Станимир

Това е признак за въра и любов към другия и че не сме заслепени от гордост и излишно самочуствие. Разумно поставения въпрос е от полза, както за питащия, така и за отговарящия. Много слабо се проявява още светлината на душата в живота ни. Ако трябва да разчитаме само на нея май ще си останем още дълго време на тъмно. Малко външна светлина за да осветим живота си, докато създаваме условия и се стремим да проявим собствената си душа никога не е излишна. А когато нейната светлина освети съзнанието ни, дали ще правим разлика между външната светлина и вътрешната?

Лазарев - Диагностика на кармата - 12 Какво според вас означава в житейска ситуация да "се ограничи в духовността заради любовта"? Страда ли от това ограничаване духовността или напротив - обогатява се? Ако успеем с любов и уважение да общуваме с човек, който не може да се ограничи в материалното заради духовността и проявява зависимост от него, то това отстъпление от духовността ли ще бъде или ограничаването и заради любовта? Ами ако проявим уважение в общуването си с човек, който е зависим от духовността дотолкова, че отхвърля, презира едновременно и материалния си живот и проявата на любов към всичко "бездуховно" - това одобрение на неговата зависимост ли ще бъде или отново ограничаване на нашата духовност заради любовта? Имаме живот на личността и живот на духа. Това което в цитата на Лазарев се определя като духовно, все още е в сферата на личността. Да се ограничим в името на любовта предполага право на избор и жертва. Когато направим това в ежедневието си ние ограничаваме своята личност в името на любовта. Например утвърден лекар отива по свое желание да практикува в район с тежки условия на живот в някоя слаборазвите страна. Или учител получи възможност да работи в по-елитно училище, но се откаже поради съпричастност към училището в което преподава. Всичко това е свързано с възможност за избор и жертва, но на личностното, а не на духовното. От значение за духовното е нашия вътрешен живот. За да жертваме духовното, ние трябва да живеем съзнателно духовния си живот. За да можем съзнателно да направим избор, който да се отрази върху този духовен живот. Такова високо ниво на осъзнаване могат да имат само Учителите, Христос, Буда и др. И самото им присъствие на Земята е точно такова жертване на духовното, предизвикана от любовта към хората. Жертва се (забавя се) индивидуалното духовно развитие в името на развитието на цялото. А това за което според мене говори Лазарев е просто една по-балансирана позиция по отношение на стремежа ни за духовно развитие (не по отношение на самото духовно развитие) и живота ни в материалния свят. Самото духовно развитие според мене включва и двете.

Мистичната форма Изразът "мистична форма" е почти парадоксален, тъй като мистикът, ако бъде оставен сам на себе си, напълно отстранява формата. Той се концентрира върху Бога вътре в себе си и размишлява за този вътрешен център на съзнание; стреми се да съедини този център с другите центрове - например със своя Учител, с някой от светците или дори със самия Върховен Логос, и да се издига по линията на живота (емоц. тяло, будхи, Монада - моя бел.), без да обръща внимание на заобикалящите го обвивки. Той върви по пътя на огъня. "Нашия Бог е огън всепоглъщащ" [150] - това за него е констатация на факта и осъзната истина. Той се издига от огън към огън и последователно се разкрива за вътрешния Пламък, докато не се докосне до огъня на Вселената. Единствената форма, която мистикът използва, е огнената стълба или огненият кръст, чрез който той издига своето съзнание до необходимото ниво. Той се концентрира по-скоро върху абстракциите, а не върху конкретния ум, и жадува да прескочи от емоционалния план върху интуитивния. Мистикът обаче притежава и своите типични недостатъци: той е мечтателен, пасивен наблюдателт, непрактичен, емоционален, липсва му онова качество на ума, което ние наричаме различаване. Той е интуитивен, обича да се измъчва и да се принася в жертва. Преди да достигне необходимото постижение и да приеме посвещение, ще му се наложи да извърши три неща: Първо: с помощта на медитацията да приведе в ред цялата си природа, да усвои построяването на форми и по този начин да се научи да оценява тяхната важност. Второ: да се научи да възприема конкретното, точно да определя местата, които нещата с различни обвивки заемат в схемата чрез които този живот (който толкова му харесва) е принуден да намира проявление. Той трябва да работи със своето ментално тяло, да го доведе до съкровищницата на фактите и чак тогава ще може да се придвижи напред. Трето: да опознава чрез мъдро изследване микрокосмоса, т.е. своята малка система дух-материя, и да си изясни двойното значение на макрокосмоса. Ако преди е познавал само огъня, който изгаря, сега той трябва да разбере и работи с огъня, който строи, който съединява и развива формата. Ще му се наложи чрез медитация да усвои тройственото приложение на Огъня. Последната фаза има много голямо значение, което искам да подчертая.[151] 10 август 1920 г. Окултната форма Преди два дни разгледахме метода, чрез който мистикът постига единство и накратко очертахме пътя, следван от него в търсене на крайната цел. Днес също толкова лаконично ще обсъдим действията на окултиста, неговия тип медитиране за разлика от този на мистика, след което ще покажем как двата подхода трябва да се обединят и индивидуалните им елементи да се слеят в едно цяло. Ние познаваме факта, че за окултиста линията на формата (физически план, ментален план, атма - моя бел.) е път на най-малкото съпротивление, затова можем с увереност да очекваме бързо развитие на окултното знание и поява на някои истински окултисти. С навлизането на седми лъч - Лъча на Формата или Ритуала, откриването на окултния път и усвояването на окултните знания става все по-лесно. Окултистът поначало повече се интересува от формата, чрез която Божеството се проявява, отколкото от самото Божество, и именно в това е фундаменталната разлика между двата типа. В процеса на търсенето на "Аз"-а, и като използва принципа на ума на двете му равнища, окултистът постига същото. Той разпознава завоалиращите обвивки и се посвещава на изучаване на законите, които управляват проявената слънчева система. Той се концентрира върху обективното и в ранните си години може понякога да пренебрегва ценността на субективното. В крайна сметка обаче, чрез съзнателното знание и контрол, в зрелите си години той постига унищожаване на обвивките една след друга. Окултистът медитира над формата, докато тя се изгуби от погледа и създателят на формата се прояви като всичко във всичко. [152] Подобно на мистика, окултистът трябва да направи три неща: 1. Трябва да усвои закона и да го прилага спрямо себе си. Твърдата самодисциплина е неговия подход, и с право, защото опасностите, които заплашват окултиста, са различни от тези при мистика. Гордостта, егоизмът, владеенето на закона единствено от любопитство или от жажда за власт, трябва да бъдат изтръгнати, преди да му се доверят тайните на Пътя. 2. При медитация той трябва да се концентрира (чрез построената форма) върху вътрешния живот и да търси онзи скрит, искрящ пламък, който насища всички форми, завоалиращи божествения живот. 3. В хода на научното изучаване на макракосмоса - "външното царство Божие", той трябва да достигне точката, когато ще може да открие това царство вътре в себе си. Именно тук откриваме пресечната точка между мистика и окултиста и виждаме как техните пътища се сливат в един. ... Писма за окултната медитация - А.Бейли И двете, и не само те - принципът е един и същ.

Астрономията на какво ни учи? Как се движат небесните тела? Имаме кръгово движение, но съчетано с праволинейно. В резултат се получава движение по спирала. Праволинейното движение (на цялата система) е резултат от волята на центъра около който гравитираме, а кръговото движение всъщост е нашето собствено праволинейно движение ограничено от волята на същността в която живеем. Има ли нужда да споменавам, че гравитацията е проява на любовта?

Мисълта твори. Любовта вдъхва живот на сътвореното. За да вървим ни трябват два крака. Буда дойде за да утвърди мисълта, Христос - за да утвърди любовта. Да се дава предимство на любовта или на мисълта е глупаво. И двете съдържат в себе си Безкрая. Едното е породено от активния принцияп, другото от пасивния. Любовта е самия живот. В по-висш смисъл мисълта е свързана с волята и заедно с любовта образуват триединство. Баланса на тройката е по съвършен от този на двойката, но за волята още не сме готови.

Специално по темата, Блаватска е казала повече от Дънов. Това е обяснимо, тъй като това е било необходимост през втората половина на 19 в., когато са възникнали множество спиритически движения и заедно с тях безброй спекулации по отношение на езотериката. Преследвала се е преди всичко популярността, а не действителното знание. Когато се говори за Блаватска, трябва да се знае в какви времена е живяла и с какво съпротивление е трябвало да се справи. По времето на Учителя Дънов нещата са различни. Съществували са подходящите условия да се задълбочат представите за духовното и да се обърне по-сериозно внимание на реалното развитие на човека и отношенията между хората. Духовете, космогонията, човешката еволюция и др. подобни са останали на заден план, като допълващи цялостната картина и основното внимание не е било насочено върху тях.

За нас е важно да се пазим и да подържаме хармонията в себе си и във взаимоотношенията си с околните, без значение "вампири" ли са или не. Помощта понякога е възможна, чрез личен пример, подсказване на алтирнативи, но от определящо значение е степента на съзнание на "вампира" и по-точно егоистичността му, желанието да манипулира другите (осъзнато или не), неспособността да се постави на мястото на другия - тези слабости трябва всеки да поправи сам и в това отношение кармата е най-добрия учител. Когато "вампирът" бъде поставен на мястото на своята жертва, той ще може да осъзнае другата страна на проблема. Да се опитваме изкуствено да го поставяме в такава ситуация е извън границите на позволеното. Пак повтарям, това което можем да направим е да запазим личното си пространство и в това отношение можем да сме по-разки и директни, а по отношение на "вампира" да се опитаме да му дадем насока в личностното развитие без да го манипулираме. Нещо от личния ми живот. Напоследък имам контакти с човек, който изпитва видимо задоволство от раздразнението на останалите. Няма да казвам, че по всякакъв начин се стреми да го предизвика. Имаше случай, когато този човек се опитваше да разстрои поредната си жертва и аз открито споменах и пред двамата, че човека за когото говоря в момента съвсем целенасочено "си играе" с другия. Та резултатът бе, че "вампирът" беше на върха на щастието от тази ми констатация, а "жертвата" спомена, че "вампирът" винаги така правел и до известна степен се успокои, но цялостното негативно излъчване остана. Получава се така, че дори и "жертвата" да забелязва манипулациите на "вампира", започва да си задава/да му задава въпроси от типа "Защо го правиш?", "Не виждаш ли колко си гаден?" и т.н., а отрицателните емоции не спират.

Любовта е нещо с което трябва да се преизпълним. Последната дума е ключова. Това може да стане и с обикновена визуализация. Да създадем вътрешно налягане, което да превърне сърцето в мощен магнит за психичната енергия, която е самия живот - прана на физически план и фохат в по-висш смисъл. Приемайки е нужно и да отдаваме. Това също може да се постигне чрез визуализация. Отдаването е реално, въпреки че не го забелязваме. Изтънченото сърце е в състояние да го усети и да чуе ответа на своя зов. Призовавайки светлината, не трябва да пестим от усилията си. Пилеенето също е недопустимо. Сърцето е център на сила и магнит. Висшите му съответствия - Духовната Йерархия, Слънцето и Сириус могат да ни дадат много идеи и примери за това как да превърнем сърцата си в живи проводници на любовта. Нека не забравяме, че всички сме слънца и носим Слънцето в себе си.

Първо трябва да спрем да мислим и да останем в това състояние известно време. Процеса на мислене е като улавянето на радиовълни. Когато съзнанието ни е замъглено от дадена отрицателна емоция, ние привличаме мисли със съответната честота. За да бъдат привлечени към съзнанието ни мисли с по-високо качество, първо трябва да се освободим от старите, които са образували около тялото ни нещо като мъгла, т.е. да спрем да излъчваме отрицателните емоции, които ги привличат. Тогава отрицателните мисли ненамиращи в нас (аурата ни) нищо сходно с тяхната природа сами ще си отидат. От своя страна обзелото ни спокойствие ще привлече мисли от по-висш порядък. От казаното може би става ясно и защо не трябва да се противопоставяме активно (да отблъскваме в противовес на това да не ги привличаме) нежеланите мисли. Просто така създаваме по-силен магнит за тях и от примера с радиото е добре известно, че радиовълните могат да не се приемат, но е трудно да бъдат отблъснати. Навика за положително мислене трябва да бъде трениран, т.е. да го упражняваме ежедневно. Самата нагласа, че живеем живота си проявявайки най-доброто от себе си и знаейки за връзката ни с надземното е повод за самочувствие и радост. Такава нагласа може да бъде постигната и приложена с известно усилие на волята. Говорейки за самочувствие, нямам предвид това на егоиста, а това на сърцето докоснало се до единството на живота. Това не е нещо отвлечено. В плен на сивото ежедневие е трудно да запазиш радостта в сърцето си, но чистото сърце и чистата мисъл са единствената предпоставака за проявлението на светлината на душата, а мъглата на егоизма е основната пречка.

Кръщението е ритуал, който е безсмислено да бъде прилаган без кръщавания да е наясно с вътрешния му смисъл. Така кръщавания може съзнателно да премине през ритуала и да носи отговорност за поетите задължения (защото за мене кръщенето е един вид обет, когато е извършено съзнателно). Затова и не мисля, че кръщаването на деца е от полза за някого.

За да можем да твърдим, че нещо е примитивно трябва да познаваме и това което не е примитивно. По какво се различава истинския морал от примитивния/човешкия? И по какво се различават истинските чувства от примитивните/човешките? (Въпросите ми са към стругар. Не да държа да получа отговор)

Да се стремиш да опознаеш света в по-голяма степен. Рационално = това, което може да се съотнесе към познатото (това е лично мнение, а в речниците може би е дадена друга дефиниция). Т.нар духове или призраци са наблюдавани достатъчно често като явление и е съвсем естествено да се стремим да разберем какво стои зад този феномен. Ако обясненията в темата не ти харесват, разбира се можеш да споделиш точно в какво се състои проблема, но феномена е факт и въпреки, че смятам, че призраците не са от особено значение се радвам на всяко споделено мнение по въпроса.

"[76] В това образно описание, което се опитах да предам на съвременен език, древните мъдреци са вложили идея. В “Древния Коментар”, откъдето са взети тези думи, няма отбелязана дата. Ако се опитам да я съобщя, аз не бих могъл да докажа истинността на своите думи и, следователно, ще трябва да разчитам на лековерните, а това е нещо, което стремящите се трябва да избягват в своите търсения на същностното и Реалното. В горните няколко фрази се опитах да дам същността на това, което е изразено в “Древния Коментар” посредством няколко символа и криптограми. Тези древни Писания се четат не така, както съвременните учащи четат книгите. Те трябва да се погледнат, докоснат и разберат. Смисълът се постига във внезапно озарение. Позволете ми да илюстрирам: Фразата “Единният произнася словото, което заглушава тройния звук” се изобразява като стрела (или лъчсветлина), насочена към символична дума изписана със злато, наложена върху три символа в черно, розово и зелено. По такъв начин тайните надеждно се съхраняват." "Трактат за бялата магия" - А. Бейли

Мисля, че пак стигаме до егоизма. �”о създаването на силен център на привличане в личността , магнит който привлича психическата енергия от околните. Споменатата енергия винаги е с ниско качество. Когато енергията на околните не е достатъчна, вампирът ги подтиква да я генерират. За тази цел последния си е изградил определена система с която да провокира околните (например да ги дразни, отегчава и др.). Вампира изхожда при това от собствената си удовлетвореност и само в случай, че му бъде ясно показано как се чувства другия, може да осъзнае какво му причинява (разбира се при неосъзнатия вампиризъм). Когато липсва егоизъм енергията тече свободно между хората и не се получават прекомерни натрупвания у едни, за сметка на други. Тогава тези които са в състояние да генерират повече енергия естествено отдават ненужната част от нея в пространството. Разбира се самата енергия е с по-високо качество. Може би една съпоставка ще бъде от полза: когато говорим за енергиен вампиризъм енергията е различна при този който я отдава (страх, болка, завист, отчаяние, раздразнение) и вампира, който ги трансформира в удоволствие от изключително нисък тип. Или по точно двете страни възприемат енергията по различен начин. Когато говорим за правилен обмен на енергия, последната се възприема еднакво от звената във веригата (например когато човек се радва на чуждото щастие, при взаимното уважение, любов или при проявата на състрадание). Най-лесния начин да се предпазим от психовампиризма е естествено да не генерираме енергиите от които вампира има нужда. Както споменах те са от ниско качество и без друго нямаме нужда от тях. За това разбира се е необходимо съзнателно и продължително самонаблюдение по отношение на реакциите ни (емоционални) към себе си и околните. Ако сме вампири най-добре ще предпазим себе си от приемането на енергии от низш тип, и околните от генерирането на тези енергии, когато развием по-голяма съпричастност към другите и техните чувства.

Да. Но от друга страна в самия въпрос, се съдържа сериозна тема за размисъл, както за привържениците на вегетарианството, така и за неговите "противници".

Като чета някои мннения в които пише колко природосъобразна е употребата на месо, ми идва наум въпроса: "Дали е природосъобразно да подлагаме месото на топлинна обработка, или трябва да го ядем сурово?"

Ще цитирам нещо от Агни Йога тъй като не мога да говоря от позицията на личния си опит. В състояние съм да приведа и други цитати от различни автори, но този ми изглежда достатъчно подходящ. За пояснение тънкото тяло включва това на конкретните мисли и емоционалното тяло (или това което някои обобщават с кама-манас). Употребата на думата "дух" е в смисъл на въплътената душа, а не в абсолютен смисъл.

Май е необходимо да се уточни, че себепознаването е безкраен процес. И това е така защото микрокосмоса е отражение на макрокосмоса, а последния е безкраен. Необходимите условия могат да бъдат определени, но съществува ли достатъчно? Самото битие тласка единиците съзнания, които го съставят към еволюция, развитие на съзнанието и постигане на истината за себе си (себепознание) и за цялото. Това е вътрешно заложено в самото съществуване. По отношение на настоящия етап на развитието ни, имам чувството, че ни липсва достатъчно наблюдателност. А без нея себепознанието е невъзможно.

Думите са сила, която за щастие не владеем. Използваме ги само като средство за комуникиране, като смислови и емоционални носители (форми). А за езика на сърцето не знам, но не беше ли именно Словото в началото и Сърцето неговия източник? Думите са комбинация от звуци. Звуците са вибрация. Вибрацията е проявление. Казано е, че във всеки един миг ние или творим или разрушаваме. Емоциите също са думи, мислите също. Ако сърцето замлъкне дори за един кратък миг, цялото проявление ще рухне. Разбирайте последното както по отношение на човека (Духа, Монадата), така и по отношение на Абсолюта. Когато произнасянето на словото завърши настъпва пралая. Та да се върнем отново на думите в ежедневието ни. За нещастие те могат да изразят единствено конкретни понятия, а по отношение на абстрактните мисли и идеи можем да ги използваме само под формата на символични словосъчетания и като аналогия. Тълкуването на интонацията като носител на чувствата и емоциите ни е по-лесно от тълкуването на символите, но пак си остава до голяма степен зависимо от степента на съзнание и емоционалното състояние на слушащия. В повечето случаи интонацията и излъчването на оратора са определящи за това дали думите му ще бъдат приети, а не смисъла им. По темата сигурно може да бъде казано още много, но аз ще спра дотук.

Катастрофите са само следствие. Трябва да се молим за промяна в човешкото съзнание, за разсейването на отрицателните емоционални облаци обвили Земята, за повече любов и разбиране в отношенията ни, и естествено да утвърждаваме всичко това чрез личния си пример. Това за 17 юли (вторник) е чудесна възможност.

Така ли? Може би са нужни малко повече разяснения, с какво може да ни помогне в себепознанието отговора на този въпрос. Аз мисля, че между това какви сме, какви можем да бъдем и какви искаме да бъдем има голяма разлика и не е ясно нашите стремежи помагат ли ни в този случай. В този дух е и хипотезата на Багира. Тя най-вероятно работи, обаче поне на мен този заложен еталон/програма/матрица ми се разкрива малко по малко, бавно и постепенно и направо не ми е ясно дали един ден ще го видя и осъзная целия, че да си го позная като изначален и т.н. Ама то няма и нужда май. Единодушна съм с Донка, че себепознанието е: Значи говоря за създаването на идеализиран образ, притежаващ такива качества, каквито искаме да постигнем в по-близко или по-далечно бъдеще. Може да използваме за идеал и образа на действителна личност. Разбира се представата ни за идеал е абсолютно субективна и с течение на времето търпи изменения. Но мисля, че при всички случаи тази представа ще бъде по-точна от представата ни за себе си. Така ще имаме база за сравнение и в същото време цел към която да се стремим. Между това какви можем да бъдем и какви искаме да бъдем в случая няма разлика защото говорим за качества на характера, а външните условия, кармата и др. не са решаващи при изграждането им, а ние самите. Това е най-лесния начин и реално да придобием тези качества. Буда беше казал, че човек е това което мисли, а изградения образ на ментално ниво много лесно може да се превърне в реалност на физическо специално в този случай. Всъщност целия този метод със създаването на идеал въплъщаващ нашите цели и стремежи е широко застъпен на изток, под една или друга форма. По отношение на това, дали може идеала ни да въплъщава качества които да се окажат несъвместими с духовното ни развитие, мисля че е напълно възможно и по този начин да се стремим целенасичено да развиваме отрицателни черти на характера си. Е преценката си я прави всеки за себе си. Всичко за което говоря (а и цялата тема) е пряко свързано със способността за радличаване и с това доколко сме подвластни на различните илюзии, а те се разсейват чрез знание и опит. Все пак както казах, представата ни за идеал, както и тази за себе си вероятно ще претърпят множество изменения и заблудите ще бъдат преодолени (те тъй или иначе са си съществували в нас самите преди да ги прехвърлим в идеала към който се стремим, т.е. не са резултат от последния). Хубаво е да има и последователност. Да се стремим поетапно, търпеливо и според моментните си възможности в желаната посока. Това предполага пак един вид самооценка на собствените си сили, но тя е от по-различен тип и сравнително лесна за извършване и коригиране. В заключение искам да кажа, че приближавайки се към идеала, самия идеал ще се развива и ние никога няма да сме в състояние да го достигнем, защото идеала в абсолютен смисъл е безграничен и непостижим, а нашия собствен идеал просто показва границите до които достига погледа ни по пътя към безпределността.

Може би първо трябва да си отговорим на въпроса "Какви искаме да бъдем?"

Или когато открие себе си всред океана на безкрайността и почувства този океан в себе си, и го открие във всяко едно нещо, и обикне всяко едно нещо, с тази любов, която не иска нищо за себе си, но иска всичко за всички.

А когато по-фината материя/енергия отстъпи, какво става? Природата не търпи вакуум. Една материя/енергия бива заменяна от друга с по-високо или по-ниско качество според храната, въздуха, мислите и емоциите ни. С нарастването на чистотата на тялото, то става по-добър проводник за изявите на душата. В грубата материя душата има по-малка възможност за изява и човека е ръководен от нисшите емоции и мисли в живота си. Това разбира се води до дисхармония и болестно състояние (най-вече на астрално ниво). Под здраве трябва да се разбира хармонизиране на енергиите на организма и на трите нива (физическо, астрално и ментално), но в същото време и пречистването и извисяването на съответните тела до степен, че те да осигурят възможно най-пълна опитност за душата.

Преди да достигне до физическия мозък, мисълта първо преминава през емоционалното тяло. Ако последното е в неспокойно състояние разбира се мисълта ще бъде оцветена със съответното желание и ние първо ще регистрираме последното. Но това не означава, че желанието е по-бързо от мисълта.