е. ако ги спазваме, те ни дават възможност да достигнем по-лесно до целите си. В природата има построени пътища до много точки. Ние просто трябва да знаем пътя и да го следваме. Но при това ние сами решаваме къде ще отидем. Разбира се има ограничения, но те са от друг характер, т.е. такива свързани с нас самите, с нашите възможности. А освен всичко друго пътища се строят. Да, това е по-трудно, изискващо повече усилия, но в някои случаи необходимо. Всъщност всеки лош навик, който сме си създали е именно един такъв, построен от нас път. Само че в случая посоката му е погрешна. С многократното повтаряне на някакво действие, ние сме създали един канал, по който да осъществяваме въпросното действие без усилие. Запалили сме една цигара, два, пет, петнадесет и сме придобили един лош навик. В случая е необходимо да построим нов канал по който да се движим, а това първоначално ще бъде трудно, но не и невъзможно. Същият принцип действа и при паметта, и другаде. Повтаряйки едно стихотворение многократно, ние можем да го научим наизуст, а правейки това с много стихотворения, всеки следващ път ни е все по-лесно и по-лесно. Високото самочувствие е друг пример, както и ниското. Това са канали, които сме прокарали самите ние и които следваме. Могат да се посочат много примери на действието на този принцип от реалния живот. Има прокарани пътища, като потока на еволюцията, които не могат да бъдат нарушени. Човек не може да се върне в животинското царство, каквото и да прави, но пък може да прекрати еволюцията си за настоящия космически цикъл, ако е твърде упорит в нечовешките си изяви. Принципите управляващи битието са единствените канали, които не можем да променим и с които е добре (но не е задължително) да се съобразяваме. Но пък за човека, който разбира тези принципи, спазването им е от първостепенно значение. Тези принципи са несътворени и вечни. Те предоставят на човека, едно широко поле от възможности за действие. Всъщност възможностите винаги са повече отколкото можем да си представим. Вътре в това поле от възможности човек си създава собствени пътища и ограничения, които го водят към една или друга цел или му пречат да я достигне. Микрокосмосът повтаря макрокосмосът - няма как да е по друг начин. Но сътворените пътища, било от човека или от други по-висши същества, могат да бъдат променяни, ако е необходимо (а в доста случаи и без да е необходимо).

В темата се появиха изключително много погрешни твърдения, но тях вече няма да ги коментирам - безсмислено е. Може би една част от грешките произлизат от факта, че П. Дънов използва в беседите си словосъчетанието "колективно съзнание", но тук трябва да разберем какъв смисъл влага той в тези думи. Това не е някакво съзнание надхвърлящо индивидуалното, а същото това индивидуално съзнание, осъзнало духовното единство на всичко съществуващо, възприемащо себе си като неотлъчна част от цялото, но все пак индивидуална част, със своите място, функции и отговорности. Няма как да говорим за работа в полза на цялото, ако липсва осъзнаването като индивидуалност. Няма как да говорим дори за Любов, ако липсват тези индивидуалностr, които следва да бъдат събрани от Любовта в едно хармонично цяло. Няма как да говорим за саможертва, ако липсва индивидуалността, която да се жертва за друга някоя индивидуалност.

Не, не се опитвай да правиш предположения какво разбирам под монада. Птиците нямат колективно съзнание, а точно за това ставаше въпрос.

Когато разбереш защо това е информация, която трябва да се държи в тайна, тогава ще разбереш и защо наистина по въпроса няма как да намериш достоверна информация. Но дотогава си свободен да си вярваш в каквото искаш.

Тук навлизаме в прекалено сложна материя. И не само сложна, но и такава по която просто няма откъде да се почерпи знание за момента. Мога да направя аналогия с човека и живота на съставящите го атоми. По точно на съставящите телата му атоми. Те също имат свой живот и съзнание макар и на изключително ниско равнище спрямо човека. Но макар те да биват използвани за съставяне на физическото, емоционално, умствено и други тела на човека, тяхното съзнание си е отделно и по никакъв начин не влияе на съзнанието на човека. Нашето съзнание не е сбор от тяхното, нито включва тяхното съзнание по някакъв друг начин.

Това твърдение противоречи само на себе си. Как може илюзията за индивидуалността да се създава от пречупването на глобалното съзнание през същата тази индивидуалност? В основата на всяко съзнание, в основата на всяко живо същество стои неговата монада, която е индивидуална. Едно съзнание - една монада, без значение дали става въпрос за атом, минерал, растение, човек, бог или нещо друго.

Аха, като изключим долните намеци, които правиш, си прав. Ама то това е даосизмът явно, да се правят обидни намеци към хората под прикритието на "умни" изявления. Хайде, няма да преча на спокойствието ти. Ако това е Дао, аз по-скоро ще се застрелям, отколкото да го следвам. Без лоши чувства, но и без лицемерни поздрави и без уважение: Станимир

Не, това не е добра самооценка. Но ще си замълча за определението. А нивото не е илюзия. Например има разлика дали ще знаеш 20 думи на английски или ще го владееш перфектно. Ако двама човека гледат един английски филм без превод, първият нищо няма да разбере, за разлика от втория.

Да преведа написаното: Обърнете внимание колко съм възвишен и над вашето ниво, особено над нивото на Станимир, който още дълго време ще си остане ограничен.