Станимир

Ами това, че когато човек е принуден да се бори за оцеляването си, мислите му е трудно да бъдат насочени към духовно усъвършенстване е вярно. Но нима пред богатия не стои изпитанието да се откаже от чувството си за собственост, злоупотребата с власт и да прогледне зад блясъка на разкоша към тези - гладуващите? Или пък за по-голямата част от човечеството е лесно да се откъсне от обичайно повтарящите се събития в ежедневието, вредните навици и нехармоничния ритъм на живот, който са установили? Духовното развитие не е лесно - за никого. Противното би означавало дълбоко да се самозаблуждаваме. В крайна сметка условията на живот могат да се окажат неблагоприятни за вътрешно усъвършенстване, но не могат да оправдаят липсата на любов и хармонични взаимоотношения между хората. Последното важи както за богатите, така и за бедните и за тези по средата.

Няколко въпроса свързани със сухата теория: Какво означава сила на любовта? Силата не е ли енергия приела определена форма? Ако това е така, кои са формите в която се проявява енергията на любовта? И ако формата е несъвършенна, товя отнася ли се за енергията, която тя представя? Енергията зависима ли е от формата на своя собствен план? А на плана на който се проявява (в случая плана на човешкия живот)? Можем ли да контролираме енергията пряко или единствено чрез формите в които се проявява?

На хармонията може да се погледне и като стремеж към единение. За хармонията са необходими поне две обособени единици. Например двама души, човек и природа, нация и човечеството, човешкото и животинското царство ... В случая единението не означава оеднаквяване, а взаимно подпомагане на развитието. Хармонията винаги предполага движение на всички единици които тя включва.

Не омагьосан кръг, а спирала.

Молитвата е свързване. При молитвата винаги получаваме нещо, което трябва да използваме за добро. Молейки се ние трябва да се превърнем в живи проводници за протичането на божествените енергии. Егоистична молитва не може да има - тогава просто няма да можем да осъществим връзката с духовния свят, а ще се свържем със средните или нисшите слоеве на астрала. Молитвата съдържа в себе си обещание и поемане на отговорност за духовните енергии и сили нужни за осъществяването и. Молещия се никога не трябва да изключва себе си като звено в осъществяването на молитвата, т.е. той винаги се явява в по-голяма или по-малка степен изпълнител или участник.

Аз бих заменил думата внушения с впечатления. За разлика от внушението при впечатляването няма нарушение на свободната воля при предаване на идеите. В тази връзка еволюцията може да се измери със способността ни да възприемаме впечатленията от висшите светове в чист, неизопачен вид. За това разбира се е необходимо изграждане на съответния апарат за възприятие и развиване на съзнанието.

Ние носим човека в себе си, но самите ние не сме хора. Просто в настоящия цикъл развиваме човешките си качества, защото те са необходими за пътя ни през вечността. Това, че сме хора е една илюзия. Преминали сме през множество дочовешки еволюции, предстоят ни още, за които дори си нямаме и понятие. Защо се наричаме хора? Може би, защото се ограничаваме с настоящето си. В крайна сметка човекът е такъв когато проявява човешката си природа в живота си. Той е животно когато проявява животинската си природа и е бог, когато проявява божествеността си.

Какво е творчеството? - Търсене на нови, по-красиви съчетания. Говорим за художници, поети, музиканти, но колко подхождат творчески към живота си? А той е една незавършена творба, която трябва да подобрим - да направим по-красива. От миналото сътворяваме бъдещето. Къде са границите? - Единствено в застоя на задоволството. Затънали в обичайното, забравяме за светлината на надземното и нейната кристална чистота. А духът крещи: "Обновление!". Красив е устремът на еднорога през вечността - от всяка негова стъпка струи изящество и вдъхновение. Мелодията от копитата му се слива с палорията на Вселената. Звучи Нейния глас: "Деца, завещана ви е Безпределността - Вървете! Нека всеки украси бъдещето със своя дар! Вървете, Аз съм с вас!"

Всъщност не мисля, че можем да проявим директно любовта в живота си. Нейната същност все още е скрита и неразбрана от нас хората. Ние проявяваме любовта си индиректно, като използваме качества като състрадание, съчуствие, разбиране, загриженост, привличане и др. като форми на проявление. Но самата любов е нещото даващо живот на тези добродетели, нещо което е отвъд тях и възможностите ни за разбиране. Но тъй или иначе проявите на любовта са безбройни и именно те ни движат напред в живота. А за нас хората остава отговорността да ги прилагаме доколкото ни е възможно в най-чист вид и без изопачавения в живота си.

Различните думи носят различини вибрации и не са употребени случайно. Много от т. нар. синоними може да окажат различно въздействие. В Учението на Дънов се използват и доста символи и символични словосъчетания, изрази, притчи, чието значение лесно може да бъде изопачено от неправилен превод или редактиране. В крайна сметка скритото е много повече от конкретно изразеното в текстовете. Стилът на писане също носи определен енергиен заряд и изразява характера на автора му. Съгласен съм с Васил, че грешките и неточностите са неизбежни, те стават и при обикнолен превод от един език, но стремежа на преводача трябва да бъде максимално точно да отрази оригиналния текст, като за целта може да му се наложи и да разучи живота, характера, особеностите на епохата и другите трудове на автора, който превежда.

Чувал съм, че повече от половината срещи в настоящия ни живот са продиктувани от кармата, която сме натрупали от миналите си животи. Ако знаем наистина кой - кой е, ще можем ли да продължим да гледаме непредубедено на хората около нас. Например разбирам, че някой, който съм обичал силно преди е моя колежка в работата, но тя не си спомня това, а и аз примерно може да съм женен. Или разбирам, че човек който много ни е наранил в миналото в настоящият ми живот ми е роднина и е зависим от мене. Ще ни помогнат ли тези спомени да разкъсаме оковите на миналото или ще ги заздравят?

12. Възхвалата на дръзновението се разпростря нашир и длъж. Най-малките ученици поеха по пътя на търсенията и дойдоха при Нас с букета на стремежите си. Всеки донесе своите мечти: аз ще разруша всички земни храмове, защото истината не се нуждае от стени; аз ще напоя всички пустини; аз ще отключа всички затвори; аз ще унищожа всички мечове; аз ще прокарам всички пътища; аз ще избърша всички сълзи; аз ще пребродя всички земи; аз ще напиша книга за човечеството; но най-малкият се обърна към изгряващите звезди и каза: "Здравейте, братя" - и в този дръзновен привет се разтвори неговото аз. Пътят на вселената ще се утвърди с този дръзновен поздрав. Знацита на агни йога

Къде е истината? В ръцете ми - написана на дъното на чашата.

Боян Боев - Учителят за образованието Тук е застъпен един основен принцип. Остава само да го приложим към себе си. Между положителното и отрицателното мислене има една съществена разлика, а именно качеството на психичната енергия. Тя е която дава жизненост на мисълта и и осигурява възможност да се прояви според волята ни. Волята дава само началния импулс, а акумулирането и привеждането на психичната енергия в действие зависи от широтата и яснотата на съзнанието ни. Психичната енергия за менталния план е същото което е праната за физическия. Доста по темата има написано в Знаците на агни йога (Агни йога - ІV). Мисля, че я има в "Спиралата".

Просто приеми фактите. Те са част от живота. Невинаги е възможно да си обясним това което се случва, а когато се опитваме, най-често принизяваме действителната същност на събитията. Наблюдавай внимателно, без оценки от типа "това не е нормално", "това не трябва да се случва", "няма логика" и др. под. Ако желаеш си води записки. Не всичко е по нашите моментни възможности, но за щастие последните са нещо което можем да разшряваме до безкрайност. Обяснението ща дойде когато събереш повече опитност и информация. Опитай се да откриеш положителната страна в събитията/съвпаденията за които говориш и я използвай. Всичко което се случва рано или късно води човека към по-добро.

А какво мислите за съмнението? Доколко то е форма на страх и доколко проява на разумна предпазливост?

Приятелството започва с доверието. Последното изисква откровенност, отговорност и съпричастност. Това са все прояви на любовта. Всъщност без тях любовта остава просто една далечна и неприложима абстракция. Когато говорим за приятелство, любовта се проявява във всеки един момент, а доверието бива подлагано непрестанно на изпитания в прилагането на споменатите качества. Без наличието на който и да е от тези елементи, връзката наречена "приятелство" не може да бъде трайна и стабилна. Не спирайте да подлагате на изпитание приятелството си към другите и не изисквайте от тях да направят същото. Недопустимо е да се поставят условия пред приятелството.

Съвестта са онези качества, които сме натрупали в Душата си. Тя е есенцията на миналите ни животи. Тя е нашия духовен опит. Съвестта винаги е чиста. Когато не се вслушваме в нея, просто прекъсваме връзката си с източника и позволяваме на личностните ни амбиции да я заглушат.. Съвестта е различаване - на доброто от злото; на правилното от неправилното. Дали ще се вслушаме в нея зависи от силата на нашите добродетели, т.е. от любовта ни. Съвестта е наше творение, сформирано от реалните ни достижения. Целта на земния живот според мене е да обединим съвестта със съзнанието си свързвайки се по този начин с Душата и осъзнавайки се като едно с нея.

Ами другото е доста сложно. За да се унищожи един вредно действащ егрегор, трябва да спрем да го захранваме с енергиите от които е съставен. Така егрегорът ще бъде изчерпан и влиянието му отслабено. Това разбира се не е по силите на отделен човек. Последния може само да отдалечи себе си от егрегора и да подсили този с противоположен характер (примерно чрез молитва, за предпочитане групова; съзнателно култивиране на съответното качество; визуализация и др). Важно е да не противопоставяме два срещуположни егрегора един на друг, защото последствията за хората са ужасни, а самите егрегори не само, че остават невредими след конфликта, но са дори и по-силни. За нас хората остава възможността да съдействаме съзнателно за усилването на тези егрегори, които ще бъдат в помощ на личностното и груповото ни развитие и да се абстрахираме от останалите.

Ами щом краят е добър. Детето трябва да се учи, че страхът може (трябва) да бъде побеждаван. Разбира се има приказки, целящи само временна емоционална реакция у четящия без да спомагат за развитието му и те трябва да бъдат избягвани - както от децата, така и от възрастните. Важно е приказките да бъдат разтълкувани пред децата и по възможност тълкуванията да се подкрепят с примери от реалния живот. Знаем, че повечето приказки не са писани за деца, като изключим някои появили се през последните стотина години.

Човек наистина може да си изгради фалшиви спомени, които да приеме за свои собствени минали инкарнации. Но това не са спомени на други хора, а негови собствени желания и стремежи от миналия му живот и тогава човек най-често се вживява в ролята на някоя изтъкната личност от това време, в което наистина е живял, но е бил някой друг. И едно предупреждение: само си помислете какво би станало ако случайно си припомните състоянието си между две отделни инкарнации, когато липсват физическите ограничения и всичко за което си помисли индивидуалността става реалност. Как бихте се почуствали когато се завърнете в затвора на грубото си тяло? Спомените от минали инкарнации също могат да окажат отрицателен ефект, макар и не чак в такава степен. Душата е създала личност с такъв потенциал, че да може най-точно да осъществи заплануваното развитие за съответната инкарнация. Всичко най-добро (и не само то разбира се) е заложено в личността като черти на характера, наклонности, предразположения и др. Миналото прераждане се запазва в астралната светлина (това е лично мое мнение) до най-малката подробност, а душата възприема само тази част, която съответства на нейната природа. Затова, че за да се надникне в минала инкарнация не е необходимо да се отива по-далеч от астралния план.

Интересно какво мислиш в тази връзка за мъжете.