Станимир

Да. Искам да добавя също, че издигането на кундалини е следствие от изграждането на антахкарана (връзката ни с душата и по-късно с духа, или с други думи издигането на съзнанието ни до неговото ниво). Т.е. за да трансформираме енергията си в по-висша е необходимо съответното издигане на съзнанието (изкуствените упражненията дават само временен и в последствие вреден резултат). Сушумна е израз на тази връзка, а ида и пингала са израз на сутратма - низходящите потоци от душата към личността (потока на живота/любовта и на разума/съзнанието).

Какво мислите за ентусиазма и въодушевлението? Помагат ли ни те да канализираме действията си или ги правят по хаотични? Източник на сила ли са или напразно пилеене на енергията? Къде е границата, при която тези качества започват да замъгляват погледа ни и да ни правят зависими, както е например при фанатизма? Според мене, ентусиазмът и въодушевлението са пряко свързани с вярата и убеждението в това което правим. Те могат да бъдат изключително мощно средство, определящо самочувствието ни и правилно използвани, освободени от егоизма, себичността и невежеството, да използваме като източник на сили и ориентир за това доколко се придържаме вътрешно към целите си. Какво е вашето мнение и опит в това отношение?

Една древна мъдрост гласи: Който се страхува ще бъде уплашен дваж по силно. Който престане да се страхува, пред него ще се отворят Огнените Врати.

Ще цитирам по памет: Отдели 25 % за Бог, 25 % за общото благо, 25 % за ближния си и 25 % запази за себе си. В един по-късен етап последните 25 % ще се влеят във вторите. Е тук се имат предвид и други неща освен финансовите средства, пък и всеки изхожда от възможностите си.

Човек влияе на останалите както с мислите, така и с емоциите и с действията си. Последните включват външното изразяване на емоционалното ни състояние. Ако едно действие (в частност изразяване на емоционалното ни състояние) оказва отрицателен ефект върху околните, защо да го извършваме. Не е ли достатъчно емоционалното и умствено замърсяване, че да го допълваме и с физическо и да заразяваме и останалите с отрицателните си емоции. Когато изпитваме положителни емоции е хубаво да ги изразим само ако считаме, че другия ще ги възприеме положително. Емоциите (нисшите) не са същността ни. Защо да показваме това, което не сме? Висшите емоции не могат да бъдат изразена физически, но те може да бъдат излъчени. Който има сетива ще ги усети. Иначе можем да стигнем до положението за да сме по-малко лицемери, когато сме ядосани да повтаряме гласно "ядосан съм" или "колко съм радостен", когато сме радостни, защото другия може в момента на емоцията да не ни гледа. В крайна сметка не е ли най-важно да си зададем въпроса: Има ли нужда другия от нашата емоция? И още: Какво искаме да му съобщим? Защо? Какво ще постигнем? Ако мислим, че ще бъдем себе си - това е лъжа. Ние вече сме изразили себе си пораждайки емоцията на астрален и осъзнавайки я на ментален план. Физическия израз на емоцията в повечето случаи е неспособност да се контролираме. Способността да се контролираме не изключва изразяването на емоции по принцип, а само когато действително го искаме и е от полза за тези, които ни гледат.

Добавянето на нещо ново винаги е добре дошло, стига да не противоречи на вече съществуващото (говоря от положителна гледна точка). То дава възможност за обогатяване. Истинският проблем е когато семейството не предоставя условия за развитие на някой от членовете си.

Като става дума за въоражаване на хората, пита ли ги тях някой, дали искат да се въоръжават? Май ще е нужно да им се даде някаква насока на мисленето, какво да правят с оръжието. Пак опираме до менипулация и магия. Пък после като им свършат патроните, можем да им ги продаваме. Така хем ще им казваме по кого да стрелят, хем ще им продаваме патрони. С7АЛК3Р, искаш да дадеш оръжие на хората. Защо искаш хората да станат престъпници? Малко ли престъпления извършват всекидневно с мисленето си. Е, последното може и да убива, и то по-реално и по-мигновено от всяко оръжие, но може и да твори. Оръжията не могат да творят, а по-добрия свят трябва да бъде съграден. Само знанието ще изведе човечеството от тъмнината. Любовта може да даде своите плодове само в подходяща почва. Ние можем чрез развиване на образованието да обработим по подходящ начин почвата и да посеем семената на любовта. Не можем да ги накараме да израстнат насила. Обратно - трябва да отнемем условията за растеж на плевелите. Без разкоша и магията (чието видимо изражение е насилствената власт, която може да бъде явна или скрита) те не могат да живеят. Те не притежават нищо друго. Трябва просто да спрем да ги подхранваме. Пак стигаме до мислите и негативните емоции. Да, страшна е злоупотребата с великата сила, която ни е дадена. Разумното използване на десетте милиона лева трябва да започне с десете добри мисли, които ще отправим съзнателно днес за благото на човечеството. Десет днес, десет утре и така докато станат десет милиона.

Малко ще се отклоня от темата и ще се отдалеча от практическата страна на темата, но мисля, че това е важно и може да е от полза за някого. Преди всичко искам да обърна внимание на често употребяваното, но недобре осънавано словосъчетание "създаване на семейство" и по-точно на думата "създаване" в него. Значи говорим за творчески процес. От съществуващите елементи (съпруг, съпруга, техните роднини, душите чакащи въплъщение като деца) създаваме нови хармонични съчетания. Не трябва да се забравя, че имаме привличане както по линия на сходството (подобието), така и на противоположностите. Във втория случай, за разлика от първия, не можем да имаме взаимно нарастване. Т.е. единия елемент може да нарастне само преодолявайки другия. Противоположностите не се допълват. Обратното е често срещана заблуда. Конкретно при брака единия може да притежава едни качества, другия - различни, но не и противоположни. Иначе хармонията се нарушава. Разбира се пълна хармония е трудно да се постигне. По принцип същите правила важат и при формирането на всяка друга група, работни колективи, общности, включително и духовните школи и братства. В заключение ще подчертая още веднъж по-горе споменатото взаимно нарастване на съставящите елементи. То е ключово по отношение на това дали трябва да съществува една общност (семейството в частност) или не.

Да, думите водят до неточности. Постоянна готовност що се отнася до вниманието ни и оптимален коефициент на полезно действие, говорейки за енергиите може би представя по-точно идеята.

Диня не обичам. Обаче може да се пробвам с грозде. Лошото е, че го обожавам и е твърде вероятно да злоупотребя количествено.

При идолопоклоничеството, покрай външната форма на идолите, не виждаме това което действително представляват, т.е. тяхната същност. Следваме очевидното, лишеното от жизненост, а не истински ценното и качественото. Идолът е самата външна черупка, най-често създадена от себичното и даградационно мислене на хората, което се стреми да докара всичко висше до собственото си ниво, вместо да се промени.

Признателност, възхищение, следване, вдъхновение, доверие, любов, сътрудничество, хармония, себеотдаване, общост - това, според мене, са правилните отношения. Идолопоклоничеството е бягство от същността.

Любовта определя посоката на ума. По принципа на подобието съзнанието тласка ума в посоката в която то чувства сходство и привлича към себе си съответните елементи отговарящи на нашите стремежи. Когато последните следват посоката на потока на еволюцията, т.е. привличането на Бог, на Космическия магнит, говориме за любов и сме в хармония с творението. Когато се движим в срещуположна посока, към самообособяване, инволюция, разделение може да се каже, че сме под влиянието на хаоса, което на Земята се проявява като зло.

Войнственост = да търсиш съзнателно конфликт Борбеност = да отстояваш целите, позициите, идеалите - своите (при егоизма) или на всички (т.е. да търсиш общото благо) Борбата е неизбежна, тъй като винаги съществува съпротива срещу всеки стремеж за обновяване и развитие. За хаоса няма да говоря, но хармонията е състояние на висша напрегнатост (при това енергията не се изразходва напразно и безпричинно).

Човек, когато извършва някаква дейност (физическа и/или психическа), обикновенно изразходва много повече енергия отколкото е необходима за извършване на работата. Напряга множество мускули, които не са свързани с това което прави. Наблюдавайки се човек ще забележи и коригира тези неща. Същото е и на ментално равнище - липсва подредено и насочено мислене. Липсва и онова чувство на вътрешно щастие и радост от самото съществуване, за което пречките отнова са психологически и което е неизчерпаем източник на сила и ентусиазъм. Дишането също е неправилно. Ритъмът на дишане не отговаря на моментните нужди на организма. Правилния ритъм ще усетим интуитивно. Не приемаме праната от въздуха съзнателно. Както отрицателното, така и съпротивителното отношение към обкръжаващата среда ни затормозяват допълнително. Трябва да се научим да използваме и най-малката възможност която ни се отдава за пълно релаксиране. Нужни са секунди - пълно отпускане (може и в седнало положение), затваряне на очите (това е може би най-важното) и прекратяване на мисленето. При дългите релаксации е много по-трудно да възвърнем предишния си ритъм на работа. Мускулите и съзнанието се отпускат прекалено много и обикновенно ни се доспива. За това в случая е по добре да се извършват кратки (до 1 минута според обстоятелствата) почивки, по-начесто, когато ни се отдаде такава възможност. Самият страх или притеснение, че сме твърде натоварени и организмът трудно се справя с натоварването също е вреден.

Страх от Бога - трудно ми е да си го представя. Как бих могъл да се доверя на Бог, ако се страхувах от него?

За мене моралът отразява нашия собствен идеал за духовност. Каквито са представите ни за морал, такива сме и ние. Отношението ни към морала показва истинската ни същност.

Липсата на страх смелост ли е, и може ли да има смелост без вяра?

Връзката между нашата воля и Божията е каквато си я направим. Тя е като ластик, който колкото повече дърпаме, толкова по-трудно става. А ако ластикът се скъса нас със сигурност ще ни заболи повече отколкото Бог. Това сравнение у някой може да предизвика представата за каишка с кученце, вързано за стопанина си, а у друг асоциация със спасително въже. Може да се направи аналогия и със сутратма и антахкарана, като последното представя нашата воля, а първото Божествената.

Хубаво би било да поразсъждаваме/помедитираме върху думата "Творчество". После може да обърнем внимание на думите "Свобода" и "Карма".После може да поразсъждаваме за съизмеримостта между човек, планетата, слънчевата система и по-големите системи, както и с микрокосмоса и да ги съпоставим с безкрайността. Пример: Решаваме да запалим клечка кибрит. За атомите съставящи тази клечка тове е събитие, което ще се случи след няколко милиона прераждания. Ние знаем, че това ще стане, защото сме взели такова решение (и пак не е 100 % сигурно, докато действително не се случи), и може да се приеме, че бъдещето на клечката кибрит е предопределено и вече е изпълнено на нашия ментален план. Всичко това с нищо не променя това което ще се случи с атомите през милионите превъплъщения докато решението ни стане физическа реалност. Този пример разбира се е твърде груб. Дано поне да е ясен.

Има книги в които има дълбочина и са "лесни" за разбиране. Има и такива в които също има дълбочина но трудно се възприемат. Има книги представящи много по-отдалечени от традиционното човешкото мислене идеи отколкото "Тайната Доктрина". Те не са дадени случайно. А за Библията, както при всички останали книги, четейки я, повечето хора разбират само това, което искат да разберат. Могат да започнат да водят чист живот, а може и да продължат с престъпленията си разчитайки на Божията милост и доктрината за изкуплението. Книгите са източник на идеи, вдъхновение и/или знание. Коя книга ще се окаже полезна за човек никой не може да знае. За някой просветлението може да дойде и след като прочете "Буратино".

Волята предполага цел и план и то не такива подчинени на егоизма. Душата включва в себе си Атма, Будхи и Манас, т.е. волята (Атма) е само част от нея. Но Атма е част и от Духа, т.е. тя е връзката между двете, по същия начин по който Манас е едновременно част от Душата и от личността. Или: Ади Монада --- Дух Атма Атма Будхи --- Душа Манас Манас Кама --- Личност Ф. тяло Атма и Кама са две съвсем различни неща още повече, че едното е активно (по линията Ади, Атма, Манас, Ф. тяло), а другото е пасивно по своя характер (по линията на Любовта - Монада, Будхи, Кама).

Миналото е отпечатано в пространството и може да се прочете. Бъдещето предполага нови (несъществуващи в настоящето) комбинации. Животът е вечно обновяване.